№ 13283
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110102571 по
описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в патримониума на „***“ ЕАД съществуват вземания Р. М. Р. за следните
суми: за сумата от 228.99 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г.
до м. 03.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 113, находящ се в гр.
София, ж.к. „*** 1“, бл. 51, вх. Б, ет. 11, за сумата от 64.95 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 08.06.2022г., както и за сумата от 13.18 лева, представляваща законна
мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022г. върху цената на предоставената в
периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху цената на топлинната енергия, считано от 30.06.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 35476/2022г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и ответника е
съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение,
дължимостта на която в полза на топлофикационното дружество била уговорена в чл. 22, ал.
2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
1
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с довод, че същият не е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, както и че не е сключвал договор за
продажба на топлинна енергия до жилището, като се оспорват в тази връзка
доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства. Поддържа се,
че топлоснабденият имот е общински, като ответникът е единствено негов наемател. Като
самостоятелно основание за неоснователност на исковете за обезщетения за забава се сочи
обстоятелството, че ответникът не е надлежно поставен в забава чрез изпращане на покана
от ищеца за заплащане на задълженията за цената на топлинната енергия и на услугата
дялово разпределение, формирани за исковия период. В условията на евентуалност е
релевирано възражение за погасяване на задълженията, предмет на исковете, по давност.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС,
„правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149,
2
чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при
публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а
от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции
на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г.
и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.“
Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства не би могъл да бъде
формиран безусловен и несъмнен извод, че през исковия период ответникът, респ. негов
праводател е бил собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно основание,
изразил воля да встъпи в договорно правоотношение с топлофикационното дружество, на
процесния имот. Така, от приобщения като писмено доказателство по искане на ищеца
Договор от 02.09.1985г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
3
държавните имоти и удостоверение с изх. № 7000-170/01.03.2013г. по описа на Столична
община, район „Искър“ за идентичност на адрес се установява, че на посочената дата ** и
**** *** са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ
апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. „*** 1“, бл. 51, вх. Б, ет. 11, като по делото
не са приобщени доказателства ответникът да е техен частен или универсален
правоприемник, респ. в негова полза да е учредено вещно или облигационно право на
ползване върху жилището. Същевременно, макар от представените от името на третото
лице- помагач на ищеца документи, както и от издаваните за периода общи фактури да се
установява, че партидата за имота при топлофикационното дружество е открита на името на
ответника, доколкото по делото не са ангажирани доказателства това да е сторено по волята
на същия в качеството му на ползващ жилището въз основа на договорно правоотношение
със собствениците, и при съобразяване на цитираните по- горе задължителни за съдилищата
тълкувателни разяснения относно способите за учредяване на договорно правоотношение
между конкретен правен субект и топлофикационното дружество, в случая не би могло да се
приеме, че през исковия период страните по делото са били страни и по договор за продажба
на топлинна енергия за процесния имот, доколкото не е доказано да е налице съгласие
помежду им за това, в частност изразена от името на ответника воля в този смисъл.
С оглед на така изложеното и доколкото процесуално задължение на ищеца съобразно
изричната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределената от съда с доклада по делото
доказателствена тежест е да установи твърденията си в исковата молба, с които обосновава
качеството потребител на топлинна енергия на ответника за исковия период, които
твърдения са изрично оспорени от името на същия с отговора на исковата молба, и
доколкото по изложените вече съображения това не е сторено в необходимата съобразно
процесуалния закон степен- пълно и главно, недоказаното обстоятелство следва да се приеме
за неосъществило се. Последното, от своя страна, обуславя отхвърляне на всички предявени
искове в тяхната цялост поради недоказаност ответникът да е страна по продажбено
правоотношение с ищеца по повод на процесното жилище, респ. да е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
С оглед на това безпредметно се явява обсъждането на останалите наведени от името
на страните твърдения, доводи и възражения, касаещи възникването и съществуването в
правната сфера на ищеца на спорното материално право, както и на правото му да иска
съдебното установяване и принудителното удовлетворяване на същото.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. ***
следва да бъде присъдена сумата от 100.00 лева, а в полза на адв. Н. И. И.- сумата от 400.00
лева, представляващи адвокатски възнаграждения за осъществени от тях безплатни
адвокатска защита и съдействие на длъжника, респ. ответника в заповедното, респ. в
настоящото производство, които размери бяха определени от съда съобразно критериите за
справедливост и обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, при съобразяване
липсата на фактическа и/или правна сложност на производството, материалния интерес по
делото, естеството на осъществяваната в хода на заповедното производство защита,
свеждаща се до подаване на възражение по утвърден образец без необходимост от
обосноваване на същото, както и на задължителните за националните юрисдикции
разяснения, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
4
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
правната сфера на „***“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват вземания от Р. М. Р., ЕГН **********,
за следните суми: за сумата от 228.99 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 03.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 113,
находящ се в гр. София, ж.к. „*** 1“, бл. 51, вх. Б, ет. 11, за сумата от 64.95 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 08.06.2022г., както и за сумата от 13.18 лева, представляваща
законна мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022г. върху цената на
предоставената в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху цената на топлинната енергия, считано от 30.06.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
35476/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адв. ***,
ЕГН **********, сумата от 100.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществени от нея безплатна адвокатска защита и съдействие на длъжника в
производството по ч. гр. дело № 35476/2022г. по описа на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адв. Н.
И. И., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществени от него безплатна адвокатска защита и съдействие на ответника в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „***“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5