№ 1284
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110164449 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
345828/30.10.2024 г., от Н. М. С., ЕГН: **********, гр. София, ул. Б*, чрез
адв. К. Г*, със съдебен адрес: гр. С* срещу „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК:* с адрес: б*, с която са предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска
да бъде признато за установено, че Н. М. С., ЕГН: ********** не дължи по
отношение на ответника „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:*
претендираните с издаден изпълнителен лист на 28.07.2014г по гр. д. №
39860/2013г. по описа на 25 с-в, на СРС суми, като главница 3000 лева, ведно
със законната лихва от 24.09.2013 г. до изплащането и 516,23 лева. - договорна
лихва за периода от 04.11.2010 г. до 03.11.2011, мораторна лихва в размер на
293,60 за периода от 21.09.2012г. до 05.09.2013 г., както и разноски по делото в
размер на 330,49 лева, както и сумата от 278.09 лева- представляваща
присъдени разноски по гр. д №53027/13г на 25 с-в , въз основа на които е
образувано изпълнително дело № 2024*0402697 от 2024г. при ЧСИ С* рег.№*
на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, като погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има
образувано изпълнително дело № 2024*0402697 от 2024г. по описа на ЧСИ С*
рег.№* при СГС, въз основа на 2 бр. изпълнителни листа, а именно
изпълнителен лист на 28.07.2014 г. по гр. д. № 39860/2013 г. по описа на 25 с-в,
1
на СРС и изпълнителен лист от 16.12.2014 г, издаден по гр. д № 53027/13 г. на
25 с-в.
Твърди се, че от отбелязването на изпълнителния лист е видно, че въз
основа на него е имало предходно изпълнително дело, по което последното
изпълнително действие е извършено на 29.05.2018 г. Счита, че това предходно
изпълнително дело е прекратено ех lege на дата 29.05.2020 г., като давността
за вземането е изтекла на 29.05.2023 г.,
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата
претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия,
които прекъсват давността., Твърди, че е имало подадени молби за насочване
на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.
Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат
всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за
размера на давността и за прекъсване на давността.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира
разноски и прилага списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски по чл.38 ЗА в размер на 150
лева за адвокат. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в о.с.з. се представлява от юрисконсулт. Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Представя списъка по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
2
дело. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба и
производството са допустими и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
3
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
4
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
5
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. не са висящи), включително
и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата давност
започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или
от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС.
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
17. Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3614/2020 г., III г. о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато
срещу него е предявен отрицателен установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК
или чл.435 ГПК). Погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Длъжникът
може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по
предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
неоснователен. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен
6
иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и
новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
18. За периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла, на
основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя още 7 дни, на
основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.). Законът е
обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което
давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на
спирането на давността обхваща 69 дни.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
По давността
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело №
2564/2015 и 2697/2024 по описа на ЧСИ С* рег.№* на Камарата на ЧСИ, въз
основа на изпълнителни листа по гр. д. № 39860/2013 г. по описа на СРС, 25.
състав и гр. д. № 53027/13г. по описа на СРС, 25. състав, до влизане в сила на
решение по настоящото дело.
Страните спорят дали вземането, установено по гр. д. № 39860/2013 г. по
описа на СРС, 25. състав и гр. д. № 53027/13г. по описа на СРС, 25. състав, е
погасено по давност.
Видно от изисканото гр. д. № 53027/2013 г. по описа на СРС, решението,
по което са издадени двата изпълнителни листа (по кредита в заповедното
производство и разноските) е влязло в сила н 17.06.2014 г. Следователно
давността за вземането за главници, лихви и разноски, изтича на 17.06.2019 г.
Въз основа на влязлото в сила решение и издадените два ИЛ за
претендираната сума и разноски е образувано изпълнително дело №
2564/2015 (ИД) на 28.07.2015 г. (пощенско клеймо, л. 8 от ИД 2564/2015 г.).
Съгласно даденото решение в т.12 по-горе, давността не е спряна при това ИД.
С молбата за образуване на ИД е поискано извършване на запор. Запорът е
осъществен на 30.07.2015 г., поради което давността би трябвало да изтече на
30.07.2020 г. Таксата е заплатена (л.7,9,26,17 от ИД 2564/2015). Съгласно т.18
от приетото по-горе, следва да се прибавят още 69 дни, поради което
давността изтича на 27.10.2020 г.
7
С молба от 19.08.2015 г. взискателят е възложил на ЧСИ всички
действия, съгласно чл.18 ЗЧСИ. (л.31 от ИД)
С разпореждане от 23.09.2015 г. СИ е насрочил опис и оценка на
движими вещи. (л.45 от ИД)
С разпореждане от 15.03.2016 г. СИ е наложил запор върху вземания на
длъжника, сиреч ищеца. (л.61 от делото).
С разпореждане от 23.03.2016 г. СИ е насрочил опис и оценка на
движими вещи. (л.75 от ИД).
На 14.04.2016 г. длъжникът е поискал сключване на споразумение за
разсрочено плащане и отмяна на описа на движими вещи. Същото не
прекъсват давността (л.90 от ИД).
С разпореждане от 15.04.2016 г. СИ е отменил и пренасочил описа на
движими вещи а 18.05.2016 г. Същото не прекъсва давността, защото
представлява пренасрочване, а не ново изпълнително действие (л.94 от ИД).
С разпореждане от 18.05.2016 г. СИ е насрочил опис и оценка на
движими вещи. (л.100 от ИД).
С разпореждане от 21.06.2016 г. СИ е насрочил опис и оценка на
движими вещи. (л.106 от ИД).
С разпореждане от 07.11.2016 г. СИ е насрочил опис и оценка на
движими вещи. (л.117 от ИД).
С молба от 06.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор и
възбрани. Молбата е преди 27.10.2020 г. Молбата е изпълнена на 29.05.2018 г.
Следователно давността не е изтекла, тъй като запорът е наложен преди
изтичане на предходната. С това изпълнително действие давността се
прекъсва и новата давност изтича на 29.05.2023 г. (л.124,135 от ИД).
С молба от 21.05.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
вземания от банкови сметки и сейфове. Молбата е преди 29.05.2023 г.
Действието е изпълнено с разпореждане от 29.05.2018 г. (л.135 от ИД).
Действието прекъсва давността и новата давност изтича на 29.05.2023 г.
(л.131,135 от ИД).
С разпореждане от 12.02.2021 г. СИ е наложил запор върху вземания от
трудовото възнаграждение и на банковите сметки на длъжника, въз основа на
това че е овластен по чл.18 ЗЧСИ и молба от 21.05.2018 г. Действието е
извършено преди изтичане на давността на 29.05.2023 г. Действието прекъсва
давността и новата давност изтича на 12.02.2026 г. (л.146 от ИД).
Между 29.05.2018 г. (наложен запор) и 12.02.2021 г. (новамолба) са
изминали повече от 2 години, поради което по силата на закона делото е
прекратено, поради перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Но това не
се отразява върху давността на вземането, съгласно т.8,9 и 16 от изложеното
по-горе.
Исковата молба е предявена на 30.10.2024 г., т.е. преди изтичане на
8
давността. Следователно към момента на предявяване на ИМ, давността не е
изтекла, само на това основание исковата претенция не е основателна. Следва
да се отхвърли изцяло иска. До влизане в сила на настоящото решението,
давността не тече, тъй като същата е спряно, съгласно т.17 от написаното по-
горе. След влизане в сила на решението, давността е всякога 5 години. Новата
давност изтича след 5 години от датата на влизане в сила на настоящото
решение (т.17 по-горе).
В допълнение на изложението:
С молба от 24.02.2021 г. взискателят е поискал запор на банкови сметки,
движими вещи и възбрани върху недвижими имоти (л.165 от ИД).
С молба от 26.05.2021 г. взискателят е поискал налагане на възбрана.
(л.172 от ИД).
С молба от 01.04.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и пенсия на длъжника. Молбата е изпълнена с
разпореждане от 08.04.2022 г. (л.182 от ИД). Действието е преди изтичане на
предходната давност на 12.02.2026 г. Действието прекъсва давността и започна
да тече нова давност, която изтича на 08.04.2027 г.
С молба от 02.08.2023 г. взискателят е поискал опис на движими вещи в
жилището на длъжника. Молбата е изпълнена с разпореждане от 04.08.2023 г.
(л.190 от ИД).
С молба от 31.05.2024 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху
банковите сметки на длъжника. (л.199 от ИД).
С постановление от 10.06.2024 г. СИ е прекратил ИД, поради перемпция,
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК (л.200 от ИД).
На 23.08.2024 г. е образувано ново ИД № 2697/2024 г. С молба от същата
давност взискателят е поискал налагане на запор върху възнаграждения на
длъжника по трудови правоотношения и банкови сметки.. (л.1 от ИД
2697/2024). Молбата е изпълнена с постановление от 16.09.2024 г. (л.6 от ИД
2697/2024). Това действие е поискано преди изтичане на предишната давност
08.04.2027 г. Същото прекъсва давността и новата давност изтича на
16.09.2029 г.
На 25.10.2024 г. е присъединен взискател НАП. Следователно новата
давност би следвало да изтече на 25.10.2029 г. (л.33 от ИД 2697/2024).
Следва да се отбележи, че всички такси са заплатени от взискателя, след
указанията на СИ и при издаване на фактури. Няма неоснователно
неизпълнение, което да се дължи по вина на взискателя, съгласно т.10 по-горе.
По разноските
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски. Съгласно
представен списък по чл.80 ГПК ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева по чл.78, ал.8 ГПК. Ищецът е
направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
9
Съдът приема, че възражението на ищеца е основателно. Делото не е
сложно от фактическа и правна страна, както вещните искове, което да налага
максимално възнаграждение. Същевременно не е толкова лесно, за да налага
възнаграждение в минимален размер. Ето защо, с оглед факта, че
процесуалният представител на ответника се е явил в о.с.з., средната
натовареност от фактическа страна, възнаграждение следва да ес опредили в
среден размер. Съгласно чл.25 НЗПП, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Средната е 230.00
лева.
Ето защо Н. М. С., ЕГН: **********, гр. София, ул. Б* следва да бъде
осъдена да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:* с адрес:
б* сумата от 230.00 лева (двеста и тридесет лева), представляващи разноски
по гр. д. № 64449/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Н. М. С., ЕГН: **********, гр. София, ул. Б*, срещу „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:* с адрес: б*, отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че Н. М. С., ЕГН: ********** не дължи по
отношение на ответника „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:*
претендираните с издаден изпълнителен лист на 28.07.2014г по гр. д. №
39860/2013г. по описа на 25 с-в, на СРС суми, като главница 3000 лева, ведно
със законната лихва от 24.09.2013 г. до изплащането и 516,23 лева. - договорна
лихва за периода от 04.11.2010 г. до 03.11.2011, мораторна лихва в размер на
293,60 за периода от 21.09.2012г. до 05.09.2013 г., както и разноски по делото в
размер на 330,49 лева, както и сумата от 278.09 лева- представляваща
присъдени разноски по гр. д №53027/13г на 25 с-в , въз основа на които е
образувано изпълнително дело № 2024*0402697 от 2024г. при ЧСИ С* рег.№*
на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН: **********, гр. София, ул. Б* да заплати на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:* с адрес: б* сумата от 230.00
лева (двеста и тридесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
64449/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на С* по ИД 2697/2024 г.
10
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11