Решение по дело №134/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на АПК, във връзка с чл. 64 ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Николов, против решение № РД-02-36-659/19.05.2020г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. при МРРБ, с което по искане за плащане № 3 (окончателно) по договор № BG16RFOP001-5.001-0016-C01 на Община Белоградчик и писма № BG16RFOP001-5.001- 0016-С01-М037/21.02.2020 г. и № BG16RFOP001-5.001-0016-C01-M046/30.04.2020 г. в ИСУН 2020 за корекции на бенефициента, постъпили във връзка с писма № BG16RFOP001 -5.001 -0016-С01 -М032/06.02.2020 г. и № BG16RFOP001-5.001-0016-С01- М043/10.03.2020 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 :

         в т. 1 - Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1 426,54 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към сключения Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Белоградчик.

        в т. 2 - Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 596,66 лв. поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към сключения АДПБФП, сключен между МРРБ и община Белоградчик.

       в т. 3 Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 15,97 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към сключения АДПБФП, сключен между МРРБ и община Белоградчик.

      в т. 4 Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 56,65 лв. на основание чл. 23, ал. 5 от АДПБФП във връзка с чл. 23, ал. I, т. 2 и т. 3 от АДПБФП и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия.

      в т. 5 Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 352,76 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т.4 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. I от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189).

      в т. 6 Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 839,52 лв. представляващи БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189.

Оспорващата община, чрез кмета поддържа, че решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби. Излагат се доводи за нарушаване на правилото по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Претендира разноски.

  Ответникът по оспорването – заместник-министър и ръководител на УО на ОПРР при МРРБ, с нарочно писмо, чрез пълномощник юрк. оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за ю.к. възнаграждение.

Административен съд Видин, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт намира за установено от фактическа страна следното:

С оспореното решение е отказано извършване на верификация и плащане на разходи в размерите , посочени по-горе с подробно, изложени в него мотиви.

След преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК съда формира следните правни изводи.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения срок и допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Актът е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма при  наличие на достатъчно фактически и правни основания за неговото издаване.

Направеното оплакване за неспазване на чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ за необсъждане на възраженията на бенефициента и неспазване на срока по чл. 73 ал. 3 ЗУСЕСИФ за издаване на решението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 73 е в раздел трети, който касае нередности и финансови корекции, а решението е по раздел втори на глава пета, в който е регламентирано верифицирането на разходи. Това са два отделни правни режима, които не следва да се смесват. В този смисъл съдът отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение.

По приложимия материален закон съдът приема следното:

Производството по верифициране на разходи е уредено в гл. пета раздел втори ЗУСЕСИФ и съгласно разпоредбата на чл. 62 ал. 1 междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСУЕСИФ определя за допустими само разходите, за които са осъществени едновременно няколко условия, посочени в 7 точки, като в т. 4 се изисква разходите да за извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. За да постанови актът си административния орган се е позовал на извършените проверки на място и съпоставяне на представените документи по чл. 26 ЗУСЕСИФ. Водена е кореспонденция с община Белоградчик и са изисквани липсващи документи, посочвана е нуждата от необходими пояснения и корекции. Подробно и аргументирано в решението са описани липсата на условията по чл. 157 ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 84 и чл. 82 от общите условия към сключения договор, чл. 23 ал. 1 и ал. 5 от самия договор и противоречието с  чл. 7 ал. 3 и чл. 8 ал. 2 от ПМС № 189 от 28.07.2016г. Горните констатации са оспорени с единственото възражение на жалбоподателя за материалната незаконосъобразност  на оспорения акт, че твърдените за неизвършени строително монтажни работи са извършени, а посочените като недоставени съоръжения и консумативи са налични. В тази връзка е извършена съдебно техническа експертиза от заключението на която е видно, че извършените дейности /мазачески и довършителни/ не са в необходимия обем за обект „Център за обществена подкрепа и дневен център за подкрепа за лица с увреждания и техните семейства в гр. Белоградчик“ и  обект „ Център за настаняване от семеен тип“. За останалите дейности не са констатирани разлики, като вещото лице в съдебно заседание изрично уточнява, че това е показала проверката на място , извършена на 14.10.2020г., но към момента на проверката от административния орган дейностите и доставките не са били извършени. Този факт се установява от  протоколите за извършени проверки на място в периода 15 - 17.01.2020г.

Настоящият състав намира, че в оспореното решение са налице необходимите фактически и правни основания по всеки един от неверифицираните разходи, които кореспондират с всички останали доказателства от преписката и събраните в съдебното производство.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и съдът я отхвърля. При извършената съдебна проверка се установи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. В този смисъл съдът счита решение № РД-02-36-659/19.05.2020г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. при МРРБ  за законосъобразен административен акт.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран и на основание  чл. 172 ал. 2 АПК Административен съд Видин

                                             Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Николов, против Решение № РД-02-36-659/19.05.2020г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. при МРРБ.

 ОСЪЖДА община Белоградчик, представлявана от кмета Борис Николов да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 200лв., представляваща деловодни разноски, съобразно приложения списък.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

Административен съдия: