№ 4290
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110156067 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
30.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 56067/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД "" АД срещу "", като се твърди, че била сключена
застрахователна полица № 0306C012066/09.08.2016 г., която била сключена застраховка
1
„Каско“ за лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .........., собственост на "" ЕООД, със
срок на застрахователно покритие от 10.08.2016 г. до 09.08.2017 г. Поддържа, че на
09.10.2016 г. застрахованият лек автомобил се движел по ул. „Суходолска“ в гр. София по
посока ул. „Трети март“, като на около 10 метра преди ул. „Трети март“ попаднало в
необезопасена и необозначена дупка в следствие на което по автомобила били нанесени
вреди – пробит картер. Навежда доводи, че за ПТП-то бил изготвен протокол за ПТП от
органите на КАТ. Излага съображения, че ответника отговарял за поддръжката на пътя, като
в случая отговарял по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 1016030131823, като било изплатено
застрахователно обезщетение 1804,88 лева, освен това били сторени разходи по репатриране
на автомобила в размер на 48,00 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни
разходи в размер на 10,00 лева. Поддържа, че е поканил ответника да заплати
претендираната сума, но същата не била изплатена, поради което ответника бил изпаднал в
забава и се дължала и мораторна лихва в размер на 567,71 лева за периода от 24.09.2018 г.
до 24.09.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
претенцията е недопутима. Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като не било
възможно, ако автомобилът се бил движел в населено място с допустимата скорост, при
попадане в дупка, каквато твърдял ищеца да се увреди картера на автомобила, като липсвали
и изцяло твърдения за механизма на ПТП-то. Поддържа, че не бил представен протокол за
регистрирано ПТП при СДВР, с който да се удостоверявало настъпването на ПТП-то.
Навежда доводи, че от твърденията на ищеца и представените доказателства не можело да
се установи наличието на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
ответника по отношение на процесния пътен участък, съответно липсвала причинна връзка
и с оглед вредите. Развива подробни съображения, че от твърденията на ищеца и
представените по делото доказателства не можело да се установи фактическия състав на
непозволеното увреждане. Твърди, че бил нарушен чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване
на реда за съставяне на докумените при ПТП, тъй като липсвал снимков материал.
Поддържа, че в случая застрахователното обезщетение било изплатено без наличието на
валидно основание и в нарушение на общите условия на застрахователя. Иска претенцията
да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
2
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния
резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу причинителя на имуществени вреди (делинквента)
изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата.
Представена е Комбинирана застрахователна полица № 0306С0012066/09.08.2016 г,
сключена между "" ЕООД – клон Плевен и ЗАД "" АД по отношение на лек автомобил
„Тойота Авенсис“, рег. № ........... В полицата е отбелязано, че условията на застраховката са
при „пълно Каско“.
Застрахователната полица, в която е обективиран застрахователния договор, с което е
изпълнено изискването за форма (арг. чл. 344, ал. 1 КЗ), представлява частен диспозитивен
3
документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за
неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в
застрахователната полица волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг.
чл. 180 ГПК. Следователно е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение
по застраховка „Каско“.
Приложено е свидетелество за регистрация част I № *********, като се установява, че
лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .......... е собственост на "" ЕООД.
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК.
От протокол за ПТП № 1664885/09.10.2016 г. се установява, че на посочената дата,
около 19:45 ч. лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .......... се движи по ул. „Суходолски
път“ с посока от път за гр. Банкя и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „3-ти март“,
преминава през необезопасена дупка на пътното платно с размер 0,6 м./0,6 м./0,12 м., в
която има камък, който нанася вреди по превозното средство.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г.,
I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р.Г..
4
От казаното от св. Г. се установява, че през 2016 г. бил участвал в ПТП. Прибирал се
от гр. Банкя, тръгнал за гр. София, като завил по ул. „Суходолска“. Това се случило в
тъмната част на денонощието, било около 19-20 ч. Видял, че пред него има дупка, намалил,
но се оказало, че нямало как да заобиколи дупката, защото срещу него имало кола. Намалил
и се плъзнал в дупката. При попадането в дупката по картера на автомобила задрало паве,
което се намирало в дупката. Свидетелства, че след преминаването на дупката автомобилът
зад него му свирнал, а той спрял след около 20 метра. Видял, че целия картер е в масло и
последното е изтекло. Изяснява, че се обадил на застрахователя, който му казал да повика
112. От спешния телефон изпратили репатриращ автомобил, както и дошла полиция, която
констатирала ПТП-то.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране (свидетелят е очевидец
и пряк участник в ПТП) на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва
някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка. В тази насока
оспорванията на ответника, че свидетелят е бил заинтересован са правно несъстоятелни.
При подобна ситуация, като процесното ПТП освен водача на МПС или пътниците в
автомобила (ако такива са налице), или случайни лица, които са били очевидци (което
практически е трудно осъществимо), няма друго лице, което да може да даде достоверни
показания. Действително, съда при кредитирането на свидетелските показания и тяхната
стойност подхожда със завишена доза критичност, но в случая казаното от св. Иванов не се
опровергава от нито едно друго от доказателствата по делото, нито са налице индиции за
това. Напротив, именно оспорването на ответника е спекулативно, като в подкрепа на
оспорването последният не ангажира никакви доказателства. Простото оспорване на
допускането, респ. на показанията на свидетел по делото не са достатъчни, за да се направи
извод, при оценката на свидетелските показани по чл. 172 ГПК, че свидетелят е
заинтересован, респ. че е недобросъвестен или изопачава, съответно затаява обективната
действителност и възприетите от него факти, които са се отразили в съзнанието му.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, което изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния на 09.10.2016 г., около 19:45 ч. лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. №
.......... се движи по ул. „Суходолски път“ с посока от път за гр. Банкя и на около 50 м. преди
кръстовището с ул. „3-ти март“, преминава през необезопасена дупка на пътното платно с
5
размер 0,6 м./0,6 м./0,12 м., в която има камък, който нанася вреди по превозното средство.
Посочено е, че вредите, който са в пряка причинно-следствена връзка се изразяват в теч на
ГСМ. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на вредите на
базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1804,88 лева, както и че
ликвидационните разходи на застрахователя са в размер на 15,00 лева. В открито съдебно
заседание вещото лице е потвърдили, при извършен разпит на свидетеля в присъствието на
експерта, че казаното от водача напълно потвърждава механизма установено в
заключението.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват данни, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от
изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на предявеният иск, поради което същият е
основателен, като с оглед основния принцип на българския граждански процес – за
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът е длъжен да уважи претенцията в
размера установен според заключението на САТЕ – т.е. за сумата от 1804,88 лева, както и
сумата от 15,00 лева, представляващи обичайни ликавидационни разходи – тоест общо за
сумата от 1819,88 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1862,88 лева иска
следва да бъде отхвърлен.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на "" (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка. Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от
6
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В
случая за ПТП-то е съставен надлежен протокол за ПТП, което удовлетворява нормативните
изисквания.
Неоснователни са доводите на ответника, че ПТП-то било настъпило поради вина на
водача, поради което било налице съпричиняване. По делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства в тази насока – че с поведението си водачът е допринесъл обективно
за настъпването на ПТП-то и вредоносните последици, поради което, съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Ирелевантни са доводите на ответника във връзка с условията по застрахователния
договор и общите условия. Ответникът с оглед относителното действие на облигационните
отношения – арг. чл. 20 ЗЗД, не може да черпи възражения и права от чужда облигационно
правоотношение.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От представена регресна покана (л. 28-29 в кориците на делото) се установява, че
ищецът е поканил ответника да възстанови претендираното регресно вземане, като поканата
е получена от ответника на 09.02.2017 г. Следователно от 10.03.2017 г. ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за неизпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При аритметическото пресмятане на претенцията и при съобразяване на
императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.) претенцията е
основателна за сумата от 540,91 лева за периода 24.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020
г. до 24.09.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 567,71 лева и за периода
7
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се
присъди сумата от 490,06 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 2,87 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "", ЕИК: ............., с адрес: гр. ................... да заплати на ЗАД "" АД, ЕИК:
...................7, със седалище и адрес на управление: гр. ........................, на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1819,88 лева,
представляващи регресно застрахователно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 1016030131823, за ПТП настъпило на
09.10.2016 г., около 19:45 ч. лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .......... се движи по ул.
„Суходолски път“ с посока от път за гр. Банкя и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „3-
ти март“, преминава през необезопасена дупка на пътното платно с размер 0,6 м./0,6 м./0,12
м., в която има камък, който нанася вреди по превозното средство, ведно със законната
лихва от 29.09.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и сумата от 540,91 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода 24.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 24.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за сумата над 1819,88 лева до пълния предявен размер от 1862,88
лева, както и иска за мораторна лихва за сумата над 540,91 лева до пълния предявен
размер от 567,71 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП "", ЕИК: ............., с адрес: гр. ................... да заплати на ЗАД "" АД,
ЕИК: ...................7, сумата от 490,06 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД "" АД, ЕИК: ...................7 да заплати на "", ЕИК: ............., с
8
адрес: гр. ..................., сумата от 2,87 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9