Решение по КНАХД №315/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник РУ - Каолиново при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В. Д., против Решение № 56/28.05.2025 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 40/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 24-0280-000388 от 16.09.2024 г., издадено от началник РУ-Каолиново ОД на МВР - Шумен, с което на И. И. К., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят изразява несъгласието си с решаващия мотив на районния съд, че не е налице виновно осъществено поведение от страна на водача К., като сочи, че към 22.06.2024г. управляваното от него превозно средство е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Поради изложеното счита, че водачът виновно е извършил вмененото му нарушение. С оглед на това, отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт И.. С..

Ответната страна се представлява от адв. В. П., ШАК, който оспорва жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 22.06.2024 г., в 19:10 часа, в [населено място], на [улица]И. И. К. управлявал лек автомобил Honda CRV, с рег. № ВР 05 17 СК с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като от сключването на договор за покупко - продажба на 09.02.2024 год. е изтекъл двумесечен срок за пререгистрацията на превозното средство. От служителите на РУ – Каолиново на 22.06.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 691858, като актът е предявен и връчен на лицето. Обжалваното наказателно постановление е предшествано от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.08.2024 г. от прокурор към Районна прокуратура – Шумен, Териториално отделение – Нови пазар, с което е прието, че деянието не представлява престъпление, поради което образуваното досъдебно производство е прекратено. Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, поради допуснатото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Към материалите по досъдебното производство е приложена справка, от която се установява първоначалната регистрация на автомобила от 01.12.2020 г., датата на служебната регистрация на договора за продажба от 09.02.2024 г., прекратяването на регистрацията на 12.04.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и възстановяването на регистрацията на 28.07.2024 г., като автомобилът е получил нов регистрационен номер.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че по основателността на жалбата е дадено задължително разрешение съгласно Тълкувателно постановление № 2 на ВАС и ВКС от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. r по поставения въпрос дали се носи административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП от водача, ако не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този факт по друг начин следва да се съобрази, че уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона при изтичане на двумесечния срок за регистрация на новопридобитото ПС. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Възприето е, че административнонаказващият орган не е доказал факта на уведомяване на собственика, нито дори е навеждал твърдения за такова, поради което следва да се приеме, че такова не се е осъществило, въз основа на което е направен извод, че жалбоподателят като водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, не следва да понася предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище, продиктувало отмяната на процесния правораздавателен акт.

Противно на този извод на районния съд, касационната инстанция намира, че събраните писмени и гласни доказателства установяват с категоричност, че водачът е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. Няма спор, че към инкриминираната дата управляваното от касатора превозно средство е било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация на превозното средство в указания от закона срок. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.

Няма спор и по отношение на обстоятелството, че касаторът е придобил владението над превозното средство на 09.02.2024 год. Данните по делото са и категорични, че от периода на установяване на фактическата власт върху превозното средство нито в двумесечния срок, изтекъл на 10.04.2025 г., нито на 22.06.2024 г. -момента на проверката не е извършена регистрация, поради което касационният състав не намира резон да сподели решаващия извод на районния съд за липса на осъществено виновно поведение от страна на водача.

Настоящият случай не попада в приложното поле на ал.15 от цитираната разпоредба в съдебния акт на въззивния съд, а именно чл.143, а в т.10 от същата разпоредба, която не е предмет на разглеждане и произнасяне с ТР №2/2023 г. на ВАС и ВКС.

В настоящата хипотеза служебното прекратяване на регистрацията следва от обстоятелството, че в двумесечния срок от придобиване на МПС не е извършена регистрация, като в този случай прекратяването се извършва служебно, без задължение за уведомяване.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая касаторът е управлявал превозното средство с талон, в който е посочено трето лице, предходен собственик на автомобила, което се установява безспорно от наличните доказателства. Като правоспособен водач, деецът е задължен да познава установения правов ред, уреждащ управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя, а деянието е доказано по несъмнен начин. Като е приел обратното, приемайки, че липсва осъществено виновно поведение от страна на водача, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му е незаконосъобразно.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е основаа и следва да бъде уважена, като решението на районния съд бъде отменено като незаконосъобразно и бъде постановено ново, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно отмененото с него наказателно постановление.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за осъществената процесуална защита в производствата пред двете съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 56/28.05.2025г. на Районен съд – Н. Пазар, постановено по АНД № 40/2025г. по описа на съда, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0280-000388 от 16.09.2024 г., издадено от началник РУ-Каолиново ОД на МВР - Шумен, с което на И. И. К., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. И. К., [ЕГН] да заплати ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.