№ 944
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20241100900017 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.134 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) вр.чл.405 от Кодекса за застраховането (КЗ) от П. Х. К. срещу
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на
„Максо България“ АД сумата от 148684.00 лева (съгласно изменение на размера на
иска по чл.214 ГПК, открито съдебно заседание на 29.01.2025г.), предявена като
частичен иск от 180000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, по силата на който е
бил застрахован л.а. „Ауди SQ7“, с рег.№ *********, собственост на „Максо България“
АД, предоставен на ищеца по договор за лизинг, който автомобил в срока на действие
на договора бил противозаконно отнет, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.01.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът П. К. твърди, че е лизингополучател по договор за обратен лизинг №
2500/04.05.2023г., сключен с лизингодателя „Максо България“ АД, по силата на който
ползвал л.а. „Ауди SQ7“ с рег.№ *********. Сочи, че автомобилът е бил застрахован
по договор „Каско Стандарт“ с ответника, като застрахователната премия била
разсрочена на четири вноски, първата от която била заплатена чрез застрахователен
брокер. Посочва, че на 17.05.2023г. и преди падежа на втора вноска за плащане на
застрахователната премия настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобила,
което събитие било покрит риск по договора за имуществено застраховане. Пояснява,
че както МВР, така и застрахователя, били уведомени за събитието, но с писмо от
1
04.07.2023г. застрахователят уведомил застрахования собственик, че отказва да
изплати обезщетение по застрахователния договор, поради това, че за събитието не
били уведомени органите на МВР, както и поради неплащане на застрахователната
премия, което има за последица прекратяване на договора за застраховка. Сочи, че е
поканил собственика на автомобила и лизингодател по договора за обратен лизинг да
предяви претенцията си пред съд, но „Максо България“ АД бездействал, с което
увреждал имуществените му интереси, доколкото евентуалното изплащане на
застрахователно обезщетение пряко се отразява на размера на дължимите лизингови
вноски. Предвид изложеното, предявява иск срещу застрахователя в полза на
лизингодателя. Претендира разноски.
Ответникът оспорва валидността на застрахователния договор, като твърди, че
същият не е породил правно действие между него и „Максо България“ АД, поради
неплащане на премията по него. Евентуално поддържа, че не е настъпило твърдяното
застрахователно събитие – кражба, евентуално, че е налице изключен риск по договора
за застраховка, като се позовава на т.7.1 от ОУ и т.1.22 от ОУ, съгласно които когато е
налице разминаване между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства
застрахователят е в правото си да откаже плащане, както и поради това, че органите на
МВР не са били уведомени за кражбата своевременно, което означавало до 24 часа от
узнаването за настъпило събинтие. Евентуално оспорва претенцията по размер с
твърдение, че видно от издадено удостоверение за застрахователна стойност дадената
оценка на автомобила е в пъти по-ниска от размера на исковата претенция. Оспорва
активната процесуална и материална легитимация на ищеца с довод, че няма
качеството на лизингополучател, евентуално, че няма правен интерес от предявяване
на сурогационния иск. Заявява възражение за съдебно прихващане със сумата от
5957.43 лева – дължими застрахователни премии по втора, трета и четвърта вноска по
договора за застраховка. Претендира разноски.
С оглед характера на иска и с определение по чл.374 ГПК „Максо България“
АД, ЕИК *********, е бил конституиран като съищец в производството, но същият не
е депозирал становище по иска.
Със същото определение е прието за съвместно разглеждане и заявеното от
ответника възражение за съдебно прихващане, като своевременно заявено и
индивидуализирано.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Видно от приложен договор, л.12 от делото, л.а. „Ауди SQ7“ с рег.№ *********
е бил закупен от П. Х. К. на 03.05.2023г. от продавача Г. Х.а П. за цена от 9000.00 лева,
която преди продажбата на автомобила е сключила договор за имуществено
застраховане „Каско Стандарт“ за това превозно средство със „ЗЕАД Булстрад Виена
2
Иншурънс груп“ ЕАД. Периодът на покритие на застраховката е 25.04.2023г. –
24.04.2024г., застрахователната сума 180000.00 лева, а договорената застрахователна
премия била разсрочена на четири вноски, първата от които платима в деня на
сключване на договора, а останалите на падежи 25.07.2023г., 25.10.2023г. и 25.01.2024г.
Приложената по делото полица, л.7, е двустранно разписана, като за застраховател е
положен подпис на застрахователен агент – „Саши Инс“ ЕООД, като договарящ в
полза на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД. Няма спор между страните, че
покрит риск по договора е кражбата на вещта. Неразделна част от него е декларацията,
че автомобилът е снабден с допълнителна защита, каквото изискване е вписано в
полицата. Съгласно платежно нареждане, л.11 от делото, първата премия е била
заплатена в полза на застрахователния агент още на 25.04.2023г. В документа е
посочено като основание за плащане договор Каско и Гражданска отговорност за
процесния автомобил, което е дало основание застрахователният агент да издаде дебит
нота (л.9), с която потвърждава плащането и посочва падежите на останалите три
вноски по двете правоотношения – по договора за имуществено застраховане и по
договора ГО.
Установява се, че с договор от 04.05.2023г. П. Х. К. е продал на „Максо
България“ АД същия автомобил за сумата от 85000.00 лева, като в преамбюла е
отразено, че целта на продажбата е сключването на последващ договор за обратен
лизинг. Договорът е придружен с приемо-предавателен протокол, а видно от
приложено свидетелство за регистрация на автомобила смяната на собствеността е
била отразена в ОПП на СДВР. Промяната е наложила и уведомяване на
застрахователя.
Доказа се, че на 04.05.2023г. е бил сключен договор за обратен лизинг № 2500,
по силата на който лизингодателят „Максо България“ АД е предоставил на
лизингополучателя П. Х. К. л.а. „Ауди SQ7“ с рег.№ ********* срещу насрещното му
задължение да заплаща дължимите лизингови вноски за срок от три години, както и да
придобие автомобила след изтичане срока на договора. Активът е оценен на 85000.00
лева, на колкото възлиза продажната цена по договора за продажба. Предаването на
превозното средство е удостоверено с подписан на същата дата приемо-предавателен
протокол между лизингодател и лизингополучател. Застрахователят е бил известен за
сключения договор, а последица от това е издаването на добавък № 3/04.05.2023г. към
договора за имуществено застраховане (л.61), в който е отразено, че собственик на
застрахованата вещ е „Максо България“ АД, а негов ползвател П. Х. К..
Установява се от документите по образуваната от ответника щета, че на
18.05.2023г. застрахователят бил уведомен, че застрахованата вещ е била
противозаконно отнета от владението на Ц. В. Д. на 17.05.2023г., който управлявал
превозното средство като пълномощник на лизингополучателя и който паркирал
3
същото на 16.05.2023г. на бул. „Възкресение“ 31 предната вечер, което било близо до
дома му, но не намерил същия на следващия ден (така заявление, л.138 и сл. от делото,
л.183 от делото). От приложените документи по образуваната по случая преписка, а
именно ДП 2273ЗМК791/2023г. на 03 РУ – СДВР се установява, че органите на
полицията били уведомени за кражбата със заявление от 23.05.2023г. (л.149), като
производството било спряно с постановление на прокурор при СРП по пр.пр.№
25348/2023г., поради неустановяване на извършителя.
С писмо от 04.07.2023г. (л.35), адресирано до „Максо България“ АД,
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с аргументи, че
застрахователната премия не е била платена, както и че органите на полицията не са
били уведомени за кражбата в рамките на 24 часа от узнаването й, а едва на
23.05.2023г. Позовава се на приложимите Общи условия, каквито не са представени по
делото. Пояснява в писмото, че премията е постъпила в дружеството след
прекратяване на договора, поради което е била върната на застрахователния агент.
Доказателства в тази насока не са били представяни от ответника. Приложено е от
ищеца писмо на КФН в отговор на негово запитване, в което е потвърдено, че „Саши
Инс“ ЕООД, ЕИК *********, е дружество, вписано в публичния регистър на
застрахователните брокери, застрахователни агенти и посредници, както и че същият
има договор за посредническа дейност със „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД да сключва договори от негово име за имуществено застраховане на нерелсови
превозни средства (л.44-45). Съгласно писмото банковата сметка, която обслужва
плащанията от клиенти е била разкрита в „Райфайзенбанк“ ЕАД и е с IBAN
********* RZBB *********3, като от върнато писмо от „ОББ“ АД (л.120), в която
„Райфайзенбанк“ ЕАД се е вляла, се установява, че сумата от 2444.86 лева (която е
сбор от първа премия по договора за имуществена застраховка и първа премия по
договора ГО) е била внесена по тази сметка на 25.04.2023г., а сметката все още е
действаща.
С писмо от 20.12.2023г. П. К. е отправил покана до „Максо България“ АД, че с
оглед отказа на застрахователя, който намира за неоснователен, следва в 7-дневен срок
да предяви иск пред компетентния съд, а поради бездействието на адресата в този срок
сам депозира иск на 04.01.2024г.
Прието е заключение на допусната съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е обосновал извод, че средната пазарна стойност на застрахования
автомобил към датата на застрахователното събитие е 148684.00 лева.
Прието е основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че сумата от 2444.86 лева,
представляваща сбор от първа премия по договор за застраховка „Каско“ и първа
премия по договор за застраховка ГО за л.а. с рег.№ ********* е била преведена на
4
25.04.2023г. от Г. Х.а П. (собственик на автомобила към тази дата) по сметка на „Саши
Инс“ ЕООД по горепосочената обслужваща клиенти сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД,
сега „ОББ“ АД. Посочила е, че при справка е установила, че лизинговите вноски по
договора за обратен лизинг между „Максо България“ АД и П. К. са били заплащани на
дати 04.05.2023г. (чрез прихващане), 29.06.2023г., 17.07.2023г., 31.08.2023г., 06.12.2023г.
и 17.04.2024г., когато са били платени забавените вноски, като наредители са лица,
различни от лизингополучателя.
Разпитан е свидетеля Ц. В. Д., който е заявил, че е паркирал застрахования
автомобил на 16.05.2023г. (според докладчика погрешно сочи м.март 2023г., в който
месец П. К., а и праводателя му не са били собственици на автомобила), но не открил
същия на 17.05.2023г. и подал сигнал за кражба на телефон 112, откъдето го свързали с
03 РУ-СДВР и изпратили патрул на адреса. Позвъняването на телефон 112 е
потвърдено с писмо от Дирекция „Национална система 112“ към МВР от 13.12.2024г. –
л.192. Свидетелят е пояснил в съдебно заседание, че след огледа на място,
служителите на 03 РУ-СДВР са го напътили да депозира молба за кражбата в
определен от тях ден в сградата на управлението, което той изпълнил, поради което
подадения сигнал е от 23.05.2023г.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
По отношение легитимацията на ищеца
Спорът е повдигнат от ответника още с отговора на исковата молба, в която
застрахователят поддържа, че ищецът няма правен интерес от заявяване на
сурогационен иск, както и че въобще няма качеството на лизингополучател по договор
за лизинг с предмет процесния автомобил, поради което за него не съществува правна
възможност да предяви иска.
Качеството лизингополучател е изводимо от приложения и неоспорен по делото
договор за обратен лизинг № 2500/04.05.2023г. Съгласно същия лизингодателят
„Максо България“ АД, като собственик на застрахованата вещ, предоставя същата за
временно и възмездно ползване на лизингополучателя П. К. със задължение да заплати
лизинговите вноски съгласно погасителния план, както и да придобие вещта. Именно
в това си качество ищецът се явява кредитор на лизингодателя за процесното вземане,
доколкото евентуалното изплащане на застрахователно обезщетение за противозаконно
отнетия автомобил би се отразил на лизинговите вноски, като същите биха били
недължими в случай, че обезщетението ги покрие изцяло, или не биха били дължими в
този размер. Предвид изложеното съдът приема, че е налице процесуална легитимация
на ищеца да предяви исковете, тъй като е кредитор на лизингодателя относно
твърдяното вземане, а лизингодателят бездейства, доколкото не е предприел защита на
правата си срещу постановения от застрахователя отказ, а и в настоящия процес не
5
изразява становище, като неупражняваното на правата му /в пълен обем/ заплашва
удовлетворяването на лизингополучателя по описаното в исковата молба негово
вземане – разликата между застрахователното обезщетение, което лизингодателят би
получил, и оставащите неизплатени задължения на лизингополучателя по договора за
лизинг. В този смисъл има постановена съдебна практика на ВКС – решение №
96/05.08.2016 г. по т.д. № 907/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение № 670/11.12.2017 г.
по т.д. № 1484/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение № 532/04.07.2016 г. по т.д. №
2983/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение № 440/26.06.2013 г. по т.д. № 2042/2013 г. на
ВКС, ІІ Т.О. и др. Горното обосновава правния интерес за ищеца да предяви иска на
застрахования при неговото бездействие – чл.134 ЗЗД, именно като лице с правен
интерес да иска изпълнение на договора за застраховка от страна на ответника, тъй
като не е трето ползващо се лице (не е вписан като такъв съгласно изискванията на
чл.345, ал.3 КЗ), в която хипотеза би имал пряк иск. В тази насока е разпоредбата на
чл.384 КЗ, съгласно която при кражба или тотална щета на лизинговото имущество
обезщетението се изплаща на лизингодателя. В този случай лизингодателят може да
задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по
договора за лизинг, а остатъкът се заплаща на лизингополучателя. Спазена е и
разпоредбата на чл.498 КЗ –постановен е отказ на застрахователя по молбата на
застрахования по чл.380 КЗ.
По основателността на иска
Съгласно чл.343, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава
да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение. В настоящия случай
съгласно полица № 47042317307000026/24.04.2023г. собственикът на л.а. с рег.№
********* е сключил с ответника договор „Каско Стандарт“ с клауза пълно каско,
което включва и покритие при противозаконно отнемане на автомобила. С добавък №
3/04.05.2023г. е отразена промяна относно собственика на автомобила – „Максо
България“ АД, като изрично е посочено и лицето, което ползва вещта – ищеца П. К.,
който не е ползващо се лице по смисъла на чл.345, ал.3 КЗ. Установи се от
приложеното платежно нареждане, от дебит нота и от заключението на вещото лице,
че първата вноска по договора е била заплатена от собственика на вещта още на
25.04.2023г. чрез застрахователен агент, който е вписан в публичния регистър при
КФН и който има валиден договор с ответника да сключва от негово име договори за
имуществено застраховане на нерелсови превозни средства. С плащането на първата
вноска по разсрочената премия договорът е породил правно действие и валидно
обвързва страните по него, индиция за което е, че ответникът е подписал добавък №
3/03.05.2023г. по тази полица чрез свой служител, т.е. добавъкът не е подписан от
6
„Саши Инс“ ЕООД или друг посредник на услугата. Нещо повече, в случай, че счита
договора за прекратен, застрахователят е следвало да установи това обстоятелство,
което ответникът не е сторил. Същият, макар да твърди, че е върнал премията на
агента и поради това не смята договора за сключен, не е провел пълно и главно
доказване на факта, че е сторил така.
По делото няма спор, че автомобилът е бил противозаконно отнет, за което
застрахователят е бил уведомен на 18.05.2023г., както и че кражбата е била заявена от
пълномощник на лизингополучателя на телефон 112 още на 17.05.2023г., удостоверено
от Дирекция „Национална система 112“. С това са били изпълнени твърдените от
застрахователя задължения на застрахования да уведоми органите на МВР и
застрахователя за настъпилото събитие. Уместно е да се посочи, че съществуването на
такова изискване не се извежда от полицата, а приложимите ОУ не са представяни по
делото, което е пропуск на ответника, ако той се позовава на клаузи от тях.
Обстоятелството, че заявление в 03 РУ на СДВР е постъпило едва на 23.05.2023г. не
опровергава факта, че служители на управлението са известени на 17.05.2023г. (чрез
телефон за спешни повиквания 112) и дори са посетили мястото, откъдето се твърди,
че автомобилът е бил отнет – така в показанията на свидетеля Д., които са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени доказателства, поради
което съдът ги кредитира в цялост. Депозирането на заявление пред органите на МВР
на 23.05.2023г. е по указание на самите разследващи, посетили произшествието, както
сочи този свидетел, но известяването им чрез телефона за спешни повиквания по-рано
не се опровергава. В този смисъл и доколкото противозаконното отнемане на
автомобила, което е престъпление по чл.346 НК, е покрит риск по договора за
имуществено застраховане на вещта, то не е имало основание ответникът да откаже
плащане на застрахователно обезщетение на това основание. Няма основание за това и
с оглед факта, че прехвърлянето на собствеността от Г. П. на П. К. и от П. К. на „Максо
България“ АД, е било оповестено пред застрахователя, за което свидетелства
издадения добавък. Не на последно място, не се твърди и не се установява разваляне
на договора поради неплащане на втора вноска на премията, тъй като този ефект
настъпва след волеизявление, каквото няма, а не автоматично – ТР № 1/23.12.2015г. по
т.д.№ 1/2024г. на ОСТК на ВКС.
Установено бе в процеса, че средната пазарна стойност на застрахованата вещ
към датата на събитието е 148684.00 лева, която е меродавната стойност за определяне
на дължимо застрахователно обезщетение по договора и която не надвишава
застрахователната сума по него.
Предвид изложеното, съдът намира, че са се осъществили в правния мир
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по договора за застраховка
Каско Стандарт по полица № 47042317307000026/24.04.2023г. и добавък № 3 към нея,
7
поради което дружеството следва да заплати на застрахования собственик „Максо
България“ ЕАД така търсената сума, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По възражението за съдебно прихващане
С отговора на исковата молба ответникът е навел своевременно възражение за
съдебно прихващане на сумата от 5957.43 лева – сбор от неплатените по договора за
застраховане втора, трета и четвърта вноска, които са падежирали, поради което се
явяват ликвидни и изискуеми вземания на ответника към застрахования, с евентуално
присъдената с решението сума по иска на ищеца. Размерът на претенцията и
изискуемостта на вземането на застрахователя по договора се установява в процеса,
тъй като няма приложени документи за плащането им от страна на застрахования
собственик, нито такова плащане е установено от вещото лице по счетоводната
експертиза, констатирало единствено плащане на първата вноска от разсрочената
премия (събитието е настъпило преди падеж на втора вноска). При съобразяване на
събраните доказателства, съдът намира възражението за прихващане за основателно и
го уважава, поради което искът на ищеца ответникът да заплати на „Максо България“
АД застрахователно обезщетение от 148684.00 лева следва да се намали с така
установеното насрещно вземане в размер на 5957.43 лева, като на застрахования
следва да се присъди сумата от 142726.57 лева. Сумата се присъжда ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, тъй
като дерегистрацията на автомобила има значение за началото на срока на забава, но
не и за основателността на претенцията - Решение № 44 от 02.06.2015 г. по търг. дело
№ 775/14 г. и Решение № 140 от 01.08.2018 г. по търг. дело № 2278/17 г., и то в
хипотезата на чл.390 КЗ, т.е. при увреждане на застраховано МПС до степен тотална
щета, за дерегистрация на което средство се издава удостоверение от застрахователя, и
не касае хипотеза на противозаконно отнемане на застрахована вещ.
По разноските
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
последния разноски по водене на делото, които възлизат на 19107.36 лева, от които
5947.36 лева държавна такса, 1100.00 депозити за вещи лица, 10.00 лева разноски за
съдебни удостоверения, 50.00 лева депозит за свидетел и 12000.00 лева реално
заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не намери за прекомерно с оглед
цената на иска и минималните прагове, уредени в Наредбата за възнаграждения на
адвокатската работа (чл.7, ал.2, т.5), поради което не го намалява по направеното
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Разноските на ответника са 465.00 лева – 360.00 лева юрисконсултско
8
възнаграждение по НЗПП, 100.00 лева депозит за вещо лице и 5.00 лева такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*********, по предявения от П. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „*********, иск с правно основание чл.134
ЗЗД вр.чл.405 КЗ, да заплати на „Максо България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 146А, Бизнес център „България“,
сумата 142726.57 лева (сто четиридесет и две хиляди седемстотин двадесет и шест
лева и петдесет и седем стотинки), частично от 180000.00 лева - застрахователно
обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по
полица 47042317307000026/24.04.2023г. за л.а. „Ауди SQ7с рег.№ *********,
противозаконно отнет на 17.05.2023г. в гр.София, ведно със законната лихва от
04.01.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 148684.00 лева, като погасен чрез
прихващане със сумата от 5957.43 лева – насрещно вземане на ответника към
застрахования по договора за застраховка за застрахователна премия.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на П. Х. К., ЕГН **********, сумата 18341.15 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П. Х. К., ЕГН **********, да заплати
на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата общо е 18.65 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, както следва:
На ищеца – на адрес: : гр.София, ул. *********, чрез адв.С. С.;
На ответника – на адрес: гр.София, пл.Позитано 5, чрез юрк.Н. З.;
На съищеца „Максо България“ АД – на адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 146А,
Бизнес център "България".
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9