№ 49838
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110143250 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ФИРМА против
ФИРМА. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 21544/2025 год. по описа
на СРС, 35 състав.
В исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач на
страната на ищеца – ФИРМА, като правният интерес от искането е обоснован с факта,
че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от
посоченото дружество. Искането е своевременно направено и се явява основателно. За
да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищеца е налице правен интерес от
привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия,
доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност
за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. На основание чл. 190, ал. 1
ГПК третото лице-помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
В отговора на исковата молба е направено възражение за нередовност на исковата
молба поради наличието на противоречие между посочения в заглавната част на
исковата молба ответник и посочения в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба ответник по делото, които са основателни, поради което същата следва да бъде
оставена без движение. За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание и да бъде изготвен проект за доклад по делото.
Писмените документи, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа
страна.
Произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат уважени, доколкото се
цели установяването на относими към правния спор, предмет на делото, обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 271428/12.08.2025 г.,
1
подадена от ФИРМА.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с нарочна молба, с препис за насрещната страна, да посочи изрично
ответника по иска, като формулира надлежен петитум на исковата молба съобразно
уточнението.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.01.2026 г. от 11:15
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лицепомагач на
страната на ищеца – ФИРМА, със седалище и адрес на управление: АДРЕС.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът ФИРМА твърди, че на 14.04.2025 г. е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ФИРМА за следните суми: сумата от
355,46 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в
АДРЕС, с аб. №******, ведно със законна лихва за период от 14.04.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 77,01 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 10.04.2025 г., сумата от
36,57 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово
разпределение за период от 01.07.2022 г. до 10.04.2025 г.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 21544/2025 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответника, като същият подал възражение по чл. 414 ГПК, с
което оспорил дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката. Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. З
от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ),
които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди. Поддържа, че общите условия се изготвяли от „Топлофикация
София“ АД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР)
към Министерски съвет. Сочи, че с тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че на 01.06.2020 г. между страните бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия № ********** при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката. Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
2
одобрени с Решение № ОУ-033/0810.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от
датата на решението. Твърди, че в договора между двете страни било регламентирано,
че за всички неуредени случаи се прилагали ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от ФИРМА на потребители в гр. София и българското законодателство. Сочи,
че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ (т.ч. и ответника) били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл
твърди, че с изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава
за сумата по фактурата. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 2 от ОУ ответникът е разполагал
с възможността да предяви възражение относно стойността на начислената ТЕ, но до
настоящия момент такова не било постъпило в деловодството на ищеца. Посочва, че
въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Поддържа,
че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния топлоснабден имот били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата, а именно ФИРМА, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.04.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като недопустими по аргумент, че в исковата молба се
съдържало противоречие относно предявените срещу ответника искове, а именно в
петитума било посочено дружество ФИРМА вместо ФИРМА с ЕИК: *********, до
което била адресирана исковата молба. По същество оспорва исковете като
неоснователни по съображения, че не било доказано за кой имот били дължими
претендираните суми, респективно дали същият е собственост на ответното
дружество. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на
вземанията. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а
именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и наличието на възникнало
в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните
парични суми на соченото основание и 2. по исковете за законната лихва за забава – че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед
възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 21544/2025 год. по описа на СРС, 35
състав.
3
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-техническа
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Г. С. специалност: промишлена топлотехника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ третото лице помагач, като му се връчат служебно изготвени
преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на третото лице помагач, че до датата на заседанието може да вземе
становище по предявените искове и по направените доказателствени искания, както и
да посочи и представи доказателства по делото.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4