Р Е Ш
Е Н И Е
№ 132 / 17.02.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2101 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,представлявано
от изпълнителния директор Д.Б.Б.; против А.П.Г. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***; както и с актуален адрес в гр. Х., кв. „*******“, ул. „******“
№**.
Ищецът твърди, че на 10.09.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник бил ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от процесните
два договора било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения, принадлежности
и лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, уреждаща правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице. „Микро Кредит“ АД
упълномощило цесионера, от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено
писмо от цедента, чрез цесионера, за станалата продажба на вземания, съдържащо
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10176954/13.04.2018 г. – чрез
Български пощи с обратна разписка на посочения в договора за заем адрес.
Писмото се върнало в цялост с отбелязване на обратната разписка, че пратката не
е потърсена. Ищецът изпратил повторно на 05.07.2019 г. писмо до длъжника,
съдържащо уведомление за цесията с изх. № УПЦ-С-МКР/ 1181-10176954 – чрез
куриер, като писмото отново се върнало в цялост. Към настоящата искова молба
ищецът прилагал уведомление за извършената цесия, съдържащо уведомително писмо
с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10176954/05.07.2019 г., което да се връчи на ответника.
С това, според съдебната практика, налице щяло да е надлежно съобщаване на
цесията, според чл.99 ал.3 пр.I от ЗЗД, като
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 от ЗЗД, в т.ч. и ако съобщението се връчи по реда на чл.47 ал.1 от ГПК.
На 06.03.2018 г. между „Микро Кредит“ АД, като заемодател, и ответника,
като заемател, бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1181-10176954, по силата на който дружеството му предоставило заем в
размер на 1 000 лв. Неразделна част от договора и от искането за кредит били
ОУ. С подписването на договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, която се задължил да му върне в сроковете и при
условията, посочени в договора и ОУ, а именно – общо 1 175,16 лв.,
представляващи чистата стойност на заема с договорната лихва по него. Според
ОУ, с подписването на договора заемополучателят удостоверил, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен Стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и на ОУ,
съгласен е с тях и желае сключването на договора. Според ОУ, заемополучателят се
задължил, да върне заема с договорна лихва в размер на 175,16 лв., на 12 равни месечни
погасителни вноски в размер на по 97,93 лв., с падеж на първата погасителна
вноска 09.04.2018 г. На основание попълнен и подписан от заемополучателя
формуляр – искане за допълнителни услуги, на 06.03.2018 г. между същото
дружество и ответника бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№ 1181-10176954. По силата му, дружеството се задължило да му предостави пакет
от допълнителни услуги, описани в приложение № 1 към договора, предоставено на
заемополучателя при сключването му. При подписването му, ответникът се задължил
да плати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105,60 лв., като му
била предоставена възможност, да я плати на 12 равни месечни вноски в размер на
по 8,80 лв., с падеж на първата 09.04.2018 г. По втория договор, дружеството
като застрахователен посредник предоставяло на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД с
конкретни условия, посочени в индивидуалната застрахователна полица,
предоставена на и подписана от заемополучателя. Последният се задължил да върне
на дружеството застрахователната премия в срок от 12 месеца на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на по 66 лв., платими от 09.04.2018 г., или
обща сума по застрахователната премия – 792 лв. Същата покривала следните
застрахователни рискове – смърт вследствие на злополука, трайна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука, временна неработоспособност
вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги
не били задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставяли на
заемополучателя само при негово писмено искане. На ответника била начислена и
лихва за забава, както следва: по договора за заем – 22,22 лв. за периода от
10.06.2018 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда; по
договора за допълнителни услуги – 17,02 лв. за същия период. Срокът на договора
изтекъл на 09.03.2019 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът
не извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем изцяло, а платил
единствено сумата от 348 лв., с която погасени били 148,77 лв. главница, 49,63
лв. договорна лихва, 17,60 лв. допълнителни услуги и 132 лв. застрахователна
премия. Той продължавал да дължи търсените в настоящото производство суми. Ето
защо ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, което било уважено. Заповедта за
изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което и
на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, в т.ч. след изменението на иска в открито съдебно
заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както
следва:
- 851,23 лв. - главница по договор за заем;
- 123,53 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 09.06.2018 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 09.03.2019 г. /падеж на последната погасителна
вноска/;
- 88 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 09.06.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 09.03.2019 г. /падеж
на последната погасителна вноска/;
- 660 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 09.06.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 09.03.2019 г. /падеж
на последната погасителна вноска/;
- 22,22 лв. - лихва за забава по договор за заем от 10.06.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 17,02 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 10.06.2018
г. до датата на
подаване на заявлението в съда; както и законната
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане; като на ищеца се присъдят направените по делото
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Това си искане ищецът
поддържа в допълнителни писмени становища по делото.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание се явява лично,
като не оспорва, че е сключил процесния договор, както и че е спрял изплащането
на задълженията си по него, поради финансови затруднения. Сочи, че получил не 1
000 лв., а 950 лв., т.к. вземали такси. Платил две вноски от общо 340 лв., но
лихвата по договора от 1 700 лв. била много голяма и я оспорва, като
прекомерна. Възразява, че не бил търсен и уведомяван от ищеца на актуалния му
адрес, с данни за който адрес кредиторът разполагал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за заем „CrediHome“
№ 1181-10176954/06.03.2018 г., отправено от ответника до „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, като е посочил параметри на желания заем.
Въз основа на него е сключен процесният договор за заем „CrediHome“ № 1181-10176954/06.03.2018
г. между ответника, като заемополучател, и дружеството, като заемател. Те са
уговорили чиста стойност на заема от 1 000 лв., обща сума за погасяване 1 175,16
лв., еднократна адм. такса 50 лв., сума за получаване 950 лв., брой месечни вноски
12, месечна погасителна вноска 97,93 лв., ден на изплащане 9-то число, дата на
първо плащане 09.04.2018 г., с ГПР 50% и фиксиран лихвен % 30,91%, начин на
усвояване – в брой в офис на кредитора. С подписването на договора,
заемополучателят е удостоверил, че е надлежно получил заема, според уговорените
параметри, като се е задължил да го върне в сроковете и при условията описани в
него, в ОУ и в погасителен план. Договорът съдържа трите имена и подписи на
ответника и на представител на заемодателя. Такива съдържа и приложеният към него
погасителен план с описани в него 12 ежемесечни погасителни вноски, всяка от по
97,93 лв., в периода 09.04.2018 г. – 09.03.2019 г. Представителят на
дружеството е декларирал, че ответникът е получил заемната сума от 950 лв.
Ответникът, като заемополучател, е подписал представените по делото ОУ към
договор за заем CrediHome от дата 01.01.2017 г.
Той е подал и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10176954/06.03.2018 г., отправено също до „Микро
Кредит“ АД, като е посочил желаните параметри. Въз основа на него е сключен
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10176954/06.03.2018 г. между ответника, като
клиент, и дружеството, като изпълнител. По силата му, дружеството е
предоставило на ответника пакет от допълнителни услуги „Преференциално
обслужване” за срок от 12 месеца, с вноска от 8,80 лв., както и застраховка
защита пакет „Премиум живот” за срок от 12 месеца, с вноска от 66 лв. В т.4.6.
е уговорено, при забава на 2 месечни вноски или при предсрочна изискуемост на
заема – дружеството да има право да прекрати едностранно този договор, като ще
има право на неустойка в размер на оставащите дължими вноски до края на срока
на договора, включително дължими по тях неустойки или законови лихви за забава.
Договорът е сключен за срок от 1 година, като се прекратява с изтичането му и
изплащане на всички дължими вноски по него /чл.4.7./. Договорът съдържа и
застрахователна полица за застраховка „Защита” №МС320141181-10176954 със
застраховател ЗК „Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД,
и застраховано лице – ответникът в настоящото производство. Описани са ползващо
лице - „Микро Кредит“ АД, покрити рискове и застрахователна сума от 1 000 лв.,
както и застрахователна премия от 792 лв. с включена вноска от 0,70 лв. за
обезпечителен фонд, начална дата на застраховката 06.03.2018 г. и крайна дата 06.03.2019
г., със срок от 12 месеца. Приложени са специални условия за застраховка
„Защита” тарифа № МС32014, подписани от ответника. По делото се представи
тарифа за допълнителни услуги на дружеството – кредитор към договори за заем,
вкл. и CrediHome, подписана от ответника на 23.02.2018 г.
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015
г., е сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД, като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
договор /т.2.1/. Тези вземания произтичат от договори за заем и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти със закъснение
на погасителните вноски по тях /т.2.1.3./. Моментът на потвърждаване на
получаването на месечния опис от цедента се счита за настъпване на прехвърлителния
ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне; като след получаване на
пълния размер на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне, според чл.99 ал.3 от ЗЗД, като формата и съдържанието на документа на потвърждението се съгласува
между страните и представлява приложението № 3 към договора за цесия /т.4.1./. Цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на уведомлението до
длъжник се съгласува между страните и представлява приложение № 2 към рамковия
договор /т.4.4./. В същата разпоредба е уговорено, цедентът да предостави на
цесионера пълномощно във формата на приложение № 5, по силата на което да
извърши уведомяването – по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от
датата на прехвърляне. Към този договор са подписани между страните по него - анекс
№ 1 от 11.12.2015 г., анекс № 3 от 16.12.2016 г., анекс № 4 от 22.01.2018 г. По
делото се представи извлечение от Приложение № 1/10.09.2018
г. към рамковия договор за цесия, в което под № 76 е индивидуализиран като длъжник ответникът по процесния договор за заем с отпусната главница от 1 000 лв., договорна лихва от 175,16 лв., общо
дължимо по кредита 2 072,76 лв., с остатък от главницата 851,23 лв.,
остатък от лихвата 125,53 лв., общо дължимо към датата на продажбата
1 724,76 лв. и дата на последно платена сума – 09.05.2018 г. От името на
продавача по цесията „Микро Кредит“ АД е представеното
по делото потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, №
18-00265-1/10.09.2018 г. към Д-15-00010-1, с което е потвърдена извършената
цесия по процесното приложение № 1. От името на това дружество е представеното
по делото пълномощно, без номер и дата, в полза на ищеца, който да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор. До ответника, на
адреса му в гр. Х., ж.к. “****“, е било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10176954 от 13.09.2018 г., на
основание процесното приложение № 1, като към същата дата задължението възлизало
на сумата от общо 1 733,77 лв. Приложено е известие за доставяне - обратна
разписка, оформено на 15.10. като непотърсено от посоченото лице. До ответника,
на същия адрес, е било изпратено и уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания от “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10176954/05.07.2019 г., на основание процесното
приложение № 1, като към същата дата задължението възлизало на сумата от общо 1 945,17
лв. Приложена е куриерска обратна разписка към товарителница № 68447385/09.07.2019
г., без да е оформено връчване и с отбелязване, че адресът е посетен два пъти,
няма телефон, входната врата се заключва.
За цялостното изясняванена фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, и което ще бъде коментирано от
съда по-долу в настоящите мотиви, в съответно необходимите части за
разрешаването на спора.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 6244/ 02.04.2019 г., изпратено по пощата на 01.04.2019 г., въз основа
на което е образувано производство по ч.гр.дело № 756/2019 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на процесните договор за заем и договор за допълнителни
услуги към него, рамков договор за цесия и приложение № 1 към него. По това ч.гр.дело
е издадена заповед № 345 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 03.04.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите от:
- 851,23 лв. - главница;
- 123,53 лв. - договорна лихва за периода 09.06.2018 г. - 09.03.2019 г.;
- 88 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 09.06.2018 г. - 09.03.2019 г.;
- 660 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 09.06.2018 г. - 09.03.2019 г.;
- 22,22 лв. - лихва за забава по договор за заем от 10.06.2018 г. до
02.04.2019 г.;
- 17,02 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
10.06.2018 г. до 02.04.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 02.04.2019 г. до
окончателното изплащане; както и направените по делото разноски от 35,28 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; дължими по договор
за заем CrediHome № 1181-10176954. Тази заповед е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 26.06.2019 г. са дадени
указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в
срок с настоящата искова молба вх.рег. № 14457/25.07.2019 г., изпратена по
куриер на 24.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установиха облигационните
правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. По искане за заем от
06.03.2018 г. от ответника до „Микро Кредит“ АД, помежду им е сключен
процесният договор за заем CrediHome № 1181-10176954/ 06.03.2018 г. – с чиста
стойност на заема от 1 000 лв., обща сума за погасяване 1 175,16 лв.,
еднократна адм. такса 50 лв., сума за получаване 950 лв., брой месечни вноски
12, месечна погасителна вноска 97,93 лв., ден на изплащане 9-то число, дата на
първо плащане 09.04.2018 г., с ГПР 50% и фиксиран лихвен % 30,91%, с
погасителен план и ОУ към договора. Помежду им е сключен същия ден и втори
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10176954/06.03.2018 г. - за пакет от допълнителни услуги
„Преференциално обслужване” за срок от 12 месеца, с вноска от 8,80 лв., както и
застраховка защита пакет „Премиум живот” за срок от 12 месеца, с вноска от 66
лв.; със застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141181-10176954 със
застраховател ЗК „Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД,
и застраховано лице – ответникът в настоящото производство; със застрахователна
премия от 792 лв. с включена вноска от 0,70 лв. за обезпечителен фонд, начална
дата на застраховката 06.03.2018 г. и крайна дата 06.03.2019 г., със срок от 12
месеца. Вземанията си против длъжника кредиторът, като цедент, е прехвърлил на
ищеца, като цесионер, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., с анекси, и Приложение № 1/10.09.2018 г. към
него. В приложението под № 76 е индивидуализиран като длъжник ответникът по процесния договор за заем с отпусната главница от 1 000 лв., договорна лихва от 175,16 лв., общо
дължимо по кредита 2 072,76 лв., с остатък от главницата 851,23 лв.,
остатък от лихвата 125,53 лв., общо дължимо към датата на продажбата
1 724,76 лв. и дата на последно платена сума – 09.05.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване по отношение на ответника в случая не се установява към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК. С процесния договор за цесия, цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на
уведомлението до длъжник се съгласува между страните и представлява приложение
№ 2 към рамковия договор, въз основа на предоставено му пълномощно във формата
на приложение № 5 - в рамките на 6 месеца от датата на прехвърляне. Ищецът не
представи по делото доказателства, да са били съобразени уговорените форма и
съдържание на уведомлението до ответника. Установи се, че уведомления до
ответника за цесията не е изпращал продавачът по този договор,а ищцовото
дружество, като купувач, за което той е бил надлежно упълномощен. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да
има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало
до знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице, нито към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на
предявяване на настоящия иск. До ответника са били изпратени две уведомителни
писма за извършеното прехвърляне на вземания от ищеца, с дати 13.09.2018 г. и 05.07.2019
г., които обаче не са достигнали до знанието му. Той обаче е бил надлежно
уведомен за цесията с настоящата исковата молба, доколкото той лично е получил
преписи от нея и приложенията й /л.45/, с приложението на чл.44 ал.1 изр.посл.
от ГПК, както и лично е бил призован за насроченото по делото открито съдебно
заседание /л.55/. В тази връзка, съдът съобрази, че няма пречка, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за
надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че процесната цесия е породила действие спрямо ответника,
при което на разглеждане по същество подлежат следващите съображения по
предявения иск.
Процесният договор за заем от 06.03.2018 г. попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно,
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите
нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./. Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24
от ЗПК, предвижда, че неравноправните
клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от
две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че клаузите от процесния
договор не са били индивидуално уговорени с кредитополучателя. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с указания по чл.146 ал.2 от ГПК,
ищецът не представи убедителни писмени доказателства за това – ответникът да е получил
подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на
кредита, според изискването на чл.58 ал.1 от ЗКрИ – за общите разходи по
кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят,
ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В представеното искане за
сключване на договора не се съдържа никаква информация за ГЛП и ГПР, които ще
се прилагат, както и как точно ще се формират същите. В този смисъл клаузите на
процесния договор по отношение на ГЛП и ГПР са неравноправни, по силата на
чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; в резултат на което той не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно
основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП и ГПР/, както се посочи, ищецът не
доказа да са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо тях
изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, предоставеният на ответника
формуляр на искане за заем, без подробно описание на формулата за изчисление на
ГЛП и на ГПР, сочи на стандартизирани действия по сключване на договора, без
възможност за ответника, да влияе на съдържанието на клаузите; при което се
налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително -
типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид
кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата се в договора декларация, че с
подписването му ответникът го приема, в т.ч. и ОУ и погасителния план – съдът
намира за ирелевантно. При позоваване на неравноправен характер на договорна
клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, както е в случая, съгласно
решение № 23/ 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза,
като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата
от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже,
че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В
случая обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв
избор. В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/25.07.2017 г.
по т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения,
клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче
са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит
да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 - договорът за потребителски кредит да е сключен в
писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази насока са и чл.147 ал. 1 от ЗЗП
и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът
не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в
т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с
посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което
не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата,
следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде
направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 30,91% и ГПР от 50%
съответстват на формулата. В случая това не е налице. Така ответникът като
потребител към датата на сключване на договора, който е релевантният момент за
преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е
разполагал с информация относно съществени условия на договора – за ГЛП и за
ГПР, определяни по неясна методика. Обективно не може да се очаква от средния
потребител без специални знания и опит да оцени съответствието им с формула по
методика, за да се очаква от него да може да има информирано становище по тях,
респ. да ги приеме или не. Нещо повече, според трайната съдебна практика
/решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение
№ 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение №
205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 95/ 13.09.2016
г. по т.д. № 240/2015 г., ТК, II т.о. на ВКС; решение № 424/02.12.2015 г. по
гр.д. № 1899/2015 г., ГК, V г.о. на ВКС/, част от самия договор, а не във
вътрешни правила на банката, следва да бъде методът на изчисление на съответния
лихвен процент с ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от компонентите
– пазарни индекси и индикатори; както и конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва като съществен елемент от съдържанието на този вид
договор. В настоящия случай, процесният договор не съдържа подобно съдържание и
кредиторът не може да се счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на
чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС
/решение от 23.04.2015 г. по дело С - 96/14; решение от 30.04.2014 г. по дело С
- 26/13; решение от 26.02.2015 г. по дело С - 143/13;решение по дело С-472/10;
решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./.
Тълкуването на съда поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата
да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка,
но и в договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на
договора, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в
другите клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин - чл. 147 ал. 2 от ЗЗП. Липсата на обективен характер и на
основателност на причината за изменението на договора, както и непосочването на
конкретните външни фактори/ показатели за това, не могат да се компенсират от
уведомяването на потребителя и от правото му на прекратяване на договора (в този
смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като цесионер може
да се легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената
главница по цедираното му вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото
само съществуващи вземания могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията
за ГЛП и ГПР по приетите за нищожни клаузи; а именно - единствено по отношение
на неизплатената част от главницата.Според заключението на вещото лице, за
погасяване на задълженията си по процесния договор, ответникът е изплатил суми
в общ размер от 348 лв., в каквато насока са и ищцовите твърдения;с които ако
се приспадне чистата стойност по кредита от 1 000 лв., неизплатеният
остатък от главницата възлиза на сумата от 652 лв. Този остатък следва да се
намали и със сумата от 50 лв., удържана като адм.такса /по изложените по-долу
съображения на съда/, като на ответника реално е била предадена от
кредиотодателя сума в размер на 950 лв. Получава се неизплатен остатък от
главницата от 602 лв. и искът за нея следва да се уважи в този размер, а за разликата
до пълния предявен размер от 851,23 лв. като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли. Върху този остатък, по общото правило на чл.86 от ЗЗД и
клаузите на заемния договор, се дължи обезщетение за забава, считано от датата
на падежа според погасителния план на всяка погасителна вноска поотделно до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Според експертизата,
плащанията си по договора ответникът е направил, както следва: на 09.04.2018 г.
сумата от 175 лв. и на 09.05.2018 г. сумата от 173 лв., а 50 лв. за адм. такса
са били удържани на 06.03.2018 г. /в деня на предаване на заемната сума/. За да
се прецени датата, на която ответникът е изпаднал в забава за неизплатения
остатък от 602 лв. от чистата стойност на кредита, съдът взема предвид
горепосочените три дати и плащанията на тях, съотнесени към процесния
погасителен план. Този план съдържа 12 ежемесечни погасителни вноски, всяка от
по 97,93 лв., в периода 09.04.2018 г. – 09.03.2019 г. Всяка от вноските обаче
съдържа и допълнителни плащания по ГЛП и ГПР, които по гореизложените
съображения не се дължат. Ако се съобрази волята на страните по договора, заемът
да се изплаща на равни ежемесечни вноски, то за главницата от 1 000 лв. в деня
на предаването й е върната сумата от 50 лв., а остатъкът от 950 лв. се
разпределя на 12 ежемесечни вноски от по 79,17 лв. за първите 11 и 12-та
изравнителна от 79,13 лв. Така изплатената от ответника обща сума от 348 лв.
представлява изплащане на първите 4 вноски изцяло /4 х 79,17 лв. = 316,68 лв./ и
частично на 5-тата вноска /348 лв. – 316,68 лв. = 31,32 лв./. Плащанията на ответника
са на първите две падежни дани по плана - 09.04.2018 г. и 09.05.2018 г., а
падежът на 5-тата вноска е 09.08.2018 г. Предвид гореизложеното, ответникът е
изпаднал в забава за плащането на чистата стойност по кредита, за суми и
периоди до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както следва:
- за главница от 47,85 лв. /79,17 лв. - 31,32 лв./ за периода 09.08.2018 г.
– 01.04.2019 г. – обезщетение за забава в размер на 3,14 лв.;
- за главница от 79,17 лв. за периода 09.09.2018 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 4,51 лв.;
- за главница от 79,17 лв. за периода 09.10.2018 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 3,85 лв.;
- за главница от 79,17 лв. за периода 09.11.2018 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 3,17 лв.;
- за главница от 79,17 лв. за периода 09.12.2018 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 2,51 лв.;
- за главница от 79,17 лв. за периода 09.01.2019 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 1,83 лв.;
- за главница от 79,17 лв. за периода 09.02.2019 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 1,14 лв.
- за главница от 79,13 лв. за периода 09.03.2019 г. – 01.04.2019 г. –
обезщетение за забава в размер на 0,53 лв.;
всичко общо – 20,68 лв. обезщетение за забава. Тези изчисления съдът
направи по своя преценка, на основание чл.162 от ГПК, и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
. До този размер и за посочения период искът за забава върху главницата следва
да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 22,22 лв. за периода
от 10.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Върху неизплатения остатък от главницата
от 602 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от 02.04.2019 г.
/датата, следваща крайния момент на обезщетението за забава и датата на
подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане.
Предявените искове в останалите им части, като неоснователни и недоказани,
следва да се отхвърлят. В допълнение на гореизложеното, що се отнася до адм.такса
от 50 лв. и до процесния договор за допълнителни услуги, следва да се съобрази,
че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а ал.2 от ЗПК.
Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че
се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР. На основание чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Ето защо, изцяло нищожен е договорът за допълнителни услуги,
а така също и уговорката за адм.такса, и плащания по тях не се дължат от
ответника в полза на ищеца. Това се отнася и до съдържащия се в този договор за
застраховка - застрахователните клаузи за нищожни, тъй като противоречат на
добрите нрави. Застрахователната клауза е сключена между „Микро Кредит" АД
и ответника, като дружеството-цедент на вземането няма качество на
застраховател или презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за
сметка на застрахователя „Уника" АД, като по този договор правата и
задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната премия,
възникват направо в патримониума на ЗК "Уника". Правата на „Микро
Кредит" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Няма
уговорки за изплащане на разликата между полученото от „Микро Кредит" АД и
застрахования, на изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не са
представени доказателства за плащане на премията от страна на „Микро
Кредит" АД в полза на застрахователя. Липсват данни, дали „Микро
Кредит"АД е обвързан към ЗК "Уника" АД като застрахователен
агент или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент,
да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги. На следващо място, в случая не може да се направи категоричен и обоснован
извод, че по силата на рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.01.2015 г., „Микро Кредит" АД е прехвърлило на ищеца и вземанията си
към ответника по процесната застраховка. Това е така, защото нито в самия
договор, нито в Приложение № 1 към него, те са индивидуализирани по надлежния
начин. В същото е подробно описан единствено сключеният договор за заем, поради
което невъзложна е проверка, дали вземанията по втория договор действително са
включени в обхвата на процесната цесия и какви точно са по основание, размер,
период и т.н. Това е още едно основание за неоснователност на иска в тази му
част. Недължими остават и търсените от ищеца лихви за забава по договора за
допълнителна услуга.
Предвид изложените съображения, предявеният иск
следва да се уважи частично за претендираната главница и обезщетение за забава върху
нея, а в останалата му част – като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК. Затова и
според уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на
ищеца деловодни разноски в общ размер на 265,05 лв., в т.ч. за заповедното и за
настоящото производства.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с
актуален адрес в гр. Х., кв. „*****“, ул. „********“ № *; ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б.; по договор за заем „CrediHome“ № 1181-10176954/06.03.2018 г. между ответника, като заемополучател, и „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********,
като заемател; вземането по който е цедирано от посоченото дружество на ищеца с Приложение № 1/10.09.2018 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. - СУМИТЕ, както следва: 602 лв. главница и 20,68 лв. обезщетение за
забава върху нея за периода 09.08.2018 г. - 01.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане; като искът в останалата
му част за сумите, както следва:
- за главницата за разликата до пълния предявен размер от 851,23 лв.;
- за обезщетението за забава тази главница за разликата до пълния предявен
размер от 22,22 лв. за периода от 10.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда;
- 123,53 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 09.06.2018 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 09.03.2019 г. /падеж на
последната погасителна вноска/;
- 88 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 09.06.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 09.03.2019 г. /падеж
на последната погасителна вноска/;
- 660 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 09.06.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 09.03.2019 г.
/падеж на последната погасителна вноска/;
- 17,02 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
10.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е издадена заповед № 345
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.04.2019 г. по
ч.гр.дело № 756/2019 г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА А.П.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********
деловодни разноски в общ размер на 265,05
лв., в т.ч. за заповедното и за настоящото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.