№ 204
гр. Плевен, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430100022 по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадена искова молба от Д. Б., ЕГН **********, от ***, с посочено
правно основание – чл.19, ал.1 от ЗГрР, за промяна на собственото име на молителката от Д.
на Д.Е. Сочи се, че молителката е родена в ***, като има българско и немско гражданство.
Твърди се, че по неясни причини при съставяне на българския акт за раждане неправилно е
вписано лично име Д., вместо името Д.е, с което молителката е вписана както в
швейцарския си акт за раждане, така и във всички немски документи за самоличност. Моли
съда да допусне промяна в собственото й име, посочено в акта за раждане от Д. на Д.Е. В
с.з. молителката, чрез проц.си представител, моли съда да бъде допусната исканата промяна.
Районна прокуратура Плевен ангажира писмено становище, че искът е основателен.
Заинтересованата страна Община Плевен не е ангажирала становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното копие от дубликат на удостоверение за раждане от *** г. се установява, че
Д. Б., ЕГН **********, е родена на *** г. В гр.***, ***, за което е съставен акт за раждане
№*** г. на Община Плевен.
От представеното копие от извлечение от акт за раждане №1681/2003 г. е видно, че
собственото име на молителката е изписано като ***.
От представеното ксерокопие на страници от немски паспорт на молителката е видно, че
собственото й име е изписано като ***.
От представеното в оригинал свидетелство за съдимост на молителката се установява, че
1
същата е неосъждана.
Предявения от молителя иск е иск за промяна на собственото име, който намира правното си
основание в чл.19, ал.1 от ЗГрР и се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид
обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите
правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат
редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от
закона и се допускат само при определени обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и
определени обществени функции, в това число и да индивидуализира личността при
участието й социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино
и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално
общуване. Правото на иск, като субективно право и като средство за правна защита се
предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне
удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които
действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят е
носител на субективното право на иск за промяна на фамилното име по съдебен ред /в този
смисъл е и Решение №256/29,04,2004 г. по гр.д. №513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС/.
Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГрР са императивни и не може да бъдат дерогирани от
субективното отношение към тях на носителя на правото на име. Т.н. „важни обстоятелства“
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР /в закона няма легално определение/, следва да се
преценяват в контекста на всеки отделен случай, но по отношение на бащиното и
фамилното име тази преценка е ограничена от посочените императивни изисквания. В този
смисъл е и константната съдебна практика, обективирана например в Решение
№200/14,04,2010 г. по гр.д. №25/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №680/11,01,2011 г. по
гр.д. №64/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №346/25,11,2011 г. по гр.д. №1387/2010 г., III
г.о. на ВКС/.
Важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР са такива лични и обществени обстоятелства, които
правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо.
В случая такова важно обстоятелство е обстоятелството, че молителката не само е известна в
обществото със собствено име Д.Е, но и със това име фигурира в издадените немски
документи за самоличност.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗГР и
следва да бъде допусната исканата промяна в собственото име молителката. Законът
допуска промяната на собствено име да става и по реда на чл.19, ал.1 от ЗГрР и щом към
момента молителката желае тази промяна, а са налице и предпоставките за това, съдът
приема, че депозираната молба се явява основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ДОПУСКА промяна в собственото име на Д. Б., ЕГН **********, от гр.Плевен, от “Д.” на
“Д.Е“.
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Плевен да
отрази промяната в съответните актове за гражданско състояние и регистъра на населението.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
обявено, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3