№ 2308
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513334 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11539 от 13.06.2024 г. по гр.д. № 47016/2022 г. по описа на СРС,
118 с-в, е признато за установено, по реда на чл.422 ГПК, че Л. С. Д. с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ,
сумата от 1292,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № ******* и сумата от 73,08 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на
вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28887/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на
155,22 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г. върху главницата за топлинна
енергия и за мораторна лихва в размер на 13,62 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
17.05.2022 г. върху главницата за стойност на услугата дялово разпределение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Л. С.
1
Д., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал наличие на
облигационна обвързаност във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди, както и че
ответника е собственик на топлоснабдения имот. Поради това и не следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащането на потребена в имота ТЕ и такса за
дялово разпределение на ищеца. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на
решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в
цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Техем сървисис“ ЕООД не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. №
******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и
имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало
2
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност е
определена въз основа на представените по делото документи за измереното, отчетено
и разпределено количество ТЕ, както и такса за дялово разпределение на потребената в
имота ТЕ.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл. 150 и сл. ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума – за потребена ТЕ и за такса за дялово разпределение и по
исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната
лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, но е изложил възражения срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК,
въз основа на която са били присъдени вземанията в полза на ищеца в проведеното
заповедно производство.
В проведеното производство ответникът не е направил възражения, че не е
собственик на топлоснабдения имот за исковия период. Същевременно, чрез
представените пред първата инстанция писмо от Столична община, Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ от 02.01.2020 г. и Заповед № РД-41-1375/11.11.1985 г.
на Столичен Народен съвет - Изпълнителен комитет се установява, че процесният
недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, е предоставен като обезщетение на Л. С. Д. срещу отчужден имот.
Доколкото в проведеното производство посочените документи не са оспорени от
ответника и същевременно не са изложени фактически и правни доводи, за това че е
налице промяна в собствеността върху имота, то, правилно СРС с постановеното
решение е приел за установено, че Л. С. Д. е собственик на имота в рамките на
процесния период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Идентични фактически
констатации и правни изводи се формират и от настоящия състав въз основа на
приетите и посочени доказателства и процесуалното поведение на ответника.
С оглед това, съдът намира за преклудирани с оглед указанията на разпоредбите
3
на чл.131, чл.133, чл.147 и чл.266, ал.1 ГПК изложените едва пред въззивната
инстанция оплаквания от страна на ответника, че не е собственик на имота. Освен
това, както бе посочено, същите се явяват неоснователни с оглед ангажираните по
делото доказателства.
С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на
ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени
във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., Топлофикация София
ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово
4
разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна
уредба.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и
подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия и
индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период се установява, че
исковете срещу ответника за заплащане на потребената в имота ТЕ са доказани по
основание. Техния размер възлиза на сумата 1292,14 лева, представляваща стойност на
потребена в имота ТЕ, която е посочена и от вещото лице по приетата съдебно
техническа експертиза, която се възприема от съда по реда на чл.202 ГПК при
разрешаване на настоящия спор.
При съобразяване, че правопогасяващото възражение на ответника за
погасяване по давност на вземанията е преклудирано и по съществото си е
неоснователно, правилно съдът е приел, че вземанията за потребена в имота ТЕ следва
да бъдат уважени за сумата 1292,14 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. За
обосноваване на този извод настоящия състав съобрази, че течението на погасителната
давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и пар. 13
от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни. Същевременно с подаване на заявлението на 31.05.2022 г. давността за вземанията
е била прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД. Към този момент с оглед определения
падеж на задълженията с ОУ от 2016 г. / чл. 33, ал. 1 и ал.2/-45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, не е била изтекла тригодишната погасителна
давност за вземанията. Както е посочил правилно в своето решение СРС, с
разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент,
от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. За определяне на този момент с разпоредбата на чл.33 от ОУ е фиксиран
падеж на задълженията с оглед указанията на чл.84, ал.1 ЗЗД- 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия за
имота е в размер на 1292,14 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Поради това, правилно са били уважени от СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за сумата до този размер.
С разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец, е предвидено, че за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
5
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
С оглед установените обстоятелства, съдът намира за основателна и
претенцията на ищеца за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната
услуга за дялово разпределение за сумата 73.08 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11539 от 13.06.2024 г. по гр.д. № 47016/2022 г. по
описа на СРС, 118 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по реда на чл.422
ГПК, че Л. С. Д. с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, дължи
на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл.150 ЗЕ, сумата от 1292,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № ******* и сумата от 73,08 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на
вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28887/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА Л. С. Д. с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ООД с ЕИК *********.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7