Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010 13.08.2021 година град Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на петнадесети юли две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 60 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм., чл.
558, ал. 7 от действащия КЗ/ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Гаранционен фонд – гр. С., ул.
*** № ***, ет. ***, представляван от Б. И. М. –
Изпълнителен директор и Председател на УС и ГФ и С. Г. С. –
Изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че на 17.01.2015 г., на ПП
І-4, до бензиностанция „В.-1“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ауди“,
марка „А 6“ с рег. № ***, собственост на Х. Ю. от гр. П., управляван от ответника С. и лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 230“, с рег. № ***, собственост на А. Д. Х. с
адрес в гр. Баден Баден. Сочи се в исковата молба, че виновен за настъпване на
описаното ПТП бил ответникът С., който на посочената дата, управлявал описания по-горе
лек автомобил марка „Ауди“, по ПП І-4 и при предприемане на маневра завиване на
ляво за влизане в бензиностанцията, не пропуснал задминаващия го лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 230“, с рег. № ***, собственост на А. Д. Х. с
адрес в гр. Баден Баден и причинил процесното ПТП с материални щети. Посочено е,
че ответникът управлявал лек автомобил марка „Ауди“, марка „А 6“ с рег. № ***,
без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
че Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./,
сега чл. 577, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ изплатил по щета № 110945/09.10.2015 г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 760.76 лева за увредения при
настъпилото ПТП лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 230“, с рег. № ***,
собственост на А. Д. Х. с адрес в гр. Баден Баден. Сочи се в молбата, че
ответникът бил поканен да възстанови платената от Гаранционен фонд сума за
заплатеното обезщетение, но С. не погасил задължението си. Ето защо, на
основание чл. 288а, ал. 3 във връзка с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, чл. 559, ал.
3 във връзка с чл. 558, ал. 7 от действащия КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
ищецът претендира ответникът да му заплати сумата в размер на 2 760.76 лева, представляваща
изплатено от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до пълното заплащане на сумата. Претендират се и съдебни
разноски. Ищецът, редовно призован, се представлява от адв. К.В. ***, която
поддържа иска.
Ответникът Л.Е.С., с адрес: ***,
се явява лично и с адв. С. А. от АК
– Т. и заявява,
че признава изцяло иска. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен
отговор.
С оглед
признаването на иска от ответната страна процесуалният представител на ищеца е
направил искане за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне на решение
по реда на чл. 237 от ГПК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, освен
когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, или е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. В конкретния случай
не са налице посочените отрицателни предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска. Като писмени доказателства по делото са приети и
приложени заверени преписи от Протокол за ПТП № 1484711/17.01.2015 г., писмо рег.
№ 308000-2285/02.11.2015 г., справка от базата данни на ИЦ към ГФ от 09.11.2015
г., Уведомление за имуществени вреди от 18.09.2015 г., Доклад по щета за
имуществени вреди № 11 0945/09.10.2015 г., опис на претенция № 70-04000-00529/15/18.09.2015
г. – 2 бр., заключителна техническа експертиза – щета № 110945/09.10.2015 г.,
ведно с опис „VIG“ от 13.10.2015 г. и снимков материал, преводно нареждане № 963В1О016046ХQDP/15.02.2016
г., Регресна покана относно щета № ГФ-11-0945/09.10.2015 г. изх. № ГФ-РП-91/21.02.2019
г. В съдебно заседание ответникът категорично е заявил, че признава иска. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск по чл. 288,
ал. 12 от КЗ /отм., чл. 558, ал. 7 от действащия КЗ/ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените
съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, по
реда на чл. 237 от ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице законовите
предпоставки по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм., чл. 558, ал. 7 от действащия КЗ/
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за уважаване на така предявения иск за сумата от 2 760.76
лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до пълното заплащане на сумата, поради което и
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Предвид претенцията на ищцовата
страна за присъждане на деловодни разноски, с оглед изхода на делото и тъй като
в случая не е налице първата от двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2
от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
110.43 лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм., чл. 558, ал. 7 от
действащия КЗ/ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, Л.Е.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд – гр. С., ул. *** № ***, ет. ***, представляван от Б. И. М. –
Изпълнителен директор и Председател на УС и ГФ и С. Г. С. –
Изпълнителен директор, сумата в размер на
2 760.76 лева /две хиляди седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща изплатено от ищеца обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до пълното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.Е.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд – гр. С., ул. *** № ***, ет. ***, представляван от Б.
И. М. – Изпълнителен директор и Председател на УС и
ГФ и С. Г. С. – Изпълнителен директор, сумата в размер на 110.43 лева /сто и десет лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща направени разноски по настоящото исково
производство за внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невяна Захариева