№ 56
гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234000500008 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 2 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на П. Й. С., чрез пълномощника му адв. П. A.
против Определение № 1094/01.12.2022 год. на Великотърновски окръжен съд по в. гр.
д. № 657/2022 год. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без разглеждане
като недопустима въззивната му жалба против Решение № 260002/08.07.2022 г. на РС –
Елена по гр. д. № 92/2020 г. в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба
между П. Й. С. и Д. И. И. върху недвижим имот, находящ се в с. Раювци, общ. Елена, а
именно: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 56.75 кв. м., находяща се в
средната част на имота и долепена северно до двуетажна жилищна сграда, построена в
ПИ с площ 2 554 кв. м., при права на страните: за П. Й. С. – ½ ид. част и за Д. И. И. – ½
ид. част и е прекратено производството по делото в тази част. Счита акта за
незаконосъобразен и неправилен и моли съда да го отмени. Определението на съда е
немотивирано. При предявяване на иска много бързали и определили квотите
ориентировъчно. В хода на делото се установили нови факти и обстоятелства. Делбата
е особено производство и всяка страна е и ищец и ответник, съответно – изискванията
към исковата молба са различни. В хода на делото промяна претърпели и самите
сгради, които били грешно очертани от СГКК. Претенцията е за едни сгради, а съдът
допуснал делба за други сгради. Това означава, че и квотите са различни. Становището
на пълномощника в писмената защита е за други имоти и в нея искането е за
признаване на собствеността върху цялата сграда с площ 56.75 кв. м. По делото е
установено давностно владение на ищеца над 20 години. Свидетелите са категорични,
че ищецът е владял имота, строил го е със свои средства и брат му не е имал претенции
към тази сграда. При сложната фактическа обстановка е трудно с подаване на исковата
1
молба да се установят квотите и дяловете в имуществото.
С писмения си отговор ответникът по частната жалба Д. И. И. чрез
пълномощника си адв. И. Б. заема становище за неоснователност на жалбата. Ищецът е
предявил иск за делба на процесната сграда при равни права, видно от първоначалната
искова молба и от допълнителната искова молба. Предявяването на този иск е
посочено и в доклада по делото. От образуване на делото до приключването му ищецът
е заявявал, че поддържа всички искове за делба. Няма изявления за изменение на
исковете или за оттеглянето им. Искът за делба на сградата е уважен изцяло от
първостепенния съд, поради което жалбата срещу решението в тази част е
недопустима.
Великотърновски апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Ищецът П. Й. С. е предявил пред РС - Елена иск за делба на недвижими имоти,
в т. ч. иск против Д. И. И. за делба на двуетажна жилищна сграда с ид.
№62325.350.84.2 в с. Раювци, общ. Елена със застроена площ 25 кв. м. и едноетажна
еднофамилна жилищна сграда в същото село с ид. № 62325.350.84.3 със застроена
площ 84 кв. м., при права ½ ид. част за всеки един, придобити по силата на
приращение за ищеца и покупко-продажба за ответника. Видно от исковата молба и от
уточняващата молба от 02.06.2020 г., ищецът е твърдял, че ответникът Д. И. И. е
придобил чрез сделка само ½ ид. част от сградите, тъй като прехвърлителят е бил
съсобственик и е притежавал само толкова идеални части от имота.
С отговора на исковата молба ответникът Д. И. И. е оспорил иска.
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е било прието
от районния съд без да бъде оспорено от страните. Според вещото лице, сгради № 2 и
№ 3 в централната част на ПИ № 62325.350.84 са отразени невярно в кадастралната
карта. На място представляват сграда № 2 – двуетажна жилищна сграда със застр. площ
52.35 кв. м. (РЗП 104.76 кв. м.), изградена въз основа на одобрени проекти и
разрешение за строеж и сграда № 3 – едноетажна сграда със смесена конструкция със
застр. площ 56.75 кв. м., за която няма издадени строителни книжа, но представлява
търпим строеж. Нарушенията при изработването на кадастралната карта на ПИ са
констатирани и от втората техническа експертиза, която е посочила същите установени
характеристики на двете сгради: двуетажна сграда със застр. площ 52,35 кв. м. и
едноетажна постройка, за която няма издадени строителни книжа. В устните
състезания пълномощникът на ищеца е заявил, че поддържа искането за допускане на
делбата при посочените в исковата молба идеални части.
След съдебното заседание процесуалните представителни на страните са
представили писмени бележки.
С Решение № 260002/08.07.2022 г. по гр. д. № 92/2020 г. първостепенният съд е
2
допуснал да се извърши съдебна делба между ищеца П. Й. С. и ответника Д. И. И. на
имот, находящ се в с. Раювци, общ. Елена, а именно: едноетажна жилищна сграда със
застр. площ 56.75 кв. м., находяща се в средната част на имота и долепена северно до
двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2 554 кв. м., при права по ½ ид.
част за всеки един от съделителите. Отхвърлил иска за делба на другата сграда -
двуетажна жилищна сграда със застр. площ 52.35 кв. м. и РЗП 104.76 кв. м.
Ищецът е обжалвал решението, като с определението си по чл. 267, ал. 1 от
ГПК въззивният съд е счел за допустима жалбата против отхвърлителната част на
съдебния акт. В останалата част, с която ищецът атакува решението в частта, с която е
допусната делба на имот, представляващ едноетажна жилищна сграда със застр. площ
56.75 кв. м., при права по ½ ид. част, окръжният съд оставил жалбата без разглеждане и
прекратил производството в тази част.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от легитимирана
страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:
За да остави без разглеждане въззивната жалба в тази част, съдът е приел, че за
жалбоподателя-ищец липсва правен интерес, тъй като предявеният от него иск по чл.
34 от ЗС е бил уважен от първостепенния съд при претендираните права от ½. Посочил,
че заявените едва във въззивната жалба твърдения на ищеца за изключителна
собственост върху сградата въз основа на добросъвестно владение са преклудирани.
Настоящият състав изцяло споделя извода на въззивния съд за недопустимост
на въззивната жалба в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение по
отношение на процесния имот. Както в исковата молба, включително и в уточняващата
молба, така и в цялото производство до приключване на устните състезания, ищецът
чрез своя процесуален представител е твърдял че сградите в централната част на ПИ №
62325.350.84, обозначени като сгради с ид. 62325.350.84.2 и 62325.350.84.3, са
съсобствени между него и ответника при равни права. В хода на делото ищецът чрез
своя представител не е правил изменение на претенцията си съобразно процесуалните
изисквания, нито дори в устните състезание в последното съдебно заседание е заявил
като основание за придобИ.е на собствеността върху имота давностно владение или
различни квоти на съсобственост. С оглед на това, заявеното искане в писмената
защита, представена от пълномощника след приключване на съдебното дирене, е без
правно значение при определяне предмета на делото. Районният съд се е произнесъл
изцяло по претенцията, като е уважил искането на ищеца, така както е направено и
поддържано в процеса: допуснал е имота до делба при равни права между страните.
Действително, в хода на производството пред първостепенния съд е
констатирано несъответствие между данните в кадастралната карта и съществуващите
на място две сгради. Заключенията на двете технически експертизи са приети от съда
без възражения и оспорвания на страните. Видът и характеристиките на сградите са
3
били ясни за ищеца, но той не е въвел своевременно различни от първоначалните си
твърдения за релевантните за делбата факти относно собствеността върху сградата или
квотите на съсобствениците. Несъстоятелно е да се твърди, че в писмената защита
ищецът може да направи различно искане (за изключителна собственост върху
сградата, което впрочем означава – за отхвърляне на предявения от него иск за делба на
този имот) или да твърди ново придобивно основание – давностно владение.
С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на П. Й. С. против
Решение № 260002/08.07.2022 г. на Районен съд – Елена по гр. д. № 92/2020 г. по описа
на същия съд, в частта с която между него и ответника Д. И. И. е допусната съдебна
делба на имот, находящ се в с. Раювци, общ. Елена, представляващ едноетажна
жилищна сграда със застр. площ 56.75 кв. м. в ПИ с площ 2 554 кв. м., при права по ½
ид. част за всеки един от съделителите и производството по делото прекратено,
представлява законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. За
жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва решението в тази част,
доколкото предявеният от него иск по чл. 34 от ЗС е уважен така както е предявен и
поддържан до приключване на устните състезания.
При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ответника по
частната жалба се дължат направените в настоящото производство разноски в размер
на 100 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие от 21.12.2022 г. и списък по чл. 80 от ГПК.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно
Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2018 г., ОСГТК.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1094/01.12.2022 год. на Великотърновски
окръжен съд по в. гр. д. № 657/2022 год. по описа на същия съд, в частта, с която е
оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на П. Й. С. против
Решение № 260002/08.07.2022 г. на РС – Елена по гр. д. № 92/2020 г. в частта, с която е
допуснато извършване на съдебна делба между него и Д. И. И. върху недвижим имот,
находящ се в с. Раювци, общ. Елена, а именно: едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 56.75 кв. м., находяща се в средната част на имота и долепена северно
до двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ с площ 2 554 кв. м., при права на
страните: за П. Й. С. – ½ ид. част и за Д. И. И. – ½ ид. част и е прекратено
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА П. Й. С. от с. Раювци, общ. Елена, с ЕГН ********** да заплати на Д.
4
И. И. от гр. Велико Търново, ***********, с ЕГН **********, сумата 100 лв. (сто лева)
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5