Определение по дело №2098/2014 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 144
Дата: 14 януари 2015 г.
Съдия: Иван Атанасов Воденичаров
Дело: 20142100102098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

   144                                             14.01.2015 г.                              гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на, в състав :

                                                                Окръжен съдия Иван Воденичаров

като разгледа докладваното от съдията гд № 2098 по описа за 2014 година, на основание чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „ВЙНС-78“ ЕООД с ЕШИК *********, представлявано от Валери Арнаудов, съд. адрес гр. Бургас, ул. Оборище № 90, ет.1-2, адв. М..***, представлявана от кмета Георги Кенов, гр. Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 2.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

Ответникът е депозирал отговор на иска в срока по закона.

Съдебните книжа са редовно разменени.   

 Проект за доклад:    

Обстоятелства, на които ищецът основава иска си:

Твърди се, че с платежно нареждане от 29.08.2014 г. ищецът чрез офиса на банка ЦКБ-Сунгурларе е превел по сметка на ответника сума в размер на 50 000 лв. Преводът е бил осъществен погрешка, тъй като общината не е имала никакво вземане към ищеца. На самото нареждане не е посочено основание, а банковия служител е отбелязал „грешен превод“, което било равносилно на липса на основание. Според ищеца преведената сума, която е получена, се явява недължима и представлява облага за ответната община. С нарочна покана ищецът поканил общината да му върне сумата, но поканата била оставена без отговор. Към момента на исковата молба сумата все още не е върната.

Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., която е получена без правно основание, мораторна лихва от 900 лв. за времето от 29.08.2014 г. до датата на иска, ведно със законна лихва върху главницата от датата на иска, както и за разноски.

Правна квалификация: искането има правно основание в чл. 55, ал.1, изр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Обстоятелства, на които ответникът възразява:

Ответникът счита исковата молба за изцяло неоснователна. Не признава въведеното от ищеца фактическо положение. Твърди, че общината има вземане към ищеца, което се основава на договор № 184 от 18.12.2012 г. за продажба на дървесина на корен, който е прекратен по право през месец октомври 2014 г. Съгласно този договор – чл. 2.3, вр. чл. 1.4 ищеца се е задължил да заплаща договореното, в случая за 2014 г., количество дървесина, което е останало недобито през годината. Поради това към края на месец август 2014 г., когато е преведена процесната сума от 50 000 лв., задължението на ищеца към общината по договора е в размер на 67 640 лв. без ДДС. За вземането общината е издала и фактури, които управителят на ищеца е отказал да получи от спедиторската фирма. Към този момент средствата на общината били замразени в КТБ, поради което тя не е могла да преведе ДДС към бюджета по издадените фактури. Наложило се същите фактури да бъдат анулирани, като била подадена и коригираща справка декларация до НАП. Към момента общината е издала фактури вече  за цялото вземане по договора, което е общо в размер на 121 754 лв.

Относно въведените искания по доказателствата:

Страните са приложили писмени доказателства, които са относими и следва да се допуснат. Следва да се укаже на ищеца, че за посочения от него факт на получаването на сумата от ответната община не се сочат доказателства.

 Разпределение на доказателствената тежест.

В съответствие с предмета на спора ищецът следва да доказва както основанието, така и размера на иска. По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В случая главната доказателствена тежест е за ищеца, който доказва основанията на иска. Ответникът доказва възраженията си, включително наличие на договорно правоотношение, по което ищецът дължи. 

Мотивиран от горното съдът

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

НАСРОЧВА делото на 11.02.2015 г.  от 09.45 часа.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за факта на получаването на сумата от ответната община.

УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :