№ 15500
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110167043 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Н. срещу Д. Г. К., с
която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.535,
вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, с който се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 20 741 лева, представляваща вземане по запис на заповед от 22.10.2019 г., издаден
от Д. Г. К. в полза на Д. К. Н. с падеж на 15.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от
04.08.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.09.2020 г. по ч.гр.д.
35119/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че горепосоченият запис на заповед е издаден от
ответника за обезпечаване на заем, предоставен от ищеца. Поддържа се, че към момента
ответникът не е извършил плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът твърди, че в записа на е посочена година на
издаване, а само ден и дата, което счита, че представлява непреодолим порок. Оспорва
ищецът да му е предоставил заем, поради което аргументира, че вземането по записа на
заповед не е възникнало. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В проведеното на 27.06.2023г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е изменил
своите твърдения относно каузалното правоотношение, в обезпечение на което е издаден
процесният запис на заповед, като е посочил, че не се касае за заемно правоотношение, а за
договор за доставка на стока /царевица/ на обща стойност 29 651,40 лева, съгласно фактура
№ 620 от 29.10.2019г., издадена от „КА 3 Ентър Трейд“ ЕООД на купувача „Кипарис М“
1
ООД. Ищцата твърди, че представляваното от нея дружество било доставило на
представляваното от ответника дружество „Кипарис М“ ООД царевица в посоченото във
фактурата количество и стойност, за което представя и кантарна бележка, а купувачът не
платил цената в пълен размер. Поради тази причина ответникът Д. Г. К., в качеството си на
управител на „Кипарис М“ ООД издал процесният запис на заповед за обезпечение
плащането на остатъка от продажната цена в размер на 20 741 лева.
В същото съдебно заседание ответникът е оспорил възникването на вземанията по това
каузално правоотношение с възражението, че се касае за правоотношения между две
юридически лица, различни от издателя и поемателя на процесния запис на заповед.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
валиден от външна страна запис на заповед. С оглед релевираните от ответника релативни
възражения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно каузално
правоотношение, въз основа на което е възникнало процесното вземане, а именно валидно
правоотношение по договор за доставка на стоки, обезпечен с процесния запис на заповед,
както и наличието на изискуемо задължение по този договор, обезпечено с менителничния
ефект. В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията по
каузалното правоотношение, както и възражението си относно легитимацията на страните.
При извършената проверка на дълговия документ съдът установи, че е налице редовен
от външна страна запис на заповед, който съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 535
ТЗ. Наистина, както сочи ответникът в отговора на исковата молба, в изписаната с думи
дата на издаване на записа на заповед липсва посочена година на неговото издаване,
описани са единствено датата и месецът на издаването му – двадесет и втори октомври.
Съдът, обаче, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира, че този пропуск не
следва да бъде приравнен на пълна липса на установения в чл. 535, т. 6, пр. 1 ТЗ реквизит –
дата на издаване. Това е така, защото липсата е преодолима на първо място от съдържащия
се в документа падеж на менителничния ефект, който е 15.11.2019г. и съобразно който
следва да се приеме, че най-късната година на издаване на записа на заповед е 2019г. От
друга страна от представените писмени доказателства във връзка с каузалното
правоотношение е видно, че неформалният договор за покупко-продажба на стока,
обективиран в процесната фактура и кантарна бележка, с който записът на заповед е
свързан, е сключен именно през месец октомври на 2019г.
Основателно е, обаче, наведеното от ответника релативно възражение, че каузалното
правоотношение не легитимира поемателя на записа на заповед като кредитор на
обезпеченото чрез ценната книга вземане. Видно от представената фактура № 620 от
29.10.2019г., доставчик /продавач/ на стоката е „КА 3 Ентър Трейд“ ЕООД, а неин
получател /купувач/ е „Кипарис М“ ООД. Същото се установява от приетата кантарна
2
бележка № 4834 от 21.10.2019г. Все в тази насока са показанията на св. Найден Неделчев
/съпруг на ищцата/, който сочи, че се касаело за взаимоотношения между фирмата на
съпругата на свидетеля и тази на ответника, както и че макар да не е наясно с конкретните
взаимоотношения по повод издаването на обезпечителната сделка, записът издаден връзка с
доставката, по която купувачът не бил платил остатъка от продажната цена.
Предвид гореизложеното, дори да се приеме, че ответникът Д. К. е издал в лично
качество процесния запис на заповед с намерение да обезпечи изпълнението на
задължението на „Кипарис М“ ООД за плащане на продажната цена на доставената стока, то
кредитор на това вземане е дружеството-продавач „КА 3 Ентър Трейд“ ЕООД, а не ищцата
Д. К. Н.. При извършена служебна справка в публичния ТРРЮЛНЦ съдът установи, че
ищцата наистина е управител и едноличен собственик на капитала на „КА 3 Ентър Трейд“
ЕООД, но това обстоятелство не води до идентичност между физическото и юридическото
лице като правни субекти. След като удостоверената с фактурата и кантарната бележка
стока е продадена от „КА 3 Ентър Трейд“ ЕООД и не се твърди, нито се доказва
управителят Д. Н. като физическо лице да е придобил вземането за плащане на продажната
цена на стоката към датата на издаване на записа на заповед, следва изводът, че
релевираното от ответника релативно възражение относно легитимацията на поемателя по
записа на заповед е основателно. След като обезпеченото чрез менителничния ефект вземане
се дължи в полза на трето лице, а не на поемателя, се налага изводът, че записът на заповед
не обезпечава действително съществуващо вземане на ищцата срещу ответника. При това
положение предявеният иск за установяване на вземането е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, но е бил представляван безплатно от адв. Т. Т. на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.02.2023г. С
оглед изхода от спора и материалния интерес по делото, на адв. Т. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2266,69 лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Душанци“ № 1, срещу Д. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Иван Сусанин“
№ 45Б, ет. 2, ап. 11, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 20 741 лева, представляваща вземане по запис на заповед от 22.10.2019 г. с падеж
на 15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 04.08.2020г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
3
основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.09.2020 г. по ч.гр.д. 35119/2020 г. по описа на СРС,
175-ти състав.
ОСЪЖДА Д. К. Н. да заплати на адв. Т. Елинов Т., ПлАК, с ЕГН: **********, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 2266,69 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство по делото на Д. Г. К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4