№ 17
гр. ***, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т.А.В.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно
наказателно дело № 20212310200433 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по раздел V на глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.К.Р., ЕГН ********** от гр.*** - главен архитект
на община ***, срещу Наказателно постановление № Я-8-6/11.08.2021 година, издадено от
Началника на РДНСК Т.К., с което за извършено административно нарушение по чл.148,
ал.16 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на основание чл.232, ал.1, т.2,
предложение трето от ЗУТ на жалбоподателката е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв., за това, че във функцията си на главен архитект на Община ***
е издала Разрешение №36/18.05.2021г. за строеж на „Фотоволтаична централа 29,7 kWp на
покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр.***, с местоположение
УПИ Ш-946, кв. 124 по ПУП на гр. ***, с възложител Г.Ж.Т., VI категория, без да е
приложен подробния устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната
регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до
съответния поземлен имот в нарушение на чл.148, ал.16 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
С жалбата се иска цялостна отмяна на обжалваното наказателното
постановление, с доводи същото да е незаконосъобразно и неправилно, като издадено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че изводите на административно
наказващият орган за извършено нарушение при издаване на процесното разрешение за
строеж са неправилни и необосновани, както и че Разрешение за строеж на „Фотоволтаична
централа е законосъобразно и правилно издадено, последното обосновано с твърдения, че
относими към издаването му са единствено обстоятелствата дали актовете за одобрение на
съответния ПУП са влезли в сила и дали допуснатото строителство съответства на
посочените в него параметри, както и че обстоятелството дали планът е приложен е
неотносимо към производството по издаване на разрешение за строеж за конкретен имот.
В с.з. жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от
1
процесуален пълномощник адв. С.В. - от АК – Ямбол, която поддържа жалбата на
изложените в жалбата основания и допълнителни такива, а именно обявяване на нормата на
чл.148, ал.16 от ЗУТ за противоконституционна с Решение № 17/04.11.2021 година на КС на
Р България. Претендира се и присъждане на направени в производството разноски.
Въззиваемата страна РДНСК - Ямбол, в с.з. се представлява от Началник
РДНСК - Ямбол - инж. Т.К. – административно - наказващият орган издал обжалваното
НП.
Последната поддържа становище за законосъобразност на НП, и моли същото да
бъде оставено в сила. Счита, че макар и да има постановено решение от Конституционния
съд, то не е относимо с оглед датата на издаване на НП. Моли за присъждане на разноски по
делото, като прави и възражения за прекомерност на разноските на другата страна.
Районна прокуратура - Ямбол редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства намери за установено следното:
На 06.01.2021 година служители на Регионална дирекция за Национален
строителен контрол (РДНСК) Ямбол - свидетеля Ф. Г. Б. и М.Т.В., и двамата главни
експерти в РДСНСК – Ямбол по повод писмо изх.№Д-94-02-154/20.05.21г. на община
*** са извършили проверка по реда на чл.156 от ЗУТ относно законосъобразността на
Разрешение №36/18.05.2021г. издадено от Гл. архитект на Община *** - жалбоподателката
Р., за строеж: „Фотоволтаична централа 29,7 KWp на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.946.1 по КК на гр. ***" с местоположение УПИ III-946, кв.124 по ПУП на гр.
***"- VI категория, с възложител Г.Ж.Т..
В хода проверката по документи, в техническа служба на общ.***, е
констатирано, че Г.Ж.Т. е подал заявление вх.№ 94-02-508/18.05.2021г. до Главен архитект
на община *** с искане за издаване на разрешение за строеж за „Изграждане на мрежова
фотоволтаична система с мощност 29,70 kWp“ на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.946.1, построена в имот с идентификатор 27382.500.946 по КККР на гр. ***.
Във връзка с подаденото заявление, главният архитект на община *** е издал
Разрешение за строеж №36/18.05.2021г. като е посочил, че строителството се разрешава в
УПИ Ш-946, кв. 124 по ПУП на гр. ***.
При проверката е установено, че по силата на Нотариален акт №84/23.12.2019г.
вх. peг. №2458/27.12.19г. на СВ, Г.Ж.Т. е собственик на сграда с идентификатор
27382.500.946.1 по КК на гр. ***, заедно с прилежащите към нея 620/1220 ид. ч. от
поземления имот, в който сградата е построена, съставляващ ПИ с идентификатор
27382.500.946 КК, целият с площ по скица 1255кв.м, а с площ по документ за собственост -
1220кв.м., както и че за ПИ с идентификатор 27382.500.946 КККР на гр.***, с ПУП, одобрен
със Заповед №ТСУ-6/20.02.2008г. на кмета на община *** се отрежда УПИ III-946 - за
жилищно строителство и административно обслужване в кв. 124.
За урегулиране на УПИ III-946, кв.124 се отнема част от ПИ 27382.500.946 по КК,
която се придава към улица /идентификатор 27382.500.7151/, като северната улична
регулация се отдръпва по фасадите на сграда с 27382.500.946.1 и съществуваща в същия
имот сграда, изпълнена в груб строеж. Към ПИ 27382.500.946 се придават: част от улица
„***" /идентификатор 27382.500.7152/, като западната улично регулационна линия се
отдръпва от фасадата на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 и част от ПИ с
идентификатор 27382.500.932 по КК на гр. ***, като се осигурява улица-тупик за
обслужване на УПИ I и УПИ III-946.
В преписката по издаване на проверяваното разрешение за строеж не са били
намери доказателства за сключване на договори за прехвърляне право на собственост,
проведени отчуждителни процедури на придаваемите части и плащане на обезщетения по
2
тях на собствениците на засегнатите имоти. Не са били представени и такива за проведена
процедура по §8 от ПРЗУТ.
От извършена проверка на място на разрешения строеж в гр. *** е било
установено, че предвидената с ПУП, одобрен със Заповед №ТСУ-6/20.02.2008г., улица-
тупик да осигури достъп до отредения със същия план УПИ III-9946, кв.124 не е
реализирана. Не са реализирани и предвидените промени на уличната регулация към северна
и западна част на имота.
По преписката по издаденото Разрешение за строеж №36/18.05.2021г. не е бил
представен и договор в нотариална форма с останалите собственици в съсобствен УПИ III-
946, кв.124 за надстрояване на сграда с идентификатор 27382.500.946.1, върху покрива на
която се предвижда да бъде монтирана ФВЦ.
Въз основа на горното проверяващите са приели, че Разрешение за строеж
№36/18.05.21г. е незаконосъобразно издадено в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.16
от ЗУТ (ДВ, бр.16/21г.), поради липса на доказателства както ПУП, одобрен със Заповед
№ТСУ-6/20.02.2008г. да е приложен по отношение на уличната регулация, така и за
реализиране на някоя от възможностите по §8, ал.2 от ПР ЗУТ. С оглед горното е прието,
че Разрешение за строеж №36 е издадено и в нарушение изискването на §8, ал.5 от ПРЗУТ,
съгласно който строителство в УПИ по §8, ал.1 не се разрешава до реализиране на една от
възможностите по ал. 2.
Констатациите от проверката са били обективирани в констативен протокол от
01.06.2021г.
На 28.06.2021 година на жалбоподателката е изпратена покана изх.№ РС-ЕЛ-
302-00-264/28.06.2021г. за явяване на 05.07.2021 година в 14.00 часа в офиса на РДНСК –
Ямбол в гр. Ямбол, *** за съставяне на Акт по чл.36 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ за извършено нарушение по чл.148, ал.16 от ЗУТ, връчена
на 30.06.2021 година с обратна разписка.
На 05.07.2021 година жалбоподателката не се явила в офиса на РДНСК – Ямбол
и на същата дата въз основа на констатациите от проверката св. Ф. Г. Б. в присъствието на
свидетелите АНН. Д. К. и К.И.К.. съставил срещу Р. Акт за установяване на
административно нарушение № Я – 8 от 05.07.2021 г., за административно нарушение по
чл.148, ал.16 от Закона за устройство на територията - за това, че на 18.05.2021г. в гр. ***,
в качеството на главен архитект на община *** е издала Разрешение за строеж
№36/18.05.2021г. за строеж на „Фотоволтаична централа 29,7 kWp на покрива на сграда с
идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. ***", с местоположение УПИ III-946, кв.124 по
ПУП на гр. ***, без да е приложен подробния устройствен план по отношение на
регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и
осигуряваща достъп до съответния поземлен имот в нарушение на чл.148, ал.16 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
На 12.07.2021 година св.Б. лично предявил и връчил на жалбоподателката Акта
за установяване на административно нарушение. Жалбоподателката е подписала АУАН без
възражения.
Жалбоподателката не се е възползвала от правото си в тридневен срок от
връчване на АУАН да направи писмени възражения.
Въз основа на съставения от св.Б. АУАТ № Я – 8 от 05.07.2021 г., Началника на
РДНСК е издал обжалваното Наказателно постановление - НП № Я-8-6/11.08.2021 година, с
което за извършено административно нарушение по чл.148, ал.16 ЗУТ на основание на
основание чл.232, ал.1 т.2, предложение трето от ЗУТ наложил на жалбоподателката
Емилия Р., административно наказание глоба в размер на 1000 лв., за това, че на
18.05.2021г. в гр. ***, като главен архитект на община *** е издала разрешение за строеж
3
№36/18.05.2021г. за строеж на „Фотоволтаична централа 29,7 kWp на покрива на сграда с
идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. ***", с местоположение УПИ III-946, кв.124 по
ПУП на гр. ***, без да е приложен подробния устройствен план по отношение на
регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и
осигуряваща достъп до съответния поземлен имот в нарушение на чл.148, ал.16 от Закона за
устройство на територията .
Фактическото описание на нарушението в НП, обстоятелствата при които е
извършено и правната му квалификации са съответни на тези дадени в акта за установяване
на нарушението.
НП е връчено на жалбоподателката лично на 25.08.2021 година.
Жалбата срещу НП е депозирана на 31.08.2021 година Районен съд - Ямбол, от
където делото е изпратено по компетентност на РС – ***.
Материалната компетентност на началника на РДСНК да издават НП по чл.232
от ЗУТ се установява от представената по делото заповед № РД - 13/171/ 13.06.2019
година на Началника на ДНСК, с която той е делегирал правомощия на началниците на
РДНСК да издават наказателни постановление за нарушения, подлежащи на глоба по
чл.232, чл.232а , чл.233 и чл.234 от ЗУТ за всички категории строежи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели - Ф. Г. Б. - актосъставител, АНН. Д. К. и К.И.К.. -
свидетели по съставяне на АУАН, които съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, както и от приобщените по
делото по реда на чл.238 от НПК във вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
Доказателствата са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не се оспорват, поради което
се кредитират изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като
основателна, поради следните съображения:
Съдът не констатира, допуснати в хода на административно наказателното
производство по издаване на АУАН и НП съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на наказано лице, които да са основания
за отмяната му.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 238, ал.2. т. 2. От
ЗУТ и чл. 239 ал.1, т.2 от ЗУТ. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал.1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен
в съответствие с чл. 40, т.2 от ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. 43 от ЗАНН - Актът
е подписан от съставителя и от свидетелите посочени в него и е бил предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Препис от акта е връчена
на нарушителя на 12.07.2021 година, видно от разписката към АУАН.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено са законосъобразни
от формална, процесуалноправна страна. Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от
ЗАНН. Описано е нарушението, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на нарушението е идентично.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
4
основание, поради недостатък във формата на АУАН и НП или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху
правото на защита на наказаното лице.
В случая обаче неправилно е приложен материалния закон.
Административно - наказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана по административно - наказателния състав на чл. 232, ал.1, т.2, предл. трето от
ЗУТ във вр. чл.148, ал.16 от ЗУТ.
Съгласно нормата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г., в
сила от 28.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) наказва се с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на
актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове.
Нормата на чл. 148, ал.16 от ЗУТ е обнародвана в ДВ, бр. 16 от 2021 г. и
предвижда, че „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при
приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната
регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до
съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е
достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява
достъпът до строежа“.
С Решение № 17/ 04.11.2021 г. по к.д. № 11/ 2021 г. на Конституционния съд на
Република България разпоредбата на чл.148, ал.16 от ЗУТ и разпоредбата на чл.178, ал.3,
т.5 в частта "в териториите със средно и високо застрояване, както и" от ЗУТ (обн., ДВ, бр.1/
02.01.2021 г., посл. изм. и доп., бр.21/12.03.2021 г.) са обявени за противоконституционни.
Решението на Конституционния съд е нормативен юридически факт, който е от
значение за делото и който съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си.
Прилагането на обявеният за противоконституционен закон към висящо
производство би било в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и
нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 от КРБ, че никой закон не може да противоречи на
Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е
приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни спорове.
С влизането в сила на решението обявената за противоконституционна норма
престава да действа, тоест: престава да регулира съответните обществени отношения.
Според решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5 по описа за 2019 г. и
присъединено към него конст. дело № 12 по описа за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020
г.) на Конституционния съд на Република България решението на Конституционния съд, с
което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения
противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на
Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от
прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към
съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове,
какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4 от 14.05.2020
г. по конст. дело № 9 по описа за 2019 г. на Конституционния съд на Република България
(обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от
Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3 от
28.04.2020 г. по конст. дело № 5 по описа за 2019 г. като е посочено, че ако материалният
закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия
административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той
5
няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или
пред административен орган.
Доколкото в случая налагането на наказанието се основава на извършено
нарушение по чл.148, ал.16 от ЗУТ, регламентирано в обявена за противоконституционна
норма, то с отпадане приложимостта на чл.148, ал.16 от ЗУТ, в който са визирани
материалноправните предпоставки на нарушението, за което жалбоподателката е
санкционирана отпада и основанието за налагане на наказанието. Административно -
наказателната отговорност на жалбоподателката не би могла да бъде ангажирана за
нарушение регламентирано в неприложима правна норма, поради което обжалваното НП
следва да бъде отменено, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.
При този изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски,
на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката, следва да се присъдят
направени по делото разноски. Такива са доказани в размер на 500 лв. - платено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар
съдът намира за основателно.
В конкретния случай предмет на обжалване е наказателно постановление, с
което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна
помощ се изразява в процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният
от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално
предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Поради това съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се
определи на основание чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на минималния размер, а
именно 300 лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № Я-8-6/11.08.2021 година, издадено
от Началника на Регионална Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), с което
Е.К.Р., ЕГН ********** от гр.***, в качеството й на главен архитект на община ***, за
административно нарушение по чл. 148, ал.16 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ да заплати на
Е.К.Р., ЕГН **********, разноските по делото възлизащи на сумата от 300.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6