Решение по дело №1286/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК /.

Образувано е по жалба от София С. Я. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. С. К. от АК – Кърджали, против Отказ за издаване на копие от актова книга за лицето София С. Я., обективирано в Писмо рег. индекс ГРН26-124#3 от 09.06.2025г. на кмета на Община Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Неправилен бил извода на кмета на Община Хасково, че липсата на нотариално заверено пълномощно било пречка за издаване на процесния препис, както и предоставянето на данни съгласно чл. 105, ал.4 от СК, поради непредставянето на съдебно решение, допускащо разкриване на определени данни от актовата книга за жалбоподателката. Отказът на кмета не можел да бъде обоснован с чл.88, ал.2 от ЗГР, тъй като тази разпоредба била относима към издаване на документите по чл.88 от с.з., каквито били удостоверения за раждане и сключен граждански брак, както и препис извлечение от акта за смърт, каквито не били предмет на отправеното искане. От друга страна било безспорно установено, че било указано да се предостави съдебно решение, с което се допускало разкриване на данните за осиновяването на жалбоподателката. Сочи се, че в тази връзка разпоредбата на чл. 105, ал.4 от СК в приложимата и редакция съдържала две отделни хипотези, при които органите на местно самоуправление били длъжни да предоставят информация, а именно : информация за дата, номер на делото и съда, постановил решение за допускане на осиновяването, информация за произхода на осиновения; информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, след като вече съдът е допуснал разкриването на данните със свое решение. В случая била налице първата хипотеза, като при това положение нямало как да бъде предоставено исканото от ответника съдебно решение, респ. даденото в тази връзка указание се явявало неправилно и незаконосъобразно. Моли се оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на кмета на Община Хасково за произнасяне по искането.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба от процесуалния и представител адв. К. се поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли се да бъде уважена, претендира се присъждане на разноски по делото.

Административният орган – Кмета на Община Хасково, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Т. Б., който изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по Искане за издаване на копие от акт за раждане на София С. Я., подадено от адв. С. А. К. до кмета на Община Хасково с рег. индекс ГРН26-124 от 23.05.2025г. Към искането са приложени пълномощно от 23.04.2025 г. и приходна квитанция от 23.05.2025 г. за заплатена по сметка на Община Хасково такса за исканата административна услуга. Видно от съдържанието на пълномощното, София С. Я. е упълномощила адв. К. да я представлява пред компетентната община, дирекция ГРАОН, като от нейно име да подаде искане и получи заверено копие от актовата книга на съставения и акт за раждане.

По така депозираното искане от кмета на Община Хасково до адв. К., на основание чл.30, ал.2 от АПК е изпратено писмо с рег. индекс № ГРН26-124#1 от 20.05.2025г., с което и е указано в 3- дневен срок от получаване на писмото да отстрани констатираните от органа нередовности в искането, като представи изрично нотариално заверено пълномощно от лицето, за което се отнася исканото копие от актова книга, в съответствие с приложимата в случая разпоредба на чл.88, ал.2 ЗГР.

На 04.06.2025г. от адв. К. до кмета на Община Хасково е подадено писмено становище, в което същата е посочила, че съгласно чл.88а, ал.2 от ЗГР, чл.32, т.1 и чл.33, ал.1 от ГПК непредставянето на нотариално заверено пълномощно не е пречка за извършване на заявената административна услуга. На следващо място е посочила, че разпоредбата на чл.105, ал.4 от СК съдържала хипотеза, при която органите на местно самоуправление са длъжни да предоставят информация за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, за да упражни Я. правото по чл.105, ал.1 от СК, за което било необходимо и заявеното копие от актова книга.

По искането е налице произнасяне – Отказ за издаване на исканото заверено копие от актовата книга за лицето София С. Я., обективирано в Писмо рег. индекс ГРН26-124#3 от 09.06.2025г. на кмета на Община Хасково. В мотивите на отказа е посочено, че адв. К., в качеството си на упълномощен адвокат се явява „трето лице“ по смисъла на чл.88а, ал.2 от ЗГР и доколкото представеното от същата пълномощно, макар да е изрично и в писмена форма, не е нотариално заверено, съответно не била осъществена първата хипотеза на чл.88а, ал.2 от ЗГР, сочеща, че копия от регистрите по гражданко състояние и документи въз основа на тях могат да бъдат издавани на трети лица, но само с нотариално заверено изрично пълномощно или по силата на закона. Анализирани са разпоредбите на чл. 24, ал.1, т.3 и чл.25 от Закона за адвокатурата и е посочено, че е налице специална ограничителна правна норма, тази на чл.88а, ал.2 от ЗГР, която има предимство пред общите норми на Закона за адвокатурата. Като допълнителен аргумент е посочено, че за да намери приложение разпоредбата на чл.105, ал.4 от СК, то отново е необходимо представянето на нотариално заверено пълномощно, тъй като искането не е инициирано въз основа на представено съдебно решение допускащо разкриване на конкретни данни от актовата книга за София Я..

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 35, ал. 3, изр. 1 от ЗГР във връзка с чл. 88 от ЗГР.

Актът е издаден при спазване на изискванията за форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му

В случая, съдът намира, че оспореният акт е издаден и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, независимо, че в писмо с рег. индекс № ГРН26-124#1 от 20.05.2025г., изпратено до адв. К., на основание чл.30, ал.2 от АПК изрично е посочено, че при непредставяне в срок на изисканото пълномощно, искането ще бъде оставено без разглеждане и производството прекратено.

Действително, произнасянето по материалното административно правоотношение с индивидуален административен акт, когато административният орган е сезиран с нередовно заявление, представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Нередовността на искането за издаване индивидуален административен акт задължава органа да предприеме действията по чл.30 от АПК по отстраняването й. Последица от неотстраняването на нередовността е прекратяване на производството с акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. В случая обаче е налице изрично произнасяне по искането чрез издаване на индивидуален административен акт, който следва да се контролира за законосъобразност на основанията посочени в чл.146 от АПК. Нарушението на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на акта само в случай, че е съществено, нарушено е правото на защита на лицето или при липсата му би се стигнало до друг по съдържание акт. Такива оплаквания не са навадени в жалбата, против оспорения акт, поради което следва да се приеме, че нарушението не е от категорията на съществените.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

В конкретния случай жалбоподателката е поискала, чрез депозирано искане на 23.05.2025 г., предоставянето на пълен препис от акт за раждане по чл. 88, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Съгласно цитираната разпоредба въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове. Заверката на копията на актовете задължително трябва да указва към коя дата данните от копието съответстват на данните от съхранявания в общината акт, да има подпис на длъжностното лице по гражданското състояние и печат на общината. Съгласно чл. 88а, ал. 1, т. 1 от ЗГР, документи по чл. 88 се издават на: лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители. А според чл. 88а, ал. 2 от ЗГР, документите по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на ГПК и НПК.

От анализа на горецитираните разпоредби следва, че копие от акт за раждане може да се издаде на трети лица /лица, различни от изброените в чл. 88а, ал. 1, т.1 ЗГР/ при наличие на следните хипотези: третите лица да са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 88а, ал. 1, т. 1 от ЗГР или по реда на ГПК и НПК.

Смисълът на разпоредба на чл.88а, ал.2 от ЗГР не въвежда алтернатива за формата на пълномощното – нотариално заверена или обикновена писмена по ГПК, респ. НПК. Алтернатива има, но тя засяга не реда за съставяне на пълномощното, а реда, по който третите лица могат да искат издаване на документи от кръга на чл. 88 ЗГР. Първата възможност от тази алтернатива визира нотариално завереното пълномощно. Втората възможност за третите лица е реда на ГПК и НПК. Под "ред", както тук, така и навсякъде в процесуалното законодателство, се разбира "производство", а производствата по ГПК представляват правоотношения между съд и страни. Това означава, че на трети лица могат да се издадат документите, изброени в чл. 88 ЗГР, по реда на едно висящо гражданско производство пред съд. Така например в рамките на висящо исково производство съдът може да издаде на страната съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с официални документи (чл. 186 ГПК).

В конкретния случай упълномощеният адвокат се явява трето лице по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР. Пълномощното му безспорно е писмено и изрично, но не е заверено нотариално. Това означава, че първата хипотеза на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, изискваща нотариално заверено пълномощно, не е осъществена. Втората хипотеза, също не е налице, тъй като пълномощникът не търси издаването на процесния официален документ в гражданско или наказателно производство (по реда на ГПК или НПК), а чрез иницииране на административно производство (по реда на АПК), това съответно е наложило органа да обсъди в своя акт, като допълнителен аргумент разпоредбата на чл.105, ал.4 от Семейния кодекс, за да направи нужното разграничение.

В заключение, настоящият състав на съда споделя и съображенията изложени от органа, че разпоредбите на чл.24 и чл.25 от специалния Закон за адвокатурата не дерогират изискването на чл.88а, ал.2 от ЗГР. Действително, в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗА е предвидено, че адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, без да е включено изискване пълномощното да е нотариално заверено. Но тази разпоредба от ЗА е обща спрямо специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР. Общата разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗА, определяща начина на упълномощаване на адвоката от неговия клиент, и по същество относима към правилата за упражняване на адвокатската професия, не дерогира специалното изискване на специалния ЗГР относно начина, по който всяко трето лице, включително и адвокатът, може да се снабди с копие от акт за раждане на друго лице, доколкото специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР е въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите. Касае се за специална ограничителна правна норма, която не може да се тълкува разширително. В изложения смисъл е Решение № 9096 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 14284/2018 г., III о.

По изложените съображения, оспореният отказ на административния орган съответства на материалния закон.

Оспореният акт не противоречи и на целите на закона. След като същият съответства на материалния закон и е единствено възможният административен акт, който може да бъде издаден, то той е съобразен с целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения акт, визирани в чл. 146 от АПК. Отказът е валиден и законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на София С. Я. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Отказ за издаване на копие от актова книга за лицето, обективиран в Писмо рег. индекс ГРН26-124#3 от 09.06.2025г. на кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА на София С. Я., [ЕГН] от [населено място], [улица], **, да заплати на Община Хасково сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.