Р Е
Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 26 януари
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 2680 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 ал.2 във връзка с чл.72 ал.1 от
ЗС.
Ищците В.М.Н.
и С.Н.Н. твърдят в исковата си молба, че са съпрузи по
силата на сключен граждански брак на 14.02.2009г.
От брака си имат родени 2 деца - Мирослава Владимирова Н., родена на ***г. и
Валентина Владимирова Н., родена на ***г.
До м.08.2013г. живеели и работили в Р Гърция. Там
се родило и първото им дете - Мирослава.
През 2013г. останали без достатъчно средства за
препитание в Р Гърция, и освен всички разходи за прехраната на цялото им
семейство трябвало да плащат и наем за жилище. Тъй като им било много трудно,
решили да се приберат в гр. Стара Загора, където живеят родителите
и близките и на двама им поради факта, че тук има къде да живеят и заплащането на наем ще им отпадне
като задължение. Ето защо през месец август на 2013г. дошли в град Стара Загора
в жилището на ответника, което започнали да преустройват и ремонтират от
м.02.2013г.
Същото е придобито от ответника чрез дарение от родителите
му, и представлявало: ЖИЛИЩНО ПОМЕЩЕНИЕ -АПАРТАМЕНТ, заемащо целия първи етаж
от източната част на двуетажна жилищна сграда близнак, състоящо се от: спалня,
дневна, столова, кухня, коридор, баня-тоалетна, с обща застроена площ от 72,43
кв.м. и общо ползване на северния главен вход на сградата и стълбището за
избата със собственика на втория етаж, заедно с две преходни избени помещения,
разположени в югоизточната част на етажа с обща площ 19,20 кв.метра, както и
1/4 ид.ч. от собствените си 2/4 ид.ч.на дворното място, върху което била
построена сградата.
Mрез м.02.2013г. започнали да ремонтират жилището,
като свое собствено, с изричното знание и съгласие на ответника. Нееднократно
той казвал на сина си В. и ищец по настоящото дело: „То, жилището си е твое”.
Нееднократно ги уверявал, че щe им прехвърли собствеността на притежавания от
него недвижим имот, като заявявал, че щял да го прехвърли като дарение срещу
гледане. Най-напред преградили голямата южна тераса на две части, като едната
част си останала тераса, а другата се използвала за кухня. Затворили едната половина от източната
страна на терасата и изградили стена с височина 70,80 см., върху която била
монтирана дограма. Старият вратопрозорец, който отделял всекидневната с
голямата тераса бил изкъртен и на негово място имало обособен бар - плот, висок
около 1,50 м. Старата кухня, която се намирала в североизточната част на етажа
била изкъртена и на нейно място изградили малко помещение около 2 кв.м. с предназначение баня и тоалетна, но то останало
неизползваемо. Изградили го с цел един ден, когато имота бъде техен по
официалния ред, да бъде разделен на 2 малки гарсониери за двете им
деца. Тъй като за в бъдеще планирали жилището им да има 2 бани и тоалетни,
решили да ремонтират старата баня и тоалетна. Останалата част от старата кухня
обособили като килер.
За периода м.02.2013г - 2017г., в жилището на
ответника със свои средства и труд извършили разходи за извършените подобрения,
възлизащи общо в размер на 13 100 лева, а именно:
1. Закупуване и поставяне на дограма на кухня,
марка Hummer,
3 прозореца, на стойност 2430 лева, поставена през
м.03.2009г., със средства от сватбата;
2. Закупуване и поставяне плочки на тераса, 600
лева, поставени през 2013г. с техни средства;
3.
Гипсокартон
и минерална вата около 15,16 кв.м., поставени през м.02.2013г. по стените и
тавана на кухнята, на стойност 300 лв.;
4.
Кухненско
обзавеждане, с размери 1.80/1.30, с горен и долен ред кухненски шкафове, от
материал МДФ, цвят „венге” и „астра”. Горният ред се състоял от два рафта за
чинии със стъклени вратички, отварящи се нагоре с амортисьори, ъглов шкаф с 2
рафта и шкаф за вграден аспиратор, отново с отваряща се вратичка нагоре с
амортисьор. Долният ред шкафове от единия край бил с 4 чекмеджета, голям шкаф
под мивката, място за вградена фурна, а до прозореца високо чекмедже с плъзгащ
механизъм за бутилки, на стойност 1200 лева, поставено през м.02 2013г.;
5.
Ламиниран
паркет, на хол и кухня, марка „Кронос”, цвят „тъмен дъб” , дебелина 8 мм, цена
на кв.м.14, 99 лв., первази цвят „венге” - 350 лева;
6.
Боя
„Латекс”, с която били боядисани стените на кухненския бокс и хола. В
кухненският бокс, цвят светло бежово, а в хола цвят кафе „лате” - 100
лева, 2013г., марка „Декоратор”,
закупени с кредитни карти от Гърция;
7.
Северната
стена на хола била с тапети имитиращи тухлички, на стойност 50 лева;
8.
Входна
врата, PVC,
плъзгаща, височина 2,60 м., широчина 1,20м. - 600
лева, поставена през 2009г., с лични спестявания и кредитни карти;
9.
PVC дограма
на спалня, с размери 1,40 на 1,80 м. - 380 лева, поставена на 16.08.2013г.,
бяла на цвят, марка „Profilink”;
10. Гипсокартон, поставен на стените и тавана в
спалнята, както и изолация с вата, около 45 кв.м. - 1200 лева, поставени през
м.08.2013г.
11. Осветителни тела на спалня, лунички, 4 броя и
две скрити лед ленти - бяла и многоцветна 200 лева, м.09.2013г.;
12.
Ламинат на спалня, 12 кв.м., марка „Кронос”, 8
мм, первази цвят "венге”. - 14,99 лева/кв.м., общо 300 лева, м.09.2013г.;
13.
Фототапет, изобразяващ голямо цвете, поставен
на северната стена на спалнята, 80 лева, поставен през 2013г.;
14.
Ремонт на
баня с тоалетна, извършен през м.07.2014г., положен гипсокартон на стените,
поставен фаянс с р-р 20см /30см, бежов на цвят, цена 10,99 лева на кв.м.,
теракот на пода с р-ри 30/30 см., бежов на цвят, с цена 10,99 лева на кв.м,
поставени нова мивка със смесител на стойност 60 лева, моноблок, марка
„Видима”, модел „Сева Луп” на стойност 192 лева. Поставена на банята PVC
врата, бяла на цвят, с р-ри 1,60/1,80 м., цена на
врата 240 лева. Общата стойност на ремонта бил 1800 лева;
15.
Дограма на детска стая, марка „Алупласт”, р-ри
1.40 / 1.80, 1 голям прозорец, неотваряем и един по-малък, отваряем,
стъклопакет 4 сезона, 450 лева, март 2017г.;
16.
Окачен
таван на детска стая от гипсокартон, гипсокартон на килер поставен на стените и
тавана - 1100 лева - м.март 2017г.;
17.
Труд за поставяне на гипсокартон на детска
стая, гипсокартон на килер поставен на стените и тавана – 400 лева;
18.
Ел.контакти, нови, бели и цвят екрю, поставени
в цялото жилище - 100 лева - 2017г.;
19.
Ламинат на детска стая., марка „Суис Кроно”, 8
мм, цвят „Дъб Гренобъл” май 2017г., 12,13 кв.м, цена 14,99 лева кв.м., обща
стойност 350 лева;
20.
Тапети
детска, марка „Есприт”, на стойност 60 лева;
21.
Боя детска стая, марка „Декоратор”, цвят
тюркоаз и тъмно розово, 100 лева, 2017г.;
22.
Теракот в килер и коридор , марка „Сера кедро
беж”, имитация на паркет, р-ри 48/38 см.,13, 99 лева за кв.м., общо около 18
кв.м. на стойност - 450 лева, м.03.2017г.;
23.
Гипсокартон, поставен на външните стени на
източния вход на жилището, шпаклован и боядисан - 200 лева, 2017г.;
24.
Вграден
гардероб, 1.30, 1.50 м.височина, дължина 2,00 м.с , с 2 големи рафта, с
плъзгащи врати, с място за ел.уреди под него, в килера на стойност 200 лева;
25.
2
бр.шкафове за обувки, цвят „Дъб сонома”, в килера - 100 лева.
Тези средства, частично били от техни спестявания,
частично от кредит, който изплащали и до сега.
Тъй като живели около 5 години в процесното жилище
постоянните им адреси по лична карта били на адреса на ответника, а именно:
гр.Стара Загора, ул. ”Х. Д. Асенов”, 58, вх.А.
Твърдят, че са живели в жилището на ответника до 03.04.2018г.,
когато със заповед за защита, издадена по гр.д.№ 1317/ 2018г. по описа на Pайонен съд-
Стара Загора им било забранено да приближават
ответника по настоящото дело М.Н.Н. в обитаваното от него жилище в гр.Стара
Загора, ул. ’’Х.Д.Асенов” № 58А, както и обитаваната от него къща в
с.Ракитница, общ.Стара Загора. За да изпълнят издадената заповед се наложило да
излязат на квартира, в която живеят и заплащат наем до днешна дата, въпреки направените от тях разходи
в размер на 14 650 лева, направени поради това, че ще станат
собственици.
Преди да предявят настоящия иск, провели разговор с
ответника, с надеждата да уредят нещата по между си по доброволен начин. Той заявил
на сина си В., че не му харесва ремонта така, както е направен и В. му отговорил, че не му харесва,
защото го правил по свой вкус за себе си, с мисълта, че ще бъде един
ден собственик. Тогава още веднъж, както нееднократно заявявал, ответника
заявил на В. ” То жилището си е твое ”. Предложили на М.Н., да им върне сумата,
която вложили в преустройство и ремонт на собственото му жилище, с мисълта, че
един ден ще бъдат собственици. Тъй като той нямал възможност да им върне
наведнъж вложените средства, те му предложили да отдаде под наем процесния имот
и да им дава всеки месец наема. М.Н. категорично не се съгласил с тяхното
предложение.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по делото М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** , да им заплати сумата
общо в размер на 14650 лева, представляваща размера на увеличената стойност на
имота, в резултат на извършените от тях подобрения, за периода 02.2013г.-
03.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Молят съда да им бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от М.Н.Н., с който заявява,
че оспорва
основателността и допустимостта на предявения иск срещу
него.
Искът бил неоснователен и по
съществото си, тъй като всички правни и фактически
действия, извършени от ищците не представлявали осъществяване на подобрения
върху имота, а били насочени към промяна на същността му. Не оспорва
обстоятелствата, че бил собственик на имота, описан кратко в Исковата молба на
ищците.
Съгласно
т. 1 от Нотариален акт за дарение - делба на недвижим имот от 18.11.1997г. №
194, том XXIV, нот.дело 6163/1997г., находящ се в гр. Стара Загора, ул. ”Х. Д.
Асенов” № 58А - къща. Дареният имот представлявал апартамент на първи етаж от
двуетажна жилищна сграда близнак. Вторият етаж бил собственост на брат му.
Самият
той живеел на приземния етаж, като там създал за себе си всички необходими
условия за живеене. Къщата имала обособени два самостоятелни входа.
Действително
преотстъпил апартамента на първия етаж на сина си В. (първия ищец) и
семейството му, като искал да живеят спокойно и да им помага с каквото може в
домакинството и в отглеждането на двете му внучки.
Ищците
В. и С. били непрекъснато в конфликт по между си и с тях като техни родители.
Те
имали един син и всичко, което постигнали с майка му било за семейството им и
щяло да остане за поколението след тях.
Оспорва твърденията на ищците, че
водили разговори, че апартамента щял да го прехвърли на тях срещу „гледане и
издръжка”.
Никога
не водили такъв разговор, най-малкото, защото имали само един син и на второ
място бил факта, че отношението
на ищците към него и майка им с времето ставали все по-лошо.
Не
на последно място и обстоятелството, че никога не са
имали доверие към тях двамата, защото през годините, в които живеели в
апартамента, те направили опит да го дадат под наем (имало пусната обява),
както и да го заложат, за да вземат
кредит.
От
там възникнали и конфликтите. Те много искали да им прехвърлят апартамента и те
да решават какво ще правят с него.
При
последния им разговор със сина им В. през лятото на 2019г., същия им поставил
условие или да препишат апартамента на двете им малолетни
внучки или да даде апартамента под наем и да им дава
парите от наема.
Единствената
им цел била да имат имот прехвърлен на тяхно име, за да могат да теглят кредит или да го продадат.
Опитвали
се със съпругата му по всякакъв начин да подобрят взаимоотношенията си с
ищците, но се стигнало до нанесен побой от тях и до издадената от Районен съд -
Стара Загора Заповед за защита от 03.04.2018г.
Оспорва
изложеното и посоченото от ищците относно изброените от тях от т.1 до т.25 от
Исковата молба т.н. подобрение и ремонти. Оспорва вида и стойността на
изброеното.
Не
било ясно как била формирана стойността на изброените материали и труд. Не били
представени документи (фактури или др. платежни документи) за закупуване на
изброените материали: дограма, теракот, врати, мебели, от които да било ясно кога
и от къде били закупени, цена и монтаж.
Не
било ясно и точно каква сума се претендирала от ищците, предвид изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и петитума, както и периода.
Двамата
ищци започнали преустройство на апартамента по техен вкус и изисквания.
Много
от действията им не одобрявал, но в името на разбирателство помежду им, оставил
те сами да решават за тях как било по-добре.
Всички
ремонти извършени в апартамента били предизвикани от нуждите на самите ищци и
тези т.н. подобрение счита, че в никакъв случай не довели до
облагодетелстването му, като собственик.
Помагал
им в някои от ремонтите със собствен труд и средства, когато било необходимо.
Всички
строителни отпадъци и боклуци от ремонта изхвърлял той, с негов транспорт и
средства .
През
този период им купил и сушилня за домакинството им, която струвала 800 лева.
Наел
фирма и платил смяната на дограмата и остъкляването на източната стена на
апартамента и подобрения на плъзгаща врата, което струвало 2000 лева.
Плащал
им и разходите за вода, отопление с дърва, а ел.енергията те си я заплащали
сами. При доброволното им напускане на жилището оставили не платен ток в размер
на 300 лева, който също заплатил.
Предвид
факта, че двамата ищци нямали добри кредитни истории с банките, а им били нужни
средства за обзавеждане, съпругата му изтеглила от Банка „Експресбанк”
потребителски заем в размер на 5000 лева, като уговорката с тях била те сами да
си плащали вноските по 156 лева месечна за три години. В деня, в който
съпругата му изтеглила парите, лично
пред банката предала сумата на снаха им С. (втората ищца).
Ищците
отново не изпълнили обещаното от тях и през следващите години потребителския
кредит се наложило да изплаща съпругата му.
Счита,
че „подобрение” на един имот било налице тогава, когато вложените труд,
средства и материали били довели до увеличаването на стойността му. В настоящия
случай увеличение изобщо липсвало. Още повече, че те със съпругата му дали и
помогнали на ищците освен с труд от негова страна и със една значителна сума
пари.
Оспорва твърденията на
ищците, че след издадената от съда от 03.04.2018г. Заповед за защита, те били принудени да
напуснат жилището.
Никога не ги гонил въпреки създалите се взаимоотношения и конфликти. Те
сами решили да напуснат, въпреки че в самата Заповед за защита пишело,
цитирам:... ”да се въздържат от извършване на домашно насилие
по отношение на родителите си, а именно М.Н. *** - къща, приземен етаж”.
Никой не ги принуждавал да
напускат жилището, още повече, че къщата била с два
отделни входа, живеели на приземния етаж и нямало опасност да не изпълнят
заповедта на съда, още повече, че те самите напуснали апартамента преди
решението на съда (още през месец март 2018г.)
Оспорва твърдяното от ищците, че
средствата, които вложили били от спестявания и от кредит.
Спестяванията били най-вероятно от парите на децата, които им давали, а кредит
към онзи момент те не можели да изтеглят, затова и съпругата му го изтеглила и
им предоставила парите и пак тя върнала на банката парите.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли искането на ищците. Претендира за
направените по делото разноски.
Съдът като прецени доказателствата по
делото и становищата на страните, въз основа на приложимия закон, намери за
установено следното:
От приетия като доказателство по делото
нотариален акт за дарение № 194, том ХХIV,
нот.дело № 6163/1997г. на Нотариус при Районен съд – Стара Загора, се
установява, че на 18.12.1997г. ответникът М.Н.Н. е придобил от родителите си право на собственост върху следния недвижим
имот: ЖИЛИЩНО ПОМЕЩЕНИЕ -АПАРТАМЕНТ, заемащо целия първи
етаж от източната част на двуетажна жилищна сграда близнак, състоящо се от:
спалня, дневна, столова, кухня, коридор, баня-тоалетна, с обща застроена площ
от 72,43 кв.м. и общо ползване на северния главен вход на сградата и стълбището
за избата със собственика на втория етаж, заедно с две преходни избени
помещения, разположени в югоизточната част на етажа с обща площ 19,20 кв.метра,
както и 1/4 ид.ч. от 2/4 ид.ч.на дворното място, върху което е построена
сградата, находяща се в гр.Стара Загора, ул.Хаджи Димитър Асенов № 58 А.
Видно от приложеното към делото гр.д.№ 1317/ 2018г. по описа на Pайонен съд- Стара Загора, на 03.04.2018г. е издадена заповед за защита по Закона за
защита от домашното насилие, с която на ищците е
забранено да приближават ответника М.Н.Н. на адреса
на обитаваното от него жилище в гр.Стара Загора, ул. ’’Х.Д.Асенов” № 58А, както
и обитаваната от него къща в с.Ракитница, общ.Стара Загора, както и РЕНИ
ВЛАДИМИРОВА Н. на адреса на обитаваното от нея жилище в гр.Стара Загора,
ул.Братя Жекови № 62, вх.Б, ап.54 и в с.Михайлово, общ.Стара Загора за срок от
една година, считано от 03.04.2018г.
За да се уважи иска за направени подобрения в чужд имот по чл. 74 ал. 2 от ЗС, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС, е необходимо безусловно
да се установи качеството владелец на претендиращия. Обезщетенията и по двата
текста касаят действия, извършени от владелец, разликата е във вида на
упражняваното владение – добросъвестно или не.
Ищците се самоопределят като недобросъвестни владелци. Основната разлика между владелеца и ползвателя се съдържа в animus-а,
тоест – във вътрешното намерение, /тъй като външното поведение има еднакъв
обективен израз/, и то показва отношението на лицето към имота. Владелецът го
„свои“, държи го и го ползва за себе си, ползвателят го държи за собственика, а
го ползва за себе си.
При това положение на доказване подлежи именно вътрешното съзнание,
като за формирането му или евентуалната му промяна, се съди по различни факти,
отношения и действия, които следва да създадат еднозначно убеждение, че лицето,
ползващо имота, го счита за свой.
В случая са събрани само гласни доказателствени средства – свидетелски
показания. От анализа им съдът стига до извода, че ищците са били недобросъвестни
владелци на процесния имот.От дадените обяснения на ищците по реда на чл.176 от ГПК и от събаните гласни доказателства безспорно се установява, че през 2013г.
ищците са се настанили да живеят в процесния недвижим имот, след завръщането си
от Гърция, като са започнали ремонт в същия. От свидетелските показания на всички свидетели
се установява, че ремонта е извършван със средства и труд на ищците, като помощ
е оказвал ответника и свидетеля Николай Христов Минев, който е баща на ищцата С.Н..
Свидетелката Рени Н. /майка на ищеца В.Н./ твърди, че ремонта на имота е
започнал от 2009г., след сключване на граждански брак на ищците. От показанията
й се установява, че ищците са ремонтирали две стаи, в които са се нанесли, а
след години продължили да ремонтират детска стая и тотален ремонт. Същата
твърди, че с ответника се развели през 1997г., а през 2019г. отново сключили
граждански брак. От показанията й се установява, че не е присъствала на
сватбата на ищците, тъй като била обидена. Същата заявява, че подобрила
отношенията си с ищците, но изтеглила кредит в размер на 5 000 лева, който
им дала с уговорката те да го изплащат и на осмия месец след това те спрели да
го погасяват, което наложило тя да го изплаща сама. Същата твърди, че след
появата на ищцата С.Н. в техния род, отношенията със сина им се влошили.
Свидетелят Николай Минев твърди, че лично е чувал ответника да заявява, че
апартамента остава на ищеца В.Н., поради което да правят ремонти в него по
техен вкус. Същият заявява, че на сватбата на ищците пред 160 души гости
ответникът извадил ключовете за процесния имот и казал, че къщата е за ищците.
Това обстоятелство не беше оборено от свидетеля Н., тъй като същата заяви, че
не е присътвала на сватбата на ищците, нито от друг от свидетелите. Свидетелят
Минев заявява, че ищците са правили подобрения с идеята, че имота ще бъде
техен. Никога ответникът не се е противопоставял на подобренията, дори им е
помагал с личен труд. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските
показания на свидетелите Ивайло Иванов Донев и Пламен Светославов Исаков /и
двамата без родство със страните/, които са участвали в ремонта на процесното жилище.
И двамата заявяват, че за ремонта са контактували само с ищците и те са им
заплатили за извършената работа. Тези показания се подкрепят от
представения
договор № 192/16.08.2013г. за изработване и монтаж на
алуминиева или ПВЦ дограма, по който ищецът В.Н.
фигурира като получател на стоката, респективно на услугата. Свидетелят Иван Н.Н.
/брат на ответника/ твърди, че М.Н. много пъти е казвал, че ищецът В.Н. иска
баща му да му прехвърли имота, но той не желае да го направи, но така или
иначе, имотът ще бъде за него, тъй като е единствен син. Всички
свидетели, както тези, които са без родство със страните, така и намиращите се
в роднински отношения с тях, имат лични и непосредствени впечатления от извършените
ремонти от ищците в периода от м.02.2013г. до 03.04.2018г. и от същите се
установява, че ремонта е извършван по вкуса на ищците и те са заплатили за
същия. От събраните гласни доказателства остана недоказано възражението на
ответника, че сумата от 5 000 лева, предоставена на ищците от Рени Н. е
използвана за извършения ремонт. От обясненията на ищците се установява, че с
част от сумата са закупили съдомиялна и телевизор, а с другата – за заплащане
на битови сметки. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Рени Н..
От
свидетелските показания и писмените доказателства може да се направи извод за наличие на
уговорка между ищеца В.Н. и ответника за прехвърляне на имота, поради която ищците черпят аргумент за
упражняваното владение, за което сочи и наличието на предприетите действия в годините
за ремонт на същия по техен вкус и с техни средства. По делото не
се установява от никакво доказателство М.Н. да
се е противопоставил на ремонта на процесното жилище, нито на начина на извършването му от В.Н.. За разколебаването на ответника да прехвърли имота съществена роля е
изиграла свидетелката Рени Н., която
заяви неодобрението си към ищцата С.Н., както и неуредените отношения във
връзка с кредит от 5 000 лева, с която ответника в периода от 1997г. до
2019г. е бил разведен. Установено е и, че от м.02.2013г. до 03.04.2018г., когато е издадена заповедта за защита в жилището са живели ищците със своите деца.
Изложеното сочи на това, че ищците са
извършили подобренията, считайки себе си за бъдещи собственици, поради което са извършили
подобренията като владелци. По тези съображения, претенциите за
подобрения са основателни. Ищците имат право на увеличената стойност на подобренията,
съгласно чл. 74, ал. 2 във връзка с чл.72 от ЗС. По този
въпрос са актуални разрешенията, приети с Тълкувателно решение № 85/68г. ОСГК, което препраща и към Постановление № 6/1974г на Пленума
на ВС.
От първоначалното и допълнителното заключение
на съдебно - техническата експертиза се установява, че извършените строително
монтажни работи в процесното жилище са, както следва: Поставяне
входна врата PVC, плъзгаща с височина 2,60м и ширина 1,20м поставена 2009г. за
преграждане на коридора;
Закупуване и поставяне на дограма на кухня, марка HUMMER, Збр.
прозореца поставена м. 03.2009г.; Закупуване
и поставяне на плочки на тераса, поставени през 201Зг.; Монтиране на гипсокартон и минерална вата около 15,16м2 по
стени и таван на кухня, през м. 02.201Зг.; Кухненско
обзавеждане с размери 1,80/1 ЗОм от МДФ материал, цвят венге и астра, горен и
долен ред, през м. 02.201Зг., като горния ред
се състои от 2 рафта със стъклени вратички отварящи се нагоре с амортисьори,
шкаф за вграден аспиратор със същата вратичка,долен
ред в единия край с 4 чекмеджета, голям шкаф под мивката, място за вградена
фурна, а до прозореца чекмедже с плъзгащ механизъм за бутилки поставено
м..02.2013г.; ламиниран паркет на хол и кухня, марка „Кронос“
цвят -тъмен дъб, дебелина 8мм, цена на m2 -14,99лв +первази цвят венге за 350лв.; Боядисване с латекс цветен, марка „Декоратор“ на стените на
хол и кухненски бокс през 201Зг.; Тапети
имитиращи тухлички на северна стена в хола;
Поставяне на дограма бяла на спалня, марка „Профилинк“
размери 1,40/1,80м;Гипсокартон и изолация с вата на
стени и таван в спалня около 45м2; Осветителни
тела в спалня: лунички 4бр. и две скрити лед ленти: бяла и многоцветна през м.
09.201Зг.; Ламиниран паркет 12м2 в спалня,
марка „Кронос“ дебелина 8мм, цена на m2
- 14,99лв+первази цвят венге; Фототапет
на северната стена на спалнята през 201 Зг.;
Гипсокартон на стени и поставен фаянс в банята
плочки 20/30см; Врата
бяла PVC ; Теракот на пода 30/30см; Нова
мивка със смесител; Моноблок тоалетната марка
видима; В детската стая - сменена дограма
-прозорец 1,40/1,80 неотваряем и 1 бр отваряем, стъклопакет 4сезона марка
Алупласт; Окачен таван на детска стая от
гипсокартон; Подова настилка от ламиниран
паркет детска стая марка Суис Кроно, 8мм; Тапети
по стени марка Есприт детска стая; Боя таван;
В килера - Гипсокартон на стени и таван-незавършен;
Теракот 48/38см.; Вграден
гардероб 1,30широчина на 1,50височина и 2м. дължина с плъзгащи врати, под него
място за ел. уреди; Ел. контакти нови в цялото
жилище; в коридора - Гипсокартон на стени
източен вход на жилището. 2бр. шкафове за обувки. Общата стойност на извършените строително-монтажни работи в
жилището е 12 675,23 лв. с ДДС и печалба. Цените
на гардероба и шкафовете за обувки са общо в размер на 770 лева. Извършените подобрения в процесното
жилище СМР заедно с гардероба и шкафовете за обувки са на стойността 13 445 лева. Пазарната
стойност на жилището с извършените подобрения е 84 285 лева, а без
подобренията – 69 974 лева. Разликата в пазарната стойност е 14 311
лева.
Съгласно чл.72 от ЗС добросъвестният
владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.
Предпоставките за уважаване на иска по
чл.72 от ЗС са следните: наличие на добросъвестно владение, увеличаване
стойността на имота в резултат на извършените в него подобрения и прекъсване на
владението на подобрителя. / В този смисъл Постановление № 6 от 27.12.1974г. по
гр.д. № 9/1974г. на Пленума на ВС, Решение № 248/1996г. на ВС, Решение №
623/29.03.2004г. по гр.д. № 1067/2003г., ІV г.о. на ВКС, Решение №
1735/11.11.2002г. по гр.д.№ 2049/2001г., ІV г.о. на ВКС/. В настоящия случай са
налице всички предпоставки.
Ето защо, предявените искове следва да
бъдат уважени до сумата от 14 311 лева,
представляваща стойността на увеличената цена на имота в резултат на
извършените подобрения. Ео защо, искът следва да се уважи до този размер, а в
останалата му част до размера на претендираните 14 650 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото
производство за държавна такса, възнаграждение за адвокат и вещи лица в размер
на 2 125 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.Н., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
Бизнес Център „Загора“, ет.3, офис 4 да
заплати на В.М.Н. с ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: ***, офис 11, чрез адвокат Е.Б.Б. сумата от 14 311 лева, представляваща увеличената стойност в резултат на
извършени подобрения в
следния недвижим
имот: ЖИЛИЩНО ПОМЕЩЕНИЕ -АПАРТАМЕНТ, заемащо целия първи етаж от източната
част на двуетажна жилищна сграда близнак, състоящо се от: спалня, дневна,
столова, кухня, коридор, баня-тоалетна, с обща застроена площ от 72,43 кв.м. и
общо ползване на северния главен вход на сградата и стълбището за избата със
собственика на втория етаж, заедно с две преходни избени помещения, разположени
в югоизточната част на етажа с обща площ 19,20 кв.метра, както и 1/4 ид.ч. от
2/4 ид.ч.на дворното място, върху което е построена сградата, находяща се в
гр.Стара Загора, ул.Хаджи Димитър Асенов № 58 А, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба в съда на 22.07.2020г. до окончателното
й изплащане, както
и сумата от 2 125 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
размера на претендираните 14 650 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: