МОТИВИ към решение № 585 постановено по АНД № 884/
2019г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу А.Х.А. ЕГН ********** за това, че на 10.06.2015г., в гр.Разград, е потвърдил неистина в писмена
декларация - декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1- 157/01.10.2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, а именно, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през
всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз,
която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта
- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград, за удостоверяване
истинността на посоченото обстоятелство.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
В с.з. нарушителят А., редовно призована се явява лично и
с упълномощен защитник, признава вината си моли за минимално по размер
наказание.
Защитата на обвиняемия намира обвинението за доказано,
пледира обвияемият да бъде освободен от наказателна отгонворност, като му бъде
наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Н.
Петрова, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието в рамките посочени в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
А.Х.А. е роден на *** г., роден в гр. **, бълг. гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, адрес с. **, ЕГН **********.
От 2010г. обв. А.Х.А. живеел първоначално сам, а
последствие и със семейството си в гр. ***, ФРГермания, където бил адресно
регистриран. Той се завръщал в страната ни един-два пъти годишно, общо за около
един месец в годината.
Обв. А. А. е
правоспособен водач на МПС.
На 10.06.2015г. обвиняемият се
явил в сградата на ОД МВР в гр. Разград, където подал до Началник сектор „Пътна
Полиция” при ОД на МВР - Разград, чрез св. М.Г.Ц.- служител на длъжност
„Системен оператор” в същият сектор, заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани с вх. № 1908/10.06.2015г. С посоченото
заявление той поискал да му бъде издадено ново СУМПС, поради придобита
категория. Към заявлението обвиняемият представил декларация по чл. 13, т. 6 от
Наредба № I - 157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, изискуема по закон - съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата, която попълнил и подписал лично. В нея той декларирал, че
обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз, въпреки че знаел, че
това не отговаря на обективната действителност.
На
08.07.2015г. обв. А. А. получил новоиздаденото му СУМПС № *********, след което
отпътувал за Германия.
С писмо вх.
№ 328600-40155/15.06.2018г. Главна дирекция „Национална полиция” при МВР била
уведомена от КВА - компетентен орган по издаване на СУМПС във ФРГермания, че
издаденото от ОД на МВР - Разград СУМПС № *********, на името на А.Х.А., е в
противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива
2006/126/ЕО, тъй като от 01.03.2010г. същият живее непрекъснато в Германия и
съответно има „обичайно пребиваване“ в Германия. Тази информация била
препратена към ОД на МВР-Разград.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и
извършена в хода на ДП графическа експертиза, се установява, че ръкописният
текст и подписът за „декларатор“ в декларация по чл.13, т.6 от Наредба №
1-157/01.10.2002г., са изпълнени от А.Х.А..
Обв. А. А. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.
313, ал.1 от НК. С така
извършеното деяние А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313, ал.1 от НК за това, че: на 10.06.2015г., в гр.Разград, е потвърдил неистина в
писмена декларация - декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1- 157/01.10.2002г.
на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, а именно, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през
всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз,
която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта
- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград, за удостоверяване
истинността на посоченото обстоятелство.
Съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона
за движение по пътищата - „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца”.
"Обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му
връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не
е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдила неистина - че обичайното му пребиваване е в
Република България.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 69/2019г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. А. А. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и А.Х.А. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде
реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
Съдът
определи веществените доказателства по делото: бланка на СУМПС; заявление за издаване на документ
за самоличност на български граждани № 1908/10.06.2015г.; удостоверение ; данни
за издаване на СУМПС ; справка картон на водача; копие на удостоверение за
психологическа годност; копие на диплома за средно образование; декларация по чл.13, т.6 от Наредба №
1-157/01.10.2002г. на МВР; 2 бр.вносни бележки; разписка, след влизане в сила
на решението да бъдат върнати на сектор „ПП“ при ОДМВР – Разград, като копие от
същите останат приложени по делото.
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъди
обвиняемият да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград за разноски
по досъдебното производство сумата от сумата от 245,19
лева.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: