№ 230
гр. ЛЕВСКИ, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.а
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело №
20254410100014 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Н. Л. Н. от гр.Левски срещу „***“ АД, гр.Шумен,
кумулативно съединени от ищеца установителни и осъдителни искове, които
на основание чл.213 ГПК са съединени от съда за разглеждане в едно общ
производство, както следва:
1) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***г.
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 218,40 лв. (допуснато
изменение размер на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 03.09.2025г.),
която сума представлява платена без правно основание по нищожния Договор
за потребителски кредит №***г.
2) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***г.
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 150,00 лв. (допуснато
изменение размер на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 03.09.2025г.),
която сума представлява платена без правно основание по нищожния Договор
за потребителски кредит №***г.
3) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***г.
1
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 101,78 лв. (допуснато
изменение размер на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 03.09.2025г.),
която сума представлява платена без правно основание по нищожния Договор
за потребителски кредит №***г.
4) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***г.
Ищецът твърди, че на 18.11.2024г. сключил с ответното дружество
договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост
заемни средства в размер на 2100 лева. Съгласно договора, същият следвало
да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за
кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се
одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи
неустойка в размер на 4099,42 лева, като начислената неустойка се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
Твърди, че на 16.08.2023г. сключил с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни
средства в размер на 500 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде
обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с
банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от
ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи
неустойка в размер на 197,28 лева, като начислената неустойка се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
Твърди, че на 16.10.2024г. сключил с ответното дружество договор за
кредит №1185200/16.10.2024г., по силата на който му били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1000 лева. Съгласно договора,
същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на
договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице,
което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от
страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият
дължи неустойка в размер на 597,28 лева, като начислената неустойка се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения погасителен план.
Твърди, че на 28.11.2024г. сключил с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни
средства в размер на 2900 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде
обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с
2
банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от
ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи
неустойка в размер на 5661,36 лева, като начислената неустойка се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
Твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс по посочените договори, но не
е дължал плащания за неустойка.
Навежда довод, че клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Сочи, че неустойката за неизпълнението на задължението за
осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се
обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за
кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при
настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат
събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила
присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите
от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски
като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Излага аргументи, че в договора са поставени ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си
задължение - небанковата финансова институция е поставила към
потребителя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на
допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Наведен е довод, че неустойката е договорена в нарушение на
изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й
обезпечителна функция.
Сочи, че при добросъвестни отношения, легитимният кредиторов
интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се
3
гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Счита, че липсва житейска и правна логика един кредитор
да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Счита, че дори да се
приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на
договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил
достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и
на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги
обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си.
Излага съображения, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй
като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване
на поръчители - едва три дни след сключване на договора.
Навежда довод, че поставянето на изискването за осигуряване на лично
обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в
ЗПК. Сочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината
на съображение 28, преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и
от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Излага
аргументи, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава.
По изложените съображения счита, че неустойката е в разрез с
добросъвестността и излязла извън присъщите й функции. Предвидено е тя да
се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото
именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този
4
смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Излага аргументи, че клаузата в договора предвиждаща неустойка
противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава
разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Този извод се формира от естеството
на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от
съотношението на заема и неустойката, от съотношението на законните лихви
и вземането за лихви, към което се калкулира и неустойката, както и от
съпоставка с вредите от неизпълнението.
Наведен е довод за недействителност на целия договор за кредит,
поради следните съображения:
Чрез уговореното в клаузата за неустойка в договора се въвежда още
един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една
страна неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на
кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по
кредита. Наведен е довод, че предвид изложеното неустойката представлява
„общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК
и заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР.
Твърди, че поради невключването на неустойката в посочения в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй
като реалният лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със
скрития добавък от неустойката. Счита, че посочването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Навежда довод, че поради горните аргументи процесните договои за
потребителски кредит са нищожни на основание чл.22 от ЗПК, съгласно който,
когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК да бъде
посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за
потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковите молби, съединени за
разглеждане в общо производство, са връчени на ответника „***“АД, който в
законоустановения срок е депозирал писмени отговори,
5
Наведен е довод за недопустимост на предявените искове. Твърди, че
вземанията по процесните договори са напълно погасени, договорите не са
действащи между страните, кредиторът не разполага с никаква правна
възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него. Счита,
че ищецът най-пълно би могъл да защити интереса си единствено с
осъдителен иск. Излага аргументи, че предявяването на самостоятелни
установителни искове представлява злоупотреба с права.
Оспорва исковете като неоснователни.
Счита, че не е налице недействителност на целия договор по смисъла на
ЗПК.
Навежда довод, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, договорена е между страните, за
да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В случай,
че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за
неуредена между страните, от което счита, че следва неоснователност на
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че неустойката не е
включена в ГПР.
Сочи, че валидността на договора за кредит произтича от това, че
основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в
изискуемата от закона форма. Твърди, че са покрити всички изисквания на
ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК, както и
тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който са сключени процесните договори.
Твърди, че договорите са сключени при насрещни изявления на
страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и
потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно
изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на
потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още
преди сключването му, което твърди, че ясно се вижда от СЕФ. С оглед
осъществените действия излага аргументи, че още преди подписване на
договорите за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по
договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Твърди в СЕФ
подробно да са описани условията на договорите в това число за дължимата
неустойка, в случай че не бъде предоставено обезпечение на кредита. Предвид
това счита, че клаузите по процесните договор се явяват индивидуално
договорени с конкретния потребител.
Навежда довод, че по отношение на формирането на годишния процент
на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК
изисквания. Както в договорите за потребителски кредит, така и в издадените
6
стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за
потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по
какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК компоненти. В Общите условия към договора, които са
предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са
посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начинът, по
който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания
за съответния продукт.
Излага аргументи, че при нормативно определения лимит на ГПР към
датата на сключване на договорите и ГПР, определен в съответния договор, е
видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК.
Навежда довод, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде
включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. Неустойката е проявление на свободата
на договаряне между страните, като в процесния случай е уговорена като
плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното
вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята
на страните и от закона, счита, че е изначално невъзможно уговорената
неустойка да бъде включена в ГПР. Позовава се на чл.19, т.2 от Директива
2008/48/ЕО, съгласно който за целите на изчисляването на годишния процент
на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит“. Посочва, че неустойката
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по
сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. В процесния случай, освен че неустойката е
дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора,
начинът на начисляването й, както и периодът, за който се дължи, са ясно
описани в договорите. По този начин и двете страни са били напълно наясно с
всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава.
Твърди, че неустойката е индивидуално договорена между страните,
като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в
който кредитът не е обезпечен. Т.е. към датата на сключване на договора
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Начинът на формиране на размера на неустойката е ясно
описан в договора и изцяло в полза на потребителя, същата е разсрочена на
7
вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и
лихва на всеки падеж. Твърди, че обстоятелството, че неустойката се дължи
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
посочено изрично и в плана за погасяване. Посочено е, че сумите за неустойка
ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение по кредита и само за периода, в който кредитът не е обезпечен.
В погасителен план изрично е посочено, че ако кредитополучателят
предостави обезпечение, сумата ще бъде преизчислена само за дните, в които
не е била предоставена гаранция.
Оспорва като неоснователен довода, че неустойката представлява
„добавка към възнаградителната лихва“. Сочи, че лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс.
Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за
кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на
договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от
нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението
му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид
изложеното счита, че с неустойката не се нарушава чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Оспорва като неоснователно твърдението за заблуждаваща търговска
практика. Посочва, че от договорите и от Стандартния европейски формуляр
било видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят
е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи,
ако не се предостави обезпечение на кредита. Текстовете на процесните
договори не съдържат заблуда относно размера на ГПР и оспорената клауза -
потребителят е бил наясно още преди сключването на договора, че освен
главница и лихва, ако не обезпечи кредита ще дължи и неустойка.
Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на
направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че
такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя. Сочи, че ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е
извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата
й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.
Излага аргументи, че оспорената неустойка е действителна, като се
позовава на чл.11, т.18 ЗПК, съгласно който предоставянето на обезпечения
при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не
води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Твърди, че процесните договори за потребителски кредит са сключени
8
изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор
за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен
продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го
да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14
дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК,
информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр,
без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на
обезщетения или такси. Друга възможност за кредитополучателя е било
удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до
кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като
издаването на запис на заповед например.
Твърди още, че в оспорените договори изрично е уговорено правото на
потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на
договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение, неустойката
спира да се начислява.
Твърди, че ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Счита, че от установената фактическа
обстановка и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят
изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на
кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя
кредитор. Излага съображения, че ищецът е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото,
че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Оспорва като неоснователен довода за противоречие на договорната
неустойка с добрите нрави, поради посочените по-горе аргументи и
възможността кредитополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното и
отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен
начален и краен момент, а начинът на изчисляването и е бил ясно посочен в
договора.
Оспорва като неоснователен довода, че е налице противоречие с
добрите нрави. Сочи, че при изследването на този въпрос се прави проверка за
наличие и на допълнителни критерии, които в процесния случай отсъствали,
като например дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи като поръчителство, залог или ипотека, дали неустойката е в
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Твърди, че
9
условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и
адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би
следвало да представляват трудност за кредитополучателя.
Излага съображения, че всички изложени твърдения за нищожност на
договорите и отделните им клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. -
2024 г. ищецът е сключил общо четиринадесет договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита. Така посоченото опровергавало твърденията на ищеца, че клаузите
накърняват добрите нрави. Позовава се на обстоятелството, че вместо да
упражни някое от договорно и законоустановените си права още при
сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от
договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или
за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива сключил още
тринадесет договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при
идентични условия. Очевидно било, че при сключването на всеки следващ
договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на
обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде
осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От
тази фактическа постановка прави извод, че ищецът е сключил договорите с
единствена цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а
след това заведе искове за нищожност. Счита посоченото да е в пряко
противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл.12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Обстоятелството, че кредитополучателят по своя инициатива се е
задължил четиринадесет пъти с уговорката за плащане на неустойка, в случай
че не предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след
като клаузата за неустойка от предходния е породила действието си, счита да
оборва твърденията за заблуждаваща търговска практика, както и за
нарушение на ЗПК - тъй като ищецът се е запознал многократно с условията
на конкретния кредитен продукт на ответното дружество като по всеки кредит
е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици
на тези уговорки.
Излага аргументи, че процесните два договора следва да се тълкуват в
контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец,
създадени на база четиринадесетте идентични договора.
Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, при
условията на евентуалност да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
10
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване и се установява от приетите като писмени доказателства договори,
че между страните са сключени процесните Договор за потребителски
кредит №***г. и Договор за потребителски кредит №***г.
Не е спорно между страните и се установява и от представените лог
файлове с история по кредит, че между страните са сключени и процесните
Договор за потребителски кредит №***г. и Договор за потребителски
кредит №***г.
Установява се, че договорите са сключени от разстояние при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ.
Установява се, че по Договор за потребителски кредит №***г. на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 2100 лева, при лихвен процент
от 36 % и ГПР 42.58 %, със срок на погасяване 24 месеца.
Установява се, че по Договор за потребителски кредит №***г. на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 500 лева, обща сума за връщане
650 лв., със срок на погасяване 30 дни.
Установява се, че по Договор за потребителски кредит №***г. на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1000 лева, при ГПР 38.64 %,
със срок на погасяване 24 месеца.
Установява се, че по Договор за потребителски кредит №***г. на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 2900 лева, при лихвен процент
от 36 % и ГПР 42.58 %, със срок на погасяване 24 месеца.
Не е спорно между страните, че отпуснатите в заем парични суми по
процесните договори за потребителски кредит са били усвоени от
кредитополучателя.
Установява се от клаузите на чл.1, т.11 от представените Договор за
потребителски кредит №***г. и Договор за потребителски кредит №***г., че
същите са отпуснати при задължение на кредитополучателя за предоставяне
на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
В клаузата на чл.19 от договорите е предвидено, че в случай, че страните
са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване
на договора да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се
в сключването на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др.
или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
11
заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
В ал.2 на същия чл. е предвидено, че третото лице - поръчител, както и
банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се
одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на
кредитора.
Видно от представените Общи условия на договора за потребителски
кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „***“ АД и
потребителите, в раздел VI.ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, подробно е разписана
процедурата по предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, както
и изискванията на кредитора към съответните обезпечения, както следва:
- съгласно чл.20 ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице
навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на
подаване на Заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно
правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на
подаване на Заявлението за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на
Заявлението за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител
само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния
случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни
изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да отговаря и на
следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:
минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.;
валидно трудово или служебно правоотношение при последен
работодател минимум - 6 месеца;
липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.;
да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или
небанкова финансова институция;
да не е настоящ потребител на кредитора;
да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца
назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора.
Съгласно чл.22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в
полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България
или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на
територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в
държава-членка, която извършва дейност на територията на Република
България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по Договора за кредит в срок от
12
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска. Потребителят следва да предостави на кредитора в 3-
дневен /тридневен/ срок от сключване на Договора за кредит, банкова
гаранция отговаряща на изискванията на чл.22 с представяне на банковата
гаранция, задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се
счита за изпълнено.
Установява се, че в клаузите на чл.29 от Договор за потребителски
кредит №***г. и Договор за потребителски кредит №***г. е предвидено, че в
случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.19 - за
представяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. В случай на настъпване
дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Предвидено е, че неустойката
се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил обезпечение
и в случай, че потребителят осигури обезпечение макар и след изтичането на
срока по чл.19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на
обезпечение, а ако след това неговото действие бъде прекратено независимо
по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.19, като потребителят
дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било
прекратено.
Същата клауза за неустойка се съдържа и в чл.44 от Общите условия на
кредитора.
Видно от приложения погасителен план към Договор за потребителски
кредит №***г. и този към Договор за потребителски кредит №***г.,
неустойката е изначално включена в погасителния план, разсрочена на вноски
към месечните вноски по съответния кредит, дължима заедно с тях на същия
падеж.
По делото не са представени и приети като писмени доказателства
индивидуалните клаузи на Договор за потребителски кредит №***г. и
Договор за потребителски кредит №***г. Въпреки това съдът приема за
установено по делото, че тези договори съдържат идентични клаузи на чл.19 и
чл.29 за предоставяне на обезпечение и за дължима неустойка при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение - т.е. съдът
приема, че клаузите на всички процесни, сключени между страните договори
за предоставяне на потребителски кредит от разстояние са идентични.
Ответникът изрично признава в отговора на исковата молба, че между
страните са сключени множество еднотипни договори с идентични клаузи за
предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това
13
задължение, с което и обосновава исканията си за съединяване на дела по
чл.213 ГПК, присъждане на едно адвокатско възнаграждение поради
злоупотреба с процесуални права чрез завеждане на множество отделни
искове за прогласяване нищожност на еднотипни договори. В допълнение към
посоченото следва да бъде отбелязано, че на основание чл.190 ГПК съдът е
задължил ответното дружество да представи Договор за потребителски
кредит №***г. и Договор за потребителски кредит №***г., указал е
последиците от неизпълнение на задължението по чл.161 ГПК - съдът да
приеме за доказани фактите, за които страната създава пречки за събиране на
доказателства, като ответникът не е изпълнил указанията на съда. В подкрепа
на приетото по-горе като установено от съда, са и представените лог файлове
за Договор за потребителски кредит №***г. и Договор за потребителски
кредит №***г., съдържащи информация за кредитите и история по
отпускането им, видно от които потребителят се е съгласил с общите условия
на кредитодателя и декларирал, че е запознат, че при неосигуряване на
банкова гаранция или поръчител в тридневен срок от получаване на сумата,
ще бъде начислена неустойка съгласно общите условия за предоставяне на
кредит.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че при формиране на посочения в процесните
договори ГПР неустойката не е включена като разход.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се
установява следното:
Годишният процент на разходите/ГПР/ по Договор за потребителски
кредит №***г. е в размер 42,58% и в него са включени като разход: Главница
в размер на 2100,00лв. и Лихва в размер на 1128,50лв.
Годишният процент на разходите/ГПР/ по Договор за потребителски
кредит №***г. е в размер 42,58% и в него са включени като разход: Главница в
размер на 500,00 лв. и Лихва в размер на 15,00лв.
Годишният процент на разходите/ГПР/ по Договор за потребителски
кредит №***г. е в размер 38,64% и в него са включени като разход: Главница в
размер на 1000,00лв. и Лихва в размер на 512,71лв. Вещото лице е изчислило
ГПР при горните параметри в размер на 42,58%, а не както е посочено в
договора 38,64%.
Годишният процент на разходите/ГПР/ по Договор за потребителски
кредит №***г. е в размер 42,58% и в него са включени като разход: Главница в
размер на 2900,00лв. и Лихва в размер на 1558,24лв.
Установява се, че по Договор за потребителски кредит №***г.
неустойката е с размер от 4099,24лв. и при включването й към разходите по
кредита, ГПР с договорен размер 42,58%, се променя на 349,55%. Разходите
14
по кредита се увеличават с 306,97% /349,55%-42,58%=306,97%/.
По Договор за потребителски кредит №***г. неустойката е с размер от
135,00лв. и при включването й към разходите по кредита, ГПР с договорен
размер 42,58%, се променя на 2229,81%. Разходите по кредита се увеличават с
2187,23% /2229,81%-42,58%=2187,23%/.
По Договор за потребителски кредит ***г. неустойката е с размер от
2564,89лв. и при включването й към разходите по кредита, ГПР с договорен
размер 42,58%, се променя на 501,88%. Разходите по кредита се увеличават с
463,24% /501,88%-38,64%=463,24%/.
По Договор за потребителски кредит №***г. неустойката е с размер от
5661,36лв. и при включването й към разходите по кредита, ГПР с договорен
размер 42,58%, се променя на 349,57%. Разходите по кредита се увеличават с
306,99% /349,57%-42,58%=306,99%/.
Вещото лице е установило, че по Договор за потребителски кредит
№***г.. на 22.11.2024г. са платени: Главница - 2100,00лв; Лихва - 8,40лв.;
Неустойка - 210,00лв.
По Договор за потребителски кредит №***г. на 22.08.2023г. са платени:
Главница - 500,00лв.; Лихва 15,00лв.; Неустойка - 135,00лв.
По Договор за потребителски кредит №***г.; на 18.10.2024г. са платени:
Главница - 1000,00лв.; Лихва - 1,78лв.; Неустойка - 100,00лв.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По установителните искове за прогласяване нищожност на договорите за
потребителски кредит:
Предявените искове са процесуално допустими. Предявяването на иск за
обявяване нищожност на договор или клауза от него не е скрепено от
законодателя със срок. Такъв може да бъде предявен от всяко лице при
наличие на правен интерес. В процесния случай за ищеца е налице правен
интерес от обявяване на договора за нищожен поради извършени плащания по
него, които биха се явили платени без правно основание при нищожност на
договора, доколкото същият изначално не е породил права и задължения за
страните.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Основателен е наведения от ищеца довод, че договорите за
потребителски кредит са нищожни на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
15
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително
застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
В процесния случай ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, тъй като в него като разход следва да бъде включена
предвидената в договорите неустойка за непредставяне на обезпечение от
потребителя - кредитополучател.
Тълкуване клаузите относно изискването за обезпечение и предвидената
неустойка за неизпълнение на това задължение, налага извод, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщите си функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а по своето естество има за цел скрито
16
неправомерно увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от
кредитополучателя и представлява допълнително прикрито възнаграждение за
кредитора и разход за потребителя.
Предвидената неустойка не обезпечава основните задължения на
длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем - не
обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на
задължението за връщане на заемната сума и договорна лихва, а е предвидена
за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на
обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова,
произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от
значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и
при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представеното от
длъжника обезпечение. В допълнение, преди отпускане на кредита
кредитодателят има задължение да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, произтичаща от разпоредбата на чл.16 от
ЗПК. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Сключването на договора за заем и без предоставяне на посоченото
обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от усвояване на заемната
сума, за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на
неустойка, води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите
й функции. С изискването в договора кредитополучателят да предостави в 3-
дневен срок след сключването му обезпечение, заемодателят на практика се
освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска,
като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на
кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними
условия да обезпечи кредита.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
заложените многобройни критерии относно исканото обезпечение, което ги
прави изначално невъзможни за изпълнение в уговорения срок.
Неизпълнението на това задължение, което е изначално ясно за кредитора
предвид заложените критерии и изключително краткия срок, е обвързано с
неустойка, която е значителна по размер - по Договор за потребителски
кредит №***г. при главница в размер на 2100 лв. вещото лице е изчислило
неустойка в общ размер на 4099,24 лв., по Договор за потребителски кредит
№***г. при главница в размер на 1000 лв. вещото лице е изчислило неустойка
17
в общ размер на 2564,89 лв., по Договор за потребителски кредит №***г. при
главница в размер на 2900 лв. вещото лице е изчислило неустойка в общ
размер на 5661,36 лв. - т.е. неустойката по част от договорите надхвърля
почти в двоен размер отпуснатата в заем парична сума, а в някой е дори сума
по-висока от двойния размер на паричния заем.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
тълкуване на горното в съвкупност с изначалното предвиждане на
неустойката като разсрочено задължение в погасителния план и включването
й в месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава.
Така установеното води до извод, че действителната цел на
предвидената неустойка не е да обезпечи предоставянето на обезпечение от
страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от
необезпечаването на кредита, а се касае за скрит разход по кредита, който
увеличава цената на финансовата услуга. Заплащането на неустойката поради
изначално невъзможните за изпълнение изисквания към обезпечението в
уговорения срок е разход, който е бил известен на кредитора още към момента
на сключване на договора за кредит, поради което и е бил включен в
погасителния план. Неустойката на практика предоставя сигурна печалба за
кредитора, а заплащането й - допълнителна финансова тежест за потребителя.
Поради това същата отговаря на критериите на §1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ
разход по кредита за потребителя“ и е следвало да бъде включена като разход
при изчисляване и посочване в съответния договор на ГПР.
За пълнота следва да бъде посочено, че горните доводи навеждат и на
недействителност на клаузата за неустойка на основание чл.21, ал.1 ЗПК
предвиждаща нищожност на всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон - в
процесния случай като позволяваща на търговеца да получи сигурно
завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми в ЗПК
(чл.19 ЗПК). Процесната клауза е предварително уговорена, включително в
Общите условия на кредитора и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното
съдържание, предвид на което не може да се приеме, че същата е
индивидуално уговорена. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на нейния
размер, който е едностранно определен от кредитора.
Не е спорно между страните и се установява от заключението на вещото
лице, че в ГПР по процесните договори за кредит не е включена неустойката
за непредоставяне на обезпечение. Съгласно заключението на вещото лице,
ако предвидената неустойка по всеки договор се включи в ГПР, то същият
18
надхвърля многократно императивно установения максимален размер на ГПР
в чл.19, ал.4 ЗПК.
Следователно нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита, като в процесния случай посоченият в договора размер
на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК. Следва да бъдат уважени предявените установителни искове за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г.,
Договор за потребителски кредит №***г., Договор за потребителски кредит
№***г. и Договор за потребителски кредит №***г.
По осъдителните искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В чл.34 ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея, което е проявление на заложеното в нормата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД правило за връщане на дадено при изначална липса на основание -
нищожен акт.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договор за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно недължими при липса на правно основание са заплатените
от ищеца суми по договорите за кредит с изключение на тези за главница
/чистата стойност на кредита/ - недължимо платени са сумите за лихва и
неустойка по процесните договори за кредит.
Съгласно заключението на вещото лице по Договор за потребителски
кредит №***г. е платена лихва в размер на 8,40 лв. и неустойка в размер на
210 лв. или общо недължимо платени 218,40 лв. Предявеният осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД по отношение на Договор за
потребителски кредит №***г. за сумата в размер на 218,40 лв. следва да бъде
уважен изцяло.
По Договор за потребителски кредит №***г. е платена лихва в размер на
15,00 лв. и неустойка в размер на 135 лв. или общо недължимо платени 150,00
лв. Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД по
отношение на Договор за потребителски кредит №***г. за сумата в размер на
150,00 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По Договор за потребителски кредит №***г. е платена лихва в размер на
1,78 лв. и неустойка в размер на 100,00 лв. или общо недължимо платени
101,78 лв. Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД по отношение на Договор за потребителски кредит №***г. за сумата в
размер на 101,78 лв. следва да бъде уважен изцяло.
19
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Левски
дължимата се държавна такса по уважените установителни и осъдителни
искове, за заплащането на която ищецът е бил освободен на основание чл.83,
ал.2 ГПК, а именно държавна такса в общ размер на 974,12 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат направени разноски,
каквито са претендирани от процесуалния представител. С молба от
19.06.2025г. е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
2160 лв. за всеки един от предявените искове. Адвокатското възнаграждение
се претендира на основание чл.38, ал.2 ЗА предвид уговорено предоставяне на
безплатно процесуално представителство с договора за правна защита и
съдействие.
С молба от 21.05.2025г. ответното дружество е направило възражение
срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в
процесния случай е невъзможно да се установи дали представеният по делото
договор за правна защита е свързан с това гражданско дело. Посочено е
единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при
изключението на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното
дело, спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за
правна защита и съдействие. В раздел „предмет“ на договора е посочено, че
дължимата правна помощ се изразява в „в изготвянето и депозиране на искова
молба“ / проц. представителство по гр.д., РС - Левски“. Сочи, че е служебно
известно чрез достъпа до ЕИСС, че същият договор за правна помощ е
представен и по останалите единадесет дела на ищеца срещу ответното
дружество. Ето защо така представеният договор за правна помощ не е
индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за
сторени разноски по всички дела между страните, поради което не може да
породи желаните от ищеца правни последици.
Съдът счита възраженията на ответника за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатът може да може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В ал.2 е предвидено, че в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът осъжда другата страна да го
заплати.
За уважаване на искането за присъждане на разноски за осъществена
безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА по делото следва да са налице
доказателства за постигнато съгласие между адвоката и клиента за
предоставяне на безвъзмездна правна помощ по делото, като съдът не дължи
да изследва наличие на предпоставките по чл.38, ал.1 ЗА.
В процесния случай не са налице предпоставките за присъждане на
20
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не е доказано
уговорено между ищеца и адвоката осъществяване на безплатна правна
помощ по настоящото гр.д.№14/2025г. по описа на РС Левски и
присъединените към него по реда на чл.213 ГПК гр.д. №22/2025г., гр.д.
№98/2025г. и гр.д. №101/2025г. по описа на РС Левски.
С исковите молби по всяко едно от съединените дела са представени
заверен препис от Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2024г.
между ЕАД Е. И. и Н. Л. Н. и заверен препис от Пълномощно за процесуално
представителство от 19.12.2024г. с което Н. Л. Н. упълномощава ЕАД Е. И.,
представлявано от адв.Е. И.. Съгласно договора за правна защита и
съдействие е осъществена безплатна такава на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Установява се, че в преписите на договор за правна защита и съдействие
като основание и предмет на договора е посочено общо: „процесуално
представителство по гр.д., РС-Левски“. Същото е вписано и в представените
преписи на пълномощно - „процесуално представителство по гр.д., РС-
Левски“. Нито в договора за правна защита и съдействие, нито в
пълномощното е индивидуализирано конкретното дело на Районен съд
Левски, по което се осъществява процесуално представителство - чрез
посочване номера на делото или чрез индивидуализация на страните или
индивидуализация на договора за кредит, предмет на делото.
Представените и по четирите съединени дела преписи от договор за
правна и защита и съдействие и адвокатско пълномощно са напълно
идентични без каквато и да било индивидуализация.
Нещо повече, на съда е служебно известно и от справка в ЕИСС се
установява, че идентични договори за правна защита и съдействие и
пълномощни, от същата дата 19.12.2024г. и със същото съдържание, са
приложени и по всички останали образувани в РС Левски дела с ищец Н. Л.
Н., чрез адв.Е.И. - САК срещу различни кредитни институции, а именно: гр.д.
№3/2025г., гр.д.№4/2025г., гр.д.№5/2025г., гр.д.№6/2025г., гр.д.№7/2025г., гр.д.
№8/2025г., гр.д.№9/2025г., гр.д.№10/2025г., гр.д.№11/2025г., гр.д.№12/2025г.,
гр.д.№13/2025г., гр.д.№15/2025г., гр.д.№16/2025г., гр.д.№17/2025г., гр.д.
№18/2025г., гр.д.№19/2025г., гр.д.№20/2025г., гр.д.№21/2025г., гр.д.
№95/2025г., гр.д.№96/2025г., гр.д.№97/2025г., гр.д.№99/2025г., гр.д.
№100/2025г., гр.д.№102/2025г., гр.д.№103/2025г., гр.д.№104/2025г., гр.д.
№105/2025г., гр.д.№106/2025г.
Предвид обстоятелството, че към исковите молби по посочените дела,
както и по процесните съединени гр.д.№14/2025г., гр.д. №22/2025г., гр.д.
№98/2025г. и гр.д. №101/2025г., договорът за правна защита и съдействие не е
представен в оригинал, а в заверен от адвоката препис и идентичността на
представените преписи по всички дела, при липса на каквато и да било
индивидуализация на конкретното дело, по което се осъществява правна
21
защита, съдът приема, че в настоящото производство не е доказано с
приложените към исковите молби преписи от договор за правна защита,
постигнато между ищеца и процесуалния представител съгласие за
предоставяне на безплатна правна помощ по конкретните дела по описа на РС-
Левски, което би било основание в полза на адвоката да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Искането за разноски
за адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между Н. Л. Н., ЕГН:**********,
адрес: *** и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между Н. Л. Н., ЕГН:**********,
адрес: *** и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между Н. Л. Н., ЕГН:**********,
адрес: *** и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между Н. Л. Н., ЕГН:**********,
адрес: *** и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Стик - Кредит“ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 218,40 лв. - платена без
правно основание по прогласения за нищожен Договор за потребителски
кредит №***г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Стик - Кредит“ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 150,00 лв. - платена без
правно основание по прогласения за нищожен Договор за потребителски
кредит №***г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Стик - Кредит“ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 101,78 лв. - платена без
правно основание по прогласения за нищожен Договор за потребителски
22
кредит №***г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Стик - Кредит“ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на
Районен съд - Левски държавна такса в размер на 974,12 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
23