Присъда по дело №212/2022 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 212 по описа на ПпРС за 2022 г.

Подсъдимият М.М.С от с.К. общ.П., е предаден на съд по обвинение в това, че „на
15.03 и на 05.07.2022 г., в гр.П., при условията на продължавано престъпление, съзнателно
се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно
превозно средство, белгийски образец с № **** и дата на издаване 04.06.2021 г., като от
него за самото съставяне не може да се търси отговорност” - престъпление по чл.316,
във 308, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26 от НК.
Районна прокуратура Т., ТО П., чрез прокурор И. поддържа обвинението в с.з. като
безспорно доказано, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което бъде
ефективно изтърпяно, претендира се и приложение на чл.68 НК по отношение на предходна
влязла в сила условна присъда.
Подсъдимият се явява в с.з., дава обяснения, в които не се признава за виновен,
твърди, че е посещавал учебни курсове в К.Б. за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, поради което не е знаел, че издаденото му СУМПС е неистинско, моли
да бъде оправдан. Защитникът му адв.В.М. от АК- Варна също счита, че обвинението не е
доказано, почива на предположения, поради което пледира за оправдаване на подсъдимия.
Прави алтернативно искане за преквалифициране на престъплението във вр. с чл.308,ал.4,т.2
от НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.М.С живеел в с.К. общ.П., бил с основно образование, без професия,
безработен. По силата на опр.№ 77/04.06. 2020 г. за одобряване на споразумение по нохд №
117/2020 г. на ПпРС, за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, извършено на 24.05.2020 г. му
било наложено наказание 10 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок
от 3 г. и глоба в размер на 700 лв. Определението влязло в сила на 04.06.2020 г. /справка
л.35/.
Подсъдимият не притежавал правоспособност да управлява МПС, но въпреки това си
позволявал това, като за нарушения на правилата за движение по пътищата бил многократно
санкциониран. /справка л.17-18/. В периода 2021-15.03.2022 г. подс. Стилиянов живеел в
К.Б., където решил с неистински документ за управление на МПС. В същият период
подсъдимия се срещнал с неустановено по делото лице, на което предоставил личните си
данни и своя снимка, като по-късно получил и след като заплатил договорената сума,
получил неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно
превозно средство, белгийски образец с № **** и дата на издаване 04.06.2021 г. /приложено
като веществено доказателство по делото/,, в което било отразено, че категория „В“ е
придобита на 04.06.2021 г., а категория „С“ на 15.12.2021 г., т.е. около 6 месеца след
издаване на СУМПС.
На 15.03.2022 г. около 14.15 ч., подсъдимият управлявал л.а.“Рено“ с рег.№ Т 1785
КК, когато при движение по ул.“Драва“ бил спрян за проверка от служители на РУ П. –
свидетелите Николов и Борисов извършващи контрол на движещите по пътя ППС. При
проверката подс.Стилиянов представил белгийското СУМПС, в автентичността на което
полицаите се усъмнили с оглед датата на придобиване на категория „С“. Св.Борисов снимал
с телефон СУМПС на подсъдимия, след което му го върнал. Изготвена била докладна
записка /л.7/, въз основа на която било изготвено писмо до Д“МОС“ /л.10/, на което бил
получен отговор /л.9/, че „копието на изпратеното СУМПС не съответства на оригинален
белгийски документ…белгийски СУМПС с № **** не съществува в базата данни за
СУМПС на К.Б.. Стилиянов не фигурира в гражданския регистър на К.Б.“.
По идентичен начин, на 05.07.2022 г., около 06.30 ч., подс.Стилиянов управлявал
1

л.а.“Ситроен“ с рег.№ Т 7103 СТ, когато при движение по ул. “Въстаническа“ бил спрян за
проверка от полицейските служители Георги Попов и Сезгин Ахмедов, които както и своите
колеги, се усъмнили в автентичността на представеното от подсъдимия белгийско СУМПС.
Подсъдимият бил отведен за справка в РУ П., като впоследствие доброволно предал
процесното СУМПС /протокол л.8/. При тези данни започнало ДП № 260/2022 г. по описа
на РУ П., в хода на което била изготвена СТЕ, в заключението към която /л.24/ в.л.С.И.
потвърдило, че „представеното за изследване СУМПС с № **** и дата на издаване
04.06.2021 г. на името на М.М.С ЕГН-**********, е неистинско“.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим
начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 260/2022 г. по
описа на РУ П. писмени доказателствени средства - свидетелство за съдимост; справка за
нарушител , АУАН; протокол; заключение по СТЕ прието по реда на чл.282,ал.3,вр. с ал.1 от
НПК, за което съдът намери, че е обосновано и правилно; от показанията на разпитаните в
с.з. свидетели Борисов, Николов и Попов, на които съдът даде вяра като прие, че са
непротиворечиви и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното следствие досежно
извършеното деяние. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Стилиянов депозирани в
хода на съдебното следствие /с.з., л.30/, както и не поставя в основата на присъдата
свързаните с тях представени от защитата като писмени доказателства – резултати от
теоретичен изпит за придобиване на категория „В“ и категория „С“ в автошкола в К.Б.. Тези
копия от изпитни протоколи са изцяло неотносими към предмета на доказване по делото,
доколкото от публично достъпната информация за т.нар. Учебно звено по автомобилен
транспорт в гр.Синт-Денис в К.Б. - https://www.sbat.be/home, e видно, че теоретичният изпит
по кормуване може да се полага с аудио превод на френски, немски или английски език, за
което изпитния център използва заклет преводач. Изрично е посочено, че въпросите и
съответните опции за отговор се четат на кандидата чрез слушалки на нидерландски и след
това на един от трите езика по негов избор. Така посоченото противоречи на твърденията на
подс.Стилиянов, че теоретичният изпит е бил проведен на турски език, поради което съдът
счита, че обосновават само защитна версия, която остава неподкрепена от събраните годни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на приобщения по
делото доказателствен материал съдът прие за доказано по несъмнен и убедителен начин, че
подс.М.М.С от с.К. общ.П., при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 НК, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.316, във вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1 от НК, като „в периода от 15.03 до 05.07.2022 г., в
гр.П., при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство,
белгийски образец с № **** и дата на издаване 04.06.2021 г., като от него за самото
съставяне не може да се търси отговорност.
Правилата за валидността и признаването в РБългария на свидетелство за управление
на МПС (СУМПС), издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП и Виенска конвенция за
движение по пътищата от 1968 г., която е обнародвана, ратифицирана и влязла в сила за
РБългария и има предимство пред вътрешното законодателство, което и противоречи. В
конкретният случай се касае за издадено СУМПС от К.Б., т.е. държава-членка на ЕС, поради
което същото е валидно на територията на България за категорията, за която е издадено,
съгласно ЗДвП, в който транспонирана Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства,
без да е необходимо да се представят допълнителни документи. Това означава, че
подс.Стилиянов, като лице притежаващо СУМПС издадено от държава членка на ЕС, има
право да управлява МПС на територията на България при спазване на изискванията за
минимална възраст за съответната категория, определени в ЗДвП, до изтичане срока на
валидност отбелязан в самото СУМПС. Следователно, инкриминираният документ –
2

свидетелство за управление на МПС №
**** и дата на издаване 04.06.2021 г. на името на М.М.С ЕГН-********** от властите К.Б.
безспорно представлява „официален документ” по см. на чл.93,т.5 НК, респ. индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, служещ като
идентификационен документ за самоличност на територията на РБ. От така направеното
уточнение, съдът приема за установено, че след като е налице СУМПС издаден по надлежен
ред и форма от длъжностно лице от К.Б., в кръга на възложените му функции, то
инкриминираният документ безусловно е „официален документ”. В контекста на
изложеното, съдът прие, че правилно обвинението е квалифицирано по-тежко, отново с
оглед на обективната страна на престъплението, а именно, че се касае за престъпление с
предмет „чуждестранен документ за самоличност” по чл.308,ал.2 НК. Това пряко следва
от посочените по-горе обективни предпоставки във връзка с издаването на подобен
идентификационен документ в държавите-членки на ЕС. Съставите на престъпленията по
чл.316 и по чл.308,ал.2,вр. с ал.1 НК имат едно и също изискване за субективната страна,
като разликата между двете е единствено в това дали подсъдимият е „съставил или
преправил” или „съзнателно се ползва от преправен документ”. Следователно, след като
извършването на престъпленията по чл.308,ал.1 и ал.2 НК е възможно само при пряк
умисъл, извършителят на престъплението по чл.316 НК ще отговаря при същите изисквания
към умисъла /виж и р.№351/26.10.2000 г. по н.д.№260/2000 г., І н.о./. Както съдът посочи
по-горе в мотивите, от събраните по делото доказателства се доказва, че подсъдимият ясно
е съзнавал, че ползва неистински документ, поради което и следва да бъде ангажирана
наказателната му отговорност именно по чл.316 НК, тъй като не може да бъде установено
техническото му съпричастие към изготвянето на посоченото СУМПС.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36,чл.54 и чл.55
от НК като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
наличието на които и минимален размер на наказание “лишаване от свобода” /което в
случая следва да бъде ефективно изтърпяно с оглед съдебното минало на подсъдимия и
отделно бъде приведено по реда на чл.68,ал.1 НК и друго условно наказание ЛОС/би се
оказал несъразмерно тежък на извършеното престъпление. Такива са самопризнанията на
подсъдимия, пълното му разкаяние за извършеното, изключителното съдействие на органите
на полицията при установяване на нарушението, проявената самокритичност, и не на
последно място добрите характеристични данни свързани с семейното му положение и
трудовата му заетост. Като отегчаващи обстоятелство съдът отчете съдебното минало и
наличието на предходни административни наказания по ЗДвП.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.308,
ал.2 НК е до 8 г. ЛОС и доколкото не е въведен специален минимум, то приложима е
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК, която в този случай предвижда замяна на
наказанието лишаване от свобода единствено с наказание пробация. Съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието визирани в чл.36 от НК – за осъществяване на
индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат приложени три пробационни
мерки – освен задължителните по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и още една-безвъзмезден труд
в полза на обществото /съгл. чл.42а, ал.2, т.6 от НК/. Съдът счита, че от една страна,
предвид съдържанието на задължителните пробационни мерки, целите на индивидуалната
превенция не биха се постигнали само с тяхното прилагане. От друга страна, съдът прие, че
чрез прилагане и на още една, допълнителна мярка по чл.42а,ал.2,т.6 НК ще се реализират
изцяло целите на наказанието, като така определеното ще бъде адекватна форма на
наказателна репресия, напълно съответстваща на извършеното престъпление. Съдът,
съгласно императивната разпоредба на чл. 42а,ал.3 НК, както и с оглед най-вече съдебното
минало на подсъдимия, определи и диференциран по-дълъг от минималния размер на всяка
пробационна мярка, като прие, че регистрацията по настоящ адрес и задължителните
3

периодични срещи с пробационен служител следва да бъдат с продължителност от една
година /първата мярка при периодичност два пъти седмично/, а полаганият безвъзмезден
труд 100 часа годишно за срок от една година.
Съдът се произнесе и по разпореждането с веществените доказателства по делото,
като на осн.чл.53,ал.1,б.”а” от НК отне в полза на държавата СУМПС белгийски образец с
№ **** и дата на издаване 04.06.2021 г. на името на лицето М.М.С-представляващ вещ,
послужила за извършване на умишленото престъпление и постанови изпращането му за
унищожаване от ОД МВР Т.. По същият начин и предвид изхода на делото, съдът възложи
направените разноски в тежест на осъдения подсъдим, като го осъди да заплати сумата
388.08 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОД МВР Т.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

4

Номер на акта:	2
Дата:	15 февруари 2023 г.
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20223520200212
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 октомври 2022 г.

Присъда по дело №212/2022 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите