РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4906
гр. София , 30.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20211110128031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 4907/19.05.2021 г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу Н. Б. Р. .
Претендира се вземане в размер на 358,81 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № от 09.05.2017 г. сключен с „фирма” ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 19.05.2021 г. до изплащането на
вземането, 35,49 лева – договорна лихва за периода от 09.08.2017 г. до
09.11.2017 г., 247,10 лева – дължима застраховка, 1913,59 лева – такса за
забава за периода 10.08.2017 г. – 06.08.2020 г., 40 лева – такси за събиране на
вземането, начислени за периода 10.08.2017 г. – 09.11.2017 г., 24,00 лева –
такси към ЧСИ за уведомяване и 116,32 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.11.2017 г. до 18.05.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за дължима сума за
„застраховка” е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
1
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на застрахователна премия и начислената
договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят
извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите,
с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място съдът счита, че задължението за заплащане на такси
за забава, за събиране на вземането и към ЧСИ за уведомяване при
просрочени задължения се поражда от неизпълнението на главните
задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в
заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на
процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е
да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на
кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят
дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът
ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви
иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 4907/19.05.2021 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу Н. Б. Р. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 247,10 лева – дължима застраховка, 1913,59
лева – такса за забава за периода 10.08.2017 г. – 06.08.2020 г., 40 лева – такси
за събиране на вземането, начислени за периода 10.08.2017 г. – 09.11.2017 г.,
24,00 лева – такси към ЧСИ за уведомяване по Договор за потребителски
кредит № от 09.05.2017 г. сключен с „фирма” ЕООД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3