Определение по дело №2413/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.253 ГПК, във връзка с § 2 ДР ДОПК.

Образувано е по искане от 29.05.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на постановеното протоколно определение от 27.05.2025 г., с което е завишено възнаграждението на вещото лице по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза.

Съдът намира, че искането е неоснователно. Възражения в същия смисъл, каквито са изложени в искането от 29.05.2025 г., бяха развити от адв. С. и в съдебното заседание от 27.05.2025 г. Към настоящия момент не са налице нови обстоятелствата, не се касае до грешка или пропуск на съда, които съответно да налагат отмяна на протоколното определение. В самото протоколно определение от 27.05.2025 г. съдът е посочил мотивите, поради които завишава възнаграждението на вещото лице – защото в справката-декларация, подадена от вещото лице заедно с молбата за завишаване на определения първоначален депозит, изрично е посочено, че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 НК, т.е., че може да бъде наказано с лишаване от свобода или с глоба, ако потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, т.е., обстоятелството, че декларацията се подава при знание за възможността да се понесе наказателна отговорност е достатъчна гаранция за истинността на декларираните данни.

Съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица за всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3,5 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата. А съгласно ал. 2 на същата норма броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация съгласно приложение № 3 или от сметката по чл.23, ал.3.

В случая вещото лице вещото лице е представило справка-декларация, в която отработените часове са изчислени за заплащане в посочения в чл.24, ал.1 от наредбата размер 3,5 % от минималната работна заплата за 2025 година (1077 лева) или 37,70 лева, като е посочен също броят на действително отработените часове (30 часа). Съдът приема, че вещото лице добросъвестно е попълнило справката-декларация и не е налице основание за нейното неприемане. Оспорването на адв. С. е изцяло субективно и не сочи на обективни факти, налагащи промяна на отчетените часове за работа. Вярно е, че съгласно чл. 23, ал.2 от наредбата справката-декларация не обвързва органа, назначил експертизата, но е вярно също така, че задачата е специфична, както е специфична и специализацията на вещото лице, чиито знания са необходими за изясняване на правнорелевантните факти по делото, а в списъка на вещите лица за 2025 година агрономите не са много. Г-жа В. е доказал се специалист, добросъвестно изпълняваща задълженията си като вещо лице, а в случая своевременно е изпълнила постановените задачи. Съответно не е налице обективна причина, налагаща неприемане на декларираните в справката-декларация обстоятелства.

Затова и на основание чл.253 ГПК, вр. § 2 ДР ДОПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането от 29.05.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на постановеното на 27.05.2025 г. протоколно определение, с което е завишено възнаграждението на вещото лице по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза от 300 лева на 1130 лева.

Определението не подлежи на обжалване.