Р Е Ш Е Н И Е
№………..../08.10.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4424 по описа за 2018
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от П.К.Ч., ЕГН ********** *** срещу
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 2078,06 лева, служебно начислена сума за ел.енергия по
фактура № ********** от 04.12.2017г. за периода от 07.04.2016г. до 06.04.2017г.
за абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е клиент на
ответното дружество с абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Твърди се, през месец декември 2017г. установила, че по нейна партида е
начислена оспорената сума за ел. енергия, след извършена проверка на адреса на
потребление, за което е съставен протокол № 1103178. По време на проверката се
установило неточно измерване на количеството ел. енергия. За процесната сума
била издадена фактура № **********/4.12.2017г., която била заплатена от абоната
на вноски по банков път. По-късно, обаче през м. март на текущата година
въпросната сума отново била начислена на абоната. Навежда се, че ответното
дружество обяснило повторното начисляване на сумата с обстоятелството, че
първоначално сумата е заплатена от трето лице- Георги Атанасов Атанасов, поради
което и е била възстановена на
01.03.2018г. Твърди, че дори задължението да е погасено, чрез трето лице, това
не се отразява върху погасителния ефект на плащането. Оспорва се въпросната
сума да е възстановена. По изложените съображения моли за уважаване на иска,
ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с която се оспорва иска. Не се оспорва, че страните са в
договорни отношения по повод продажбата на ел.енергия. Не оспорва, че
процесната сума е начислена по фактура № **********/4.12.2017г. след корекция
на сметката на абоната. Позовава се, че в периода 07.04.2016г. до 06.04.2017г.
процесната сума е заплатена на части по банков път, посредством 146 броя
плащания, извършени от лицето Георги
Атанасов Атанасов. Излага, че сумата е възстановена на вносителя. Позовава се,
че плащането е раздробено умишлено с цел образуване на искови производства
срещу дружеството за връщане на даденото,
на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД. По тези съображения дружеството е възстановил сумата
на вносителя Георги Атанасов. Като се позовава, че вземането е останало
непогасено, намира, че процесната сума
се дължи.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата
си по спора. Ищецът изрично заявява, че оттегля възраженията по становище от
12.06.2018г. касателно основанието за корекция на сметка. В тази връзка настоява да се разгледа иска така както е първоначално
предявен.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
На първо място следва да се
посочи, че интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е
налице винаги, когато ищецът се позовава, че
насрещната страна претендира несъществуващо право.
Настоящият случай е именно такъв. Ищецът твърди, че
е погасил свое парично задължение, като ответникът не зачита плащането и
настоява, че разполага с притезание спрямо ищеца.
С оглед на тези фактически твърдения предявеният
иск се преценява като допустим.
Доколкото липсва спор касателно основанието и
размера на процесното вземане, а спорен е само погасителния ефект на извършените
плащания, ищецът следва да установи, че не дължи процесната сума, поради погасяването й чрез плащане в периода
03.01.2018г. до 19.01.2018г.
В тежест на ответника е да докаже, че е възстановил сумата.
По делото е безспорно,
че ищецът е потребител на електрическа енергия с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********.Липсва
спор, че след проведена корекционна процедура на ищеца е начислена сумата от 2078,06
лева за
потребена ел. енергия за
периода от 07.04.2016г. до 06.04.2017г., като е издадена фактура № ********** от 04.12.2017г.
Не с спорно, че в периода 03.01.2018г. до
19.01.2018г. трето за спора лице е извършило в полза на ответното дружество
множество частични плащания с основание „фактура № ********** от 04.12.2017г.“, като общият размер на всички плащания покрива
задължението от 2078,06
лева.
Горните обстоятелства се
потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства и ССчЕ, поради което
съдът ги приема за установени по случая.
Спорни по делото са
въпросите имат ли процесните плащания погасителен ефект, доколкото са наредени
от трето за правоотношението лице и следва ли ответникът да приеме частични плащания.
По първия въпрос: На осн.чл. 73 от ЗЗД облигационно задължение може да бъде изпълнено от
трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да
бъде изпълнено лично от длъжника. Такъв
интерес кредиторът може да има само в случай, че изпълнението има за предмет
незаместимо действие(аргумент от чл. 80, ал.1 ЗЗД) . Настоящият случай не
такъв. Касае се за парично задължение, което може да се реализира от трето лице,
без значение дали последното има правен
интерес. Тази възможност произтича от същността на изпълнението като
осъществяване на облигационен резултат.
На следващо място следва
да се посочи, че в действителност съгласно чл.66 ЗЗД кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части. Редакцията е ясна и означава, че
кредиторът има право да откаже да получи всяко предложено частично плащане или
ако все пак ако го е получил – да го върне незабавно след получаването. Тоест
„отказът“ да се приеме частично плащане следва да е вербализиран или да следва
несъмнено от поведението на кредитора. В противен случай макар частично,
предложеното изпълнение е прието (арг. от чл.301 ТЗ; арг. от Решение
№334/20.12.2011г. по гр.д. №1096/2010г., на ВКС,
IV г.о.; Определение №817/28.12.2010г.
по т. д. №526/2010г. на ВКС, II т.о. и други). Още повече, че след като в случая е изплатен
целия размер на дълга, независимо как е станало това, кредиторът няма оправдан
и защитим от закона интерес да откаже частичните плащания.
В заключение съдът
приема, че задължението по фактура
№ ********** от 04.12.2017г. е било заплатено и че плащането има погасяващ дълга
ефект.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се
установява, че кредиторът- ответникът по делото е направил опит да върне сума.
В крайна сметка ответникът не е успял да стори това. Възстановяването, обаче на
сумата е изцяло без значение за спора, тъй като фактическото връщане на сумата
не би отменило погасителния ефект на плащането. Връщането би било на риск на
кредитора.
Така след като вземането е погасено, а кредиторът
не е възстановил сумата(ако се приеме, че това е от значение), като единствено
възможен се налага извода, че за ответника липсва основание повторно да претендира
вземането и да го начислява на ищеца.
В заключение исковата претенция е основателна.
С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски
съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че П.К.Ч., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2078,06 лева, служебно начислена
сума за ел.енергия по фактура № ********** от 04.12.2017г. за периода от
07.04.2016г. до 06.04.2017г. за абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Ч., ЕГН **********
*** сумата от 400 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: