№ 15050
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20251110102148 по
описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Г. С. против срещу
„И.А.М“ АД и „Ф.Б“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 29.05.2024 г. е сключил с ответното дружество „И.А.М“ АД
Договор за паричен заем № ******. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в
размер на 1500 лева, при лихвен процент в размер на 45 %, ГПР в размер на 54,76 %, а
общата дължима сума по заема била в размер на 1660,23 лева. При сключването на
договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство
№****** с „Ф.Б“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да заплати
допълнително възнаграждение в размер на 627,77 лева, което било разсрочено на
вноски платими заедно с вноските по кредита. Сочи, че двете дружества са свързани
лица, доколкото заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „Ф.Б“ ЕООД.
Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер
на ГПР, а договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради заобикаляне
на закона, тъй като със сключването му не се целяло предоставянето на обезпечение по
договора за кредит, а се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максимален размер на ГПР по договора. Излага, че възнаграждението по
процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с цел
да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че заради невключване на
възнаграждението за поръчителя при изчисляване на ГПР по договора за кредит,
последният бил недействителен, доколкото не отговарял на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния размер на ГПР по договора. В случая
липсвала и ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите
по кредита. Сочи, че на самостоятелно основание, уговарянето на годишен лихвен
процент в размер на 45% водело до недействителност на целия договор за кредит.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
заобикаляне на закона, тъй като поръчителство реално не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
кредит. Чрез сключване на договора за предоставяне на поръчителство се целяло да се
постигне запретен от закона резултат. Сочи, че доколкото договорът за кредит бил
изцяло нищожен, потребителят дължи връщане само на отпуснатата сума. По договора
за кредит платил на ответника „И.А.М“ АД сумата в размер на 2197 лева, поради което
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 697 лева – недължимо
1
платена сума по нищожен договор. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Ф.Б“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че
процесният договор за поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на
закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която
е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу
съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички
законови изисквания и не страда от твърдяните пороци, за което излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на
процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба
основания.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № ****** г. се установява, че на 29.05.2024 г. между ищеца К. Г. С. и „И.А.М“
АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 1500 лв., със срок на погасяване 22 седмици, брой вноски - 11,
двуседмични, последната с падеж на 01.11.2024 г., с размер на месечната погасителна
вноска – 150,93 лв., с уговорена годишна лихва - 45%, ГПР – 54,76 % и общо
задължение 1660,23 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия
срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
1500 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на гаранция №****** се установява, че на 29.05.2024 г. между ищеца, в качеството му
на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата
на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в
полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на
2
заемната сума в размер на 1500 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва;
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
627,77 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с
размер на всяка вноска – 57,07 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция "И.А.М" АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "И.А.М" АД и на
задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищец кредит под
формата на парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички
необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй
като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
От страна на ищеца са наведени възражения за допуснати нарушения на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочване на ГПР по договора, който не отговаря на
действителните разходи.
Съдът намира за основателно възражението за нищожност на договора, поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 54,76 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Ф.Б“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по
3
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"И.А.М" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за
паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден,
отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на
вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора
за заем обезпечение, да е ответникът „Ф.Б“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да
получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за заем.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 54,76%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченото обстоятелство се установява от изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, според която в случай че при изчисляване на ГПР по кредита с включено
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, същият е в размер на 236,84%.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
паричен заем №******/29.05.2024 г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
4
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
По иска за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
******:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) че на 29.05.2024 г. между
страните е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №******; 2) че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявеното с исковата молба основание -
че същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по договор за заем от 29.05.2024 г. е нищожен поради нарушаване
на добрите нрави и заобикаляне на закона.
Следва да се посочи, че въпреки заявената от ищеца поредност на пороците, от
които страда процесният договор за потребителски кредит, а именно – противоречие с
добрите нрави и заобикаляне на закона, съдът разглежда основанията в зависимост от
тежестта на заявените пороци, като в случая анализът на договора за предоставяне на
гаранция следва да започне от наличието на порока – заобикаляне на закона.
Договорът, сключен между потребителя и "И.А.М" АД, и договорът, сключен
между потребителя и "Ф.Б" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на
СГС и др.).
В случая договорът за поръчителство се сключва задължително с предварително
избрано от кредитора дружество още на датата на сключване на договора за кредит и
действието му би могло да отпадне, само ако потребителят предостави друг вид
обезпечение в тридневен срок. Същевременно прекомерно краткият тридневен срок за
предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността потребителят
да се освободи от вече сключения договор за поръчителство. Срокът не позволява на
потребителя да извърши необходимите фактически действия, за да осигури
изискуемите алтернативни обезпечения – да намери двама поръчители, отговарящи на
изискванията, и да представи необходимите документи, с които да докаже доходите им
по трудови правоотношения, или да сключи договор за учредяване на банкова
гаранция, представяйки необходимите за това документи, и да получи одобрение от
банката след самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се
заключението, че предвидените алтернативни възможности за обезпечение са до
такава степен обременителни за потребителя, че следва да бъдат приравнени на липса
на такива, т. е. за потребителя не съществува практически приложима възможност да
се освободи от действието на предварително сключения договор за поръчителство.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на вноски съобразно погасителния план на договора за кредит и се изплаща по
същата банкова сметка, по която се изплащат и кредитните вноски.
5
Договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна
сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът
за поръчителство е нищожен и обстоятелството, че той формално е сключен с
различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на
гаранция е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума.
По делото е изслушано заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Според заключението на вещото лице, общият сбор на извършените от
ищеца към „И.А.М“ АД в изпълнение на задълженията по договора за кредит и
договора за предоставяне на гаранция е в размер на 2288 лева.
Доколкото съдът възприе извод за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, която в случая е сумата в размер на 1500 лева.
Недължими са и сумите, платени в изпълнение на договора за предоставяне на
поръчителство, доколкото същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното, ищецът е заплатил на ответника 788 лева в повече от
дължимите 1500 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника „И.А.М“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на
697 лева се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е
освободен от заплащането на държавни такси и разноски в производството, поради
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на Софийски районен съд дължимите се държавни такси и разноски за
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвид броя и размера на
предявените срещу ответника „И.А.М“ АД искове съдът намира, че същият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 116,41 лева за държавна
такса и сумата в размер на 200 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът „Ф.Б“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в
размер на 50 лева за държавна такса и 100 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
Адв. Б. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ за настоящото производство.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
представителството е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. Съдът намира, че
с оглед обема на осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие в
настоящото производство, както и неголямата правна и фактическа сложност на
делото, на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
450 лева, платими от ответниците, както следва: ответникът „И.А.М“ АД – сумата в
размер на 300 лева и ответникът „Ф.Б“ ЕООД – сумата в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от К. Г. С., ЕГН: ********** срещу
„И.А.М“ АД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК договор за паричен заем № ******0/29.05.2024 г., сключен между ищеца и
ответника.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от К. Г. С., ЕГН: ********** срещу
„Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 2 ЗЗД договор
за предоставяне на гаранция № ******0/29.05.2024 г., сключен между ищеца и
ответника.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* да заплати на К. Г. С., ЕГН: **********
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 697 лева – недължимо
платена сума в изпълнение на договор за паричен заем № ******0/29.05.2024 г. и
договор за предоставяне на гаранция № ******0/29.05.2024 г.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 116,41 лева –
държавна такса, както и сумата в размер на 200 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
ОСЪЖДА Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 50 лева – държавна такса и
сумата в размер на 100 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Л. Б. на основание
чл. 38 ЗАдв сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на адв. Л. Б. на основание чл.
38 ЗАдв сумата в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за осъществената в
полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7