О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на … .08.2024г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ М.
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.М.
в.гр.д.№625/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.196 и сл. и по реда на чл.213 и сл. от ГПК /отм./,
вр. §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.Образувано
по подадени въззивна жалба и
частна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от Н.М.Н., чрез процесуалния му
представител адв.Н.М., против решение №1462/06.08. 2018г., постановено по
гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Н.М.Н.
против М.С.В. и Прокуратурата на Република България искове за
заплащане солидарно сумата от 10 050 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди:
уронване честта и достойнството и накърняване доброто име на ищеца в
обществото, пред колегите му юристи, пред политически организации, пред
избирателите и пред клиентите му като адвокат, чрез разпространяване, при което
първият ответник е използвал служебното положение на Районен прокурор на
гр.Шумен, на което е назначен от втория ответник, на неверни твърдения,
свързани с прокурорска преписка №2053/2000г. на РП Шумен и дознание №479/2000г.
на РДВР Шумен: "Районна прокуратура Шумен е разпределила проверка срещу
адвокат Н.М.Н.
по постъпили сигнали, че е злоупотребил с доверието на свой клиент",
"… в сигнала има сериозни данни, че адвокатът е искал крупни суми от своя
клиентка за подкупи на съдии и прокурори по сложно дело" и "Последна
дума по случая ще има Районната прокуратура в града, която ще трябва да
определи има ли вина адвокат Н.Н. и каква точно е тя", всички в статията
"Проверяват адвокат за рекет над клиент", публикувана във вестник
"Нощен труд" от 15-16.11.2000г.; "Районният прокурор М.В. потвърди, че има множество сигнали срещу
адвокати", "Районна прокуратура образува производство и срещу
адвоката Н.Н. заради
писмени сигнали от РДВР гр.Шумен, че е изнудвал клиент" и "Районният прокурор М.В. призовава всички граждани, които са се натъкнали на
адвокатски рекет, ако нямат доверие в прокуратурата и в съда, да се жалват в РДВР гр.Шумен", всички в
статията "Адвокати рекетират клиенти с огромни суми", публикувана във
вестник "Труд" от 23.11.2000г.; "Вчера Районният прокурор М.В. заяви, че в случая няма незаконно използване на
СРС, а данните от справката и приложенията щели да се проверят" в статията
"Искат оставки заради незаконни записи", публикувана във вестник
"Сега" от 15.11.2000г.; изявления, че не били използвани специални
разузнавателни средства и не били извършени нарушения от РДВР, в пряко
предаване по "Дарик-радио" гр.Шумен с участието на ищеца; изявление,
че срещу ищеца, наречен унизително лицето Н.Н., се води горното дознание в писмо №2053 от
13.12.2000г. до Адвокатска колегия Шумен; изявление, че срещу ищеца се води
сл.д.№6/2001г. на ОСС Шумен в справка №687/96 от 14.05.2001г. до ОП Сливен, т.е. до лица, с които ищецът е в конфликт (ИМ),
представена и пред РС Стара Загора; изявление, че срещу ищеца, наречен лицето Н.Н., се води предварително производство №6/2001 г. на
ОСС Шумен за пет престъпления по чл.209 НК и едно по чл.210 НК за сведение и
вземане на отношение по Закона за адвокатурата в писмо изх.№4 от 29.05.2001г.
до Адвокатска колегия Шумен, въпреки, че срокът по ЗА е изтекъл, в периода от
15.11.2000г. до 01.06.2001г., на основание чл.45 ЗЗД, както и сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за забава в
периода от увреждането: 15.11.2000г. до предявяване на иска: 07.06.2001г.,
както и законната лихва върху главницата в периода от предявяване на исковете
до окончателното изплащане,
както и Н.М.Н. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България
сумата от 300лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че
решението е нищожно, т.к. е постановено от незаконен състав, евент.
недопустимо, т.к. е базирано единствено на недопустими псевдодоказателства, и
защото съдът не се е произнесъл по предявения иск, евент. неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в жалбата
подробни съображения.Претендира се да бъде прогласено за нищожно, евент. да
бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, евент. да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което ответниците М.С.В. и Прокуратурата на Република България бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5 100лв., представляваща
само част от пълния размер на причинените от първия ответник неимуществени
вреди, които са в размер на 800 000лв., ведно с всички дължими законни
лихви върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемият М.С.В., редовно
уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по въззивната жалба,
чрез процесуалния си представител ю.к. Ц. М. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Частна/погрешно наименована от
страната въззивна/ жалба, подадена от Н.М.Н. чрез процесуалния му представител
адв.Н.М., против определение №3260/10.12.2018г., постановено по гр.д.№714/02г.
по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба, наречена
заявление, вх.№28423/03.10.2018г. от ищеца Н.М.Н. за изменение на решение
№1462/06.08.2019г., постановено по гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, в частта за
разноските, присъдени на ответника Прокуратурата на РБ, на осн. чл.248 от ГПК.В
жалбата се твърди, че определението е нищожно, евент. недопустимо, евент.
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в жалбата подробни съображения.Претендира се да бъде прогласено за нищожно,
евент. да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, евент. да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК да бъде
уважена.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по частната жалба,
чрез процесуалния си представител ю.к. Ц.М. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззивното производство е било
спряно на осн. чл.182, б.“г“ от ГПК/отм./ до приключване на преюдициални
производства по в.ч.гр.д.№627/19г. по описа на ВАпС и в.ч.гр.д.№628/19г. по
описа на ВАпС, които производства са приключили, поради което и на осн. чл.183,
ал.1 от ГПК/отм./ производството по делото следва да бъде възобновено.
Във въззивната жалба са
направени следните искания:
I/ въззивният съд да изпълни задълженията, законоустановени в
чл.156, ал.2 и ал.3 от ГПК/отм./ и чл.101, пр.2 от ГПК/отм./, и да изключи от
доказателствения материал по делото своевременно оспорените неавтентични копия,
имитиращи неавтентични документи с невярно съдържание и с невярно вписани дати,
вкл. тези, по отношение на които в т.3 от Раздел IV на Заявление от
31.05.2017г. е упражнено от ищцовата страна дискреционното процесуално право да
бъдат представени оригиналите, за които до приключване на първоинстанционното
производство ответниците не са представили оригинали.
II/ въззивният
съд да изготви доклад по делото и да го обяви на страните, и да
разпредели доказателствената тежест, тъй като това задължение не е изпълнено от
първоинстанционния съд.
III/ въззивният съд да събере всички доказателства, които са своевременно
ангажирани, но първоинстанционният съд не събрал, вкл. ангажираните със
Заявление, подадено по пощата на 31.05.2017г.
IV/ въззивният съд да констатира, че след като с протоколно определение от 13.07.2017г. по
законоустановения в чл.190 от ГПК ред /респ. по чл.152 от ГПК /отм.//
ответниците са били задължени да представят:
1/ Постановление по чл.212 от НПК - за образуване на наказателно
преследване по Полицейско производство №479/2000г. на бившата РДВР-гр.Шумен.
2/ Постановление по чл.219 от НПК - за повдигане на обвинение
срещу конкретно лице по Полицейско производство № 479/2000г. на бившата
РДВР-гр.Шумен, но не са представили визираните процесуални документи, поради
очевидния факт, че такива документи не съществуват и никога не са издавани, да
приложи законоустановената в чл.190, ал.2, във връзка с чл.161 от ГПК правна
фикция и да постанови като установено, че няма образувано наказателно
производство срещу Н.Н., което да е образувано по Полицейското производство,
регистрирано по Тъжба на М.к.м. с вх.№14890/25.10.2000г. и регистрирано с per. №479/2000г. на
бившата РДВР-гр.Шумен.
V/ да
бъдат приобщени по делото твърдените, че са представени с въззивната жалба:
1/ Извлечение от Двойно входящия Регистър на бившата РДВР-гр.
Шумен за 2000г.; 2/ Извлечение от Регистъра на дознанията на бившата РДВР-гр. Шумен за 2000г.
VI/ да бъдат
надлежно изискани изисканите още с исковата молба:
1/ Видео записи от „ТОП“ТВ на телевизионните предавания през
процесния период, включително с участието на ответника М.В..
2/ Аудио запис от „Дарик радио“ от радиопредаванията през
процесния период, включително с участието на ответника М.В..
VII/ да бъде приобщен като писмено доказателство по
делото Протокол от съдебно заседание от 12.02.2006г. по гр.д.№226/2004г. на Окръжен
съд-гр.Разград, в който се съдържат съдебни признания на процесуалния представител на втория
ответник, че срещу ищеца няма повдигнато обвинение.
VIII/ на осн. чл.148 от
ГПК/отм./ да бъде задължена ОД на МВР -
гр.Шумен да представи като доказателства по делото:
1/
Извлечение от Двойно входящия Регистър на бившата РДВР - гр.
Шумен за 2000г.; 2/ Извлечение от Регистъра
на дознанията на бившата РДВР - гр. Шумен за 2000г.
IX/
на основание чл.152 от ГПК/отм./ ответниците да бъдат задължени да представят Постановление
по чл.212 от НПК за образуване на наказателно производство.
X/ да бъдат приобщени по
делото следните осъдителни съдебни решения и осъдителни съдебни присъди: 1/ Решение №8471/24.07.2013г. по
гр.д.№1911/2009г., СРС, 24 състав; 2/ Решение от 15.05.2014г. по
в.гр.д.№14939/2013г., СГС, III състав; 3/ Присъда от 11.09.2006г. по НЧХД
№6086/2005г. на PC - гр.София; 4/ Присъда
№177/22.02.2006г. по НЧХД №543/2005г. на PC - гр.Видин; 5/ Присъда №491/18.06.2008г. по НЧХД №1040/2005г. на PC -
гр.Видин; 6/ Присъда от 20.01.2010г. по НЧХД №6089/2005г. на PC -
гр.София; 7/ Присъда №36/23.06.2011г. по НЧХД №6/2011г. на PC -
гр.Девня; 8/ Присъда №8/11.04.2012г. по НЧХД № 349/2011г. на PC -
гр.Генерал Тошево.
XI/ на осн.
на чл.152 от ГПК/отм./ да бъде задължен вторият ответник да представи като
доказателство по делото:
1/ Преписката, образувана по жалба
на гражданина П.С.П., депозирана в деловодството на Главния Прокурор на РБ с Вх. №10284/19.01 2010г.; 2/ Преписката, образувана по жалба
на гражданина Т.Г.И., депозирана в деловодството на Главния Прокурор на РБ с Вх. №32062/29.01.2010г.; 3/ Преписката, образувана по жалба
на гражданина В.Г.В., депозирана в деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№7703/13.05.2010г.;
4/
Преписката, образувана по жалба на гражданина Г.В.В., депозирана в
деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх. №8225/21.05.2010г.; 5/
Преписката, образувана по жалба на гражданина Т.В.Й.в деловодството на Главния
прокурор на РБ с Вх. №20024/26.05.2010г.
XII/ с
оглед протакането на делото повече от 17 години, по време на които са били
разкрити още значително голям брой факти, обстоятелства и действия, чрез които
се установява процесният деликт, относно различните деяния включени в деликта,
относно причинените огромни и непоправими вреди, включително и относно вредите,
причинени в
хода на настоящето гражданско производство, относно причинните връзки и относно
редица други обстоятелства, които имат съществено значение за изясняване на
обективната истина по делото, да бъдат разпитани още минимум трима нови
свидетели, на които допълнително ще
бъдат посочени имената и адресите, на които да бъдат призовани.
XIII/ да
бъдат приобщени по делото представените писмени доказателства:
1/ Удостоверение №3080/13.10.2011г.
на Адвокатски съвет при Адвокатска Колегия - гр.Варна;
2/ Служебна бележка № 94-00-753/04.09.2008г. на Висшия съдебен
съвет;
3/ Допълнително
споразумение №447/24.05.1994г. към трудов договор №217/02.03.1990г.;
4/ Удостоверение №213-ХI/26.02.2003г. на Военно-окръжна
прокуратура гр.Варна;
5/ Искане на Главния прокурор на РБ до Върховния касационен съд
№34793/2006.III/30.08.2006г.
6/ Статия със заглавие “С
табелите „край на София” свършва законността в България”, публикувана в сп."Правен
свят" от м.Октомври 2007г.
7/ Статия със заглавие „Срещу мен
се води война", публикувана във в-к „24 часа";
8/ Статия със заглавие “Районен
прокурор заплашен с убийство”, публикувана
във в-к "Денят” от 18.03.1994г.;
9/ Статия със заглавие “Шантав ли е сливенският Районен прокурор или е
Дон Кихот в системата на правораздаването”, публикувана
във в-к "Труд” от 29.06.1994г.;
10/ Статия със заглавие “Неподкупният прокурор е винаги опасен”, публикувана във в-к "Отечествен вестник”;
11/ Предложение
на Комисията по предложенията и атестациите на Висшия Съдебен съвет за назначаване на ищеца за съдия в
Софийски градски съд, след като е класиран на Конкурса на ВСС с право на
заемане на обявените конкурсни длъжности за съдия в Софийски градски съд,
Окръжен съд - гр.Варна и Окръжен съд - гр.Кюстендил.
12/ Предложение на Комисията по предложенията и атестациите
на Висшия Съдебен съвет за
назначаване на ищеца за съдия в Районните съдилища, след като е класиран на
Конкурса на ВСС с право на заемане на обявените конкурсни длъжности за съдия в
Районен съд - гр.Трън, Районен съд - гр.Видин, Районен съд - гр.Силистра и
Районен съд - гр.Дулово. ,
13/ Тъжба на М.к.м. до Директора на
РДВР - гр. Шумен с вх. №14980/25.10.2000г,;
14/ Тъжба до Главния прокурор на РБ
от адв. Н.М.Н.;
15/ Тъжба от адв. Н.Х.М.;
16/ Тъжба от Йордан Христов
Маринов;
17/ Удостоверение № 213-IX/ от
26.02.2003г. на Военно-окръжна прокуратура гр.Варна;
18/ Протокол за разпит на Йордан
Христов Маринов;
19/ Протокол за разпит на Юлиян
Красимиров Забунов;
20/ Протокол за разпит на М.к.м.;
21/ Протокол за разпит на адв. В.Й.Й.;
22/ Протокол за разпит на адв. Н.Х.М.;
23/ Протокол за разпит на адв. Д.С.С.;
24/ Протокол за разпит на адв. Н.М.Н.;
25/ Протокол от Съдебното заседание
от 27.02.2001г. по НЧХД №220/2000г. на Военен съд - гр. Варна;
26/ Протокол от Съдебно заседание
от 24.02.2004г. по НЧХД №160/2000г. на Военен съд - гр. Варна;
27/ Протокол от заседанието на
Висшия Дисциплинарен съд - гр. София от 15.03.2002г. по ДД №3/2001г.;
28/
Протокол от заседанието на Висшия Дисциплинарен съд - гр. София от 26.03.2002г. по ДД №3/2001г.;
29/
Протокол от заседанието на Висшия Дисциплинарен съд - гр. София от 23.04.2002г.
по ДД №3/2001г.;
30/ Жалба, депозирана в
деловодството на Главния прокурор на РБ в Вх.№10284/19.01.2010г. от П.С.П.;
31/ Жалба, депозирана в
деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№ 32062/29.01.2010г. от Т.Г.И.;
32/ Жалба, депозирана в
деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№7703/13.05.2010г. от В.Г.В.;
33/ Жалба, депозирана в
деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№8225/от 21.05.2010г. от Г.В.В.;
34/ Жалба, депозирана в
деловодството на Главния прокурор на РБ с Вх.№ 20024/26.05.2010г. от Т.В.Й..
XIV/ да бъдат разпитани пет нови свидетели, които ще
депозират доказателства по отношение на всички факти и обстоятелства, за които
първоинстанционният съдия Н.Д.„гнусно лъже“, че едва ли не били „доказани“,
относно разобличаването на всички „гнусни лъжи“, на които първоинстанционният
съдия Н.Д.е базирал обжалвания позорен антибългарски и антиевропейски „Отказ от
правосъдие“, включително и всички останали факти и обстоятелства, които са
реално разпространявани и разгласявани в период от повече от петнадесет години
след разпита на разпитаните от Разградския Окръжен съд трима свидетели относно
различните деяния, включени в процесния деликт, относно причинените огромни и
непоправими вреди, включително и относно вредите, причинени в хода на
настоящето гражданско производство, относно причинните връзки и относно редица
други обстоятелства, които имат съществено значение за изясняване на
обективната истина поделото.
XV/ на осн.
чл.267 от ДФЕС въззивният съд да спре производството по делото и да отправи до
Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на чл.47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз и по специално:
1/ Отказът на
Българския съд да защити посредством осъдително съдебно решение честта и
достойнството на прогресивни личности, които са накърнени и драстично опозорени
и унижени от зловещ изпълнител на мръсни поръчки на мафията като ответника,
представлява ли нарушение на чл.1 от ХОПЕС; 2/ Престъпната злоупотреба с власт,
извършена от обслужващи ислямистки интереси български съдии, с която е отказано
да бъде присъдено деликтно обезщетение за причинените вреди от процесния зловещ
деликт, съдържащ в състава си и множество престъпления, представлява ли грубо
нарушение на чл.17 от ХОПЕС; 3/ Представлява ли нарушение на изискването за
"справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС извършеното
от Българския съд игнориране на основните доказателства по делото; 4/
Представлява ли нарушение на изискването за "справедлив процес" по
смисъла на чл.47 от ХОПЕС превратното тълкуване, изопачаване и извращаване дори
на категоричните доказателства, събрани по делото, в съдебното решение; 5/
Представлява ли нарушение на изискването за "справедлив процес" по
смисъла на чл.47 от ХОПЕС излагането от Българския съд на голословни и
неподкрепени с никакви доказателства/понеже такива не съществуват/ и неверни
твърдения, които и ползва като псевдомотиви с цел неправомерно да избави
ответниците - деликвенти от следващата им се гражданска отговорност; 6/
Представлява ли на нарушение на изискването за "справедлив процес" по
смисъла на чл.47 от ХОПЕС отказът на Българския съд да обсъди и анализира
всички представени от ищеца доказателства; 7/ Неизпълнението на задължението на
Българския съд да анализира по правилата на формалната и юридическата логика
всички доказателства по делото и тяхното изопачаване и извращаване представлява
ли нарушение на изискването за справедлив процес, залегнало в чл.47 от ХОПЕС;
8/ Представлява ли нарушение на изискването за "справедлив процес"
по смисъла на чл.47 от ХОПЕС извършеното от Българския Съд недобросъвестно
поведение, изразяващо се в отказ да бъдат разпитани надлежно ангажираните
свидетели относно конкретно изясняване на конкретни факти и обстоятелства, а
след това, черпейки права за ответника - деликвент от собственото си
неправомерно поведение, да впише в обжалваното неправомерно решение, че
отхвърля иска поради фактите и обстоятелствата, за които Съдебният състав
умишлено не е събрал доказателства, които са били своевременно ангажирани от
ищцовата страна; 9/ Представлява ли нарушение на изискването за
"справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС изложеното от
Българския Съд в обжалваното решение неправомерното твърдение на Българския
Съд, че уж при упражняване на процесуални права ответниците са имали право да
извършват престъпления и деликти; 10/ Представлява ли нарушение на изискването
за "справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС
обстоятелството, че Българският съд не събра своевременно ангажираните от
ищцовата страна доказателства, посредством които щеше да бъде доказан по
несъмнен и категоричен начин предявения деликтен иск, а вместо това
напълно неправомерно е отхвърлил предявения деликтен иск с абсурдното
твърдение, че уж бил недоказан; 11/ Представлява ли нарушение на изискването за
"справедлив процес" по смисъла на чл.47 от ХОПЕС
обстоятелството, че Българският съд демонстративно не е изпълнил процесуалните
си задължения и не е провел законоустановената в чл.193-194 от ГПК процедура, и
не е установил неистинността на предявените от ответниците документи с невярно
съдържание/въпреки изрично и своевременно предявено от ищцовата страна с
писмено заявление/, а след това напълно неправомерно е отхвърлил предявения
иск, като се е позовал само и единствено на оспорените документи с невярно
съдържание, съставени от ответниците - деликвенти, които съдът, съобразно
своите процесуални задължения, установени в чл.194 ал.2 от ГПК, е бил длъжен да
ги изключи от доказателствените материали по делото.
По искането по т.I съдът констатира,
че със заявление вх.№15760/01.06.2017г., подадено по пощата на 31.05.2017г.,
ищецът е оспорвал съдържанието и автентичността на представени по
първоинстанционното дело документи, а именно от л.167 до л.174; л.230; от л.234
до л.240; от л.248 до л.250; л.253; л.262, и е настоявал ответниците да бъдат
задължени да представят оригиналите на същите.В о.с.з. на 13.07.2017г. съдът е
задължил ответникът ПРБ да представи
оригиналите на тези документи най-късно в следващо о.с.з.
Следва да се посочи,
че документите, приложени на л.230; от л.234 до л.240; от л.248 до л.250;
л.253; л.262 от делото не са копия, а оригинали, и същите са по повод
отправените от ВОС запитвани до ОСС Търговище и после СРП/а впоследствие и СРС/
по повод обстоятелството, че производството по делото е било спряно на осн.
чл.182, ал.1, б.“д“ от ГПК /отм./ до приключване на наказателното производство
по сл.д.№6/01г. по описа на ОСС Шумен, преобразувано в сл.д. по описа на ОСС
Търговище с Постановление на Главен прокурор от 15.01.2002г.В оригинал е и
документът на л.167, който е представен по повод искане на съда за посочване на
предмета и висящността на сл.д.№6/01г.По повод документ, приложен на
168-169/копие от постановление на Гл.прокурор от 15.01.2002г./, в изпълнение на
указанията с молба от 07.12.2017г. е представен от ответника препис от
документа, заверен от началника на кабинета на главния прокурор, а документът
на л.171/постановление за преобразуване на дознание №479/2000г. по описа на
РДВР-Шумен/пр.пр.№2053/2000г. по описа на ШРП/ в предварително следствие/ е
представен в оригинал.Извън горното следва да се посочи и, че документите,
приложени от л.168 до л.174 са били докладвани и приети в о.с.з. на
26.04.2004г. и същите не са били оспорвани в това о.с.з./оспорени са други
документи, но те не са били приети като доказателства, а приложени към корицата
на делото/.
Искането по т.II е неоснователно, т.к. настоящото производство се развива по реда
на ГПК/отм./, съответно е неприложима процедурата по чл.146 от ГПК относно
разпределението на доказателствената тежест, съответно и разрешенията по ТР
№1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС относно действията на въззивния съд при
неразпределена тежест от първоинстанционния съд.
По искането по т.III - всички
представени със заявление вх.№15748/01.06.2017г., подадено по пощата на
31.05.2017г., писмени доказателства/л.492-л.595/ са били приети в о.с.з. на
13.07.2017г.По искането в т.IV от това заявление за изискване на видео записи от
„ТОП“ТВ на телевизионните предавания през процесния период, включително с
участието на ответника М.В. и аудио запис от „Дарик радио“, от
радиопредаванията през процесния период, включително с участието на ответника М.В.,
ВОС се е произнесъл с определение от 06.11.2017г., като е дал съответни
указания до ищеца, така и по искането за изискване на извлечение от Регистър
на дознанията на бившата РДВР-гр.Шумен за 2000г., заверен препис от което е
изискал със същото определение да бъде представено от ОД на МВР Шумен,
съответно такова е представено и прието като доказателство.Произнесъл се е и по
искането с пр.осн.чл.114 от ГПК/отм./, като е дал указания за уточняване на
въпросите и по искането за допускане на нови свидетели, също с указания.Поради
неизпълнение на указанията, с протоколно определение от 06.07.2018г. е отменил
определението си в частта, с която тези доказателства са допуснати.
По искането по т.IV - с протоколно определение от 13.07.2017г. ответниците не са
били задължавани да представят постановление по чл.212 от НПК - за образуване на наказателно преследване по
Полицейско производство №479/2000г. на бившата РДВР-гр.Шумен и постановление
по чл.219 от НПК - за повдигане на обвинение срещу конкретно лице по Полицейско
производство № 479/2000г. на бившата РДВР-гр.Шумен.
По искането по т.V - сочените документи не са представени към жалбата, но, както се
изложи по-горе, са представени и приети по първоинстанционното дело.По искането по т.VI за изискване на горепосочените аудиозаписи и
видеозаписи /направени 2000г.-2001г./ - съгласно чл.14, ал.1 от Закон за
радиото и телевизията записите са съхранявани за срок от 3 месеца, считано от
датата на предаването, т.е. изискването им е безпредметно.По искането по т.VII-подобен
протокол не е представен към жалбата.По искането по т.VIII - както се
изложи, тези извлечения са вече представени по делото.По искането по т.IX - ответниците
не са твърдели, че е издадено постановление по чл.212 от НПК/за образуване на досъдебно
производство/ по дознание №ЗМ 479/2000г. на РДВР-Шумен, образувано по повод
тъжба №14980 от 25.10.2000г. от М.к.м..Соченото дознание е образувано при
действието на НПК/обн.1974г., отм.2006г./, съответно исканото постановление не
е според разпоредбите на понастоящем действащия НПК/в сила от 2006г./, а и
според материалите по делото дознание №479/2000г. е започнало на 20.11.2000г.
по реда на чл.409 от НПК/отм./, предвиждащ, че при полицейското производство не
се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига
обвинение по реда на чл.207, а производството се счита за започнало от
съставянето на акта за първото действие по разследването.По искането по т.X - посочените
копия от решения и присъди са приети като писмени доказателства в о.с.з. на
27.04.2018г./приложени на л.878-л.931 от първоинстанционното дело/.Всички
посочени преписки в искането по т.XI са изискани от ВКП, представени с молба
вх.№35047/12.12.2017г., и приети като доказателство по делото в о.с.з. на
06.07.2018г./папката с документите е пришита към корицата на делото/.Искането
по т.XII за разпит на минимум трима нови свидетели, чрез чиито показания
да се установяват новонастъпили след подаване на исковата молба обстоятелства
съдът приема за неоснователно, доколкото по искане на ищеца за установяване на
сочените от него обстоятелства за причинените му неимуществени вреди са събрани
пред първоинстанционния съд обстойните показания на трима свидетели, вкл. и за
обстоятелства, настъпили след подаване на исковата молба, поради което не се
налага събирането на нови гласни доказателства относно същите
обстоятелства.Всички посочени в искането по т.XIII писмени
доказателства са били представени пред ВОС и приети като доказателства по
делото в о.с.з. на 13.07.2017г.Искането по т.XIV за разпит на пет свидетеля
за „разобличаването
на всички „гнусни лъжи“, на които първоинстанционният съдия Н.Д.е базирал
обжалвания позорен антибългарски и антиевропейски „Отказ от правосъдие““ е неоснователно-не са посочени конкретни обстоятелства, а
правилността на изводите на първоинстанционния съд ще бъде предмет на въззивния
акт по съществото на спора.
Искането по т.XV за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС за тълкуване относно чл.1, чл.17 и чл.47 от ХОПЕС
по посочените от въззивника въпроси в жалбата съдът приема за неоснователно,
доколкото настоящата инстанция не постановява окончателен съдебен акт, а и
защото по същество всички въпроси са свързани с оплакванията на въззивника за
постановяване на обжалваното решение в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост.Към жалбата са представени и копия от съдебна
практика/цитирани решения на ВКС/, която съдът приема, че се представя за
сведение на съда, а не като писмено доказателство.
Съдът
констатира, че във въззивната жалба е налице противоречие между обстоятелствена
част и петитум, т.к. от една страна е посочено, че се обжалва цялото решение
/с което са отхвърлени предявените искове за солидарно осъждане на ответниците
за сумата от 10 050лв., които не са предявени като частични, както и за
мораторна лихва в размер на 50лв./, а от друга се претендира след отмяната му
постановяване на друго, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да
заплатят сумата от 5 100лв., представляваща частичен иск от пълен размер
от 800 000 лв., което противоречие въззивникът следва да отстрани в
едноседмичен срок от съобщението.Констатира и, че частната жалба е неподписана,
поради което следва да се дадат съответни указания на страната.
Производството по делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по
гр.д.№625/19г. по описа на ВАпС, гр.о., на осн. чл.183, ал.1 от ГПК/отм./.
УКАЗВА на въззивника Н.М.Н., че
следва в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с преписи за
насрещните страни да отстрани противоречието между
обстоятелствена част и петитума на въззивната си жалба, като уточни дали
обжалва изцяло първоинстанционното решение или само за размера от 5 100лв.,
като има предвид, че исковете не са били предявени като частични.
При неизпълнение в срок съдът ще
приеме, че е сезиран с жалба само за размера от 5 100лв.
УКАЗВА на въззивника Н.М.Н., че
следва в едноседмичен срок от съобщението депозираната частна /погрешно
наречена въззивна/ жалба вх.№38196/31.12.2018г./подадена по пощата на
29.12.2018г./ против определение №3260/10.12.2018г., постановено по
гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба,
наречена заявление, вх.№28423/03.10.2018г. от ищеца Н.М.Н. за изменение на
решение №1462/06.08.2019г., постановено по гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, в
частта за разноските, присъдени на ответника Прокуратурата на РБ, на осн.
чл.248 от ГПК, за която жалба е посочено, че се представя в пълен комплект със
заявление вх.№5556/20.02.2019г ./подадено по пощата на 18.02.2019г./, но се
представя жалба, която отново е неподписана, да бъде подписана от подалия я
процесуален представител адв.Н.М., евент. лично от страната, евент. да се
представи подписан екземпляр от жалбата.
При неизпълнение в срок
производството по делото в частта му по частната жалба ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените
от въззивника доказателствени искания във въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за отправяне на преюдициално запитване до
СЕС.
НАСРОЧВА производството по
в.гр.д.№625/19г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на
20.11.2024г. от 09, 00ч.Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: