Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                            16.12.2020 г.                           гр.Белоградчик                   

                                   В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На девети декември                       две хиляди  и двадесет и първа година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 248 по описа за 2020 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

                    Предявени са обективно съединени  искове за сумите 21 052.06лв. – главница, 825.03лв. – възнаградителна лихва с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ал.1 и ал.2 ТЗ, 60.00лв. – такси по договор за кредит, 95.84лв. – застраховки по договора и 1 675.23лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 21.03.2018г.-17.04.2019г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

              В исковата молба, предявена от „Юробанк България”  АД София се излага : Между ищеца и ответника – ЕТ „Стожер – С.И.“ е сключен договор за банков кредит на 06.07.2006 г. в размер на 31 000.00лв. за рефинансиране на инвестиционен кредит към друга банка, който е усвоен в пълен размер от този ответник

Крайния срок за издължаване на кредита е 180 месеца/15 г./, считано от откриване на заемната сметка.

С Анекс № 1/14.08.2009г. страните са предоговорили условията на кредита

С Анекс № 2/22.07.2010г. страните са предоговорили условията на кредита. При усл. на чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник по договора за кредит е встъпил ответника И.С.И.

На 25.11.2014г. м/у ищеца от една страна и от друга – В. Б. И./ипотекарен длъжник/ С.И.И./ипотекарен длъжник/, ответниците И.С.И. /съдлъжник/ и Д.С.З./поемател/ е сключен договор за встъпване в дълг. При усл. на чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник по договора за кредит е встъпил ответника Д.С.З.

На 15.08.2017г. вземанията на Банката са обявени за предсрочно изискуеми спрямо длъжника, съдлъжника и поемателя/поради неплащане на 1 вноска за главница с падеж – 21.05.2016г. и 14 вноски за договорни лихви в периода 21.06.2016г. - 21.07.2017г. 

Договорена предсрочна изискуемост на кредита в чл. 25 б.“г“ и чл. 26 б.“в“ от договора, която е настъпила автоматично – поради пълно или частично неплащане на 1 погасителна вноска

Ответника е изпаднал в забава  при плащането, поради което дължи и мораторна лихва на осн. чл. 5 от договора за периода 21.03.2018г. – 17.04.2019г.

Ответника дължи 60.00лв. – такси по договора и 95.84лв. – застраховки по договора на осн. чл. 22 от същия за периода 26.07.2018г. – 17.04.2019г.

Моли се да  бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите 21 052.06лв. – главница, 825.03лв. – възнаградителна лихва с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ал.1 и ал.2 ТЗ, 60.00лв. – такси по договор за кредит, 95.84лв. – застраховки по договора и 1 675.23лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 21.03.2018г.-17.04.2019г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

             Ответниците  ЕТ „Стожер – С.И.“ и Д.С.З. не са подали отговор на иск. молба в установения от закона срок.

             Ответника И.С.И. е оспорил предявения иск. Брани се с правни доводи : - счита, че е поръчител по договора за кредит от 06.07.2006 г.; - ищеца не е упражнил правото си да направи задълженията по кредита с ненастъпил падеж предсрочно изискуеми – до 12.08.2020г./получаване препис от иск. молба/ не е получавал изявление на Банката за обявена предсрочна изискуемост на кредита, считано от 15.08.2017г., респ. - в договора не е договорена автоматична предсрочна изискуемост

Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - не дължи в качеството си на съдлъжник, тъй като по силата на предварителен договор за продажба на недв. имот м/у С.И.И. и съдлъжника Д. С. З., последният е следвало да погасява задълженията на ЕТ „Стожер – С.И.“ по договора с ищеца от 06.07.2006 г.

             В. лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна/ССЕ/ експертиза е представило заключение по поставената  задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

             Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

            Не се спори по делото, че между ищеца и ответника – ЕТ „Стожер - С.И.“ е сключен договор за банков кредит на 06.07.2006г. в размер на 31 000.00лв. за рефинансиране на инвестиционен кредит към друга банка, който е усвоен в пълен размер от този ответник.

С Анекс № 2/22.07.2010г. страните са предоговорили условията на кредита. При усл. на чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник по договора за кредит е встъпил ответника И.С.И.

На 25.11.2014г. м/у ищеца от една страна и от друга – В. Б. И./ипотекарен длъжник/ С.И.И./ипотекарен длъжник/, ответниците И.С.И. /съдлъжник/ и Д.С.З./поемател/ е сключен договор за встъпване в дълг. При усл. на чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник по договора за кредит е встъпил ответника Д.С.З.

            По делото не е представено уведомление до ответниците за обявена предсрочна изискуемост на вземането на ищеца.          

            От заключението на в. лице по ССЕ се установява, че задължението на ответника към 17.04.2019г./датата на извлечението от счетоводните книги/ е в размер на 21 052.06 лв. – непогасена главница, 825.03лв. – договорна лихва, 60.00лв. такси, 95.84лв. – застрахователни премии и 1 675.23лв. - мораторна лихва в/у главница за периода 21.03.2018г.-17.04.2019г.

            Между ищеца  и ответника ЕТ „Стожер – С.И.“ е налице облигационно правоотношение по чл. 430 ал.1 и ал.2 ТЗ - договор банков кредит. По силата на чл. 430 ал.1 ТЗ заемателят се задължава да върне заетата сума. На осн. чл. 430 ал.2 ТЗ на ищеца се следва договорна/възнаградителна/ лихва.

Съгл. чл. 101 ЗЗД кредитополучателя и съдлъжника отговорят спрямо банката като солидарни длъжници за изпълнението на всички задължения по договора за кредит и анексите към него. Предвид на това, солидарно отговорни с първия ответник са и съдлъжниците по кредита - И.С.И. и Д.С.З..

Поради изложеното неоснователен е довода на отв. И.С.И., че е поръчител по договора за кредит, тъй като не е получавал никаква част от кредита. Съдът приема, че не се налага тълкуване на Анекс № 2/22.07.2010г. по чл. 20 ЗЗД. Не е налице неяснота относно точния смисъл и съдържание на анекса. От Анекса ясно и недвусмислено следва, че ответника И.С.И. е подписал същия в качеството на „съдлъжник“.Това негово качество е изписано с курсив/с много по-тъмен черен цвят/, което е обичайно в практиката и се прави, за да се обърне внимание, да се подчертае нещо.С оглед изложеното неоснователно е и оспорването, че само съдлъжника Д.С.З. е имал задължение да погасява кредита, по силата на предварителен договор за продажба на недв. имот м/у С.И.И. и този съдлъжник.При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД

           По делото не е представено уведомление до ответниците за обявена предсрочна изискуемост на вземането на ищеца.          

           Възражението на ответника И.С.И., че не е налице предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, считано от 15.08.2017г., съдът приема за основателно.

Не се установи ищеца да е упражнил правото си да направи задълженията по кредита с ненастъпил падеж предсрочно изискуеми -изявление на Банката, че счита, целия кредит за предсрочно изискуем и това изявление да е получено от ответниците.

Предсрочната изискуемост е институт на материалното, а не на процесуалното право, поради което даденото принципно разрешение в решаващите мотиви на т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение при договорена "автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит, независимо, дали кредиторът осъществява защита на правата си по реда на заповедното производство, което при възражение се съпътства с установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, или защитата е чрез предявяване на осъдителен иск срещу длъжника по договор за кредит. Съгласно цитираното ТР, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател. Доколкото при предсрочната изискуемост длъжникът губи преимуществото на срока, настъпването й представлява краен срок за издължаване на кредита./ така Решение № 135/21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т.о./

Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, II т.о. и др. /.

Съдът приема, че предсрочна изискуемост е настъпила с връчването на препис от иск. молба на ответниците, съответно на : 13.08.2020г. - за ЕТ „Стожер – С.И.“, на 13.08.2020г. – за И.С.И. и на 19.08.2020г. – за Д.С.З..

Ответниците следва да платят предсрочно изискуема главница в размер на 21 052.06лв. На осн. чл. 430 ал.2 ТЗ на ищеца се следва възнаградителна лихва в размер на 825.03лв. и 60.00лв. такси, 95.84лв. – застрахователни премии - на осн. чл. 22 от договора.

              Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за  главница в размер на 21 052.06лв. с пр. осн. чл. 430 ал.1 ТЗ е основателен и доказан поради, което го уважава. Основателен и доказан е и предявеният иск за вземане за договорна лихва в размер на 825.03лв. с пр. осн.  чл. 430 ал.2 ТЗ, поради което съдът го уважава.          

               На осн. чл. 86 ЗЗД за неизпълнение на парично задължение длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В горната хипотеза, получения  препис от иск. молба има действието на покана за плащане на предсрочно изискуемото задължение - чл. 84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. След получаване на иск. молба ответника дължи законната лихва в/у главницата до окончателното и изплащане.

              Поради изложеното предявеният иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД в размер на 1 675.23лв. за периода 21.03.2018г. - 17.04.2019г. е неоснователен и като такъв, съдът го отхвърля изцяло.           

              С оглед изхода на спора ответниците следва да платят на ищеца съразмерно на уважената част от предявените искове направените по настоящото делото разноски в размер на 992.08 лв. – държавна такса и 371.60лв.- възнаграждение за в. лице

На ищеца не се следват разноски за адв. възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за извършени такива.

Оставя без уважение искането на  ищеца за присъждане на направени по делото разноски за разликата над : 992.08 лв. – държавна такса и 371.60 лв.- възнаграждение за в. лице до предявените размери съответно : от 1 059.09лв. и 400.00лв.

                              Водим от гореизложеното, съдът

                                               Р  Е  Ш   И 

                    Осъжда ЕТ „Стожер – С.И.“ Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Белоградчик, обл. Видин, ул.”П. Яворов“ № 3, И.С.И. с ЕГН ********** *** и Д.С.З. с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на „Юробанк България”  АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. “Околовръстен път” №  260 сумите :   21 052.06лв. – главница по договор за кредит , сключен на 06.07.2006г. и анекси към него с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 340 ал.1 ТЗ, 825.03 лв. - договорна лихва за периода 21.03.2018г. – 15.08.2018г. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 340 ал.2 ТЗ, 60.00лв. - такси и 95.84лв. - застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата, съответно считано от : 13.08.2020г. - за ЕТ „Стожер – С.И.“, от 13.08.2020г. – за И.С.И. и от 19.08.2020г. – за Д.С.З. до окончателното и изплащане.

             Отхвърля предявения от „Юробанк България”  АД ЕИК ********* срещу ЕТ „Стожер – С.И.“ Булстат *********, И.С.И. с ЕГН ********** и Д.С.З. с ЕГН **********  за сумата 1 675.23лв. - мораторна лихва за периода 03.06.2026г. - 02.07.2017г. като неоснователен.

             Осъжда ЕТ „Стожер – С.И.“ Булстат *********, И.С.И. с ЕГН ********** и Д.С.З. с ЕГН ********** солидарно да заплатят  на „Юробанк България”  АД ЕИК ********* направените по настоящото дело  разноски в размер на :

992.08 лв. – държавна такса и 371.60лв.- възнаграждение за вещо лице

             Оставя без уважение искането на  „Юробанк България”  АД ЕИК ********* за присъждане на направени по делото разноски за разликата над : 992.08 лв. – държавна такса и 371.60 лв.- възнаграждение за вещо лице до предявените размери съответно : от 1 059.09лв. и 400.00лв.

              Решението  може да се обжалва  пред ВОС в  двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                  Районен съдия :