МОТИВИ по
НОХ дело № 90/2015 год.по описа на РС гр.Е.
Обвинението е предявено
от Е.районна прокуратура срещу Й. ***, за това, че на 02.03.2014 година в
местността „Рудината”, землище на общ.Етрополе, обл.Софийска, в съучастие, като
съизвършител с Н.Т.А. *** е запалил имущество на значителна стойност – лек
автомобил „Ланд Ровер Дефендер 110”
с рег.№РВ 5574АС, собственост на Бекирович Йигит, роден на *** год., гражданин
на Република Турция, намиращ се във фактическа власт и владението на Григор
Илчов Генчев от гр.Етрополе на стойност 6 500 /шест хиляди и петстотин
лева/- престъпление по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и срещу Н.Т.А. ***, за
това, че на 02.03.2014 година в местността „Рудината”, землище на общ.Етрополе,
обл.Софийска, в съучастие, като съизвършител с Н.Й. *** е запалил имущество на
значителна стойност – лек автомобил „Ланд Ровер Дефендер 110” с рег.№РВ 5574 АС,
собственост на Бекирович Йигит, роден на *** год., гражданин на Република
Турция, намиращ се във фактическа власт и владението на Григор Илчов Генчев от
гр.Етрополе на стойност 6 500 /шест хиляди и петстотин лева/- престъпление
по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Пострадалия Бекирович Йигит, роден на ***
година, турски гражданин, е издирван многократно на известните по делото адреси
в РБългария, но не е намерен, поради което на основание чл.271 ал.5 от НПК е
даден ход на делото и същото е разгледано без участието на пострадалото лице.
В съдебно заседание,
проведено на 22.01.2016 година защитниците на подсъдимите Н.И. и Н.А.,
съответно адв.Г.Д. и адв.В.В., правят искане делото да се разгледа под формата на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.370
т.1 от НПК, като дават
съгласието си да не се провежда разпит на свидетелите Григор Илчов Генчев, И.Д.И., Й.Т.А.,
В.Ц.Н., В.Х.Т., В.Ж.В., Р.В.Н., Й.Б.Г., Л.В.Л., П.Г.М., И.Ц.И., Р.А.Р.,
Цветослав Н.К., М.В.М., както и да не
се изслушват вещите
лица по назначените два броя експертизи – Съдебно оценителна експертиза и
Пожаротехническа експертиза. Правят искане
за разпит единствено на свидетелите В.В.В., Д.Ц.Д. и П.И.П..
След като съдебния състав установи, че съответните действия,
за които е дадено съгласие да не се провеждат, са извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК, на основание чл.372 ал.3 от НПК във вр. чл.371
т.1 НПК, с протоколно определение одобри изразеното съгласие на страните да не бъдат
разпитвани свидетелите
Григор Илчов Генчев Етрополе, И.Д.И., Й.Т.А., В.Ц.Н., В.Х.Т., В.Ж.В., Р.В.Н., Й.Б.Г.,
Л.В.Л., П.Г.М., И.Ц.И., Р.А.Р., Цветослав Н.К. и М.В.М., както и вещите лица
инж.Тодор Александров Господинов и инж.Ивайло Димитров Диков, като е обявил, че при постановяване на присъдата,
непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит на тези свидетели
и експертните заключения.
На основание чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3
вр.чл.283 от НПК в съдебно заседание са прочетени съответните протоколи
за разпит на свидетелите и заключенията на вещите лица.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато. Счита изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена и с оглед
високата обществена опасност на деянието, предлага на всеки един от двамата
подсъдими да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият Н.Й.И. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, като отрича да го е извършил в съучастие с другия
подсъдим Н.А.. Заявява, че обясненията, които е дал на досъдебното производство
пред съдия не отговарят на истината и т.к. за първи път бил в полицейско
управление по такъв повод се притеснил, и решил да заяви, че не е бил сам при
извършване на деянието. Лично и чрез защитника си адв.Г.Д. ***, моли да бъде
постановена присъда, като му бъде наложено наказание в минимален размер с
прилагане на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде определено
под най-ниския предел, който в случая е една година. Моли да бъде отложено
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Подсъдимия Н.Т.А. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, като отказва да дава обяснения. Лично и със
защитника си адв.В.В.-САК моли да бъде признат за невиновен в извършване на
деянието за което е обвинен, като бъде оправдан. Счита обвинението за
недоказано, като се позовава на множество противоречия в показанията на свидетелите.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 02.03.2014 година, около обяд подсъдимите
Н.Й.И. и Н.Т.А., заедно със свидетеля Й.Т.А., брат на втория подсъдим, се
качили на хижа „Рудината”, стопанисвана от туристическо дружество „Венец”-Ботевград,
с хижар св. И.Д.И. ***. Тримата били с джип марка „Сузуки Джимни”. След тях се качили
и други техни приятели, а именно св.В.В.В. и св.В.Х.Т.. На хижата имало друга
група лица, които също били излезнали в района с джипове. Между тях бил и
св.Григор Илчов Генчов с лек автомобил „Ланд Ровер Дефендер 110” с рег.№РВ 5574 АС,
собственост на Бекирович Йигит, роден на *** год., гражданин на Република
Турция, намиращ се в негова фактическа власт и владение. На хижата пристигнали
и свидетелите - В.Ц.Н., Й.Б.Г., Л.В.Л., П.Г.М., И.Ц.И. и М.В.М.. Хората от
групата, в която били и двамата подсъдими, започнали да си пекат месо и да се
черпят, докато лицата от другата група, заедно с хижаря, излезнали извън хижата
и от джиповете си започнали да изваждат ловно оръжие, след което тръгнали в
посока р.Ечемишка, което е ловен район на ботевградска ловна дружинка. Лицата
от групата на двамата подсъдими се възмутили на този факт, който възприели за
бракониерство в забранен ловен сезон. Подс.Н.А. решил да сигнализира на тел.112
за извършваното бракониерство. Директора на ДГС-Ботевград разпоредил на св.Д.Ц.Д.
***/ да вземе със себе си св.Р.Н. и св.В.Ж.В., и двамата служители на
ДГС-Ботевград, както и полицай от РУП-Ботевград /св.Цветослав К./, и четиримата
да заминат за района на хижа „Рудината”. Директора на стопанството уведомил св.Д.,
че от гр.Правец ще тръгнат други двама служители, работещи към Горско стопански
участък-Правец, който е към ДГС-Ботевград. Това били св.П.П. и В. Пенчев, който
не е разпитван в качеството му на свидетел по делото. Пристигайки на место
служителите от ДГС-Ботевград тръгнали на проверка, като пресрещнали групата, за
която се обадил подс.А. и започнали да извършват проверка на някой от лицата, а
други от групата се отклонили с цел да избегнат проверката. Св.Григор Генчев
отишъл при своя автомобил и се опитал да го подкара, но бил пресрещнат от св.В.В.
и св.Й.А.. Двамата го свалили от джипа, нанесли му побой, след което св.В.В.
освободил джипа от скорост и същия на самоход се насочил към гората. След като
изминал около 100 метра,
джипа се спрял странично в дървета от горския пояс, който район е в землището
на община Етрополе. След известно време, когато в района на хижата останали
единствено двамата подсъдими и свидетелите Й.А. и В.В., подс. Н.И. отишъл при
процесния лек автомобил марка „Ланд Ровер Дефендер 110”, и като видял, че има
някаква разлята течност, хвърлил вътре запалена от него цигара. Върнал се
обратно в хижата, където били тримата негови приятели. Решил, че вероятно от
цигарата джипа ще се запали, подс.И. се върнал при него и видял, че вече гори.
На следващия ден изгорелия джип бил намерен от св.Григор Генчев, който уведомил
РУП-Етрополе.
От заключението по изготвената пожаро-техническа
експертиза с вещо лице инж.Ивайло Диков се установява, че вероятна причина за
възникване на пожара в МПС-то е умишлен палеж от човешка намеса и е напълно
възможно пожара в автомобила да е възникнал по описания от свидетелите начин.
От заключението по назначената
съдебно-оценителна експертиза с вещо лице инж.Тодор Господинов се установява,
че запаления автомобил възлиза на стойност 6 500 лева, а на нанесените по
него вреди, вследствие на пожара в размер на 4 248 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията
на подсъдимия Н.И., дадени в хода на съдебното следствие, изцяло от показанията
на свидетелите Д.Ц.Д., П.И.П., В.Ж.В., Р.В.Н., Цветослав Н.К. и Р.А.Р., събраните
писмени доказателства в хода на съдебното следствие и тези приложени към
досъдебно производство №51/2014 година по описа на РУП-Етрополе, прочетени по
реда на чл.283 от НПК в съдебно заседание. Съдът кредитира частично показанията
на свидетелите Григор Илчов Генчев, И.Д.И., Й.Т.А., В.Ц.Н., Й.Б.Г., Л.В.Л., П.Г.М.,
И.Ц.И., М.В.М. и В.В.В.. Това е така, т.к. последните са лица от двете
обособили се групи в района на процесната хижа и са заинтересовани от изхода на
делото. Съдът не кредитира показанията на св.Й.А. и В.В. в частта им, в която
сочат, че нямат участие в нанасяне на побой на св.Григор Генчев и избутването
на джипа му по стръмнината под хижата, довело до сблъсък с дървета от горския
фонд. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Григор Илчов Генчев, И.Д.И.,
В.Ц.Н., Й.Б.Г., Л.В.Л., П.Г.М., И.Ц.И. и М.В.М., в частта на същите, в която сочат
обстоятелства относно палежа на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подс.Н.Й.И. е извършил на 02.03.2014 год. в мест.Рудината, землище на общ.Етрополе,
от обективна и субективна страна престъпление по чл.330 ал.1 от НК.
От обективна страна на 02.03.2014
година в местността „Рудината”, землище на общ.Етрополе, обл.Софийска е запалил
имущество на значителна стойност – лек автомобил „Ланд Ровер Дефендер 110” с рег.№РВ 5574АС,
собственост на Бекирович Йигит, роден на *** год., гражданин на Република
Турция, намиращ се във фактическа власт и владението на Григор Илчов Генчев от
гр.Етрополе на стойност 6 500 /шест хиляди и петстотин лева/. Съдебния
състав го намира за невиновен да е извършил деянието в съучастие, като
съизвършител с Н.Т.А. ***, като следва бъде оправдан по предявеното му
обвинение за извършено престъпление по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл на вината по смисъла на чл.11,ал.2 от НК. Подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и пряко и целенасочено се е стремял към тяхното
осъществяване. Съзнавал е, че след като във вътрешността на автомобила има
разлята запалителна течност, при хвърляне в него на горяща цигара, ще последва
възпламеняване и изгаряне на същия.
Съдът намира за безспорно доказано,
че деянието по палежа на процесния автомобил е извършено от подс.Н.И., без
участието на другия подсъдим Н.А.. В хода на съдебното следствие подс.И. дава
обяснения, които не кореспондират с тези, дадени по реда на чл.222 от НПК пред
съдия по досъдебното производство, като основната разлика се състои в това, че
същия заявява, че сам е запалил автомобила, без в това деяние да е участвал
другия подсъдим Н.А.. Противоречието в показанията си подс.И. обяснява с това,
че след като бил доведен в РУП-Етрополе бил изплашен и т.к. не искал сам да
понесе отговорността, заявил, че в запалването е участвал и другия подсъдим.
За да провери достоверността на тези обяснения, съдебния състав
обсъди събраните свидетелски показания, в досъдебното производство и тези в
хода на съдебното следствие, като установи, че е налице противоречие и не
следва да бъдат кредитирани показанията на св.П.Г.М., който заявява, че бил
видял „единия от двамата братя от Ботевград и непознатия”, че отиват до джипа, извадили
от него шише, поляли вътрешността, след което го запалили. След това свидетеля
сочи, че пък не е видял точно кой го е запалил, т.к. не видял момента на
запалването. След това св.М. заявява, че видял наблизо св.М.М., който бил с
джип, на който стъклата били счупени и се оплаквал, че му ги счупили хора от
групата от Ботевград и, че отивал в полицията да се оплаче. Тези показания /на
св. П.М./ са в противоречие с показанията на св.М.М., който не отрича, че били
счупени стъклата на джипа му, но не споменава да се е срещал със св.П.Г.М.. От
друга страна от чисто житейска гледна точка, би следвало този свидетел да
спомене пред св.М. какво е видял, т.к. подпалването на автомобил не е нещо
обичайно, особено след като св.М. му бил разказал за посегателство и над
неговия джип. От показанията на св.Григор Генчев се установява, че той не бил
видял да му палят джипа, но от показанията на св.М.М. се установява, че св.
Генчев бил му казал, че лично е видял как му палят автомобила.
Анализирайки свидетелските показания, съдебния състав достига до
извода, че не е имало свидетели очевидци на запалването на процесния автомобил.
Това е така, т.к. съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.Д. и св.П.П.,
които са изпълнявали служебните си задължения и, които установяват, че те са
последните, които са си тръгнали от района на хижа „Рудината”, което
опровергава възможността св.П.Г.М. да е бил очевидец на запалването. Също така,
от показанията на св.П.П. става ясно, че той е съсед на св.П.М., а последния
нито веднъж не му е споменавал, че е бил свидетел на запалване.
Като взе предвид тези противоречия в показанията на свидетелите
и обстоятелството, че от заключението по пожаро- техническата експертиза не може
да се направи категоричен извод, че за запалването на автомобила е било
необходимо участието на повече от едно лице, съдебния състав прие, че е
недопустимо единствено въз основа на обясненията на подс.И., дадени пред съдия,
да признае за виновен в извършване на деянието в съучастие и другия подсъдим Н.А..
От друга страна са налице несъмнени доказателства, че
запалването на автомобила не е възникнало от само себе си, или в резултат на
природно явление, поради което, като взе предвид самопризнанията на подс.И.
намери, че същия е извършил деянието виновно.
При определяне на
наказанието за извършеното деяние съдът взе предвид мотивите и подбудите за
извършването му- наличие на употребен алкохол, афект от възникнал спор и физически
сблъсък между двете групи, намиращи се в района на хижа „Рудината”, желанието
да се отмъсти на лица от групата, която подсъдимия и неговите приятели са
възприели, като бракониерска, ловуваща в забранен сезон; причините способствали
и допринесли за извършването му-липса на видимост, отдалечеността на района от
населени места, липсата на лица-очевидци на запалването, както и смекчаващите
вината обстоятелства: добри характеристични данни, искрено съжаление за
извършеното и обещанието, че не би допуснал подобно поведение, самопризнанията
на подсъдимия, семейното му положение /женен с две деца/ и социалния му статус.
При така установеното съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и минимално предвиденото в закона наказание
се явява несъразмерно тежко. При това положение и съгласно разпоредбата на
чл.55, ал.1 т.1 от НК определи наказанието под най-ниския предел, а именно
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като предвидения размер на
наказанието за това деяние е от една до осем години лишаване от свобода. Съдът
като взе предвид, че подс.И. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и има чисто съдебно минало намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително
да изтърпи наказанието, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на същото с изпитателен срок от три години.
Като взе предвид изложеното по-горе, съдът намери, че липсват
безспорни доказателства деянието да е извършено в съучастие между двамата
подсъдими И. и А., поради което намира втория за невиновен в осъществяване на престъпния
състав по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което го и оправда. Доказателствата
в подкрепа на обвинителната теза, съдебния състав намери за недостатъчни, за да
създадат в него вътрешното убеждение, че подсъдимия е извършил това деяние, а
присъдата не може да почива на предположения, като обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин.
Относно
вещественото доказателство по делото – лек автомобил „Ланд Ровер Дефендер 110” с рег.№РВ 5574 АС-на
съхранение в РУП-Етрополе, съдът намира, че след влизане в законна сила на
присъдата, същото следва да бъде върнато на владелеца Григор Илчов Генчев. Това
е така, т.к. въпреки, че като несобственик, същия няма качеството на пострадал,
то се доказа, че владението над автомобила е било негово, поради което и следва
да му бъде върнато.
С оглед изхода на делото
съдът намери, че следва да осъди подсъдимия Н.Й.И. да заплати на държавата
направени по делото разноски в размер на 55.00 /петдесет и пет лева/, вносими
по сметката на ОД на МВР-София и сумата в размер на 30.00 /тридесет лева/ по
сметка на Районен съд-Етрополе.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: