РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя******* против Наказателно постановление №
576032-F580093/10.05.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП – София, с което за нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр.чл.118,
ал.4 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева, на
основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи, че в деня на проверката, поради
възникнал софтуерен проблем в използвания в търговския обект софтуерен
продукт, комуникиращ автоматично с фискалното устройство, поради липса
на коректна връзка не е била изпратена задача за отпечатване на въведената
начална касова наличност, което от своя страна е довело до неотразяване на
въведената парична сума в началото на работния ден, през софтуерния
продукт да бъдат отпечатани през фискалното устройство. Проблемът бил
отстранен незабавно след установяването му още в деня на извършване на
1
проверката.
Според изложеното в жалбата, неправилно контролните органи са
включили в констатираната разлика в размер на +75,40 лева сумата на
извършената от тях контролна покупка.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, тъй като
извършеното нарушение попадало в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
На следващо място, в жалбата се излагат аргументи, че в случая било
налице противоречие между разпоредбата, която се сочи, че била нарушена –
наличие на сума, извън случаите на продажби, която не е отразена във
фискалното устройство като „служебно въведена“ сума и приложената
санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която била относима при
укриване на приходи от продажби.
Ход на делото е бил даден по реда на чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като
дружеството –жалбоподател не е било установено на известния по делото и
посочен в Търговския регистър адрес по седалище и управление на
дружеството. В проведеното съдебно заседание въззиваемата страна – ТД на
НАП, редовно призована, се представлява от юрк.Николаева, която в дадения
ход по същество пледира съдът да се произнесе с решение, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2020 г. около 12:01 часа в търговски обект –ресторант „Адоро“,
находящ се в гр. София, ул.“Нишава“ № 55, стопанисван от *********”
ЕООД, ЕИК *********** била извършена проверка от контролни органи на
ТД на НАП. По време на същата се установило, че дневният оборот от
монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, модел
„Datecs DP 150“ с ИН на ФУ: DТ 735496 и с ИН на ФП 02735496, с изградена
дистанционна връзка с НАП, съгласно междинен дневен финансов Х-отчет №
001878/15.11.2020 г. в 12:42 часа е в размер на 0.00 лева. Фактическата
наличност в касата на обекта била 75,40 лева, съгласно изготвен опис на
2
паричните средства в касата.
Установена била разлика в касовата наличност в размер на 75,40 лева.
Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол за
извършена проверка № 0083132/15.11.2020 г.
На база на установеното от проверката, на 18.11.2020 г. в присъствието
на пълномощник на управителя на търговското дружество, св. Ел. –на
длъжност страши инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил срещу
юридическото лице Марая 2013” ЕООД, ЕИК *********, Акт за установяване
на административно нарушение № F580093 за извършено на 15.11.2020 г.
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ.
Актът бил подписан от пълномощника на дружеството без възлажения.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение вх. № 53-06-
9761/24.11.2020 г.
Въз основа на АУАН, и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно, на 10.05.2021 г. било издадено атакуваното НП, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева.
Наказателното постановление било връчено на пълномощник на
дружеството жалбоподател срещу подпис на 21.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля –актосъставител
******** възприемайки ги като обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Именно,
този свидетел, в качеството си на инспектор по приходите е извършил
проверка в търговския обект, при която е установено, че промяната в касовата
наличност не е била регистрирана във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени суми”, каквато операция е била налична и
активна във ФУ. В случая следва да се отбележи, че между страните няма
3
спор по фактите, жалбоподателят не оспорва установената фактическа
обстановка. Твърди единствено, че стойността на направената контролна
покупка не следвало да бъде прибавена към стойността на установената
касова наличност в обекта по време на извършване на проверката.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване. Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което последната е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената към
материалите на делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Спазени са
и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или
ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Спазени са
изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е
указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Спазени са и
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на пълномощник на дружеството –жалбоподател.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно–
4
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
*******ЕООД, ЕИК ********** е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени“ суми. В случая дружеството е
следвало чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира сумата от
75,40 лева, която е установена от контролните органи при извършване на
проверката и представлява въвеждане на пари в касата. В тази връзка следва
да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената
проверка процесното фискално устройство е поддържало извършването на
такива операции, което е безспорно доказано и от показанията на разпитания
по делото свидетел, който категорично заяви пред съда, че до момента на
извършване на проверката в търговския обект не е бил издаден нито един
фискален касов бон. Такъв не е бил издаден и при извършването на контролна
покупка от органите на НАП - София. Междинният дневен финансов Х-отчет
е бил изваден от фискалното устройство в 12:42 часа, като твърдяното
обстоятелство в жалбата, че в момента в обекта е имало софтуерен проблем
не е било обяснено от касиера, работещ в обект на контролните органи, респ.
не е било проверено, тъй като фискалното устройство е работело. Ето защо,
съдът възприема това твърдение на жалбоподателя като опит за изграждане
на защитна теза с цел осуетяване ангажирането на административно-
наказателната му отговорност.
Предвид гореизложеното, като не е била въведена сумата от 75,40 лева
чрез операция "служебно въведени" суми дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
5
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС –
Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В атакуваното наказателно постановление обаче, липсва каквато и да
било аргументация от страна на административно-наказващия орган защо
налага точно този размер наказание за конкретното административно
нарушение. Бланкетното посочване, че наказанието е наложено при спазване
на изискванията на чл. 27 от ЗАНН не е и не може да бъде квалифицирано
като мотивиране на наложеното наказание при излагане на съображения кои
обстоятелства административно-наказващият орган приема за такива
смекчаващи отговорността, респективно отегчаващи отговорността. Липсват
каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в касовата наличност
представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка съгласно
разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган следваше да
докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 75,40 лева във
фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи.
С оглед на гореизложеното, в случая следва да намери приложение
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за
така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от
500 до 2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало
до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
При определяне на санкцията за извършеното нарушение съдът счита, че
същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи
6
отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
отчете, че неотразената сума във ФУ не е голяма (75,40 лева), а нарушението
е извършено за първи път, което не обуславя само по себе си завишена степен
на обществена опасност на извършеното нарушение. Ето защо, обжалваното
наказателно постановление следва да се измени, като се намали наложената
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3000 на 500 лева.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
"маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в
този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с
чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния
вид. В конкретиката на настоящия казус, обаче, съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантен, тъй като
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.
185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване
на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е
предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро
ЗДДС като основен състав на нарушението, поради което не може да се
отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на
правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при
работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Ето защо, с неизпълнение на задължението по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане на сумата от 75,40
лева във функциониращото в търговския обект фискално устройство,
7
съществено са засегнати обществените отношения, обект на защита от
нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на паричните
постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложената имуществена
санкция, като същата следва да се намали от 3000 на 500 лева.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на ЦУ на НАП следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, предл.ІІ и ал.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 576032-F580093/10.05.2021 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП –
София, с което за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на *********** на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер
на 3000 (три хиляди) лева, като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС размерът на наложената имуществена санкция от 3000
лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Марая 2013” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЦУ на
НАП – София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9