№ 21
гр. София , 23.04.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600010 по описа за 2021
година
образувано по протест от подполк. Ангел Димов Узунов, прокурор при ВОП –
П., жалба от адв. К. З. Н. от АК – П., повереник на Л.Д. М. – М.а, Б. П. М., В.
Л. Н. и Н. Н. Л. – майка и законен представител на Г. Д. Л. и въззивна жалба
от мл. серж. А. Ж. Ж. от военно формирование ..... – П., чрез защитника му
адв. К.Е. от АК – П., срещу присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018
г. по описа на Военен съд – П..
С присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на
Военен съд – П. подсъдимият мл. серж. А. Ж. Ж. от в. ф. ..... – П. е признат за
виновен в това, че на 20.05.2018 г. между 23.14 и 23.20 часа, в
междублоковото пространство, пред бл. № .... на бул. „.....“ гр. П., умишлено
умъртвил другиго – Д.Л.Л. от гр. С., нанасяйки му с нож, с надпис „...“,
четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му
странична повърхност, като само едното от тях проникнало в гръдната
кухина, а останалите три завършвали в меките тъкани на предната и
страничната гръдна стена, и други наранявания, като причината за смъртта на
Д.Л. се дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободно-
порезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял
дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на
вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат
на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера,
1
нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани,
като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК е
осъден на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат за
невинен и оправдан по обвинението, по чл. 115 от НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият е осъден да
изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
21.05.2018 г. до 30.05.2018 г.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК са постъпили:
- Протест от прокурор при ВОП – П., който е бланкетен и се прави
искане да се измени присъдата на първоинстанционният съд, като
подсъдимият Ж. бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.
115 НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер съобразно
искането на първоинстанционният прокурор – към средния размер без
прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.
В допълнителното писмено изложение към протеста са развити доводи,
че неправилно подсъдимият Ж. е оправдан за извършено престъпление по чл.
115 НК и е осъден по чл. 119 от НК. Твърди се, че защитната версия на
подсъдимия е удобна и синхронизирана с показанията на свидетелката А..
Нейните показания са приети безкритично и ценени като достоверни от
П.ския военен съд. Сочи се, че показанията на А. и обясненията на Ж. са
вътрешно противоречиви и нелогични. Налице са обективни находки, които
обективират умисъла на подсъдимия, че умишлено да умъртви жертвата. В
тази насока е и съдебната практика според, която дееца нанасяйки удари с
нож в областта на жизнено важни органи, като сърце, дроб, стомах, врат и
други ясно осъзнава, че ще умъртви пострадалия.
- Въззивна жалба от адв. К. З. Н., повереник на частните обвинители. В
нея се твърди, че ударът който Л. е нанесъл в лицето на Ж. не е нападение, а
2
отбрана срещу неминуемо предстоящо такова от страна на Ж. към него, като
единствена възможност то да се предотврати. Сочи се, че пострадалият е
нанесъл един единствен удар в лицето на подсъдимия, който е паднал на
коляно и липсва продължаващо нападение от страна на Л.. Не е вярна тезата
на защитата, че порезните рани по ръцете на Л. биха могли да се дължат на
опитите му да вземе ножа от ръцете на подсъдимия и на свои ред да го
употреби срещу него. Също така не е вярна тезата, че Л. сам се е наранил с
ножа извършвайки активни и агресивни движения при боричкането.
Подсъдимият Ж. не е бил „нападнат“ „неподготвен“, а сам е създал
решителната предпоставка със срещата му с Л.. Ако не беше осъществил тази
среща, респективно нападението е било невъзможно във фаталния момент.
Акцентира се че позицията на подсъдимия е вътрешна противоречиви, което е
в противоречие с доказателствата по делото. Прави се извода, че възгледът на
първата инстанция, в която е приела, че подсъдимият е бил в условията на
неизбежна отбрана и само е превишил нейните предели е необоснован и
неправилен при непълно и неправилно тълкуване на фактите. Всеки от
двамата е знаел, че те ще се бият на тази среща. Л. настойчиво го е искал, но
също така Ж. предварително се е съгласил.
Прави се искане да бъде отменена обжалваната присъда и да се
приложи закон за по тежкото престъпление – чл. 115 от НК, като се наложи
на подсъдимия Ж. наказание в размера за който е пледирано пред първата
инстанция – без приложението на чл. 55 от НК, към минимума на
предвиденото за това престъпление.
- Въззивна жалба от подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж., чрез защитника му
адв. К.Е., в която се правят доводи, че постановената присъда е неправилна,
незаконосъобразна, а наложеното наказание лишаване от свобода при
първоначален общ режим е явно несправедливо по размер и ефективно
изтърпяване. Твърди се, че след като първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал деянието като неизбежна отбрана, неправилно е отчел, че е
налице превишаването й. При преценка на пределите на неизбежната отбрана
не е била отчетена в достатъчна степен от страна на първоинстанционният
съд завишената обществена опасност на нападението от страна на
пострадалия.
3
Прави се искане да се отмени присъдата, с която подсъдимият Ж. е
признат за виновен и е осъден за престъплението по чл. 119, вр. с чл. 115, вр.
с чл. 54 от НК и да се постанови нова присъда, с която да се признае за
невиновен и оправдаете по това обвинение.
В протеста и жалбите от страните не се правят искания за допълване на
делото с нови доказателства.
С присъда № 12/09.06.2020 г. по внохд № 73/2019 г. по описа на състав
на Военно-апелативния съд е отменил присъда № 13/15.10.2019 г. по нохд №
115/2018 г. по описа на Военен съд – П. в частта, с която подсъдимият мл.
серж. А. Ж. Ж. от в.ф. ..... – П. е осъден по чл. 119, във връзка с чл. 115 и чл.
54 от НК на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат
за невинен и оправдан по обвинението по чл. 115 от НК, като така
определеното наказание е следвало да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС при първоначален „Общ“ режим.
Въззивният съд е отменил на основание чл. 59, ал. 1 от НК
приспадането от първоинстанционния съд на времето, през което Ж. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 21.05.2018 г. до 30.05.2018
г., а така също и отнемането в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1,
б. „а“ от НК на веществените доказателства, принадлежащи на подсъдимия и
послужили за извършване на инкриминираното умишлено престъпление:
двустранно наточен нож, черен на цвят, като острието от едната страна е
назъбено с надпис „...“ и черна, текстилна кания за нож.
Отменено е и осъждането на подсъдимия да заплати разноските по
делото и държавната такса, като вместо това е постановил нова присъда, с
която е признал подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж. за невинен в това, на
20.05.2018 г. между 23.14 и 23.20 часа, в междублоковото пространство, пред
бл. № .... на бул. „.....“ гр. П., умишлено да е умъртвил другиго – Д.Л.Л. от гр.
С., нанасяйки му с нож, с надпис „...“, четири прободно-порезни наранявания
на гръдния кош отпред и по лявата му странична повърхност, като само
едното от тях да е проникнало в гръдната кухина, а останалите три да са
завършвали в меките тъкани на предната и страничната гръдна стена, и други
наранявания, като причината за смъртта на Д.Л. се дължала на остра
кръвозагуба, настъпила в резултат на прободно-порезното нараняване в
4
областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето, при което
общата кръвозагуба се дължала, както на вътрешните кръвоизливи в гръдната
кухина и сърдечната тампонада, резултат на срязване на околосърцевата
торбичка и на лява сърдечна камера, нараняването на левия бял дроб, така и
на външното кървене от всички рани и на основание чл. 12, ал. 1 от НК и чл.
304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 115 от НК.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства: двустранно
наточен нож черен на цвят, като острието от едната страна е назъбено с
надпис „...“ – 1бр. и черна текстилна кания за нож – 1 бр., които да бъдат
върнати на мл. серж. А. Ж. Ж. от военно формирование ..... – П..
На основание чл. 189, ал. 4 от НПК е присъдил направените разноски по
делото да останат за сметка на Държавата.
Потвърдил е първоинстанционната присъда в частта относно
веществените доказателства, които следва да се върнат на мл. серж. А. Ж. Ж.
и на Л.Д. М. – М.а и тези които следва да бъдат унищожени.
Срещу присъдата на Военно-апелативния съд е подадена касационна
жалба от адв. К.Н. – повереник на частните обвинители по делото и
касационен протест от прокурор при Военно-апелативна прокуратура.
С решение на ВКС № 24/15.03.3021 г. по кд № 982/2020 г. е отменена
присъда № 12/09.06.2020 г. на Военно-апелативния съд, постановена по внохд
№ 73/2019 г. по описа на Военно-апелативния съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от заседанието по допускане на
доказателствата, като са дадени указания за извършване на нови процесуално-
следствени действия.
Предвид изложеното и като взе предвид указанията, изложени в
решението на ВКС, настоящият състав на въззивния съд намира, че за
разкриване на обективната истина по делото следва да проведе разпит на
подсъдимия А.Ж., и повторен разпит на очевидеца на инцидента свидетелката
Л. А. и на трите вещи лица, изготвили тройната съдебно-медицинска
експертиза на труп – доц. д-р С.С., д-р М.Б. и д-р К.Х.. Така също по делото
следва да бъде назначена нова съдебно-медицинска експертиза, която да
5
установи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и степента му на
алкохолно опиване към часа на деянието - около 23.15 часа на 20.05.2018 г., и
която да отговори на въпроса бил ли е в състояние на патологично алкохолно
опиване, респективно могъл ли е да ръководи действията и постъпките си в
резултат на употребения алкохол. Следва да се изиска справка от мобилния
оператор Теленор ЕАД, касаеща телефоните с номера: ....... (абонат Д.Л.Л.);
............. (абонат Л. Г. А.) и ....... (абонат А. Ж. Ж.), от която да е видно на 20
май 2018 г., в гр. П., за периода от 22.45 часа до 23.15 часа кои клетки на
оператора са регистрирали тези номера и тяхното местонахождение.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание на 7 юни 2021 година от 10.00 часа, в гр. София, бул. Витоша № 2,
Съдебна палата, зала № 4, партер, за което да се призоват страните и
горепосочените лица.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 327 НПК Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА разпит на подсъдимия А. Ж. Ж. и повторен разпит на
свидетелката Л. Г. А. и на вещите лица доц. д-р С.С., д-р М.Б. и д-р К.Х..
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, с посочена в
обстоятелствената част на определението задача, която да бъде изготвена от
д-р Ц.Н.Г. – началник на Катедра „.....“ при ... – София.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от мобилния оператор Теленор ЕАД -
Теленор България ЕАД - ж.к. ....., ..........., .... София, за телефоните с номера:
....... (абонат Д.Л.Л.); ............. (абонат Л. Г. А.) и ....... (абонат А. Ж. Ж.), от
която да е видно на 20 май 2018 г., в гр. П., за периода от 22.45 часа до 23.15
часа кои клетки на оператора са регистрирали тези номера и тяхното
местонахождение.
НАСРОЧВА внохд № 10/2021 г. по описа на Военно-апелативния съд
6
за разглеждане в открито съдебно заседание на 7 юни 2021 година от 10.00
часа, в гр. София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата, зала № 4, партер, за
което да се призоват страните:
ПРОКУРОР от Военно-апелативна прокуратура;
ПОДСЪДИМИЯТ мл. серж. А. Ж. Ж. от в. ф. ..... – П..
ДА СЕ УВЕДОМИ подсъдимият, че на основание чл. 329, ал. 2 от НПК
присъствието му в съдебно заседание е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
АДВ. Г.С. - защитник на подсъдимия, гр. П., бул. „.....“ № ..., телефон
.....;
АДВ. К.Н. – повереник на частните обвинители гр. П., бул. „.....“ №
.....;
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Л.Д. М. – М.а – гр. С., ул. „.....“ № ......
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Б. П. М. - гр. С., ул. „.....“ № 64, .....;
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ В. Л. Н. - гр. С., ул. „.....“ № ......
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Н. Н. Л. – майка и законен представител на Г.
Д. Л. – гр. С., ул. „.....“ № ......
ДА СЕ ПРИЗОВАТ:
СВИДЕТЕЛКАТА Л. Г. А. – гр. П., кв. „.....“, ул. „.....“ № ......, моб.
телефон ..... и
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
доц. д-р С.С. С. д.м. – ръководител на Катедра „.....“ при ..... гр. П.;
д-р М.К.Б. – началник отделение по „.....“ при УМБАЛ „.....“ ЕАД – гр.
П. и главен асистент в „.....“ при ..... гр. П.;
д-р К.А.Х. – лекар-специализант в отделение при УМБАЛ „.....“ ЕАД –
гр. П. и
НОВОНАЗНАЧЕНОТО ВЕЩО ЛИЦЕ д-р Ц.Н.Г. - началник на
7
Катедра „.....“ при ... – София, мобилен номер .......
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8