Присъда по дело №78/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 18
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Бонка Василева Янкова
Дело: 20223500200078
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. Търговище, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
СъдебниКРЪСТИНКА Й. ЖЕЛЕЗОВА

заседатели:ВЕНЦИСЛАВ М. И.
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
и прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Наказателно дело от общ
характер № 20223500200078 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Д. П. - роден на *******г.в гр.*******, обл.*******, живущ в
град *******, ********* ********, ****** образование, *******, ******, ********, с ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 04.06.2020г в гр. Търговище, в съучастие, като помагач с
И. П. - управляваща и представляваща дружеството„ ЕКО БУЛТАК “ЕООД, последната
като извършител, в качеството му на пълномощник, изрично упълномощен да подава
Заявление по схемите и мерките за директни плащания и документи, свързани с тях,
ПРЕДСТАВИЛ чрез ОС„Земеделие“ –град Търговище пред ОД на ДФ „Земеделие“ - град
Търговище, в Заявление за подпомагане за кампания 2020г, с вх. № 19309599 от
04.06.2020г, с УИН 25/110620/16034, неверни сведения по т.6 от раздел Декларации, а
именно, че „ заявените площи отговарят на условията за допустимост по смисъла на чл.9
от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ“ относно заявените сливови насаждения
с обща площ 11.13 ха в землището на град Антоново, област Търговище, за да бъдат
1
получени от дружеството „ЕКО БУЛТАК “ ЕООД, като бенефициер по схеми и мерки за
плащания на площ, а именно – по Схема за единно плащане на площ(СЕПП), Схема за
преразпределително плащане(СПП), Схема за обвързано подпомагане за плодове,сливи и
десертно грозде (СП-други) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания(ЗДП), средства от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), предоставени от Европейския
съюз на българската държава - престъпление по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с
чл.20,ал.4 от НК поради което и на основание чл.248а, ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с
чл.20,ал.4 от НК и във връзка с чл.54 и чл.36 от НК му налага наказание лишаване от
свобода в размер на ДВЕ години и глоба в размер на 3 500(три хиляди и петстотин) лева,
като го признава за невиновен по първоначално предявеното му обвинение да е действал
като съизвършител и го оправдава за квалификацията по чл.20,ал.2 от НК.
На основание чл.66,ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание от две
години лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Д. П., със снета по-горе самоличност и ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на МВР Търговище,
направените на досъдебното производство разноски за експертиза в размер от 97,50 лв, а по
сметка на ОС Търговище, направени в съдебната фаза разноски, в размер на 20 лева за
вещо лице.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 18/ 14.11.2022г., постановена по НОХД №78/ 2022 г. по
описа на ОС Търговище:
Подсъдимият Т. Д. П. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.248а,ал.3 във
връзка с ал.2, във връзка с чл.20,ал.2 от НК, за това, че: на 4.06.2020 г., в съучастие, като
съизвършител с обвиняемата И.П., в качеството и на управител и представляващ
юридическо лице – „Еко Булпак“ ЕООД, с ЕИК 20315270, регистрирано в ИСАК с УРН
672184, като упълномощен представител на същото дружество, представил чрез ОС
„Земеделие“ - град Търговище, пред ОД на ДФ“Земеделие“ град Търговище неверни
сведения по т.6 от раздел Декларации в Заявление за подпомагане 2020, с вх.№ 19309599 от
4.06.2020г., УНИ 25/110620/16034, за съответствие с условията за допустимост по смисъла
на чл.9 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските
площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, относно заявените сливови
насаждения с обща площ 11,13 ха в землището на град Антоново, за да бъдат получени от
дружеството, като бенефициер по схеми и мерки за плащане на площ (СЕПП, СПП,СП и
ЗДП), средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от
Европейския съюз на българската държава. В съдебно заседание, по реда на чл.287,ал.1 от
НПК прокурорът предяви ново обвинение срещу подс.П., включващо съществено
фактическо изменение относно времето на осъществената последваща проверка,
констатирала несъответствието на заявените площи с условията на Наредба №2/2018г,
което съдът допусна с определение и делото продължи по новото обвинение. В съдебно
заседание се отстраниха и две фактически грешки в името на дружеството – от „Еко
Булпак“ЕООД в „Еко Бул так“ЕООД, както и относно пропусната цифра от пълния ЕИК
номер на дружеството: 293152570.
Разпитан на досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, подс. П. е ползвал
правото си да не дава обяснение по обвинението. В съдебната фаза подсъдимият даде
подробни обяснения па обвинението, като изрази позиция за невиновност. Защитникът на
подс.П. - адвокат Н.В. от АК ********, с разнопосочни съображения от материално и
процесуално правно естество пледира за оправдателна присъда.
В право на последна дума, подс.П. застъпва становище за невинност и желае да бъде
оправдан.
Окръжният прокурор поддържа обвинението. Пледира за наказание, определено под
средния размер за предвиденото лишаване от свобода – три години, което да не бъде
постановено за ефективно изтърпяване, а се отложи с изпитателен срок от четири години.
Относно кумулативното наказание – глоба, предлага да бъде определена в размер от 4
000лв.
След преценка на доказателствата, събрани по делото и проверени в процеса, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. и свидетелката И.П., по отношение на която наказателното производство
е приключило със споразумение, постигнато и одобрено по реда на чл.384 от НПК, са
близки роднини - син и майка.
1
Подсъдимият бил собственик на дружеството „Кирилови Сървисис“ЕООД, придобито от
К. С. К. с Договор за покупко - продажба от 1.03.2016г (л.186 - л.193,НОХД).
След постигнато доброволно споразумение за разпределение на масивите за ползване -
трайни насаждения за землището на град Антоново за стопанската 2018/2019г, масивът
включващ създадената около „ 1979г“ - св.И.И.( л.83, НОХД) сливова градина бил
разпределен, на основание чл.37в,ал.1 от ЗСППЗ на „Кирилови Сървисис“ ЕООД ( л.138 -
л.159,Д.П.).
С посоченото дружество, като негов управляващ и представляващ, подсъдимият заявил
участие в Кампания 2019г., като подал чрез Общинска служба „Земеделие“(ОСЗ)-
Търговище, пред Областна дирекция на ДФ „Земеделие“–Търговище, Заявление за
подпомагане, прието от св.Д.М. (л.112, л.132 - л.169,НОХД), по общо десет мерки и схеми,
включително и по СЕПП, СПП ЗДП и СП (други). Площите, с които кандидатствал
включвали и разпределения масив от землището на град Антоново (въпросната сливова
градина), очертани от него, като отговарящи на условията за допустимост, съставляващи
БЗС парцели по ИСАК с номера № 001518- 5-2-1, с площ 7.90ха, № 00518-5-3-1, с площ
1.29 и № 00518-6-1-1, с площ 5.48ха ( таблица към заявлението,л.136,НОХД и разпечатаните
карти,л.152–л.154,НОХД).
Първоначалната проверка била извършена от К.В. от РТИ Велико Търново, резултатите от
която били въведени в изготвен Контролен лист (л.188 – л.191,относно интересуващите
площи). Съобразно преценката на проверяващия орган - ДФЗ - РА, била възложена на друг
РТИ – Разград, втора (Частична ПнМ –л. 202,Д.П.), проверка на същите площи.
Проверката била осъществена през м.април 2020г от служителя в РТИ Разград- св.М.И.,
който извършил – „теренна проверка на три парцела сливи, находящи се в землището на
град Антоново, БЗС № 00518 – 5 – 2- 1, № 00518 -5 – 3 -1 и № 00518-6-1-1“ св.М.И.
(л.85,НОХД). Проверката била осъществена на място и в присъствието на подс.П..
Констатациите били отразени в изготвен Контролен лист, с който подс.П. бил запознат, като
цялата информация във връзка с възлагането, осъществяването и резултатите от проверката
била въведена електронно в представения по делото CD (л.202-л.203, Д.П.). Съгласно
установеното от проверката, трите парцела не съответствали на условията за допустимост,
които предвид регламента по чл.9,ал.1 от Наредба № 2/ 26.03.2018 г., изисквали в заявените
парцели да има не по-малко от 70% живи растения, докато в проверените парцели живите
растения били между 11% (в парцел № 00518 - 5- 2- 1) и 14% (в другите два парцела- №
00518-5-3-1 и № 00518-6-1-1).Проверката установила и неподдържани площи “..вътре
самите парцели нямаха обработка в редовете, нито в междуредията“- св.М.И.,(л.85,стр.
втора от НОХД). Подсъдимият П., както се посочи, бил добре запознат с тези констатации.
С тях била запозната и неговата майка – „Аз не съм присъствала, синът ми само е
присъствал. Намират, че цялата градина се състои от 20% сливови дървета“. и също
„.От проверката също бяха установили, че не е било добре почистено“ –св.П. ( л.75,
НОХД).
Междувременно, през 2019г.(на 04.04.2019г), св.П., със съдействието на сина си придобила
от К. К. и А. В. собствената им фирма „Еко Бултак“ ООД, преобразувано в ЕООД (л.67-
2
л.69,НОХД). Лицето К.К., с ЕГН ********** е предходният собственик на „Кирилови
Сървисис“ ЕООД, когото св.П. не познавала, а с А.В.а, подс.П. работел заедно - „ К. К. не го
познавам“…“ А. работеше заедно със синът ми Т.. Не е плащано нищо. Просто е
прехвърлена фирмата….“ св.П.,(л.76, НОХД).
С оглед констатираната недопустимост на трите парцела сливови насаждения, установена
при извършената от св.М.И. на 08.04.2020г, проверка, подс.П. и майка му предприели
действия по тяхното заявяване, но от името на придобитата от нея “ЕкоБултак“ ЕООД. Така,
първо, сливовите насаждения (сливовата градина) били прехвърлени „на мое име“ - св.П.
(л.74,НОХД), което всъщност означава промяна (преразпределение) в ползването,
доколкото същият масив, включващ въпросната сливова градина, който за предходната
стопанска година 2018/2019г, бил разпределен на „Кирилови Сървисис“ ЕООС, на същото
основание (чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ), бил разпределен за стопанската 2019/2020г на
дружеството на св.П. - „Еко Бултак“ ЕООД (Уведомително писмо с приложения, л.138-
л.159,Д.П.). Въпреки, че към края на месец май 2020г подсъдимият П. и св.П. посетили
сливовата градина и установили състоянието и което не било по-различно от
констатираното от св.М.И., понеже действия за промяна в обстоятелството относно
процента установени „живи растения“ не са правени, доколкото, както сочи и самия
подсъдим искал само „ да се мине със шредера, да се шредира, да се махнат тези клони и
тогава да подам заявлението“ –подс.П. (л.282,НОХД), предприели действията по заявяване
на същите площи, заявени и от „Кирилови Сървисис“ и намерени два месеца по-рано, за
недопустими.
Понеже титуляр на дружеството „Еко Бултак“ ЕООД била св.П., а подс.П. бил наясно с
процедурата по кандидатстване (реализирана предходната година с неговата фирма) двамата
посетили на 04.06.2020г нотариус, където последната подписала изискуемия формуляр на
изричното пълномощно по чл.15,ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания ( л.28, Д.П.), с което
упълномощила сина си да подаде Заявлението от името на нейното дружество. В същият ден
– на 4.06.2020г подс.П. отишъл в Общинска служба по Земеделие, към Областна дирекция
„Земеделие“, МЗХГ, при св.Д.М., който предходната година бил приел и документите, с
които подс.П. кандидатствал в кампания 2019г. със своята фирма „Кирилови Сървисис“.
При св.М., в ОСЗ, подс.П., в качеството си на упълномощено за подаването лице, подал
Заявление за подпомагане 2020г. за „Еко Бултак“ЕООД (л.35- л.38,Д.П.), което било прието
с вх. № 19309599/4.06.2020г и получило УИН (Уникален идентификационен номер) 25/
110620/16034. В подаденото Заявление, подс.П., като упълномощено лице на управляващия
и представляващ ю.л. кандидат „Еко Бултак“ ЕООД - св.П., извършил всички дейности от
обема на изричното пълномощно, включващи, съгласно чл.15,ал.1 от посочената Наредба
“Подаването и подписването на заявленията и съпровождащите приложения…“. По-
конкретно, подсъдимият очертал площите в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК), въз основа на въведените в софтуерния продукт данни, които „ излизат“ -
св.Д.М. ( л.229,НОХД) за имотите по кадастрална карта, както и за т.нар „правно
основание“. Съобразно площите от всеки един от имотите по кадастралната карта, които
3
подсъдимият П. очертал „в компютъра “ - св.Д.М.,(л.229,НОХД), като отговарящ на
изискванията за подпомагане, били извършени от св.М. първо проверки дали попадат в
допустимия слой, като резултатите се разпечатали в т.нар протоколи за авТ.тични проверки
(л.33 - л.34, Д.П.). Съгласно направените от подсъдимия очертания на площите, с които
заявил подпомагане за кампания 2020г., били формирани и съответните БЗС на парцелите и
така оформените карти за всеки от парцелите за подпомагане (общо осем на брой) се
разпечатали от св.М., респективно били предоставени за подпис на подс.П.. (л.44- л. 51,
Д.П.). Подс.П. се подписал на всяка една от тях, в уверение на потвърдената заявка за
участие в кампанията за подпомагане именно с така заявените парцели.
Следващата стъпка в процедурата по подаване на заявлението включвала въвеждането в
табличен вид на очертаните от подс.П. имоти, като след разпечатване на таблиците,
съставляващи неразделна част от самото заявление за подпомагане, също били
предоставени за подпис и подсъдимият П. ги подписал.
При очертаната процедурна хронология, последователно и съобразно изискванията –
подсъдимият първо очертал в системата ИСАК заявените площи, потвърдил върху
разпечатаните карти формираните парцели и че същите отразяват вярно заявеното от него и
подписал таблиците, в които били отразени (л. 39 –л.40, Д.П.) и по този начин
финализирал, в качеството си на пълномощник по чл.15,ал.1 от горепосочената Наредба
№5/2009г, ЗАЯВЯВАНЕТО на следните площи за Кампания 2020 на кандидат “Еко Бултак“
ЕООД по номера на очертаните в ИСАК парцели, както следва:
1/ № 00518-5-2-2 с площ 2.83ха
2/ № 00518-5-3-1, с площ 0.41ха
3/ № 00518-5-4-1, с площ 1.25ха
4/ № 00518-5-5-1, с площ 0.42ха
5/№ 00518 -5-6 -2, с площ 1.36 ха
6/№00518 -5 -7 - 3, с площ 0.12 ха
7/ № 00518 - 6 - 2 - 2, с площ 1.19ха и
8/№00518 - 6- 1-2, с площ 3.55 ха
С всички тях, с обща площ 11,13 ха подс.П., заявил участие по същите четири
схеми/мерки за подпомагане, за които кандидатствал предходната кампания с „Кирилови
Сървисис“ЕООД - по СЕПП, СПП СП- други и ЗДП, като представил и изискуемите
данни за банковата сметка на кандидата „Еко Бултак „ЕООД (л.31, Д.П),по която да бъде
преведена поисканата субсидия. Въпреки, че бил напълно наясно, че това са същите площи
от същия масив в землището на град Антоново, които през април 2020г били установени
като недопустими и че действия в посока привеждането им към изискуемото по
чл.9,ал.1,т.1 от Наредба № 2 / 26.03.2018 г. състояние, нито той, още по-малко майка му, са
предприели, при подаването на Заявлението за подпомагане – на 04.06.2020г., подс.П.,
представил и Декларации относно конкретните обстоятелства, посочени във формуляра,
включително и Декларацията по т.6: „Декларирам, че към датата на кандидатстване
заявените площи отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2
от 26.03.2018г за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по
4
схеми и мерки за плащане на площ и съм запознат със задължението да ги поддържам в
такова състояние, съгласно изискванията, заложени в европейското и националното
законодателство.“(л.36,Д.П.) Заявлението на „Еко Бултак“ ЕООД било избрано за
проверка, възложена на РТИ Велико Търново и извършена на място от св.Д. ИВ. ИВ., въз
основа на Заповед № 408023/10.09.2020 год.(л.98, Д.П.), с определен краен срок за
извършване на проверката 23.10.2020г. Същата била осъществена от св.Д.И. на 06.10.2020г,
който съставил Контролен лист по образец (л.99 –л.109 Д.П.) с приложени към него
множество снимки ( в електронен вариант на CD –л.112,Д.П), онагледяващи визуално
установеното състояние на заявените за подпомагане парцели.
Подс.П., както и титуляра на „ЕкоБултак“ЕООД, св.П. не били уведомени за
предстоящата проверка, понеже при подаването на Заявлението,подписано от подс.П., за
адрес и телефон за кореспонденция с дружеството кандидат „Еко Бултак“, били посочени
данните на предходните собственици (съгласно данните от Търговския регистър,
л.70,НОХД). Проверката констатирала недопустимост за подпомагане, като нито един от
парцелите не съответствал на изискванията на чл.9 от Наредбата № 2 от 26.03.2018 г.,
понеже била констатирана отново липсата на изискуемите условия, а именно „70% да са
живи растенията и междуредовите пространства трябва да са обработени, да са
почистени,да има върху тях обработка“ – св.Д.И. (л. 80, НОХД). За констатациите било
изготвено Уведомително писмо от Началник отдел „РТИ“ Велико Търново, изпратено на
посочения в заявлението адрес (на предходните собственици) - ул.************ №****,вх
****,ет **** ,ап ****(л.110- л.111,Д.П).
При установената от проверката недопустимост на цялата заявена площ на декларираните
парцели по ИСАК - 11.13 ха, на кандидата“ Еко Бултак“, ЕООД не били оторизирани
поисканите средства ( л.114,Д.П и л. 223, Д.П.)
За кампания 2020г.средствата по Схема за единно плащане на площ(СЕПП), Схема за
преразпределително плащане(СПП), Схема за обвързано подпомагане за плодове, сливи и
десертно грозде (СП-други) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания(ЗДП) били
осигурени 100% от ЕЗФГЗ – Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието –
съгласно писмо от Директор ОД на ДФ“Земеделие“ Търговище (л. 226, Д.П.) и
Уведомително писмо от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 71 ,НОХД)
Описаните фактически обстоятелства съдът намери за установени по несъмнен
начин от:1/гласните доказателства – установени чрез показанията на свидетелите Д.И.(
л.79- л.83, НОХД), св. М.И. (л.85– л.94, НОХД), И.И.(л.83 - л.85, НОХД, вкл. прочетените
му и приобщени по този ред показания от Д.П. - л.179), св. П.И. (л.94- л.95, НОХД), св.
Д.М. (л.226 – л. 232,НОХД), св. М.М.( л. 279 - л. 280, НОХД); 2/писмените доказателства:
преписката относно подаденото Заявление за кандидат „Еко Бултак“ ЕООД, ведно с
разпечатаните карти на заявените площи и таблицата със заявените парцели (л.35- л.51,
Д.П.), писмените данни относно входиране на Заявлението,(л.26,Д.П.), Пълномощното
(л.30,Д.П.), справка от ТР и от ИнвестБанк за притежаваната от кандидата „ЕкоБултак“
банкова сметка,(л.30 - л.31, Д.П.), протоколи за резултати от извършените авТ.тични
5
проверки (л.33- л.34,Д.П.), представените с писмо от Н-к ОС“Земеделие“ Търговище,МЗХ,
писмените материали във връзка с декларираното от кандидата правно основание за
ползване на процесните площи, посочени в Заявлението за подпомагане от
„ЕкоБултак“ЕООД (л.53- л.69, Д.П.), Писмо от ДФЗ- РА, относно извършената проверка на
кандидата „Еко Бултак“ ЕООД, с приложени резултати - на хартиен носител (Контролен
лист) и на електронен носител - CD, както и Уведомително писмо до титуляра на
дружеството кандидат, относно констатираните и посочени в Контролния лист нередности
(л. 96 –л. 112, Д.П.),Уведомително писмо от Зам.Изпълнителния директор на ДФЗ-РА,
относно спряното администриране и неизплатените суми на кандидата „Еко Бултак“ЕООД
(л.114,Д.П.) както и в същият смисъл писмо от Директор ОД – ДФЗ Търговище
(л.223,Д.П.),Уведомително писмо от ОСЗ Антоново, относно разпределения за ползване
масив в землището на град Антоново и идентичността на основанието (чл.37в,ал.1 от
ЗСПЗЗ) и площите, предоставени на двете дружества – „Кирилови Сървисис“ЕООД и
„ЕкоБултак“ ЕООД, ведно с приложените документи, копия от договори, Заявление и
доброволно споразумение (л.138 - л.159,Д.П.), Контролен лист и Уведомително писмо
относно извършената от РТИ В.Търново първоначална проверка, по заявлението на
„Кирилови Сървисис“, представени по делото от подс.П. (л.185 - л.199, Д.П.), Писмо и
приобщена с него информация от извършената втора проверка по Заявлението на
„Кирилови Сървисис“ЕООД, през април 2020г, от св.М.И., на електронен носител - CD (л.
202 –л. 203, Д.П.), Справка от ДФЗ, с информация в табличен вид относно идентичността
на заявените парцели от кандидата „Еко Бултак“ЕООД и „Кирилови Сървисис“ ЕООД
(л.217- л.219,Д.П.), разпечатаните от фирменото досие в ТР данни относно „ЕкоБултак“
ЕООД (л.67- л.70,НОХД), от изисканите от ОД към ДФ“Земеделие“ материали връзка с
подаденото Заявление за подпомагане от „Кирилови Сървисис“ЕООД, включително и
разпечатаните карти и таблица със заявените парцели (л.111 – л.185,НОХД), от
разпечатаните от фирменото досие в ТР относно дружеството „Кирилови Сървисис“(л.
186- л. 193, НОХД), съобразно предвиденото в чл.3,ал.1 от Наредба №1/14.02.2007г за
водене, съхраняване и достъп до ТР, дефиниране на Търговския регистър като „обща
електронна база данни.. … за търговците… и предвиденото в чл.3,ал.2,че „Търговският
регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични“, т.е. общо
достъпна, както и като писмено доказателство относно факта на осъществено посещение и
проверка на място – изготвения оценителски доклад и снимковия материал към него(л. 197
–л. 203,НОХД); 3/заключението на съдебно - аграрно техническата (ботаническа)
експертиза, изготвено от вещото лице М.Й., изслушана в съдебно заседание, което съдът
прие и ползва в частта, относно изяснените от вещото лице въпроси свързани с
извършената техническа съпоставка на очертаните в двете Заявления парцели, към
параметрите на очертаните БЗС по ИСАК,отново по двете заявления)и разясненията във
връзка със съотнасянето на информацията по кадастрална карта и очертаните във връзка с
декларираните за участие по схемите и мерки, земеделски площи. В частта относно
състоянието на сливовата градина, респективно относно причините за недопустимост
(обоснована с анализ на гласни и писмени доказателства) съдът, включително и по
6
изложените в съдебното заседание съображения не ползва експертното заключение, като
намира същото за излизащо извън процесуалната функция на експертизата, предвидена в
чл.144,ал.1 от НПК.
По допустимостта на ползваната доказателствена съвкупност, в аспекта и на
релевираните в тази посока възражения от защитата, конкретно срещу експертното
заключение е необходимо да се посочи следното:
I.Относно изготвеното от в.л Й. заключение.
Цялостното му оспорване защитата аргументира с доводи в два аспекта – първо,
недопустимост на М.Й. като вещо лице по делото, поради пристрастие, изведено от
местоработата и в ОД „Земеделие“ към МЗХГ(л.196, НОХД), което, с оглед служебните и
функции формирало предубеденост към фактите по делото, понеже ДФЗ и ОД Земеделие,
МЗХГ „ са „свързани структури“ и второ: поради оспорената и компетентност, понеже
същата не била „независим оценител“.(л.220-л.222,НОХД).
Освен по изложените в заседанието съображения, с които заключението във втората си
част бе прието, по конкретните съображения на защитата, които съдът намира за
неоснователни, е необходимо да се добави следното:
1/ Структурата и функциите на Министерството на земеделието, храните и горите,
съответно на ДФ „Земеделие“ – РА са предмет на ясно нормативно регламентиране (за
МЗХГ- приетият на осн.чл.42 от Закона за Администрацията подробен Устройствен
Правилник на Министерството на земеделието, храните и горите от 2019г и за ДФЗ –РА,
приетият през 1998г Закон за подпомагане на земеделските производители).Единствената
връзка между тях, нормативно предвидена, е приемането на документите, което се извършва
от ОС Земеделие, структурно на подчинение на Министерството, доколкото служителите в
ОС“Земеделие“, съгласно предвиденото в чл.32,ал.2 – ал.4 от ЗПЗП имат задължение да
подпомагат кандидатите при подаването и попълването на формулярите. Съгласно чл.1,ал.2
от УП на МЗХГ“Министерството на земеделието, храните и горите е администрация,
която подпомага министъра на земеделието, храните и горите при осъществяване на
правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по
административното обслужване на гражданите и юридическите лица“.
Съответно, единствено и само ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е структурата,
оправомощена да извършва проверки и да оторизира поисканите субсидии -
първостепенният разпоредител с европейските средства по отделните подпомагащи фондове
на ЕС и МЗХГ няма отношение към тези, изцяло възложени на ДФЗ дейности. Съгласно
чл.2б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители „За страната се
акредитира една Разплащателна агенция“,а съгласно ал.2, от същата норма:
„Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство.“
Съобразно функциите си ДФЗ –РА, чрез своите 28 областни дирекции и РТИ извършва и
възложените дейности по чл.11а от ЗПЗП.
При тази структурна регламентация на двете звена - МЗХГ и ДФ „Земеделие“ РА, само
7
факта, че в.л. М.Й. е работила като старши експерт в ОД „Земеделие“ Шумен към
Министерство на земеделието, храните и горите, без конкретни доводи, на плоскостта на
които да се обсъжда иначе презюмиращата и се (поради липса на обективна основа за
обратното) безпристрастност, не съставлява достатъчно основание същата да бъде
изключена от възможността да е вещо лице по делото. Но дори и да се приеме, че нормата
на чл.32 от ЗПЗП в някаква степен установява свързаност на двете структури,
обстоятелството,че в.л. Й. работи в една от тях, не я изключва авТ.тично, като предубедена
само на това основание и е достатъчно да се посочи в тази връзка съществуването в МВР,
което е натоварено и с разследващи функции на експертно звено, каквото е НТЛ(Научно –
техническа лаборатория).И самият факт, че в Наредба № 2 от 29.06.2015 г.(вкл. и към
настоящата и редакция, ДВ бр. 96/2022 г., в сила от 2.12.2022 г.) е предвидена
компетентност на лабораториите към МВР, говори за волята на законодателя да не приема
служебната обвързаност за „зависимост“ по см. на чл.148,ал.1,т.3 НПК.В този см. е и Р №
70/ 21.04.2015 г. по н. д. № 1901/2014 г., на ВКС, III н.о. От друга страна, видно от
изготвените, одобрени и публикувани Списъци по чл.401 от ЗСВ за 2021г, за съдебен
район ОС Търговище, няма специалисти в клас 7.„Съдебни селскостопански експертизи“, за
изясняване на възложените задачи, поради което и ползването на вещо лица от друг
съдебен район, дори на вещо лице извън утвърдените списъци, е напълно
допустимо(чл.398,ал.3 от ЗСВ, чл.396,ал.2 от ЗСВ).
2/Относно оспорената и компетентност, на първо място е необходимо да се уточни, че
преценката относно това дали, което и да е вещо лице, разполага с необходимата
компетентност да отговори на поставените му за изследване и отговор въпроси, се извежда
от неговото образование и професионален опит и от естеството на обстоятелствата, за
изясняване на които са нужни специалните знания. В случая несъмнено вещото лице Й. е с
нужното образование и опит спрямо съдържанието на изискващите отговор въпроси -
поставени във втория пункт на заключението. Респективно твърдението на защитата, че е
некомпетентна, понеже не била „независим оценител“ не намира опора нито в
процесуалната уредба на специфичния способ какъвто е експертизата – в НПК, където
подобно изрично изискване не е въведено, нито в делото, предвид естеството на нуждаещи
се от експертно изясняване обстоятелства. Ето защо и изготвената от в.л. Й. експертиза, по
релевантните за делото обстоятелства, по пункт втори от заключението, съдът прие и
ползва.
II.По допустимостта на депозираните от св.И.П. показания.
В принципно отношение, съгласно чл.118,ал.1, т. 2 от НПК същата е годен свидетел,
понеже в образувано по единния обвинителен акт срещу двамата подсъдими съдебно
производство, в хипотезата на чл.384 от НПК и предвид чл.24,ал.3 от НПК, наказателното
производство срещу нея е приключило. Видно от приложеното НОХД№ 105/2022г, за
одобряване на споразумението, постигнато с И.П., подсъдимият П. е изразил положително
становище. За последният, макар и да не е отбелязано в споразумението, а е било
необходимо в аспекта на спазване презумпцията за невинност (вж. и Р на СЕС от
05.09.2019 г. по дело № С – 377/18 г. и Р№ 188 / 28.06.2021 г. по н. д. № 781/2020 г., на
8
ВКС III н. о), „че вината на останалите не е доказана“, същественото е, че след
одобреното споразумение, липсва забрана за допускане до разпит и провеждане на такъв в
качеството на свидетел на ималата друго качество И.П.. Респективно показания и са годен
източник на доказателства, но не и достоверен, както ще стане въпрос по-долу.
Показанията на св.П., дадени от нея на Д.П в качеството и на обвиняема, обаче, макар
съдът да прочете, не ползва, доколкото същите, въпреки че са дадени в присъствието на
защитник, не са събрани в условията на чл.222 от НПК, а преобладаващото към момента в
съдебната практика разбиране по приложението на чл. 281,ал.2 от НПК е именно в тази
посока (Р № 10/ 1.03.2017 г. по н. д. № 1246/2016 г., на ВКС, I н. о., Р № 60154 / 8.12.2021
г. по н. д. № 390/2021 г., на ВКС, III н. о).
III.Относно допустимостта на приложените два CD, които съдът намира за годни
доказателствени източници, понеже съставляват възпроизведени на различен от хартиения
носител, а именно на магнитен такъв, информационни данни, предоставени от органите,
компетентни да ги събират и съхраняват. Не се касае за видеозапис, както и не е
наложително техническо изследване автентичността на предоставената на магнитен
носител информация, понеже същата е предоставена от органа оторозиран да я събира и
съхранява, постъпила е надлежно и единствената разлика с писмените доказателства е
електронния вид, в който е представена. Предвид това, двата CD-а, които по естеството си
са веществени доказателства, доколкото не са документи, а предмет, носител на относима за
изясняване на делото информация(т.е. носят белезите по чл.109 от НПК) съдът ползва
изцяло, като с оглед особения си вид и за спазване принципа за непосредственост се
извърши и огледа им чрез тяхното възпроизвеждане.
По достоверността на събраните доказателства.
Същите формират две доказателствени групи, от които, като установяваща достоверно
релевантните факти, съдът прие съвкупността, включваща показанията на свидетелите
М.И., Д.И., И.И., П.И., Д.М. и М. М., понеже събраните чрез тях гласни доказателства
изцяло кореспондират с писмените такива и заключението на вещото лице. Респективно
втората доказателствена съвкупност, формирана от показанията на св.П. и обясненията на
подс.П., съдът счете за недостоверна, понеже анализът им разкрива тяхната вътрешна и
взаимна противоречивост, отсъствието на подкрепа с писмените доказателства и
експертното заключение, и на последно място страдат от сериозен дефицит на
последователност и логичност.
I. В пълен синхрон помежду си и с писмените доказателства, включително и с данните от
възпроизведения и подробно разяснен снимков материал, показанията на св.Мариян И. и
св.Д.И. установяват категорично, както състоянието на площите, заявени за подпомагане в
предходната кампания от подс.П., в качеството му на титуляр на „Кирилови
Сървисис“ЕООД към месец април 2020г и тяхното несъответствие с условията за
допустимост, така и недопустимостта на същите тези площи, заявени за подпомагане в
кампания 2020г, отново от подс.П., но в качеството му на упълномощено за подаване на
заявлението лице на „Еко Бултак“ ЕООД, с титуляр св.И.П.. Въз основа на установените и
подробно разяснени (особено от св.М.И.) ред, условия и процедура по извършване на
9
проверките и последователните му, компетентни и обстойни отговори на всички зададени
(и допуснати от съда) въпроси на подсъдимия и защитата, се изясниха методите, по които
са обходени, очертаните чрез GPS система парцели, респективно установеното
необработено междуредие и броят живи растения, неотговарящи на изискването за не по-
малко от 70% : „За това правихме контролни замервания на, база на които с работните
листи да установим процента живи растения.За БЗС 00518-5-2-1 11%, за БЗС 00518-5-3-
1 и БЗС 00518-6-1-1 14% са установените живи трайни насаждения при изискуемия
минимум от поне 70% по Наредбата“ –св.М.И. (л.87,НОХД). Констатациите на
извършената от св.Д.И., след подаването на Заявлението проверка, осъществена също при
съблюдаване на административните изисквания, са в идентична посока – неспазване на
изискуемите критерии за допустимост по Наредба 2/2018г –„ 70% да са живи
растенията и междуредовите пространства, трябва да са обработени, да са
почистени..“ св.Д.И. (л. 80,НОХД)
Показанията на другите, разпитани свидетели са изцяло в подкрепа на посоченото от
двамата експерти от РТИ, доколкото без да са обхождали професионално площите,
установяват видимото им външно състояние към момента, предхождащ подаването на
заявлението - св.И.И. и св.П.И., а състоянието на градината към февруари на настоящата
2022г - посетилият я във връзка с възложена оценка от НАП, свидетел М.М.. Без съмнение
се изясни по делото, че се касае за сливова градина, създадена преди повече от 40 години,
която „до началото на деветдесетте години овощната градина раждаше сливи, след
което запустя…“ св.И.И.,(л.179, Д.П, прочетени в с.з), а при предявяване на произволно
избран фотокадър от проверката на „ЕкоБултак“ ЕООД чистосърдечно заяви, че „ това,
което ми показвате не прилича на сливова градина“ - св.И.И.(л.84,НОХД). Св.П.И., който с
оглед службата му като полицейски инспектор в последните 15 години имал поводи да
посещава сливовата градина, поясни, че до преди четири пет години била „тотално
изоставена“, след което пак тогава - преди четири пет години била еднократно почистена
от непознато лице - св.И. (л.94,НОХД). Св.М.М., който заедно с подс.П. посетил в края на
февруари 2022г сливовите насаждения във връзка със задача, нямаща общо с настоящото
дело, недвусмислено изясни състоянието на градината дори към момента „ аз очаквах, че
ще видя някаква направена оформена градина. Тя беше просто изоставена, тя изпочупена,
тя не е изчистена, тя не е подрязана, тя не е стопанисвана с две думи“ - св.М.(л.279,
стр.втора, НОХД). Релевантно, разбира се в аспекта на предмета на доказване е
състоянието на градината към момента на подаване на заявлението и знанието за нейната
недопустимост, но състоянието на градината, което дори и две години по-късно буди
искрено възмущение от пълната изоставеност, при това посещението св. М. направил в
присъствието на подсъдимия П. е показателно само по себе си, за отношението на
подсъдимия към изискуемите грижи за стопанисваните площи и пренебрежението към
тяхното спазване.
Изготвеното заключение на вещото лице, в приетата му част по пункт втори от
експертизата, също е в подкрепа показанията на двамата експерти от РТИ, доколкото
несъмнено изяснява съвпадението на площите по заявените парцели за подпомагане в двете
10
заявления, с обща площ 14,67ха – за „Кирилови Сървисис“ ЕООД и 11,13ха за „Еко
Бултак“ ЕООД. Заключението от своя страна кореспондира с предоставената в писмен вид
информация от ДФЗ относно идентичността на заявените парцели от двете дружества
(л.217 -л.219, Д.П.). При ясното техническо разчитане, ползваните методи и способи за
изясняване на поставените по т.2 от Заключението въпроси, несъмнено е изяснено
припокрИ.ето на проверяваната от двамата експерти площ, респективно в подкрепа на
тяхната обективност и достоверност е съвпадението на направените от тях констатации за
недопустимост.
Ето защо и фактическите данни, установена от включените в първата група
доказателствени източници, съдът намери за достоверни и ползва при формиране на
фактическите изводи.
II. Съответно не намери основания да възприеме и се довери на обясненията на подс.П.
и показанията на св.П., като извършеният анализ и съпоставка с другите доказателства и
правилата на формалната логика ги дискредитираха като обективен и съответно верен
източник на значимите по делото факти.
1/ Показанията на св.И.П. са изцяло изолирани от гласните доказателства, събрани чрез
разпитите на останалите свидетели по делото. Обстоятелството, че е принципно
заинтересована (с оглед притежаваното различно качество по същото наказателно
производство и близката родствена връзка с подс.П.) само по себе си не я прави
недостоверен свидетел, но преценката на депозираните и показания от гледна точка
установените им вътрешни недостатъци - непоследователност, противоречивост, дори и с
обясненията на подсъдимия, им придават необективен характер и ги злепоставят от към
достоверност. Видно от цялостният им прочит (л. 75- л.77, НОХД), не се отличават с
особена последователност и логичност, като е достатъчно да се посочи, че според
свидетелката, дружеството „Еко Бултак“ закупила от сина си (л.75,стр втора,НОХД), а
след предявяване на разпечатките от ТР относно фирменото досие на дружеството, заяви,
че фирмата „Просто е прехвърлена“(л. 76,НОХД), безвъзмездно и под условие от
колежката на сина и.
Самата свидетелка поясни, че не била запозната с фирмите на сина си, но започнала да се
интересува “като придобила сливите“(л.74,НОХД), което освен лишено от опора в делото
е и вътрешно противоречиво, понеже от една страна същата твърди, че още когато взели
сливите, през 2018-2019г, ходила да помага в почистването, но след като „придобила
сливите“, освен отИ.ето и при нотариус да завери пълномощното (на 04.06.2020г), не е
имала какъвто и да е досег със сливовите насаждения, като не сочи, тя като стопанин на
тези насаждения, с нейната фирма да е осъществила каквито и да действия. Единственото,
което е направила е да издаде пълномощно на сина си за подаване на Заявление за „Еко
Бултак“.
На следващо място, противно на първоначално заявеното в разпита и като свидетел, че
инициативата за закупуване на „ЕкоБултак“ ЕООД и прехвърляне на сливите „ На мое
име...“( л.74, НОХД), тоест ползването на градината от новопридобитата фирма и
заявяването и за подпомагане била изцяло нейна, понеже „Синът ми реши да се откаже
11
от земеделието въобще“ ( л.74 НОХД) е диаметрално противоположно на заявеното от
същата свидетелка в разпита по отделните обстоятелства (от кого и защо е придобила
дружеството), както и на направеното от нея обобщение в края на разпита, че „ синът ми
се занимава с тази дейност и от него зная, че това е само за деклариране „ и че не се
интересувала повече след подаването на заявлението „не съм се интересувала повече, след
като го упълномощих синът ми, защото ако имаше някакво движение,той щеше да
сподели с мен “..(л. 78, НОХД).
Версията за прехвърлянето на „сливовата градина“ на нейното дружество, поддържана и
от подсъдимия, свързана с най-общо казано конфликт с „човек от ДФЗ София“(л.
74,НОХД) е меко казано лишена от логическа подкрепа, понеже Заявлението за
подпомагане относно същите насаждения е подадено за „ЕкоБултак“ ЕООД също от
подсъдимия, като твърдението, че заплахите били само относно Заявления от личните му
фирми „Разликата е, че въпросният човек директно ми каза кои са мои фирми земеделски
производители“ –подс.П. (л. 283, НОХД), не и на такива, за които бил само пълномощник,
освен лишено от каквато и да е опора в делото (в което подобни данни липсват), но и
действително е алогично, понеже имената на титуляра и пълномощника са едни и същи и
елементарна справка би показала родствената им връзка.
Опровергана от доказателствата и лишена от логика е и депозираната от св.П. причина за
подаването на заявлението от сина и, а именно, че имало Ковид и не била добре тогава,
като посочи също и че „може би месец преди да подаде заявление“ синът и, му издала
пълномощно (л.74 и л.77, НОХД). От двата документа е видно, че Пълномощното е
нотариално заверено в същият ден, в който е подадено и Заявлението – на 4.06.2020г.
От показанията на св.П. става ясно и че несъмнено е била в течение със случващото се със
сливовата градина и по-конкретно, че предходната година е била заявена от синът и.
Въпреки, че не посочи името на дружеството, понеже „Не знам колко фирми имаше синът
ми и с коя фирма работеше тези сливи предходната година “, (л. 74, НОХД), заяви, че „ С
неговата фирма,за тази сливова градина синът ми е получавал субсидия, но за моята не
съм получавала“ (л. 78, НОХД). Заяви също, че преди да се подаде заявлението е ходила със
сина си и „Ходих със сина ми, след като беше окосено в сливовата градина .Това беше
преди да подадем заявлението.В края на м. май ходихме до сливовата градина Видяхме,че
е окосено и е изчистено и тогава подадохме“(л.75,НОХД). Същата обаче не можа да даде
смислено обяснение на изразената и вътрешна увереност, че градината е годна за
подпомагане понеже, както сама посочи, причината за недопустимост, установена от
проверката, на която „Аз не съм присъствала, синът ми само е присъствал. Намират, че
цялата градина се състои от 20% сливови дървета“ л.75, НОХД, е липсата на живи
растения и след като не е извършвана каквато и да е дейност в посока промяна на тази
констатация.
Тук е мястото да се внесе уточнение във връзка с датите на проверката от св.Д.И.(
първоначалната по ОА и коригираната в с.з.) и значението на погрешната дата в развитата
от подсъдимия и св.П. теза. В случая, съществени и със значение на доказателствена
информация са двата, посочени от св.П. фактически момента - 1/ фактът, че е извършена
12
проверка на същите сливови градини, която е установила, че сливите са само 20% и 2/
фактът, че на тази именно проверка синът и е присъствал (както двукратно св.П. потвърди)
– горепосоченото изявление (на л. 75, НОХД) и на л.78,НОХД-„ Синът ми ми каза. Той
ходи с проверяващия и е присъствал“.
От съпоставката с установената хронология, вид и обстоятелства на всички извършени (по
настоящото дело) проверки, е повече от ясно, че единствената проверка (отговаряща
кумулативно на двата фактически момента) – присъствие на подсъдимия и негативни
констатации е проверката, извършена от св.М. И.– през м.април 2020г. Първата проверка на
„Кирилови Сървисис“ЕООД, осъществена през август 2019 от К.Войков не съдържа
подобни констатации (за конкретния процент живи растения), а на извършена от св.Д.И.,
която е констатирала недопустимост подсъдимият не е присъствал. В контекста на
установеното, действителното значение на конкретната дата, при това на последващата
проверка (дали 10.06,2020г,първоначално посочена в ОА или коригираната 06.10.2020г) не
е предложеното от защитата и дадената му интерпретация, че именно датите объркали
свидетелката и тя за това „се призна за виновна“ (л. 289, НОХД). Освен, че както самата
свидетелка потвърди знае за проверката през „м април“ (вж л. 76-77,НОХД), но от значение
в случая са данните за относимата проверка (предхождащата подаването на заявлението) и
че по тях(по двата идентифициращи я белега) е ясно, че както извършването и, така и
констатациите и са били несъмнено известни на св.П..
Недостоверни са показанията на св.П. и относно изложените причини за по-късното
подаване на Заявлението. Вярно е, че то действително е подадено извън срока и че подс.П.
и св.П. са били принципно запознати с предвидените срокове - до 15.05.2020г, според
св.П. (л. 74,стр. втора НОХД) и „до 31 май, даже до 23-24 май е подаването на
заявленията, след това влизаш в санкция“ подс.П. (л. 282, НОХД), както и че подаването
след крайният срок (който съгласно чл.4,ал.1 от Наредба № 5/2009г е до 15 май) носи
негативи, като намаляване с определен процент на исканата субсидия (чл.12 от Наредба №
5/ 27.02.2009 г.), но установената от доказателствата по делото причина не е привеждане на
заявените парцели в изискуемите условия. След като същите площи са намерени за
недопустими два месеца по-рано понеже живите растения са били 11-14 %,при изискуеми
не по-малко от 70%, което е било добре известно както на подсъдимия, така и на св.П.,
липсата на предприета каквато и да е дейност по коригиране на констатирания недостатък
не позволява да се приеме за вярна предложената от тях причина, понеже забавянето
очевидно не е било за да бъдат приведени площите в годно за подпомагане състояние,
както и двамата твърдят.
Несъмнено е от значение и установената противоречивост между показанията на св.П. и
дадените от сина и - подс.П. обяснения във връзка с обстоятелствата по самото придобИ.е
на дружеството „Еко Бултак“ – кога, по чия инициатива, как и защо е реализирано това
прехвърляне. Относно причината за придобИ.ето, св.П. първо посочи, че закупила фирмата -
„Еко бултак“ от сина си, което същата потвърди трикратно (л. 75, стр.втора,НОХД), но
след предявяване на разпечатките от ТР относно фирменото досие на дружеството „Еко
бултак“ поясни, че не познава К. К., а на въпрос от къде и как е узнала за тази фирма
13
посочи, че понеже „А. работеше заедно със сина ми. Не е плащано нищо. Просто е
прехвърлена фирмата..“ Относно причината, поради която я е придобила и за намеренията
и заяви, че искала да се занимава със земеделие „пак исках със земеделие, както синът ми
се занимава, но нищо не съм правила“( л. 76, НОХД), въпреки, че както самата тя посочи
никога не е имала фирма на свое име – „други фирми не съм придобивала“ (л. 74, НОХД).
Диаметрално противоположни по тези обстоятелства са обясненията на подс.П., който
наведе сведения за „вероятно“ закупуване точно на тази фирма от майка му, понеже с А. -„
били от едно село“, а като причина за закупуване посочи, че майка му била учителка и
искала да извършва обучения с фирмата и за самото закупуване (към момента на
придобИ.ето) той „не знаел“, (л.284-л.285, НОХД). Всъщност, противоречието между
заявеното от двамата по горните обстоятелства ясно разкрива напълно формалната роля на
св.П. за сметка водещата такава на подс П..
В заключение, може да се обобщи, че депозираните от св.П. показания са необективни,
непоследователни и лишени от достоверност, което е проекция и на нейната
пристрастност - разбираема, предвид близкото родство с подсъдимия. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че произходът на вътрешната противоречивост и видимата
непоследователност в показания на св.П. нямат връзка с нейната възраст. В тази посока
съдът е напълно съгласен с дадената от защитата оценка, че се касае за образована и
интелигентна жена, в което съдебният състав придоби непосредствени впечатления при
проведения разпит, респективно възрастта и не е със значение на фактор, обуславящ
възможността да се приеме,че същата би могла да има затруднения в добросъвестното
възпроизвеждане на възприетите от нея факти и обстоятелства.
Качеството на заявената от нея информация, не обосновава възможност депозираните от
нея показания да се ползват като достоверен източник, поради което и съдът не ги ползва
при формиране на изводите относно съществените от предмета на доказване обстоятелства.
2/ Недостоверни са и обясненията на подсъдимия, които съдът намери за изолирани от
доказателствата, в противоречие с тях и в този смисъл за изцяло декларативни, респективно
за проява на упражнено право на защита, не и за достоверен доказателствен източник.
Тезата му, че насажденията са напълно годни за подпомагане е лишена от състоятелност
и е опровергана от доказателствата по делото.
Както подсъдимият няколкократно поясни, е бил запознат много добре с процедурата и
изискванията за подпомагане - „..една от моите дейности е консултантска и то в
сферата на земеделието.Освен Наредба № 2 са ми известни самите Регламенти.
Известна ми е нормативната база, включително и Европейското законодателство по
тази материя“ – подс.П. (л. 284, НОХД), така и че е бил пълномощник на други лица и
дружества – „Над 40 - 50 земеделски производители съм обслужвал , като съм им подавал
заявления за подпомагане …“ (л. 286, стр.втора, НОХД). Тоест, поясни пълната си
информираност по въпросите свързани с условията за подпомагане, независимо, че
незнанието му не би го оневинило, нито би рефлектирало върху съставомерността на
деянието в посока изключване на субективен състав. В случая обаче, според изразената му
позиция, подсъдимият би следвало да е наясно как трябва да изглеждат и на какви
14
условия следва да отговарят сливовите насаждения, за да бъдат допустими за подпомагане.
Знаел е, понеже е присъствал на проверката от св.М.И., че проверката е констатирала 11% -
14% живи растения и че не е предприел каквито и да е действия за привеждане на същите
парцели, заявени два месеца по-късно – на 4.06.2020г, към условията по чл.9,ал.1, т.1 от
Наредба № 2 от 26.03.2018 г. При така установените факти, които не се и оспорват от
подсъдимия, в депозираните обяснения същият изтъква друго фактическо положение със
състоянието на заявените парцели, а именно, че според него били годни за подпомагане,
респективно проверката от св.М.И. - некомпетентно извършена.
Депозираните в тази посока обяснения на подсъдимия са лишени от доказателствена
подкрепа и са изцяло декларативни.
Извън всяко съмнение е обстоятелството, установено от достоверната доказателствена
съвкупност, коментирана по-горе, че състоянието на декларираните с процесното Заявление
от подс.П. площи от 11.13ха (както към м април, с оглед субективната съставомерност на
деянието), така и през м.октомври 2020г, (с оглед обективния състав по чл.248а,ал.3 във вр
с ал.2 от НК) не са отговаряли на условията за допустимост. Същите не са били в
състоянието, което ЗПЗП и Наредба № 2 от 26.03.2018г. свързват с допустимо подпомагане
и съответно оправдано предоставяне на средства. Дали проверяващият експерт (М.И.)
различава слива от джанка (като отделен е въпросът, че при създаването на сливовата
градина джанки не са засаждани, нито подсъдимия твърди да ги е засаждал) е напълно
ирелевантно в аспекта на изискуемите за установяване релевантни обстоятелства.
Следва да се посочи, в тази връзка, че дали един парцел е допустим или не е допустим за
подпомагане е въпрос на регламентация и стриктното прилагане на същата от създадени за
тази цел структури в ДФЗ, като РТИ, както и предвидената форма за проверка на техните
констатации, а не и на субективна оценка на лицата, кандидатстващи за субсидии,
независимо от собственото им мнение за тяхната компетентност, дори и когато принципно
мнението им е основано върху обективната основа на тяхното образование и
професионален опит, както е в случая с подс.П., доколкото същият е с висше икономическо
образование и заявен от него консултантски опит в сферата на земеделието.
Съгласно чл.26 от пряко приложимия Регламент на Комисията №1122/2009г, в сила от
30.11.2009г, проверките, чрез които се установяват обстоятелствата по съответния регламент
са „административни проверки и проверки на място“. В случая, несъответствието е
установено в резултат от извършените проверки и по двата предвидени в чл.26 от
Регламент на Комисията №1122/2009г, начина – чрез проверка на място и чрез
административна проверка, посредством компютърни средства, в случая, чрез създадената с
тази цел - Интегрирана система за административен контрол /ИСАК/. Съгласно чл. 37 от
ЗПЗП,от своя страна „Интегрираната система за контрол включва административни
проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място“, а чл.30,ал.2 от
ЗПЗП регламентира и видовете системи, обхванати от ИСАК. Тоест, предвидените
възможности за проверки и корекции са достатъчно ефективния инструмент за защита на
лицата, претендиращи, че проверката не е коректна или не е извършена пълноценно. Както
е посочено във всички уведомителни писма, съпровождащи Контролните листи от
15
проверката, адресатите им имат възможност да направят „ своите забележки и възражения
в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо на
адрес:…“ (л.111, л.187,Д.П) Иначе казано, начинът на защита срещу констатациите не е с
оспорване компетентността на служителя, която се презюмира, а чрез възражение срещу
контролния лист и констатациите, за което по делото липсват данни да е реализирано.
Заявената от подсъдимия причина, поради която не бил уведомен за извършената от
св.Д.И. проверка по подаденото процесно заявление, а именно пропуск на приемащия
служител Д.М., също не може да бъде споделена, понеже не кореспондира нито с данните
по делото, нито с нормативната уредба. Напротив, отразените в процесното заявление
данни за контакт с предходните собственици (адрес и телефон) според съда, е обстоятелство,
което се явява косвено подкрепящо установената формална роля на св.П. и водеща такава на
подс.П. в използването на друго дружество, чрез което да бъдат заявени отново, установени
като негодни в предходната кампания, заявени от самия него, идентични площи, за
постигане на същата цел - получаване на средства за тях от еврофондовете. Свидетелят Д.
М. подробно разясни процедурата по подаването на Заявленията и в какво се изразява
служебната, подпомагащата дейност на работещите в Общинските служби по земеделие и
показанията му кореспондират с нормативната уредба, справка с която (чл.3, т 1 от Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания) ясно посочва, че първото, което всяко Заявление следва да съдържа са
:данни за идентификацията на кандидата за подпомагане, определени в чл. 3, ал. 2 на
Наредба № 105/ 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на
Интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно чл.3,ал.1 от същата Наредба
№ 105/2006г „Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане
и на заявките за плащане включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистър на
заявленията за подпомагане и на заявките за плащане.“ , а посоченият чл.3,ал.2,
определящ формата на изискуемите данни за идентификация предвижда задължение на
кандидата да се регистрира – подавайки съответните данни за въвеждане в регистъра (като за
ю.л. освен адрес на дружеството и представляващия го, се изискват и множество други
данни строго специфични за самото ю.л.) и тази дейност предхожда подаването на
заявлението за подпомагане (вж. чл.3а от Наредба № 5 / 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания). Нормативните изисквания,
следователно въвеждат задължение на самия кандидат за коректно въвеждане на всички
данни идентифициращи дружеството кандидат и няма как „авТ.тично да излиза“, различно
седалище и адрес, а всички други идентифициращи ю.л. данни - включително и уникалния
регистрационен номер в регистъра на кандидатите да са верни. В тази посока са и
показанията на св.Д.И., който поясни как процедират при възложена проверка и от къде
изтеглят необходимите им данни – св.Д.И.,(л.79,стр втора, НОХД). Встрани от
нормативната регламентация, която в аспекта на заявените опит и познания в тази сфера, би
следвало да са известни на подс.П., но с оглед изразената позиция за ангажимент само и
единствено до заявлението (не и за верността на данните –вж.л.282,стр.втора,НОХД),
алогично е да неглижира задължението си и то по отношение на собствената си
16
майка.Отделно от това, предвид претендираното му знание в областта на посочената
материя, следва да е бил наясно за значението на тези данни, които се посочват и
респективно най-малкото да прочете заявлението преди да го подпише с оглед проверка
коректността на тяхното въвеждане. Изискването за вярно въвеждане на данните за адрес и
телефон за връзка не е самоцел, а е обвързано с възможността за последваща комуникация –
както за проверки, така и за посочване на нередности, ако бъдат констатирани такива. След
като, както самият той поясни, бил сигурен, че ще има проверка, понеже „Еко
Бултак“ЕООД е „ нов кандидат“, в още по-голяма степен е следвало да бъде отговорен към
задълженията си за точно въвеждане на данните за кореспонденция с новия кандидат. Така
установеното неглижиране на задължението, съдът цени в косвен принос за приетото
напълно формалното участие на св.П. в дейността по смяната на собственика на
„ЕкоБултак“ и водещата роля на подсъдимия в тези действия, насочени към постигане на
съставомерната по чл.248а от НК цел.
Изтъкнатият като защитен аргумент резултат от първата проверка на „Кирилови
Сървисис“ ЕООД, извършена през месец август 2019г, също не е с търсеното от
подсъдимия значение, а отделно е и встрани от предмета на доказване. Констатациите от
проверката, осъществена от инспектора в РТИ В.Търново К.В., обективирани в
представените и приобщени по Д.П Контролен лист и Уведомително писмо (л.185-
л.199,Д.П.) освен,че не кореспондират с развитата от подсъдимия теза за допустимост,
понеже в Контролния лист ясно е отразено, че „откритите култури не отговарят на
заявеното от бенефициента“, но и в принципен план имат само косвено отношение,
доколкото са свързани с установяване състоянието на същите площи, заявени обаче почти
година по-късно. Фактът, значим по делото е състоянието на заявените площи към момента
на подаване на процесното заявление – 4.06.2020г, защото към този момент е преценката за
верността на декларираното им съответствие с условията за допустимост. И е без значение
за доказаността на обвинението дали и в какво състояние са били тези площи през м август
2019г.
Противоречието в застъпената от подсъдимия позиция по релевантните факти,
независимо от безспорното му право да упражни защитното си право както намери за
добре, несъмнено рефлектира върху преценката дали изложените обстоятелства заслужават
доверие или не. Така, от една страна се оспорва годността на проверката (на св.М.И.) и
коректността на констатациите от нея, в аспекта на изтъкнатата собствена компетентност, а
от друга страна (което всъщност е показателно за наличното в представното му съзнание на
яснота относно неправомерността на действията му) твърди, че „Аз съм упълномощен
единствено и само да подам заявлението за подпомагане .Не съм упълномощен да ходя да
почиствам градината или да кося или да правя каквото и да е било и ще кажа защо… …“
(л. 282, НОХД)
Обясненията на подсъдимия П., освен изолирани и в противоречие с показанията на
свидетелите, писмените доказателства и заключението на вещото лице, но и както се
отбеляза по-горе, са вътрешно противоречиви и в различие включително и с показанията на
св.П.. При установените и коментирани по-горе различия в заявеното от двамата относно
17
обстоятелствата по придобИ.ето на дружеството „Еко Бултак“ ЕООД - инициативата и
причината за закупуването, намеренията за използване на безвъзмездно прехвърленото
дружество, твърденията на подсъдимия, че не знаел изобщо за действията на майка си и че
разбрал едва в съдебния процес, но не и преди него (вж. обяснения,л. 284, НОХД), са
освен недостоверни, но и в пълен конфликт с правилата на формалната логика.
Ето защо и развитата от подсъдимия аргументация в депозираните обяснения, съдът
намира за декларативна, без опора в делото и опровергана от достоверната съвкупност,
формирана от гласните и писмени доказателства, включително и експертното заключение в
приетата и ползвана част.
От изяснената, изложена по-горе фактология, несъмнено се извеждат и фактическите
изводи за поведение на подсъдимия П., обуславящо наличието на всички елементи от
обективния състав на вмененото му престъпление по чл.248а, ал. 3 във вр с ал.2 от НК
1.Несъмнено, подсъдимият П., в качеството си на изрично упълномощен да подаде
заявление за подпомагане, с пълномощно по чл.15,ал.1 от Наредба№ 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е п р е д
с т а в и л чрез ОС Земеделие пред ОД на ДФЗ Търговище сведения като е очертал в
подаденото Заявление за кандидата „ЕкоБултак“ ЕООД, декларираните като допустими
парцели, подписал се е на разпечатаните карти и на таблицата с парцелите, съставляващи
неразделна част от самото заявление.
2. Де к л а р и р а л е в подаденото Заявление ( т.6 от подписаните Декларации), че всички
парцели са в съответствие с изискванията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от
26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми
и мерки за плащане на площ.
3/ Безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението -04.06.2020г,
очертаните площи - въпросните осем парцела с обща площ 11.13 ха н е с а о т г о в а р я л
и на условието за допустимост - в тях е имало по-малко от изискуемите 70 % живи
растения и междуредията не са били почистени.
4/Изяснено е несъмнено, че поисканите със Заявлението на кандидата „Еко Бултак“ ЕООД
средства по четирите схеми и мерки за кампания 2020г не са били разрешени и
оторизирани, както е изяснен и произхода на средствата, за четирите мерки и схеми за
кампания 2020г, по които е заявено участие - СЕПП, СПП, СП-други и ЗДП - 100% от
ЕЗФГЗ – Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието.
5/ Безспорно е и това, че с подаването на процесното Заявление чрез ОС Земеделие
Търговище (с оглед процедурата по чл.32 от ЗПЗП) невярната заявена информация е
достигнала до адресата – ОД на ДФЗ Търговище и изпълнението на престъплението по
чл.248а, ал.3 във вр с ал.2 е завършено.
Както е известно престъплението е на формално извършване и с подписването на
Заявлението и приложените към него декларации, в частност декларацията по т.6, както и
на съставляващите неразделна част от Заявлението карти и таблица на заявените парцели,
престъплението е довършено.
С описаните по-горе фактически действия, а именно: представил чрез ОС Земеделие пред
18
ОД на ДФЗ Търговище неверни сведения относно декларираните площи, а именно, че
същите отговарят на условията за допустимост, което не е било вярно, подс.П. от
обективна страна осъществил, в съучастие с И.П., като представляваща и управляваща
ю.л.кандидат „Еко Бултак“ ЕООД, състава по чл.248а,ал.3 във вр с ал.2 от НК.
Деянието е извършено и от субективна страна, като подсъдимият е съзнавал напълно
както обективно осъществените си действия, тоест всички фактически обстоятелства,
предвидени в състава на престъплението по чл. 248а от НК, така и че действа заедно с
управляващия и представляващ ю.л. кандидат – И.П. и е искал настъпването на обществено
опасните последици: накърняване на обществените отношения, свързани с правилното
информиране на органите по разпределение на средствата от еврофондовете. Същият е
действал виновно при пряк умисъл като форма на вината, с визираната в разпоредбата
специална цел - да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
Във връзка със субективната страна и в контекста на частичното му оправдаване относно
формата му на съучастие е необходимо да се направят следните уточнения:
1/На първо място, съдът не установи подс.П. да е носител на особеното субективно
качество изискуемо за квалифицирания състав. Субект на престъплението по чл.248а,ал.3
от НК, както е посочено в състава - би могло да е само лице, което „управлява или
представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец “, поради
което и след като подс.П. не попада в посочените категории лица, не би могъл, на
самостоятелно основание да е извършител (тоест в съучастието да действа като
съизвършител).
Конкретиката на случая действително очертава подс.П. като пълномощник на
дружеството кандидат, но обемът на неговите пълномощия е строго ограничен от
съдържанието на изричното пълномощно, изискуемо по силата на чл.15,ал.1 от Наредба №
5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. С посочената разпоредба се допуска всъщност едно отклонение от
предвиденото изискване, заявлението да се подава лично от кандидата. Пълномощието на
лицето по чл.15,ал.1 от посочената Наредба, е ограничено и от ясно очертаната в ал.2 на
същия чл.15 отговорност за верността на данните, възложена изрично на кандидата
(упълномощител). След като обемът на представителната му власт е сведена само до
конкретното действие, то и посоченото упълномощаване не би могло да придаде на подс.П.
качеството на лице, “което представлява“ юридическото лице, по смисъла на ТЗ, на ЗЗД,
още по - малко му възлага или позволява да изпълнява фактически функции и дейност на
самото дружество, което би позволило обмисляне на субективното му качество в аспекта
на даденото разрешение по този въпрос в ТР № 4 / 12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСНК
на ВКС, макар и прието с оглед субективното качество на дееца в друго по вид
престъпление. Утежнената квалификация по чл.248а,ал.3 от НК, както се посочи,
предвижда особено качество на субекта – търговец, управляващ или представляващ, но с
пълномощия да упражнява дейността на дружеството, което е и основанието за
законодателното виждане относно по-високата степен на обществена опасност на
19
деянието, изведено в отделен по-тежко квалифициран състав. След като в случая, подс.П.,
не е носител на изискуемото субективно качество не би могъл да е извършител,
респективно съизвършител в съучастието със св.П., поради което и съдът го оправда в тази
част, относно квалификацията по чл.20,ал.2 от НК, като го призна за виновен да е действал
като помагач.
2/Отсъствието на особеното субективна качество на следващо място не прави деянието
му самостоятелно квалифицирано по ал.2 на чл.248а от НК, а при установената съвместна и
съдружна дейност със св.И.П. е основание само за промяна във формата му на съучастие,
понеже именно съучастието предопределя крайната квалификация на инкриминираното
поведение. При несъмнено изяснения му фактически принос, липсата на особеното
изискуемо субективно качество само има за последица участието му под друга форма на
съучастие, различна от съизвършител. В тази посока вж. Решение № 109/ 17.02.2011 г. по
н. д. № 25/2011 г., на ВКС, III н. о.
Следва да се посочи, че според съда, липсва законова пречка за формирането на тези
правни изводи и главно обективирането им в постановената присъда, в контекста на
съществуващия в правния мир друг, с последиците на влязла в сила присъда съдебен акт,
Определение от 28.06.2022г, постановено по НОХД № 105/2022г по описа на ОС
Търговище, приложено към настоящото дело, в който въпросът за съучастието е разрешен
по друг начин. Независимо от различието в решенията на ВКС относно съгласието на
съучастник - изискуемо, както е прието в Р № 323/ 2.10.2014 г. по н. д. № 1048/2014 г., II н.
о, Р № 52/ 31.01.2012 г. по н. д. № 3014/2011 г., на II н. о., Р № 293/ 16.07.2009 г. по н. д.
№ 267/2009 г., на III н. о. или не, в каквато посока са Р№ 87/ 4.03.2009 г. по н. д. №
22/2009 г., I н. о., Р № 409/ 1.10.2008 г. по н. д. № 439/2008 г., I н. о., Р№ 213 /9.10.2008 г.
по н. д. № 165/2008 г., I н. о), в конкретния случай подс.П., видно от съдебния протокол
по НОХД№ 105/2022г, е изразил съгласие по чл.384,ал.3 от НПК за сключване на
споразумение с неговата майка. При това положение, предвид принципната допустимост за
сключване на споразумение и за престъпления, извършени в съучастие и с оглед същността
на самата процедура по глава ХХІХ, изискваща само признание от лицето по въпросите
по чл. 382, ал. 4 от НПК, обвързващи само неговата отговорност с търсените от
сключването на споразумението последици, то и не би могло да се приеме, че в
настоящото дело, дейността на съда по събирането и анализа на доказателствата е
формална, че не се подчинява на изискванията на принципите по чл.13, чл.14 и чл.18 от
НПК , а е изцяло зависима и обвързана с одобреното споразумение с другия съучастник.
Казано иначе, фактът, че в правния мир съществува съдебен акт, обективиращ, с влезли в
сила последици поведението на обвиненото лице И.П. като извършено с подс П., и двамата
действащи като съизвършители не обвързва настоящият съд със задължение да ги приеме,
нито го задължава да стори това безусловно. Както е посочено в Р № 554/ 19.12.2011 г. по
н.д.№2665/2011 г., на ВКС, III н. о., НК:Последиците от споразумението, а именно на
влязла в сила присъда по въпросите, поставени в чл. 301, ал. 1 НПК, могат да се отнесат
само към обвиняемия /подсъдимия/, който е приел делото да се реши по реда на чл. 381 -
384 НПК, но не и това му решение да предопределя изхода на делото по отношение на
20
останалите обвинени. В същият смисъл е и Р № 229/25.04.2013г по н.д.№ 603/13г на ВКС,
ІІІ н.о.
Във връзка с промяната на формата му на съучастие, следва да се спомене и това, че след
като извършената промяна не изисква нови усилия за защита, понеже несъмнено е
облекчаваща положението на подсъдимия (вкл. и с оглед законодателното виждане при
определяне на наказанието –чл.58, б.б НК), то и съдът разполага с правомощието сам да
извърши преквалифицирането от съучастие по чл.20,ал.2 в съучастие по чл.20,ал.4 от НК,
без да е необходима намесата на обвинението по реда на чл.287 от НПК. В подкрепа на
посоченото е и съдебната практика: Р № 129 / 23.05.2017 г. по н. д. № 264/2017 г., на ВКС
II н. о, Р № 115/ 4.07.2018 г. по н.д.№ 487/2018 г., на ВКС, III н. о, Р № 197/1.08.2012 г. по
н.д № 400/2012 г.,на ВКС,III н.о, Р № 180 /19.05.2009 г. по н.д.№ 141/2009 г., на ВКС, I н. о.
По изложените съображения, съдът намери за безспорно установено и доказано по
несъмнен начин,поведение на подс.П. покриващо изцяло признаците от обективния и
субективен състав на престъплението по чл. 248а, ал.3 във вр с ал.2 във вр с чл.20 ал.4 от
НК, като възраженията на защитата,с които е аргументирано исканото оправдаване на
подсъдимия намери за неоснователни:
1/ Становището на защитата, че подс. П. бил търговски пълномощник и като такъв не
носел отговорност съдът намери за несъстоятелно. Към изложените по-горе съображения във
връзка с неоснователността на застъпената от обвиняемия позиция за обема на
пълномощията му и изтъкнатата на тази плоскост субективна несъставомерност, следва да се
добави – в аспекта на конкретните съображения на защитата, че функцията на търговския
пълномощник по см на чл.26 от ТЗ на първо място не се изчерпва с предложеното от
защитата - „В дадена ситуация може да занесе документи, може да получи определени
съобщения, но от това не следва, че е законно задължен да изпълнява предписания, които
са задължение на самото юридическо лице и ако има някакви евентуално други виновни “, а
напротив – „ се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената
дейност на търговеца(чл.26,ал.1 от ТЗ).По - същественото е, че в случая изобщо не се касае
за пълномощник по ТЗ или ЗЗД. Подсъдимият, както вече се посочи, е бил упълномощен за
конкретно действие и представителната му власт е изчерпана с извършването на това
действие. И ако приносът му приключваше с това действие, не на соченото от защитата
основание за функцията на търговския пълномощник, а на самата норма по чл.15,ал.2 от
Наредбата(същата е и в чл.32,ал.6 от ЗПЗП) не би имало основание за реализиране на
отговорност. В случая, при несъмнено установените и доказани фактически положения,
описани по-горе изобщо не става въпрос за обикновено действие, сведено единствено и само
до подаване на заявление, а се касае за формирана и съгласувана с майка му – титуляра на
„Еко Бултак“ ЕООД обща идея, в изпълнение на която, същият реализирал описаните по-
горе инкриминирани действия и само липсата на особеното му субективно качество го
определя като помагач в съучастническата, обща и съдружна дейност субсимирана под
признаците на престъплението по чл.248а,ал.3 във връзка с ал.2 от НК
2/Без основание е и доводът на защитата за оправдаване на подсъдимия поради наличие
на предпоставките по чл.9,ал.2 от НК, аргументирано от защитата с неполучените средства.
21
Както се посочи и по-горе, престъплението по чл. 248,ал 3 от НК е на формално
извършване, тоест със самото подаване на заявлението съставът е реализиран и при липса на
изискуем резултат, обществената му опасност е налична със самото му извършване. Отделен
е въпросът, че ако средствата са и получени, за деянието е предвиден квалифициран състав
по ал.5 на чл.248а от НК. Конкретиката на случая не предполага и необходимост от по-
подробно обсъждане, понеже очертаните по-горе инкриминирани действия на подсъдимия не
разкриват в осъщественото от него деяние признаците на малозначителност, изключваща
изобщо обществената му опасност или явната и незначителност, като обективните му
характеристики (които са водещи в случая при преценката за приложимост на чл.9,ал.2 от
НК - вж л.41, уч.Наказателно право, Обща част, проф.д-р. И.Ненов, изд.1992 г.) категорично
изключват възможността да се приеме, че деянието му не е от естество да засегне
обществените отношения, защитими с престъпния състав по чл.248а,ал.3 във вр с ал.1 и
чл.20,ал.4 от НК. Напротив, то несъмнено ги е увредило, особено в контекста на
обстоятелството, че недопустима е цялата заявена площ, която от своя страна не е
незначителна – 11,13ха .
3/Неоснователни са и аргументираните с процесуалните проблеми по делото, свързани с
качеството на ОА, в който „ в самия обвинителен акт е объркано, недопустимо, с
множество корекции, неправилни констатации“, интерпретирани от защитата като
самостоятелни основания за оправдаване на подсъдимия и/или прекратяване на делото.
Освен, че процесуалните проблеми имат различни последици от материално правните
такива, но и преценени по същество, съдът ги намери за неоснователни.
- Отстраняването на технически недостатъци, допуснати в ОА, при изписване на
елементи, които не са и от съществено значение, доколкото е ясно, че става въпрос именно
за „Еко Бултак“ ЕООД, както е посочено в прилежащите по делото документи, с които
подсъдимият и защитата са несъмнено запознати - при предявяване на разследването и в
условията на чл.247а,ал.5 от НПК, но и погрешно изписана буква в името на дружеството,
както и липсващата цифра от пълния номер на ЕИК не са измежду обстоятелствата, при
установяване на които чл.304 от НПК, обуславя друг правен резултат, понеже тяхното
естество не е такова, че да повлияе върху преценката за виновността и отговорността на
дееца. По същността си те са свързани само с правото на защита, което съдът по
изложените съображения, доколкото подсъдимият не е бил възпрепятстван да узнае за кое
дружество става въпрос и е ясно, че това е придобитото от неговата майка „Еко Бултак“, не
намери да е било накърнено. В тази връзка следва да се посочи само, че съдът не установи
пречки за отстраняване на техническите недостатъци и в съдебното заседание, като намери,
че систематичното място на чл.248а от НПК в стадия разпоредителното заседание не
преклудира възможността за отстраняване и в съдебно заседание, доколкото липсва
ограничение в тази посока в НПК и с оглед естеството му е достатъчно да е извършено
преди приключване на съдебното следствие. Тази техническа корекция не прави
обвинителния акт негоден или още по-малко е основание да се приеме липсата на
надлежно обвинение, както счита защитата. Отделен е въпросът, че с оглед изразената
позиция по въпросите по т.3 на чл.248 от НПК в разпоредителното заседание възражения
22
в тази посока не бяха отправени.
- Относно изменението по 287 от НПК, което касае датата на извършената последваща
проверка, осъществена от св.Д.И. от РТИ В.Търново. Вярно е, че датата на проверката не
е съставомерен елемент, но в същото време изведените от нейното осъществяване
фактически изводи са част от набора обвинителни факти, очертали обвинението в
обстоятелствената част, а именно неверните обстоятелства, изведени от установената
негодност на процесните заявени парцели. В този смисъл, съдът прие, че не се касае за
технически пропуск, а поисканото изменение следва да изчерпи процедурата по чл.287,ал.1
от НПК, като обезпечи по този начин условията за надлежно осъществяване правото на
защита и гарантира така в пълна степен възможността на подсъдимия да организира
позицията си, спрямо изменената фактология, независимо от очевидно допуснатото
погрешно разчитане в ОА на иначе ясно записаната в Контролния лист дата на извършване
на проверката. Само по себе си обаче, изменението на обвинението по чл.287 от НПК
освен, че е допустимо процесуално действие, също не рефлектира върху качеството на
обвинителния акт, съответно не го прави негоден да формира надлежно обвинение, и в този
смисъл е напълно изключено да се приеме сочената от защитата причина като основание за
оневиняване на подсъдимия.
В заключение, въз основа на гореизложените съображения, след като съдът установи, че
подс.П. е осъществил виновно, с пряк умисъл, като помагач, описаните фактически
действия, изцяло покриващи обективните и субективни признаци на състава по чл. 248,ал.3
във връзка с ал.2 от НК във връзка с чл.20,ал.4 от НК, го призна за виновен и му определи
съответното наказание.

ПО НАКАЗАНИЕТО
В санкционната част на посоченото престъпление по чл. 248а,ал.3 във вр с ал.2 от НК,
приложима съгласно чл.21,ал.1 от НК, са предвидени две наказания - лишаване от свобода
от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000лв. Съдът определи на подс. П.
наказание лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер на 3 500 (три
хиляди и петстотин) лева, като преди всичко прецени, че липсват основания за
приложението на чл.55 от НК, иначе допустимо с оглед установената форма на съучастие и
предвидената в чл.58б.“б“ от НК възможност. В случая, конкретният принос на подс.П. не
обуславя извод за приложимост на облекчените условния по чл.55 от НК, понеже
естеството на реално осъществените действия не позволява степента на неговия принос да
бъде оценена като „малка“. Ето защо и съдът определи наказанието в рамките на общите
условия по чл.54 от НК, като съобрази като смекчаващи обстоятелства: чистото му съдебно
минало и добрите му характеристични данни, изведени от липсата на противообществени
прояви към момента на извършване на настоящото престъпление, който е и меродавния за
преценка. В този смисъл извън обсъжданите по чл.54 от НК обстоятелства е приложения
ОА по Д.П 14/2020г –л. 33-л.42,НОХД. С характер на облекчаващо наказателно правното
му положение е и формата на съучастие, която е най-леката измежду посочените в чл.20 от
НК.Към отегчаващите, но не с висок интензитет на утежняващи положението му, понеже
23
са свързани с елементите на самото престъпление, съдът отчита факта на заявено участие
по четири от предвидените в чл.38а, ал.1 от ЗПЗП общо седем схеми за директни плащания
и параметрите на заявената недопустима площ 11.13ха, която сама по себе си не е
незначителна. При превес на смекчаващите обстоятелства, съдът определи наказание
лишаване от свобода в размер над минимално предвидения в санкционната част. С оглед
чистото му съдебно минало, както и с оглед естеството на престъплението, което
принадлежи към икономическите такива, съдът намира, че поправянето, превъзпитанието и
възпирането на подсъдимия от извършване на престъпления е постижимо и без да е
необходимо същият да бъде изведен от обществото и изолиран за определен период от
време. И след като установи, с оглед посоченото, наличието на всички предпоставки по
чл.66,ал.1 от НК – подсъдимият П. не е осъждан, наложеното наказание е лишаване от
свобода в размер до три години (две години) и целите на наказанието спрямо конкретния
подсъдим могат да се постигнат без да е наложително ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, съдът го отложи за изпълнение с изпитателен срок от три
години, който намери за достатъчен и удовлетворяващ условието за постижимост на
визираните в чл.36 от НК цели. Размерът на кумулативното наказание глоба съдът определи
като взе предвид естеството на извършеното деяние, както и имотното състояние на дееца
(вкл. и от приложената Декларация, л.235, Д.П.), поради което и счете, че същото в размер
над минималния, но не и изцяло близо до него, би бил адекватен и би постигнал в
кумулативност, така както са заложени двете санкции, общата и комплексна по въздействие
наказателна санкция, предвидена за извършеното от подсъдимия престъпление.

ПО РАЗНОСКИТЕ
След като призна подсъдимия П. за виновен по предявеното му обвинение, съдът му
възложи в тежест и го осъди да заплати направените по делото разноски за експертиза и
вещо лице, както следва : в полза на държавата и по сметка на МВР Търговище
направените на досъдебното производство в размер на 97,50лв (половината от
присъдените на вещото лице общо 195лв, предвид съдържанието на одобреното
споразумение, включващо възложената в тежест на обв.И.П. останала част от разноските-
л.57,НОХД № 105/22г) и по сметка на ОС Търговище, направените в съдебната фаза
разноски от 20лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
24
Съобщи за изтекли лични данни