РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110204067 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.
Д. Х.,ЕГН **********, с адрес в с. Равда, ул. „Апостол Войвода“ № 14, депозирана
чрез процесуален представител- адв.Р.И. от ВАК против Наказателно
постановление № № 22-0819-005635/02.11.2022г. издадено от Началник група в ОД
МВР-Варна , Сектор ПП -Варна , с което са му наложени :1/. административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП ; 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че възз. не е извършил описаното в НП нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП. Твърди се , че в законодателството няма легално определение на
понятието „дрифт“. Макар в жалбата да не се споменава за нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП се иска цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.И., която поддържа
жалбата и моли за цялостна отмяна на НП. Претендира и за присъждане на разноски
под формата на адвокатско възнаграждение, за заплащането на което представя
1
доказателства.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен
процесуален представител- ю.к. Л., легитимираща се с редовно пълномощно издадено
от наказващия орган. Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. Д. Х., роден на 12.05.1997г., е правоспособен водач на МПС за
категория „В” и „М“ от м.05.2015г. Той управлявал лек автомобил марка „БМВ 330 И“
с рег.№***.
От 2015г. до настоящия момент срещу Х. били издадени 18 наказателни
постановления и 28 фиша за различни нарушения на ЗДвП.
На 14.10.2022 г., около 11:11 часа, възз. управлявал горепосочения автомобил в гр.
Варна, по ул.“Мир“. До кръстовището с ул.“Доктор Анастасия Железкова“ , по пътното
платно пред „Майчин дом“, възз. чрез подаване на газ, завъртане на гуми и
презавиване, преминал от крайна дясна лента в крайна лява, след което извършил
маневра ляв завой. При тази маневра, задните гуми загубили сцепление и задницата на
автомобила навлязла в насрещната лента, след което водачът изправил рязко волана и
с това създал опасност за настъпване на ПТП.
В същото време свидетелите В. В. и Г. П., двамата служители на Сектор ПП-Варна
били на работа, като изпълнявали служебните си задължения по контрол над пътното
движение. Те се движели по улица „Мир“ посока центъра на града, когато забелязали
действията на възз. Щом възприели движенията му, те решили да му извършат
проверка. След като възз. извършил маневра ляв завой, служителите на реда го спрели
за проверка. В хода на същата той не представил на проверяващите контролен талон
към СУМПС.
При тези констатации св.В. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.
104б, т.2 от ЗДвП и чл.100, алл.1, т.1 от ЗДвП. В него посочил, че възз. като водач на
автомобил използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва
резки движения с превъртане на гуми и се поднася от крайна дясна лента в крайна
лява лента- „дрифт“ , както и че не носи контролен талон към СУМПС.
Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без отбелязване на възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от
ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
2
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
наказания на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП . НП било връчено лично на жалбоподателя на 04.10.2024г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят В. и свидетеля по
акта П. възприели действията на възз. и извършили проверка на същия.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди за
компетентност, справка за нарушител/водач и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
на депозирани в с.з. от свидетелите В. В. и Г. П.. Двамата служители на реда са
случайни очевидци на фактите, които съобщават. За тях не бяха установени
обстоятелства, поради които те да се считат предубедени и заинтересовани от изхода
на делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 15.10.2024г. видно от
входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в
ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор
при ОД на МВР-Варн, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-
832/03.02.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но
същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да
научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение
3
не е съществено и не опорочава издадения АУАН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В
АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е привлечен към
отговорност за това, че използва път отворен за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди /лева и административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в
чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно нарушение
е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП възз. е
използвал път отворен за обществено ползване за други цели- за дрифтиране ,
съгласно възведеното административно обвинение.
Към настоящия момент в българското законодателство липсва легално определение
на понятието „дрифт“. В буквален превод това понятие означава „плъзгане,
пързаляне“. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява
техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно
средство /най-често автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране,
довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време
4
на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието
на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол
обосновава високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се
възприема в съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за
налагане на административно наказание.
В случая от събраните пред настоящия съд гласни доказателства се установява с
необходимата категоричност и по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2
от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В
подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание
свидетели В. и П.. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на
деянието. Полицейските служители са категорични, че на датата и мястото посочено
АУАН и НП, на кръстовището на ул.“Мир“ и ул.“Доктор Анастасия Железкова“ е
извършвал действия довели до извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване ,
загуба на сцеплението на задните гуми автомобила, навлизане на същия в насрещната
лента, с което е създадена опасност за настъпване на ПТП.. Именно това е мотивирало
органите на реда да предприемат проверка, още повече , че действията му са станали
достояние и на други граждани и водачи.
Настоящият съдебен състав счита, че използването на пътищата отворени за
обществено ползване за демонстриране на маниер на управление на МПС, особено на
мощен автомобил със задно предаване, с оглед изява и демонстрации на маниер на
управление, не бива да се толерира, а следва да се наказва с цялата строгост на закона.
Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б от ЗДвП
в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с
драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на
автомобили, в това число и от марката „БМВ“ умишлено "дрифтят" по оживените
улици в населените места и по този начин застрашават здравето и живота както на
останалите участници в движението по пътищата, така и на случайно преминаващи
пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и тежката санкция в твърд размер
за подобно нарушение.
Ето защо , при наличието на безспорни и категорични доказателства за
противоправно и умишлено поведение, субсумирано под нормата нал. 104б от ЗДвП и
изразило се в демонстриране на маниер на управление на пътя, съставляващ дрифт,
възз. следва да понесе и следващата му се санкция предвидена в чл. 175а, ал. 1,
предложение трето ЗДвП. Не без значение е в случая е , че демонстрацията е
извършена в светлата част на денонощието, на обяд, на оживен път в града.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
5
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 175а от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената
санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде
санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца към спазване на законоустановения
ред. От друга страна водачът- възз. Х. е санкциониран за почти 50 различни
нарушения на ЗДвП видно от отразеното в справката за нарушител/ водач. Нещо
повече новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12
от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП по този пункт следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид задължението на съда за проверка в цялост на НП, както и с оглед
искането в жалбата и писмените бележки представени от процесуалния представител
на възз. за цялостна отмяна на НП, съдът по пункт втори от НП установи следното:
По пункт втори от НП възз е наказан за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съдът намира, че към датата на издаване на
процесното НП АНО правилно е наложил предвиденото административно наказание
"глоба" на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като безспорно същият не е носил в
себе си КТ към СУМПС. .Въпреки гореизложеното съдът намира, че НП следва да се
отмени като незаконосъобразно по следните съображения: Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН - "За всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. "В случая след
съставяне на АУАН и издаване на НП, респ. преди влизането му в сила е последвало
изменение едновременно на нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
с което е изменен изцяло текста на цитираните норми, които в предходната си
редакция са предвиждали следното нарушение и санкция за него: Чл. 100, ал. 1, т.
6
1 от ЗДвП/изм., бр. 67 от 2023 г. / Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /изм., бр. 67 от 2023
г. / Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН "Деянията,
които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. ". Практически с изменението на цитираните по-горе
законови текстове и заличаване на думите "контролен талон" липсва нормативно
определяне на процесното деяние /управление на МПС без водача да носи у себе си
контролен талон/ като административно нарушение, за което да се предвижда и
съответно административно наказание в закон или указ. Новата редакция на чл. 100,
ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е по - благоприятна за нарушителя и следва
да се приеме, че е налице неправилно приложение на материалния закон, който към
момента не предвижда изобщо такова административно нарушение, респ. наказание за
него. Поради което и НП по този пункт, следва да бъде отменено.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая наказващия орган е бил представляван
от процесален представител- юрисконсулт, който е депозирал писмени бележки по
делото. В тях е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно и с оглед крайния изход на спора, и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
7
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и
законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника, в жалбата и в
писмените бележки претендира разноски, като представя и доказателства за
направени такива по делото. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя предвид изхода на е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 вр. чл.58д и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи от Наказателно постановление № № 22-0819-
005635/02.11.2022г. издадено от Началник група в ОД МВР-Варна , Сектор ПП -Варна ,
с което на К. Д. Х., ЕГН **********, с адрес в с. Равда, ул. „Апостол Войвода“ №
14 са му наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ на оснв.чл.3, ал.2 от ЗАНН пункт втори от Наказателно
постановление № № 22-0819-005635/02.11.2022г. издадено от Началник група в ОД
МВР-Варна , Сектор ПП -Варна , с което на К. Д. Х., ЕГН **********, с адрес в с.
Равда, ул. „Апостол Войвода“ № 14 му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Д. Х., ЕГН **********, с адрес в с. Равда, ул. „Апостол Войвода“
№ 14 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД №4067/2024г. по описа на РС-Варна.
8
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9