№ 3905
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501712 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 22471 от 11.12.2024 г. по гр.д. № 38272/2023 г. по описа на СРС,
159 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, срещу П. К. И., ЕГН: **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че П. К. И. дължи на „Топлофикация София" ЕАД следните суми: сумата
от 274,77 лева- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ул. ****, представляващ МАГАЗИН, отчитан под абонатен №
342790, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение -13.03.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 43,76 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
31.12.2020 г. до 06.03.2023 г., сумата от 13,32 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,67 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед №8683/23.03.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13201/2023 г. на СРС,
159 състав.
1
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на
ищеца - „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
решението с доводи, за това че е неправилно поради необоснованост, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение
на материалния закон.
Поддържа, че неправилно съдът не е основал правните си изводи на събраните
по делото доказателства сочещи, че ответникът е потребител на ТЕ за имот с
търговско предназначение. Посочил е, че правилно съдът е установил липсата на
договорно правоотношение във връзка с потребяваната в обекта ТЕ за стопански
нужди. Претенцията на ищеца се основава на правилата за неоснователно обогатяване
именно поради наличието на потребление, което не е заплатено и липсата на
основание – писмен договор за това. Неправилно съдът е отхвърлил претенциите като
неоснователни без да съобрази действащата нормативна уредба и установеното, че в
имота е налице потребление, чийто размер възлиза на исковата сума. Съответно,
според ищеца, правилно са били начислени и суми за ТЕ за сградна инсталация за
посочения период, като неправилно съдът е отхвърлил претенциите. Отправя искане за
отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна П. К. И. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – „Далсия“ ООД, не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
2
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника, като
стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес,
такса за дялово разпределение и законна лихва за забава върху тези суми.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата
на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди, какъвто е ответника за обекта с търговско предназначение - магазин, следва да
бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.
По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с
предмет доставка на ТЕ за процесния имот с търговско предназначение, с действие в
периода на исковата претенция. При липса на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано съдът намира,
че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването
и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4).
3
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника, чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването
и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на ответника при липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните.
По делото не е спорно и от представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че ответника е собственик на имота, в който се твърди да
е ползвана топлинна енергия представляващ магазин, находящ се на адрес: гр. София,
ул. ****, инсталация **********/аб.№ 342790.
С оглед това, настоящия състав намира че за исковия период от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. ползването на имота е принадлежало на ответника. С оглед характера на
обекта в производството не е спорно, че същият е предназначен за задоволяване на
стопански нужди.
Установява се от представените пред СРС доказателства и констатациите на
експерта по СТЕ, които настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, че
сградата, в която се намира магазина е еднофамилна къща, в която няма отоплителни
тела и не се подава топлоенергия в т.ч. топла вода.
При така установеното, съдът намира че ответникът не дължи стойност на ТЕ за
целия процесен период, тъй като не е налице потребление на ТЕ в имота. Доводите на
въззивника – ищец в обратен смисъл съдът намира за необосновани и неоснователни.
При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи твърдението си, че ответникът,
ползвайки имота се обогатил с цената на доставената му топлинна енергия за сметка
на ищеца, последният не е провел дължимото пълно и главно доказване, че в имота е
потребена ТЕ възлизаща на исковата стойност.
При това положение настоящата инстанция намира, че не са доказани
кумулативно дадените предпоставки на чл. 59 ЗЗД поради което претенцията на ищеца
правилно е била отхвърлена от първата инстанция.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение
следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22471 от 11.12.2024 г. по гр.д. № 38272/2023 г. по
4
описа на СРС, 159 с-в.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5