Решение по дело №10855/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261726
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20195330110855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 261726

 

16.12.2020г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10855 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 30, ал.3 ЗС

            Ищец И.Л.Т. твърди, че с ответник Д.И.Т. – негова майка са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент № * на ет.* вх. *, с площ от 59,90 кв.м., брой нива на обекта-1, при граници на обекта: на същия етаж -***, ***, под обекта – няма, над обекта- ***, както и прилежащите 1,83 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с избено помещение № *- със застроена площ от 3,41 кв.м.,  при граници: коридор, изба № *, външен зид, изба № *, с административен адрес на недвижимия имот: **** по КК и КР на град Пловдив, Район Централен, одобрени със Заповед № ****на ИД при АГКК, с номер по предходен план: няма.

Твърди се, че с дарение оформено с нот.акт № *** том ***, н.д. № *** на Агенцията по вписванията при Районен съд – Пловдив ответника Д.И.Т. и другият й син П. Л.Т. дарили собствените си 5/6 идеални части на А. Т. като ответник Д.Т. запазила правото си на ползване на 4/6 идеални части.

Твърди се, че от 01.01.2017г. имота се отдавал под наем на трети лица, като ищеца не получавал наем за собствената си 1/6 идеална част, от която бил лишен да ползва.

С телепоща на 27.05.2019г. била изпратена и надлежно връчена на ответника писмена покана на основание чл. 31, ал.2 ЗС да заплати обезщетение за ползата, от която бил  лишен ищеца.

Плащания не били направени.

От съда се иска да постанови решение, с което да  осъди ответника да заплати сумата 1 530 лева, представляваща обезщетение за неползването на описания недвижим имот, от които ищеца притежава 1/6 идеална част, които придобил от баща си Л. Т. по наследяване, за периода от 01.01.2017г. до 01.05.2019г.,, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба – 28.06.2019г. до окончателното й изплащане – иск по чл. 31, ал.2 ЗС, както и ответницата да бъде осъдена да заплати за периода от 16.10.2018г. до 01.05.2019г. сумата от 60 лева на месец, която представлява получавания наем за притежаваната от ищеца 1/6 ид.част от процесния съсобствен имот – иск по чл. 30, ал.3 ЗС. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 55647/28.08.2019г. от ответника Д.И.Т..

В отговора на исковата молба исковете се оспорват изцяло както по основание така и по размер.

Твърди се, че ответника Д.И.Т. никога не е получавала наем за процесния недвижим имот и никога не е възпрепятствала ищеца да ползва притежаваната от него 1/6 идеална част.

Твърди се, че ответника Д.И.Т. преди края на месец май 2019 г. не е получила каквито и да е било покани, уведомления или други от страна на сина се – ищеца по делото във връзка с процесния недвижим имот.

Оспорват се всички фактически твърдения изложени в подадената искова молба.

От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

            Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.

            Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства – нот.акт за покупко-продажба на имот № ***. удостоверение за наследници на Л. П. Т. /починал на ***/ и нот. акт № ***. за дарение на недвижим имот се установява, че ищеца притежава 1/6 ид.част от правото на собственост, а ответницата 4/6 ид.части от правото на ползване върху процесния недвижим имот – апартамент с идентификатор ***по действащата КК и КР на гр. *** с адрес: ***

            По делото е прието писмено доказателство – препис от телепоща изх. № * от ****. с адресат ответник Д.Т. и съдържание съгласно което ищецът уведомява майка си, че считано от дата 01.01.2017г. до датата на телепощата – 27.05.2019г. дължи сумата от 1 700 лева, която представлява 1/6 ид.част от месечен наем за процесния апартамент, като е посочено, че дължимата сума следва да се заплаща по посочената в телепощата банкова сметка. ***.05.2019г. лично от ответницата.

            Така подадената телепоща не отговаря на изискването на чл. 31, ал.2 ЗС за отправяне писмена покана до ползващия съсобственик  за заплащане на парично обезщетение за ползата от която съсобственика е лишен. Съображенията затова са следните.

            Първо, от съдържателната част на телепощата се установява, че ищецът претендира заплащането на наем за минал период затова че процесния съсобствен апартамент се отдава под наем, а изискването на закона при отправянето на поканата до съсобственика е да му се заплаща обезщетение от деня на получаването на поканата занапред затова че този съсобственик не може да ползва общата вещ. Следователно, телепощата която е представена като доказателство по делото нито съдържа покана да се заплаща обезщетение занапред от деня на получаването й, нито съдържа размер на сума, която се иска да бъде заплаща занапред. Искането е за минал период поради което и тази покана има характер на извънсъдебна покана за доброволно плащане на посочената сума.

            Второ, телепощата обективизира възприетото от ищеца, че ответницата отдава процесния имот под наем на трето лице, т.е реализира граждански плод от съсобствения имот по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, както и обективизира упражняване на правото му да поиска равностойността на 1/6 от този наем на колкото възлизат правата му в съсобствеността. Следователно, телепощата няма характер на покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС тъй като законът изисква отправяне на покана за заплащане на обезщетение за ползата от която съсобственика е лишен, поради това че другия съсобственик еднолично ползва чуждите идеални части, а в случая се търси наем затова,че ответницата отдава имота под наем.

            Трето, липсата на покана води до неяснота в отношенията на съсобствениците, тъй като не е ясно ищецът какво точно претендира – да ползва притежаваните от него 1/6 ид.части или да получава наеми.

            Четвърто, не се дължи обезщетение и ако след поканата, поканеният съсобственик е отговорил, че предоставя на искащия възможността да ползва общата вещ, съобразно правата си в нея, (Решение № 721/28.10.92 г., по гр.д. № 580/92 г., на I г.о. ВС). Следователно, в конкретния случай при неяснотата в съдържанието на телепощата затова дали се касае до покана по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС ответницата е в обективна невъзможност да прецени дали да продължи ползването на имота или да заплаща наем.

            Вън от горното по делото не се установява ответницата да е създавала пречки на ищеца за ползването на процесния имот за исковия период. Следва да се посочи и че предвид съдържателната част на представената по делото телепоща не се установява въобще ищецът да е искал реално да ползва апартамента и от кога. Показанията на св. И. Д. Т. са в насока, че имотът се е отдавал под наем на трети лица и ответницата е получавала доходи, тези показания въобще не засягат въпроса затова изявявал ли е желание ищеца да ползва собствеността, респ. създавани ли са му пречки затова от страна на майка му. Нещо повече, показанията на св. И. Т. са в насока, че те я изявявала желание да се нанесат с ищеца в апартамента, защото дъщеря й от предишен брак искала да бъде записана на градина в гр. **. В случая следва да се посочи, че изразеното от свидетеля желание е правно ирелевантно тъй като собствеността на ищеца е по наследяване поради което се изключва съвместния принос в придобиването й по смисъла на Семейния кодекс.

            Ето защо предвид на гореизложеното иска по чл. 31, ал.2 ЗС се отхвърля като неоснователен и недоказан.

            По иска с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗС съдът намира следното.

            По делото са налични писмени данни затова, че ответницата е превеждала на ищеца на два пъти суми от по 50 лева с основание наем 1/6 ид.част „***“ м август 2019г. и наем 1/6 ид.част „***“ м. август 2019г. – двата превода са от 12.08.2019г. За исковия период 16.10.2018г. до 01.05.2019г няма събрани доказателства процесния имот да е бил отдаван под наем на трети лица. Показанията на св. И. Т. дори да се приемат за достоверни съдържат информация затова, че жилището се е отдавало под наем още приживе на покойния Л. Т. в периода 2010-2011г. когато въобще не е била възникнала съсобственост между страните като свидетелят е посещавал апартамента преди повече от 2  години когато е заварил семейство наематели, както и в други периоди от време. Тези показания обаче са недостатъчни за да се установи, че в исковия период имотът е бил отдаван под наем от ответницата, която е получава еднолично целия наем, включително частта, която се притежава от ищеца.

            На следващо място по делото не е установен размерът на получавания наем за исковия период като посоченият наем от вещото лице Р. касае размерът на обезщетението за ползата от която ищеца е лишен по иска с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС при което дори да се приеме, че имотът е отдаван под наем в процесния период в тежест на ищеца е да установи получаваната от ответницата наемна цена като последния факт по иска по чл. 30, ал.3 ЗС не може да се установи с експертиза. Претенцията по чл. 30, ал.3 ЗС отчита, че поради режимът на съсобственост всеки съсобственик има право на част от действителното реализирано възнаграждение (доход) от вещта, съразмерно на неговата идеална част, а в случая експертизата отразява наем на база пазарен аналог.

            Ето защо така предявения иск се отхвърля като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 78 ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС от И.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС против Д.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** за заплащане на сумата от 1 530 лева, която представлява обезщетение за периода от  01.01.2017г. до 01.05.2019г. за неползването на притежаваната от ищеца 1/6 ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент № * на ет.* вх. *, с площ от 59,90 кв.м с административен адрес на недвижимия имот: *** по КК и КР на град **, **, одобрени със Заповед № **. на ИД при АГКК, с номер по предходен план: няма, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 280.06.2020г. – датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.;

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗС от И.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС против Д.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** за заплащане на сумата от 60 лева месечено за периода от 16.10.2018г. до 01.05.2019г., която представлява получавания наем от ответницата за притежаваната от ищеца 1/6 ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент № * на ет.* вх. *, с площ от 59,90 кв.м с административен адрес на недвижимия имот: ***по КК и КР на град **, ***, одобрени със Заповед № **. на ИД при АГКК, с номер по предходен план: няма, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 280.06.2020г. – датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

            ОСЪЖДА И.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.И.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 600 лева разноски за настоящата инстанция.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.