№ 1054
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-019514 от
04.10.2022г. издадено от Д.Д.Д. на длъжност „началник сектор”, отдел
„Пътна Полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
нарушения на чл. 104а, чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на В. К. К.,
с ЕГН **********, са наложени три административни наказания „глоба“,
както следва:
1. За нарушението по чл. 104а, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДВП на К. е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева;
2. За нарушението по чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДВП на К. е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева;
3. За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. 2 от ЗДВП на К. е наложено наказание „глоба” в размер на 10
лева;
Недоволен от наказателното постановление е останал В. К. К., чрез адв.
К. К., който го обжалва в срок. Оспорва фактическата обстановка и твърди, че
не е извършил описаните в АУАН и НП нарушения. Иска отмяна на
обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН предвижда 14-дневен срок за
1
обжалване на наказателните постановления. В случая, в самото наказателно
постановление е отбелязано, че същото е връчено лично на жалбоподателя на
17.10.2022 г., за което жалбоподателят се е подписал. Следователно срокът за
обжалване е до 01.10.2022 г., като жалбата е подадена по пощата на
31.10.2022 г., поради което е подадена в срок и е допустима. По изложените
съображения съдът намира за неоснователно посочването в
съпроводителното писмо, че жалбата е подадена извън законовия срок.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди данните по делото, констатира следното:
На 14.07.2022г., около 09:29ч., жалбоподателят В. К. е управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ***, движейки се в гр. София,
по бул. Владимир Вазов, с посока на движение от ул. „Резбарска“ към ул.
„Поп Грую“. Водачът бил спрян от полицейски служители, сред които
свидетелят Г. Г., като при проверката е установено, че В. К. управлява
посочения по-горе лек автомобил като през същото това време използва
мобилен телефон без устройство, позволяващо употребата му без участие на
ръцете, както и че управлява МПС без да използва обезопасителен колан, с
какъвто е оборудван автомобилът. Установено е още, че свидетелят не може
да представи СУМПС и контролния талон към СУМПС. Поради това,
свидетелят Г. Г. е съставил на К. акт за установяване на административно
нарушение. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е
лично и последният го е подписал с възражения, като не е уточнено с какви.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-019514 от 04.10.2022г. издадено от Д.Д.Д. на
длъжност „началник сектор”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 104а, чл. 137а, ал. 1 и чл. 100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП, на В. К. К., с ЕГН **********, са наложени три
административни наказания „глоба“, както следва:
4. За нарушението по чл. 104а, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДВП на К. е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева;
5. За нарушението по чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДВП на К. е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева;
2
За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДВП на К. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Г. Г., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел,
който, макар да не помни конкретни обстоятелства по случая, потвърждава
подписа си на актосъставител и констатациите си в акта, като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични и ясни, както и липсват доказателства, които да ги
оборват.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН,
при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено
редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това
орган.
Според разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – „На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“
Предвиденото наказание в случаите, когато е нарушено правилото по чл.104а
ЗДвП е установено в чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лв.
3
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска
нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е
предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер
на 50 лева.“
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.“ Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни
последици, предвидени в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с
глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство
за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.“
Съдът намира, че и трите описани в АУАН и НП административни
нарушения са безспорно установени от обективна страна, тъй като водачът К.
е карал без обезопасителен колан и СУМПС и контролен талон към СУМПС,
говорейки по телефона, без да използва устройство хендсфри..
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл –
жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата на чл. 100, ал. 1, т. 1, чл.
104а и чл. 137а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че
управлявайки автомобил без СУМПС и контролен талон към СУМПС, без
поставен обезопасителен колан и използвайки мобилен телефон без
необходимото за целта устройство, позволяващо употребата му без участието
на ръцете, извършва нарушения на Закона за движение по пътищата.
Досежно наложените наказания съдът намира следното:
За нарушенията по чл. 104а и чл. 137а от ЗДвП, съдът намира, че АНО
правилно е наложил административно наказание „глоба” в размер от по 50
лева за всяко. Размерът е точно определен в закона, поради което за
настоящия състав не съществува възможност да го намали. Същото важи и за
4
наложеното наказание за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За това
нарушение също глобата е с фиксиран размер от 10 лева и затова съдът не
намира за нужно да коментира размера й.
Досежно възраженията на жалбоподателя, съдът намира следното:
Относно твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка,
описана в АУАН и НП не отговаря на действителната, съдът намира това
твърдение за недоказано и изолирано, тъй като не се подкрепя от никое от
събраните по делото доказателства. Освен това, жалбоподателят не е
ангажирал никакви доказателства, с които да се опита да обори констатациите
в АУАН и НП.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изцяло потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателното постановление №
18435 от 06.06.2013г., издадено от И.С.М., на длъжност „Началник АНД”,
отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
нарушения на чл. 104а, ал. 1, чл. 137а, ал. 6 и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на
Х.В.Д., с ЕГН **********, са наложени три административни наказания
„глоба“, както следва:
1. За нарушението по чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1 от ЗДВП на Д. е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева;
2. За нарушението по чл. 104а, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП на
Д. е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева;
3. За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДВП на Д. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева
5
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6