№ 1561
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110110583 по описа за 2024 година
Предявен е иск от П. В. Н. срещу С. В. П., с правно основание чл. 232 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1410 лв. представляваща дължими, но незаплатени наемни вноски за
месеците март, април и май 2024г. за наето помещение - къща, находяща се в гр. В., ведно с
обезщетението за забава върху сумата до окончателното й плащане, считано от датата на
подаване на исковата молба-20.08.2024г. до окончателното й изплащане.
Предявен е иск от П. В. Н. срещу С. В. П., с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.
233 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща равностойността на
собствена на ищеца климатична инсталация - Samsung на стойност 280 лв., и сума за монтаж
на климатик в размер на 220 лв., ведно с обезщетението за забава върху сумата до
окончателното й плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот - едноетажна жилищна сграда в
гр. В. съгласно НА, вписан в СВ-Варна с дв.вх.рег. №25638/25.08.2023г. Сключил договор за
наем с ответника С. В. П. в устна форма при наемна цена първоначално в размер на 270 лв,
а от началото на 2024г. - 470 лв. Твърди се, че в средата на май месец съсед забелязал
ответницата да си изнася багажа, а с него и климатик, монтиран в едно от помещенията.
Същата напуснала без предизвестие, без да е заплатила наемите за месеците март, април и
май 2024г. Ищецът сочи, че наемателката е отнела и 1 бр. климатик.
Ищецът сочи, че предявява исковете си пред съда поради неплащане на наемната
цена и стойността на климатик от ответницата.
В срока за отговор ответницата С. П.–Я. оспорва иска. Възразява, че не е заплатила
наемната цена по договора. Възразява да е отнемала монтиран климатик в имота. Сочи, че е
заплатила всички задължения при освобождаване на наетото помещение в началото на м.
май 2024г., като наемодателят не й е върнал и заплатен от нея депозит от 300 лв.
Ответницата излага, че ползва помещението повече от 5 години, като редовно е
заплащала наемната цена - в брой или по банков път. Единственото забяване е по отношение
на дължимата наемна цена за месец март 2024г. На срещата от името на ответницата при
освобождаване на имота е отишъл неин приятел, който предал ключовете и уредил
1
отношенията й с наемодателя при освобождаване на помещението. Нейният приятел не се е
противопоставил на твърденията на ищеца, че климатик в имота липсва, без обаче да е
известно нито на него, нито на ответницата какво точно се е случило с този климатик докато
ответницата не е обитавала и реално ползвала наетия имот. Ответницата твърди, че за целта
на ръка на ищеца е предадена сумата от 2000 лева, която сума според ищеца е обхващала
дължимата наемна цена, липсата на климатик в имота, както и някаква сума за почистване
на имота, тъй като собственика не бил доволен от вида в който му се връщал имота. Счита,
че по този начин имуществените отношения между страните са били окончателно и
доброволно уредени, а наемните отношения съответно прекратени, като на тази среща е
върнат и ключа от имота.
Ответницата сочи, че срещайки се един месец по-късно случайно с наемодателя на
бензиностанция в гр. Варна, същият не заявявил да има каквито и да е претенции към нея с
оглед уредените по-рано помежду им имуществени отношения.
Съдът е приел за разглеждане в произовдството, направено възражение за
прихващане от С. В. П. за сумата от 300 лв. заплатена в началото на юни 2014г. лично на
лицето П. В. Н., като депозит с уговорката, че при прекратяване на наемните отношения
помежду им, същата ще бъде върната в пълен размер.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За основателността на исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между страните по силата на
валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника държането на
процесния имот и за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена в
претендираните размери за посочените периоди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
съществуването на валидно договорно правоотношение за наето помещение - къща,
находяща се в гр. В., за месеците март, април и май 2024г., с месечна наемна цена от 470
лв. за тези месеци.
За установяване на погасяване на задължението си за заплащане на наемна цена за
месеците април и май 2024 г. ответницата е ангажирала писмени и гласни доказателства,
които са допустими предвид наличието на устен договор между страните за наем и не
попадат под ограничението на чл.164 от ГПК. От извлечението от сметката на ищеца е
видно, че наемът за м. март в размер на 470 лева е заплатен по сметка на ищцата на
18.03.24г.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото като свидетел П.Г.
К.ов, тъй като същият е без родство и дела със страните и упражнява уважавана професия
като лекар. От показанията му се установява, че свидетеля лично е предал на ищеца П. Н. в
началото на м. май 2024г. сумата от 2000 лв. за погасяване на задължения на С. П. за
дължима наемна цена и почистване на двора на имота на ул. Чонгора и ключовете от същия.
Показанията на този свидетел кореспондират и с изложеното от свид. М.М.М., че процесния
имот е освободен от С. П. през месец април 2024г. Нещо повече, видно от представено от
ищеца извлечение от сметка от Банка ДСК АД се установява, че за м.март 2024г., наемната
сума е заплатена на 18.03.24г. от ответницата, което аргументира извод за невярност
твърденията на ищеца.
Поради извършено плащане на претендираната от ищеца наемна цена за сумата от
1410лв., то искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на предявения от П. Н. иск за заплащане на сумата от 500 лв.,
2
представляваща равностойността на собствена на ищеца климатична инсталация - Samsung
на стойност 280 лв., и сума за монтаж на климатик в размер на 220 лв., съдът намира
следното:
За доказване съществуването на монтиран в имот на гр.В., климатик и отнемането на
същия от ответницата, по искане на ищеца е разпитана свидетелката С.Н.К., съсед на имота.
Същата заявява, че познава С. П., но не е била свидетел при напускането на квартирата от
нея. Сочи, че тя е освободила имота през лятото, което не кореспондира нито с твърденията
на ищеца, нито с останалите доказателства по делото. Същевременно свидетелката Колева
излага, че двама работници, които изнасяли багаж откачили външното тяло на климатик
монтиран в процесния имот. От показанията на същата не се установява в имота да е бил
монтиран именно климатик Samsung, нито същият да е бил демонтиран и изнесен от С. П.,
за да се ангажира отговорността на същата, поради което и този иск се явява неоснователен
и недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното и отхвърляне на предявените искове като неоснователни, не
следва да се разглежда направеното от ответницата възражение за прихващане.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответницата направените разноски. Ищецът е направил възражение относно размера на
заплатеното от ответницата адв.възнаграждение от 500 лв. по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/. В случая съобразно броя
на предявените искове, направено възражение за прихващане и проведени две открити
съдебни заседания, съдът намира направеното възражение за неоснователно и в полза на
ответницата следва да се присъди сумата от 500 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу С. В. П.,
ЕГН **********, с адрес в грВ. иск с правно основание чл. 232 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1410 лв. представляваща дължими, но незаплатени наемни вноски за месеците
март, април и май 2024г., по 470 лева на месец, за наето помещение - къща, находяща се в гр.
В., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 20.08.2024г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу С. В. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 233 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 500 лв., от която 280 лв. представляващи равностойността на
собствена на ищеца климатична инсталация - Samsung, 220 лв. сума за монтаж на климатика
в наетото помещение - къща, находяща се в гр. В., ведно със законната лихва върху
3
главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 20.08.2024г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на С. В. П.- Я., ЕГН
**********, с адрес в гр. В. сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4