№ 20291
гр. София, 10.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110137667 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Й. В., с ЕГН **********, с адрес: с. В,
чрез адв. И. ДЖ. срещу „Т“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С..., с която се иска признаване за установено, че ищцата не дължи по отношение на
ответника следните суми: 1. сума в размер на 327.39 лева - главница по издаден запис на
заповед от 25.05.2005г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
плащане на задължението, за която сума е издаден изпълнителен лист от 21.01.2008г. по
частно гражданско дело 19884/2007г. по описа на СРС, 67 състав; 2. сума в размер на 327.39
лева - главница по издаден запис на заповед от 21.01.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното плащане на задължението, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 28.01.2008г. по частно гражданско дело 1474/2008г. по описа на СРС,
64 състав; 3. сума в размер на 327.39 лева - главница по издаден запис на заповед от
21.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на
задължението, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.02.2008г. по частно
гражданско дело 3589/2008г. по описа на СРС, 64 състав; 4. сума в размер на 327.39 лева -
главница по издаден запис на заповед от 21.01.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното плащане на задължението, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 18.02.2008г. по частно гражданско дело 3588/2008г. по описа на СРС,
64 състав; 5. сума в размер на 327.39 лева - главница по издаден запис на заповед от
21.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на
задължението, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.02.2008г. по частно
гражданско дело 3587/2008г. по описа на СРС, 64 състав.
Ищцата твърди, че срещу нея се води изпълнително дело № 20178510401760 по описа на
1
ЧСИ М.П., което е образувано от ответното дружество. Сочи, че са постъпвали доброволни
плащания, но тези плащания прекъсвали започналата да тече погасителна давност
единствено по отношение погасената част и са ирелевантни спрямо останалата част от
задължението. Поддържа, че същите не представляват признание на вземането. Твърди, че за
вземанията, предмет на производството било образувано изпълнително дело №
200885404000032, което впоследствие е продължено от ЧСИ Л.М. под № 125/2011г. Делото
било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и било образувано
дело № 20178510401760, по описа на ЧСИ М.П.. Счита, че преди образуването на
последното изпълнително дело, давността за вземането вече била изтекла. Като последно
валидно изпълнително действие сочи запор, реализиран на 22.06.2009г, когато е изпратено
запорно съобщение на работодател на ищцата. Затова моли за признаване на установено, че
не дължи сумите за които е образувано 20178510401760, по описа на ЧСИ М.П.. Претендира
присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба, но в съдебно заседание се
представлява от пълномощник, който оспорва иска по основание и размер.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
Видно от молба на „Т“ АД до ЧСИ М.П., на 04.04.2017г. същият е образувал изп.д. №
20178510401760 за събиране на сумите по описаните изпълнителни листове. Страните по
делото не спорят, че преди това за същите вземания са били образувани следните
изпълнителни дела: № 20087850400032 и № 20117850400125, двете по описа на ЧСИ Л.М..
По първото от тях, на 18.01.2017г., по молба на взискателя е върнат изпълнителният лист и
делото е унищожено, поради изтекла давност за съхранение. По изп.д. № 20117850400125
изпълнителният лист е върнат на взискателя на 15.03.2017г. и делото е унищожено, поради
изтекла давност за съхранение.
Видно от писмо изх. № 23164/21.03.2024г. на ЧСИ Г.К., служебният архив на ЧСИ Л.М. му
е прехвърлен и предаден на основание заповед на министъра на правосъдието № СД-04-
27/10.03.2023г. Въз основа на извършена проверка ЧСИ Г.К. е установил, че изп. д. №
20117850400125 е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
201/2008г. на РС Плевен и е било прекратено с постановление от 07.03.2017г. на осн. чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК. Това изпълнително дело е унищожено на 10.05.2022г., поради изтичане на
срока за съхранение.
Копия на изпълнителните листове, събиране на сумите по които по принудителен ред е
оспорено по реда на чл. 439 от ГПК, са приети като доказателства по делото. Видно от
отбелязването на гърба на един от тях – изпълнителен лист от 28.01.2008г., издаден по гр.д.
№ 1474/2008г. по описа на СРС, по образуваните изпълнителни дела до 11.12.2012г. са
превеждани суми на взискателя, като няма доказателства по делото за начина по който
превежданите суми са събирани от ЧСИ. Налице са твърдения на ищцата, които не са
оспорени от ответника, че на 22.06.2009г. е изпратено запорно съобщение на работодателя
на ищцата, което действие е било последното валидно извършено действие по
2
принудителното изпълнение. Няма твърдения и доказателства, сумите които са преведени на
взискателя да са събрани чрез посочения изпълнителен способ – запор върху вземания,
произтичащи от трудово правоотношение. Видно от отбелязванията на посочения
изпълнителен лист, за времето от 28.12.2009г. до 11.12.2012г. на взискателя и ответник по
настоящото дело са преведени суми в общ размер на 1038,98 лв. С оглед на събраните по
делото доказателства – издадените през 2008 г. изпълнителни листове, въз основа на
определения по чл. 242 от ГПК /отм./, неоспореното твърдение за предприет способ за
принудително изпълнение – запор на 22.06.2009г., може да се направи правен извод, че тези
суми са събрани преди изтичане на погасителната давност, която съдът счита, че е 3-
годишна. За вземането по процесните изпълнителни листове в останалата част,
погасителната давност за принудителното му събиране не е изтекла, поради следното:
По силата на чл. 237, б. "е" ГПК (отм.) записите на заповед, менителниците и
приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по
тях, подлежат на принудително изпълнение, като за целта кредиторът следва да се снабди с
изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК (отм.). Производството по издаване на
изпълнителния лист започва по молба на кредитора въз основа на посочените актове, като
съдът проверява дали несъдебният акт, въз основа на който се иска издаване на
изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, и се произнася с
определение, с което молбата се отхвърля или уважава изцяло или отчасти и съответно се
разпорежда издаването на изпълнителен титул. Според задължителната практика на ВКС,
обективирана в решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, и
решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, определението на
съда по чл. 242 ГПК (отм.) за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание по отменения ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила
на пресъдено нещо. Това е така, защото изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. "в" -
б. "л" ГПК (отм.) се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на
пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. По силата на
изпълнителния лист кредиторът инициира образуването на изпълнително производство за
принудително събиране на вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от
длъжника - относно редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК (отм.) и
относно съществуването на вземането - чрез възражение по чл. 250 ГПК (отм.) или чрез
отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.). Правните последици на акта по чл.
242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че принудителното
изпълнение срещу Т. Й. В. е предприето въз основа на изпълнителни листове от
21.01.2008г.; 28.01.2008г. и 18.02.2008г., издадени по реда на чл. 242 ГПК (отм.) въз основа
3
на извънсъдебни изпълнителни основания по чл. 237, б. "е" ГПК (отм.) – 5 бр. записи на
заповед от 2008г. Първото изпълнително дело № 20087850400032 по описа на ЧСИ Л.М. е
образувано през 2008г., второто - № 20117850400125 по описа също на ЧСИ Минков е
образувано през 2011г. Ако се приеме, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. поражда действие
от момента на обявяване на ТР, с което Постановлението е обявено за загубило сила, а не
още от 1991 г., то погасителната давност за вземанията по тези изпълнителни дела не е текла
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед на изложеното по-
горе относно давностния срок, след 26.06.2015г. за вземанията по изпълнителните листове е
започнала да тече 3-годишна погасителна давност на основание чл. 531, ал. 1, във вр. с чл.
537 от ТЗ. В този смисъл е трайната съдебна практика, вкл. обективираната в решение №
438/03.07.2024г. на ВКС по гр.д. № 1639/2023г. на III ГО.
По последно образуваното изпълнително дело за събиране на процесните суми - №
20178510401760 по описа на ЧСИ М.П., действията по принудително изпълнение – запор по
вземания по банкови сметки в Централна кооперативна банка са предприети на 19.04.2017г.,
видно от писмо изх. № 123088/08.10.2021г. на банката – л. 55 от делото, затова
погасителната давност за процесните вземания, която е 3 годишна, за времето от 26.06.2015г.
до 19.04.2017г., не е изтекла. Поради това предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни, а на ответника да се присъдят разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК в
размер на 464 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от Т. Й. В., с ЕГН **********, с
адрес: с. В, чрез адв. И. ДЖ. срещу „Т“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, с които се иска признаване за установено,
че ищцата не дължи по отношение на ответника следните суми: 1. сума в размер на 327.39
лева - главница по издаден запис на заповед от 25.05.2005г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното плащане на задължението, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 21.01.2008г. по частно гражданско дело 19884/2007г. по описа на СРС,
67 състав; 2. сума в размер на 327.39 лева - главница по издаден запис на заповед от
21.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на
задължението, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.01.2008г. по частно
гражданско дело 1474/2008г. по описа на СРС, 64 състав; 3. сума в размер на 327.39 лева -
главница по издаден запис на заповед от 21.01.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното плащане на задължението, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 18.02.2008г. по частно гражданско дело 3589/2008г. по описа на СРС,
64 състав; 4. сума в размер на 327.39 лева - главница по издаден запис на заповед от
21.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на
задължението, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.02.2008г. по частно
4
гражданско дело 3588/2008г. по описа на СРС, 64 състав; 5. сума в размер на 327.39 лева -
главница по издаден запис на заповед от 21.01.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното плащане на задължението, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 18.02.2008г. по частно гражданско дело 3587/2008г. по описа на СРС,
64 състав.
ОСЪЖДА Т. Й. В., с ЕГН **********, с адрес: с. В, чрез адв. И. ДЖ. да плати на „Т“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторените по делото разноски в
размер на 464 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5