ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260004/18.08.2020г.
гр. Варна, 18.08.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Славов в.ч.гр.д. № 297 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по две частни жалби, подадени от Т.П.И. и Д.А.П., и
двамата представлявани от адв. М. Г. ***, насочена против определения,
постановени по гр.д. № 94/19г. на ВОС, както следва:
1.Частна жалба
от 27.01.20г., насочена против определение № 95/09.01.20г., в частта му, с
която е било прекратено като недопустимо производството по предявения от тях
насрещен отрицателен установителен иск против Г.Ч., С.Ч., А.Ч.-Д., Г.Ч. и К.Ч.,
за приемане за установено в отношенията между страните, че първоначалните ищци
не са собственици на процесния недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор
10135.2568.82 с площ от 2638 кв.м. по КККР на гр. Варна, поради липсата на
правен интерес. В частната жалба е изложено, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че на практика са
предявени два самостоятелни отрицателни установителни иска за собственост, с
които насрещните страни взаимно си отричат правата на собственост върху един и
същи имот. Всяка от страните разполага с правото да предяви самостоятелно
отрицателен установителен иск. Уважаването на установителния иск на ищците ще
доведе до елиминиране на ответниците като потенциални носители на правото на
собственост. Целта на предявения от ответниците насрещен отрицателен
установителен иск е да се елиминира възможността ищците да се легитимират като
собственици на процесния имот. Като краен резултат – при уважаване на насрещния
иск, ответниците няма да се легитимират като собственици, но ще изключат
правата на ищците по отношение на същия имот. Поради това и първоначалния
отрицателен установителен иск и насрещния отрицателен установителен иск не са
тъждествени относно правния спор, който се разрешава с тях, тъй като нямата
един и същи предмет – по единият ще се изследват правата на ответниците, а по
насрещния – правата на ищците. Пълен идентитет бил бил налице, когато предмет
на исковете са едни и същи права на едни и същи правни субекти – например, при
предявен отрицателен иск от ищците и насрещен положителен установителен иск от
ответниците по отношение на един и същи имот. Поради това в настоящия случай се
счита, че не съществува процесуална пречка от последващото обективно
съединяване на насрещните отрицателни установителни искове за собственост.
Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения от тези ответници насрещен иск.
В предвидения срок
са постъпили отговори на частната жалба от насрещните страни – от А.Ч.-Д., Г.Ч.
и К.Ч. чрез адв. Д.П. и от Г.Ч. и С.Ч. чрез адв. М. С. и адв. И. И.. С
отговорите си насрещните страни са оспорили частната жалба като неоснователна,
считайки, че обжалваното определение е законосъобразно. Изложено е, че да се
отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по
отрицателния иск. Отхвърлянето на отрицателния установителен иск формира сила
на пресъдено нещо между страните, че именно ответникът е носителят на правото. И
обратно – при уважаване на отрицателния установителен иск, страните по делото
ще са обвързани от силата на пресъдено нещо, че ищецът е носител на правата, а
тези на ответника ще са отречени. Освен това предметът на първоначалния и на
насрещния отрицателни установителни искове е един и същ – това е правото на
собственост върху един и същи имот. И в двата отговора се цитира практика на
ВКС по поставения за разрешаване процесуален въпрос в смисъла, застъпен в тях –
решение № 160/21.01.20г., постановено по гр.д. № 1555/19г. по описа на ВКС, ІІ
г.о. И в двата отговора се претендира присъждането на разноски. Доказателства
за извършването на такива са представени само от адв. С. като пълномощник на С.Ч.
- допълнително с молба от 16.03.20г.
2. Частна жалба от 23.06.20г., насочена против определение № 1501/04.06.20г., с
което е допълнено определение № 95/09.01.20г., като жалбоподателите са осъдени да заплатят
на А.Ч.-Д.,
Г.А.Ч. и К.О.Ч. сумата в размер на 2 000 лв., представляваща направени
разноски в производството по насрещния иск, което е било прекратено, на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК. Счита се, че определението е незаконосъобразно и основано
на взаимно противоречащи си и изключващи се мотиви. В мотивите вместо правни
изводи е била изложена и фактическа обстановка по дело, което няма никакво
касателство към настоящото дело. В мотивите е било прието, че подадената молба
за допълване на прекратителното определение е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а в диспозитива - молбата е била уважена. Наред с това е
било прието, че направеното възражение за прекомерност на възнаграждението е
основателно, а в диспозитива е присъдено претендираното възнаграждение в пълния
му размер. Претендира се отмяна на определението, евентуално – намаляване на
присъденото възнаграждение като прекомерно спрямо минималния размер, който
следва да се определи по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС.
Препис от частната
жалба е бил изпратен, както на насрещните по същата страни - А.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч.,
както и на страни, които нямат участие в това процесуално правоотношение - Г.Ч.
и С.Ч.. В подадените от тях отговори е оспорена частната жалба като неоснователна
по изложени подробни съображения. Претендира се обжалваното определение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по
първата частната жалба, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Исковото
производство е образувано въз основа на подадената на 17.01.19г. искова
молба от Г.К.Ч., С. Капришел Ч. и О.К.Ч., насочена против Т.П.И., С. М. И., Д. А.
И. и Д.А.П., с искане да се приеме за установено по отношение на ищците, че
ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2568.82 по КККР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, „Св.св. Константин и Елена“, с площ от 2638
кв.м. Изложени са твърдения относно способите за придобиване на имота от ищците,
както и че същите го владеят, но не са вписани като собственици на имота в
кадастралните регистри. Твърдят още, че ответниците са били признати за
собственици на същия имот чрез съставения им за целта констативен нотариален
акт /КНА/ на 18.09.17г. въз основа на представени пред нотариуса писмени
доказателства. Въз основа на същия КНА са били вписани в КР за собственици,
след което веднага са го обявили за продан. Отправено е искане след уважаване
на предявения от ищците иск, да бъде отменен издадени в полза на ответниците
КНА.
Видно от
направената справка в НБД „Население“ на 07.03.19г. /л. 89/, че ответницата Снежанка
Малчева Иванова е починала на 27.12.2018г. – преди подаването на
исковата молба. Съгласно задължителното указание, дадено с т. 2 от ТР № 1/2017г.,
постановено на 09.07.19г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/17г., предявеният против
този ответник иск е бил недопустим, поради което и конституирането от съда с
определение от 29.03.19г. на Дора А. Иванова и Д.А.П. като правоприемници на
починалия ответник, е неправилно. Това обаче е без значение относно качеството
на ответници на последните, тъй като те са конституирани като такива още с
подаването на исковата молба.
В подадения в срока
по чл. 131 от ГПК на 01.04.19г. отговор на исковата молба от Т.П.И. и Д.А.П.
е инкорпориран и предявен срещу ищците насрещен отрицателен установителен иск –
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците не са
собственици на процесния недвижим имот. Релевирани са твърдения, че ответниците
са собственици на имота по наследяване от Панайот Калев Къркаленджев, който го
е придобил през 1925г., евентуално – въз основа на придобивна давност за
периода от 2000 г. до настоящия момент.
Видно от справката,
направена на 16.09.19г. в НБД „Население“, че ищецът О.К.Ч. е починал на 26.01.19г.
/л. 141/. На осн. чл. 227 от ГПК като ищци в исковото производство са
конституирани наследниците на починалия ищец с определение от 14.10.19г. - А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч.. Вероятно
изхождайки от обстоятелството, че насрещният иск е бил предявен от двамата
ответници против ищците в исковото производство /без да съобразява, че към
01.04.19г. първоначалният ищец О.Ч. е бил починал/, съдът е разпоредил
връчването на препис от насрещния иск и на конституираните като ищци
правоприемници на починалия след подаването на исковата молба негови
наследници.
В указания от съда
срок, Г.Ч. и С.Ч. са подали отговор на насрещния иск чрез адв. М. С. и адв.
Ивайло И. на 12.09.19г., а А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч. са подали отговор на
насрещния иск чрез адв. Д. П. на 15.11.19г. И в двата отговора се поддържа, че
насрещният иск е недопустим, евентуално – неоснователен, по подробно изложени
съображения. В отговора на А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч. е отправено искане за
присъждане на направените в това производство разноски на осн. чл. 78 от ГПК.
С определението от
09.01.20г. съдът е приел, че насрещният отрицателен установителен иск, предявен
от ответниците Т.П.И. и Д.А.П. против Г.К.Ч., С.К.Ч., А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч., е недопустим
поради липсата на правен интерес, поради което е прекратил производството по
същия.
С оглед на горното,
съдът намира, че определението от 09.01.20г. в прекратителната му част е
законосъобразно. Ако се приеме, че насрещният иск е бил недопустим против О.Ч.
/изхождайки от т. 2 на цитираното по-горе ТР на ОСГТК на ВКС/, тъй като същият
е бил починал към момента на неговото предявяване, то и е невъзможно да се
конституират като ответници по същия неговите правоприемници. Само на това
основание производството по насрещния иск, предявен против А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч.
е недопустимо.
Дори и да се
приеме, че насрещният иск се счита за предявен и срещу конституираните като
правоприемници на починалия преди предявяването му първоначален ищец /тъй като
насрещният иск е предявен срещу ищците по първоначалния иск, респ. и срещу
правоприемниците им, когато е настъпило такова правоприемство в хода на делото,
образувано по първоначалната искова молба/, то за ответниците по отрицателен
установителен иск липсва правен интерес да предявят насрещен отрицателен
установителен иск за собственост относно същата вещ. Това е така, защото
страните по първоначалния предявен отрицателен установителен иск ще бъдат
обвързани от формираната по същия сила на пресъдено нещо относно
принадлежността на правото на собственост върху процесната вещ – при уважаване
на иска ще бъдат отречени правата на ответниците на всяко възможно правно
основание, а при отхвърляне на иска – ще бъдат признати доказаните от
ответниците права върху вещта, което означава, че такива права не съществуват у
ищците /в този смисъл и цитираното от първоначалните ищци Решение №
160/21.01.20г., постановено по гр.д. № 1555/19г. на ВКС, ІІ г.о./.
Първата частна
жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се
потвърди.
В отговора на
частната жалба, подаден от Г.Ч. и С.Ч. е отправено искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, а с молба от 16.03.20г. са представени
доказателства за извършването на такива в размер на 300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от С.Ч.. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на С.Ч. тази сума.
По втората частна жалба, съдът установи
следното:
В срока за
обжалване на прекратителното определение по насрещния иск на 21.01.20г.,
ответниците по същия А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч., представлявани от адв. Д. П.,
са отправили искане на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК да им се присъдят направените
във връзка със защитата по този иск разноски, възлизащи в размер на 2 000
лв. Представили са доказателства /договор за правна защита и съдействие на л.
316/ за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 465 лв. за
изготвяне на отговор на насрещния иск и в размер на 2 465 лв. – за защита
по първоначалния иск. В изготвената разписка на гърба на договора адв. П. е
удостоверила, че при подписването на същия ѝ е било заплатено част от
договореното възнаграждение в размер на 2 000 лв. за изготвяне на отговор
на насрещния иск.
В указания от съда
срок е бил депозиран отговор на молбата за присъждане на разноски, подаден от Т.П.И.
и Д.А.П., с който същата е оспорена като неоснователна. В евентуалност е
релевирано и възражение са прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
С обжалваното
определение съдът на осн. чл. 248 от ГПК е допълнил определението си от
09.01.20г., осъждайки частните жалбоподатели да заплатят на А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и
К.О.Ч. сумата от 2 000 лв. Действително в мотивите на същото е отразена и
фактическа обстановка и страни, които не са свързани със страните и предмета по
първоинстанционното дело на ВОС. Отразен е и извод на съда спрямо неотносимата
фактическа обстановка – че молбата на Тодорка Кирилова Богданова за допълване
на определението в частта за разноските е неоснователна. По-нататък обаче съдът
е посочил, че с всеки приключващ производството акт той се произнася и по
разноските. Приел е, че с оглед постановеното прекратително определение са
налице основанията по чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски в полза на
ищците, явяващи се ответници по насрещния иск във връзка с прекратяване на
производството по същия. Прието е за основателно релевираното възражение за
прекомерност на уговореното от страните възнаграждение съобразно правната и
фактическа сложност на делото. Поради това е присъдил сумата от 2 000 лв.
спрямо минимален размер от 2465 лв.
Настоящият състав
на съда намира, че определението е допустимо, тъй като макар и в мотивите да е
отразена и неотносима фактическа обстановка и страни спрямо тези по настоящото
дело /което вероятно се касае на техническа грешка/, то е налице отразена и
фактическата обстановка и правните изводи относно поставения по делото частен
процесуален въпрос. На същите съответства и посочения от съда диспозитив.
На осн. чл. 78, ал.
4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Ответниците по насрещния иск, на които съдът е изпратил препис от насрещната
искова молба са депозирали своевременно подробен писмен отговор, релевирайки
правни съображения и аргументи относно допустимостта, евентуално относно
основателността на насрещния иск.
Молбата по чл. 248,
ал. 1 от ГПК за допълване на прекратителното определение е подадена в
предвидения срок, а освен това са представени и доказателства за заплатена в
брой сума от 2 000 лв. като част от уговореното възнаграждение за
изготвяне на отговора по насрещния отрицателен установителен иск от общо 2465
лв. за тази процесуална защита.
С молба от
07.04.20г. адв. Д. П. е уведомила съда, че считано от 27.02.20г. не е
пълномощник на А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч. и К.О.Ч., тъй като не са ѝ заплатили
остатъка от дължимия ѝ хонорар за изготвяне на отговор на насрещния иск и
за процесуално представителство по техния иск по делото. Адвокат П. не е
осъществявала други действия по процесуално представителство на доверителите си
извън посочените по-горе.
С оглед на така
изложеното следва да се приеме, че релевираното възражение за прекомерност на
заплатеното и претендирано за присъждане от ответниците по насрещния иск
възнаграждение, се явява основателно. Това е така, защото минималният размер на възнаграждението,
определен по реда на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от ВАС
/при материален интерес, равен на данъчната оценка на имота в размер на
64 491.20лв./ възлиза на 1848.55 лв. /3/4 от 2464.74 лв./. На
ответниците по насрещния иск следва да се присъди сумата от 1848.55лв.
Обжалваното
определение следва да се отмени в частта му, с която са присъдени разноски на
осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК за разликата над сумата от 1848.55лв. до присъдения
размер от 2 000 лв., а в останалата част да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 95/09.01.20г., постановено по
гр.д. № 94/19г. на ВОС в частта му, с която е било прекратено като недопустимо
производството по предявения от ответниците
Т.П.И. и Д.А.П.
насрещен отрицателен установителен иск против Г.К.Ч., С.К.Ч., А.К.Ч.-Д., Г.А.Ч.
и К.О.Ч., за приемане за установено в отношенията между страните, че
първоначалните ищци не са собственици на процесния недвижим имот, съставляващ
ПИ с идентификатор 10135.2568.82 с площ от 2638 кв.м. по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА Т.П.И., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********
*** да заплатят на С.К.Ч., ЕГН ********** ***, сумата от 300 /триста/ лв.,
представляващи разноски за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1501/04.06.20г., с което е
допълнено определение № 95/09.01.20г. постановени по гр.д. № 94/19г. на ВОС, В
ЧАСТТА МУ, с която Т.П.И., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** *** са
осъдени да заплатят на А.К.Ч.-Д., родена на ***г. в гр. Пловдив с постоянен
адрес в САЩ, Г.А.Ч., родена на ***г. с постоянен адрес в САЩ и К.О.Ч., роден на
***г. с постоянен адрес в САЩ, сума в размер от 1848.55 /хиляда осемстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет и пет ст./ лв., като разноски по
насрещния иск, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК
ОТМЕНЯ определение
№ 1501/04.06.20г., с което е допълнено определение № 95/09.01.20г. постановени по
гр.д. № 94/19г. на ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която Т.П.И., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********
*** са осъдени да заплатят на А.К.Ч.-Д., родена на ***г. в гр. Пловдив с
постоянен адрес в САЩ, Г.А.Ч., родена на ***г. с постоянен адрес в САЩ и К.О.Ч.,
роден на ***г. с постоянен адрес в САЩ, сума, представляваща разликата над
дължимия размер от 1848.55 /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и
четиридесет и пет ст./ лв. до присъдения размер от 2 000 лв. като разноски
по насрещния иск, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.К.Ч.-Д.,
Г.А.Ч. и К.О.Ч. за допълване на определение № 95/09.01.20г. постановено по
гр.д. № 94/19г. на ВОС в прекратителната му част, досежно разноските, чрез
присъждане на сума за горницата над 1848.55 лв. до претендирания размер от
2 000 лв., на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на определението на страните чрез процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: