№ 150316
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110155064 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „АПС Бета България”
ЕООД срещу М. Е. Х. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 600 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва
в размер на 60.53 лева за периода 03.12.2021 г. – 04.04.2022 г .; 3/ лихва за
забава върху главницата в размер на 103.52 лева за периода 04.04.2022 г. –
28.08.2024 г.; 4/ сумата от 291.47 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение, 5/; такси по тарифата за такси и разноски на
„Сити Кеш“ ООД - 335.14 лева.
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 291.47 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
1
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от
която заявителят черпи право да претендира сумата от 291.47 лева е
недействителна като противоречаща на закона, поради което, на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение /в
този смисъл и т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС/.
По отношение на сумата от 335.14 лева – такси по Тарифата за такси
и разноски, събирани от „Сити Кеш“ ООД, съдът намира следното:
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.
33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че
посочените такси за удължаване на срока на договора и за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска за събиране, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника.
С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на
чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение
е в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 288732/12.09.2024 г., подадено от
„АПС Бета България“ срещу М. Е. Х., В ЧАСТТА, с която се претендира
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 291.47 лева, представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение по договора за потребителски
кредит, за сумата от 335.14 лева – такси и разноски по Тарифата за такси
разноски на „Сити Кеш“ ООД, както и в частта за разноските, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над 12.51 лева до
27.81 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 45 лева до 100,00
лева – определено юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3