№ 6000
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110212323 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Й. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Б.,
срещу Наказателно постановление № 22-4332-014259 от 28.07.2022 г.,
издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което са
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 2000
(две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), глоба в размер на 10 (десет) лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл.
185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Санкционираното лице оспорва издаденото наказателно постановление
като неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с
процесуалните правила. Твърди, че не му е дадена възможност да се запознае
с акта за установяване на административно нарушение, който не му бил
предявен, а също и с талона за медицинско изследване, какъвто не му бил
връчен. Поддържа, че не бил информиран за възможността да депозира
1
кръвна проба. Счита, че не бил дал повод за извършването му на проверка.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно прави искане
в писмени бележки за изменение на наказателното постановление, поради
неправилно приложение на закона във връзка с налагане на
административното наказание лишаване от право на управление на моторно
превозно средство, тъй като жалбоподателят бил неправоспособен водач.
Не е взето отношение по жалбата от представител на
административнонаказващия орган.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 27.06.2022 г. около 05:20 часа, в гр. София, по ул. „Симеоновско
шосе“ с посока на движение от ул. „Босилек“ към ул. „Йордан Стратиев“,
жалбоподателят М. Й. Г. управлявал собствения си лек автомобил марка и
модел „Мерцедес МЛ 320“, с рег. номер ***. Пред номер 160, при извършена
проверка от служители в ОПП при СДВР - свидетелите Г., С. и Г., същите
установили, че жалбоподателят проявявал признаци за употреба на алкохол.
Служителите в ОПП при СДВР поканили жалбоподателя Г. да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510/ARNJ-0019,
за установяване употребата на алкохол в кръвта, като жалбоподателят
категорично отказал да даде проба. Бил издаден талон за медицинско
изследване № 107774 за МБАЛ „Света Анна“, в който било посочено, че
лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или
тест. Жалбоподателят не дал кръв за изследване. В хода на проверката
контролните органи установяват, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство на жалбоподателя с номер *********, е с изтекъл срок на
валидност /валидна до 12.01.2022 г./, като същият не е представил и
контролен талон към него.
Въз основа на така установеното свидетелят В. Б. Г., на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП при СДВР, съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 616779/27.06.2022 г., в
което посочил, че с описаното поведение жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
2
ЗДвП и нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В срока по чл. 44 от ЗАНН
жалбоподателят е подал писмени възражения против съставения му акт за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
серия GA № 616779/27.06.2022 г. било издадено и процесното наказателно
постановление.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – показанията на свидетелите К. С. Г. и
В. Б. Г., както и писмените доказателства - административнонаказателната
преписка, съдържаща: АУАН серия GA № 616779/27.06.2022; Наказателно
постановление № 22-4332-014259 от 28.07.2022 г.; Талон за медицинско
изследване № 107774 за УМБАЛ „Света Анна“; Справка картон на водача;
Заповед №513з-5073; Заповед № 8121К-13180; Заповед № 8121 з-1632.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г., който е
незаинтересовано от изхода на делото лице, а дадените от него показания са
логични, ясни и непротиворечиви, като същите кореспондират и с наличния
по делото доказателствен материал. Свидетелят е потвърдил, че именно
жалбоподателят Г. е управлявал автомобила към момента на проверката, а
кратко време преди спирането му, същият сменил друго лице, като водач на
автомобила. Свидетелят потвърждава и отказа на жалбоподателя да бъде
тестван за употреба на алкохол.
Показанията на свидетеля Г. са информативни относно процесуалното
му участие в съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, като актосъставител, което е потвърдил. В тази част съдът дава
вяра на показанията му, като кореспондиращи си с изложеното в акта за
установяване на административно нарушение. В останалите части
показанията на свидетеля не възпроизвеждат обстоятелства, от значение на
изясняване на фактическата обстановка, тъй като свидетелят общо е заявил,
че няма спомен за проверката.
Гласните доказателствени средства се допълват и подкрепят от
съставения Талон за изследване № 107774 за УМБАЛ „Света Анна“, в които е
отразен отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510/ARNJ-0019.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до
3
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния
случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с
достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира
от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление счете, че правилата за компетентност са спазени. От
приложените Заповед №51Зз-5073/21.07.2015г. на Директора на СДВР и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, се
установява компетентността на актосъставителя – В. Г., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП при СДВР. Наказателното постановление е издадено
от Гергана Владимирова Борисова на длъжност „Началник група“ в Отдел
Пътна полиция при СДВР, която съгласно Заповед №8121К-13180/23.10.2019
г. и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е оправомощена да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП, поради което наказателното постановление е издадено в
кръга на компетенциите на АНО.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението –
нарушението е извършено на 27.06.2022 г., като актът за установяване на
административно нарушение е съставен на същата дата. От своя страна
4
обжалваното наказателно постановление е издадено на 28.07.2022 г., т.е. в
законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо съдът намира, че са спазени
всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Процесният акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН),
при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на
извършването му, и посочване на доказателствата, въз основа на които е
установено, като посредством същите фактическата обстановка се изяснява
безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението,
са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се
изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му описание и
правната квалификация.
Нарушителят е отказал да се запознае със съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и сщият да му бъде връчен,
което надлежно е удостоверено с подпис на един свидетел, съгласно чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН.
С оглед на това в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В настоящото производство предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
I. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
5
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно
деяние. Видно от талон за изследване №107774, с подпис на Калоян
Валентинов Димитров е удостоверен отказа за проверка с техническо
средство или тест, както и за медицинско и химическо изследване, а също и
за връчване на талона, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 9 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради
изложеното се установи, че нарушителят сам се е отказа от връчването му на
талона. Поради това не би могъл да ползва отказа си, като основание за
порочност на процедурата по събиране на доказателства. Съдът намира, че не
се доказва нарушителят да не е бил информиран за възможността да депозира
кръвна проба, тъй като в съдържанието на талона за изследване е вписан
отказа му да се яви в МБАЛ „Св.Анна“ гр.София до 45 минути. От
показанията на свидетеля Г. се установи, чеполицейските органи имали
съмнения за употреба на алкохол , с оглед състоянието на водача, поради
което и в изпълнение на задълженията си по чл. 5, ал. 1 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози извършили
проверката на същия. С оглед отказа да му бъде извършена проверка,
несъставянето на протокол за проверка, съгласно чл. 5, ал. 2 от наредбата,
приложение №2 от същата, не представлява нарушение на процедурата по
събиране на доказателства.
Предвид изложеното се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателят
Г. с поведението си е реализирал състава на посоченото административно
нарушение.
Съдът намира, че в случая е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като не е спорно между
6
страните, а също и че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществява от обективна
и субективна страна процесното нарушение – като водач на собственото си
моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ
320“, с рег. номер ***, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, в нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че процесното нарушение е извършено при
форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
II. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Относно
административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл. чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП доказателствено значение има отразеното в картона на
водача относно периода на валидност на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, според който към 27.06.2022 г. свидетелството за
управление на моторно превозно средство № *********, издадено на
02.02.2017г., е невалидно. Тъй като обстоятелствата по редовно съставения
акт за установяване на административно нарушение не са оборени от
наказаното лице, нито са налице други доказателства подкрепящи защитната
му теза, съдът се позовава съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на отразеното в
акта за установяване на административно нарушение, намирайки че се
доказва осъществяването на състава на нарушенията по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП от обективната и субективната му страна.
Деянието е извършено от субективна страна умишлено, като деецът е
съзнавал настъпването на общественоопасните последици и
7
общественоопасния му характер, като се е съгласявал със същите
III. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него. Съдът отново се позовава според разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП на отразеното в акта за установяване на административно нарушение,
намирайки че се доказва, че на процесната дата и място жалбоподателят като
водач на лек автомобил не е носел със себе си и не е представил при
поискване от служителите на СДВР контролния талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство. По същество и самият
жалбоподател не твърди, че е представил изисканите документи, като не са
налице други доказателства, които да противоречат на този извод. Нещо
повече, след като се установи, че въпросното свидетелство за управление на
моторно превозно средство е било с изтекъл срок на валидност към момента
на проверката, това обстоятелство касае и контролния талона към
свидетелството, поради което съдът намира, че жалбоподателят от обективна
страна е извършил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушенията разкриват типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 от
НК). Извършените нарушения са формални, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол, включително и при отказ на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, застрашават в значителна степен обществените отношения,
обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на
вредни последици - причиняване на пътнотранспортно произшествие,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата.
По отношение на наказанията:
Доколкото предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания глоба и
8
лишаване от право на управление на моторно превозно средство са в
абсолютно определен размер, който е наложен от
административнонаказващия орган, то излагането на съображения досежно
тяхната индивидуализация се явява безпредметно. По същите съображения
съдът намира за правилно наложени административните наказания по чл. 185
и чл. 183, ал. 1 от ЗДвП, които са индивидуализирани в
абсолютноопределения им в санкционните норми размер.
Неоснователни са възраженията за неправилно налагане на наказанието
лишаване от право на управление на моторно превозно средство, тъй като с
изтичане на срока на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство не се засяга правоспособността на водача за управление на
моторно превозно средство.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на цитираните по-горе разпоредби, поради което процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, доколкото не са
налице основания за неговата отмяна или изменение по смисъла на чл. 63, ал.
9 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на деловодни разноски, се явява неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-014259 от
28.07.2022 г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при
СДВР, с което на М. Й. Г. е наложено административно наказания, както
следва: глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, глоба в размер на 10 (десет) лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл.
185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
9
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10