РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №322 по описа на съда за 2021
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
чл. 38 от Закон за държавната собственост.
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 2835/10.09.2021 г. подадена от Д.А.М., ЕГН**********,***,
чрез адв. В.Н. ***, против Решение № 531
на Министерския съвет от 2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по
техническия проект от 2018 г. (края на пътен възел при пресичане с път ІІ-35)
до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-301), на територията на община Плевен,
област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, съгласно подробни устройствени
планове – парцеларни планове, одобрени с влезли в сила Заповед № РД-02-15-89 от
30 септември 2020 г. и Заповед № РД-02-15-12 от 2 февруари 2021 г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти и части
от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с. Бохот, община
Плевен, област Плевен, и с. Дренов, с. Владиня, с. Слатина, с. Александрово и
с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч, подробно описани в приложението по
вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.
Решението се
обжалва в частта, с която е определено обезщетение за имот с №11452.121.17 в
землището на с.Владиня, представляващ нива с обща площ от
7 дка, с отчуждаема площ от 1,916 дка и определено обезщетение в размер на 1418
лв.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. и адв.Ц., поддържат
жалбата. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната
част и да върне преписката на органа с указания отчуждаваният имот да бъде
заменен с имот от Държавен поземлен фонд, или алтернативно да се изплати
обезщетение, изчислено в размер на 933,33 лв. на декар. Депозирани са и писмени
бележки по съществото на спора.
Ответникът -
Министерски съвет на Република България не се представлява в заседанието по
съществото на спора. Представено е писмено становище за неоснователност на
подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на
решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване
на процедурата и в съответствие с целта на закона. Сочи, че размерът на
обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС.
Претендира
присъждане на разноски за юриконсултско възнаграждение (лист 484).
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя
писмени становища, както и писмени доказателства . Оспорва изцяло като
неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената
част за законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение за правилно
определен.
Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение (лист 505).
Заинтересованата
страна – Министърът на финансите - представя писмено становище по жалбата, като
моли същата да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура”- София, се представлява от адв. Ф.,
оспорва жалбата.
Съдът, след анализ
на доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка
по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и
се установява от административната преписка, че оспореното решение е
постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени
имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални
актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за
изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за
национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС /лист 249/.
Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите,
видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание и по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Спазени са
административно-производствените правила за вземане на оспореното решение,
посочени в чл.
34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило
мотивирано искане /лист 130/ за отчуждаване до министъра на финансите и до
министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са
приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и
благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС,
изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено
по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства.
Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС
приложения.
Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влезли в сила ПУП - парцеларни планове,
които предвиждат изграждането на национален обект: АМ "Хемус",
участък от км. 159+013,78 до км. 162+076, в землищата на Александрово,
община Ловеч, обл.Ловеч и участъци от км. 137-800 (от идейния проект на НКСИП)
=139+340 (по технически проект от 2018 г.) до км. 159+013,78 и от км. 167+076
до км. 166+144 ( от идейния проект на НКСИП) = 167+572 (по технически проект от
2020 г.),в землищата на с.Бохот, обл.Плевен, с.Дренов, с.Владиня, с.Слатина,
с.Александрово и с.Чавдарци обл.Ловеч, които са одобрени с влезли в сила Заповед
№РД-02-15-12/02.02.2021 год. на Министъра на РРБ /лист 154 и сл./ и Заповед №
РД-02-15-89/30.09.2020 г. на Министъра на РРБ /лист 149 и сл./.
В табличен вид
на л. 95 и сл. и л.136 и сл. от делото са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с.Владиня, с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е и финансова обосновка /лист 70/, възлагателно писмо от 05.11.2020
г. /лист 166/, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение на лист 239 и следващи, приложение 9, лист 349/,
извършена в административното производство, конкретно за процесния имот
оценката е на лист 351, ред 131 от
делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в
т.ч. относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от
Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти -
реални пазарни аналози /лист 193 и сл. и лист 322 и следващи и приложен оптичен
диск с пълната информация, предоставена от Служба по вписванията – Ловеч/,
отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като
оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне
на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със
земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 05.11.2019 г до 05.11.2020 год.
/лист 166/.
В оспорената му
част решение № 531/22.07.2021 г. на Министерския съвет постановява
отчуждаването на 1,916 дка от ПИ с идентификатор №11452.121.17, нива, в
землището на с.Владиня, с обща площ от 7 дка, с определено обезщетение в размер
на 1418 лв.
Съгласно чл. 32
от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица,
могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно
обезщетение.
На първо място
от съда се иска да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната
част и да върне преписката за постановяване на нов административен акт за
замяна на отчуждавания имот с имот от Държавен поземлен фонд.
Съгласно чл.
42а, ал. 1 от ЗД, когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат
отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски
земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се
предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и
от горските територии - държавна собственост.
Този начин на
обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне
на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти, това е само възможност
за административния орган, а не задължение. Другият алтернативен вариант е за
отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично
обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС.
В случая, в
съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност,
органът е извършил преценка и е избрал равностойното парично обезщетение. Т. е.
в рамките на ал. 1 на чл. 42а от ЗДС е предоставено в избор на административния
орган дали да определи обезщетението да бъда парично или с друг равностоен
имот, като в настоящия случай органът, в рамките на оперативната си
самостоятелност, е избрал паричното обезщетение.
Взетото решение
за определяне на парично обезщетение е в рамките на предоставеното от закона
правомощие на органа и е законосъобразно.
По направеното
второ искане за определяне на обезщетение в размер по 933,33 лв. на декар съдът
установи следното:
Във връзка с
оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл. 32
от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС. Допуснато е изготвянето на
допълнително заключение от вещото лице, при което оценката е определена само
въз основа на сделки със земеделски земи, ниви от ІІІ категория в землището на
с.Владиня.
Съгласно
заключението на вещото лице по експертизата, при определяне на равностойното
парично обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а,
т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца
преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети
предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки
за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до
отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии
и горските територии, за период от 05.11.2019г. до 05.11.2020 год.
За землището на
с.Владиня в Агенция по вписванията са налични 4 броя нотариални актове за
сделки с 6 поземлени имота, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4
от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По
делото е представено пълно копие от предоставените от Агенция по вписванията,
Служба по вписванията – Ловеч данни.
Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 429 от делото/.
Вещото лице е
стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на с.Владиня,
определена въз основа на всички сделки със земеделски земи извършени през
периода от 12 месеца, е 740,18 лв.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило
относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните
аналози при определяне на оценката.
От заключението
на вещото лице се установява, че пазарната стойност на имота, определена по
правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с оспореното решение на МС, в
оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице е изготвено на основа
на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания.
Направено е
възражение, че не следва в сделките със земеделски земи, въз основа на които се
определя оценката на отчуждавания имот, да се включва имотът по нотариален акт
№ 80, т. І, дело №83/20.01.2020 г. на Служба по вписванията – Ловеч, за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива, категория 0 /нула/ в
землището на с.Владиня, общ.Ловеч, обл.Ловеч (лист 194).
Жалбоподателят обосновава искането си с
твърдението, че под „имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания“ по смисъла на чл.32, ал. 2 от ЗДС следва да се разбират имоти със
същите предназначение и начин на трайно ползване, но и от същата категория.
Съдът счита, че
следва да се посочи, че от всички вписани в Служба по вписванията Ловеч сделки
за процесния период само една е с нива, която е без определена категория по
нотариален акт. Останалите сделки са с имоти, които са от ІІІ категория. Вещото
лице, при извършена проверка в ОСЗ – Ловеч, е установило, че за тази местност,
Припека, в с.Владиня, е записана V категория, и от там е направило извод, че и
имотът е V категория.
Законът не дава
определение на понятието „имоти с подобни характеристики”. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г., сравнителният анализ
се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и
предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Не се
посочва изискване за идентичност в категорията на имотите, а само сходен
начин на трайно ползване и предназначение.
Този критерий
изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания,
но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на
подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния
пазар, което означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто
имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши, в същия момент
(на отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за
задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
Водещо
основание при преценката дали да се включи при определяне на оценката сделката
с имота по посочения нотариален акт, който няма определена категория, следва да
има не категорията му, а целта на
закона.
При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т. е. целта на закона е да се обхване възможно
най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените критерии, за да
бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на
отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а
именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха
получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие
на каквато и да е принуда.
Действително и
сделката по нотариален акт №80, т.І, дело 83/20.01.2020 г. на СВ – Ловеч материализира
пазарни аналози, относими по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, в който смисъл
са и възраженията на процесуалния представител на заинтересованата страна АПИ.
Съдът счита, че при определянето на пазарните аналози не следва да се изключват
сделките с имоти, които не са с идентична категория, но са със същото
предназначение и начин на трайно ползване.
Но с оглед
факта, че средната пазарната цена на 1 дка земеделска земя по тази сделка е
160,72 лв., която е между четири и шест пъти по-ниска от цената на декар по
останалите сделки, ползвани за пазарни аналози, съдът намира, че тази сделка
само формално отговаря на изискванията на закона за пазарни цени на
имоти с подобни характеристики и не води до постигане на целите на
обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от
собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and
Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български
граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с
недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно
от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който
да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието
допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била
дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята
практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение
не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо следва
да е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне на
справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при определяне
на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са онези сделки,
които реално отразяват пазарните цени на съответния имот.
При изповядани
сделки в землището на средна стойност над 900 лв./дка по разбиране на настоящия
съдебен състав цена от 160 лв./дка не представлява реална пазарна цена. С оглед
на горното съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице, и
изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което
съдът приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за имота е в
размер на 933,33 лв. на декар.
С обжалваното
решение размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот е
определен въз основа на всички сключени сделки, но съдът счита, че посочената
по-горе сделка не следва да бъде вземана предвид, тъй като целта на закона е
определяне на равностойно обезщетение, а е очевидно, че при тази конкретно
сделка цената е значително занижена, до е шест пъти, спрямо останалите сделки,
т.е. при нея не е налице реално отразяване на пазарните цени.
Решението на
МС, в оспорената част, е незаконосъобразно.
Подадената срещу
него жалба е основателна и следва да бъде уважена, като определеното с
Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет обезщетение за процесния имот
е неравностойно по смисъла на ЗДС и следва в тази част да бъде изменено, като
за отчуждените 1,916 дка от ПИ с идентификатор №11452.121.17, нива, в землището
на с.Владиня, се увеличи размерът на определеното обезщетение от 1418 лв. на
1788 лв.
При този изход
на делото и с оглед направеното своевременно искане от жалбоподателя следва да
бъдат присъдени деловодни разноски на стойност 760 лв.
Воден от
горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение
№ 531 на Министерския съвет от 2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти
– частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по
техническия проект от 2018 г. (края на пътен възел при пресичане с път ІІ-35)
до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-301), на територията на община Плевен,
област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, съгласно подробни устройствени
планове – парцеларни планове, одобрени с влезли в сила Заповед № РД-02-15-89 от
30 септември 2020 г. и Заповед № РД-02-15-12 от 2 февруари 2021 г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти и части
от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с. Бохот, община
Плевен, област Плевен, и с. Дренов, с. Владиня, с. Слатина, с. Александрово и
с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч, подробно описани в приложението по
вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, В
ЧАСТТА МУ, с която е определено обезщетение за отчуждаем имот с №11452.121.17 в
землището на с.Владиня, собственост на Д.А.М., ЕГН**********,*** , представляващ
НИВА с обща площ от 7 дка, с отчуждаема площ от 1,916 дка и определено парично обезщетение
в размер на 1418 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично
обезщетение на 1788 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и осем лв.).
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на Д.А.М., ЕГН**********,***
деловодни разноски в размер на 760 лв. /седемстотин
и шестдесет лева/.
Решението е
окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати
препис от решението на страните.
Административен
съдия: