№ 17095
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско
дело № 20211110134222 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:55 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ (ФИРМА) – редовно призован, представлява се от адв. М. с
представено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. И. – редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА искова молба с приложения към нея.
ДОКЛАДВА писмен отговор на исковата молба от 11.08.2023
г.
ДОКЛАДВА частно гражданско дело № 208/2021 г. по описа на Районен
съд – Своге – заповедно производство.
ДОКЛАДВА Определение на съда № 21821 от 18.05.2025 г.
ПРЕДЯВЕН е от (ФИРМА), гр. София срещу М. М. И. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16600 лв. –
неустойка, дължима на основание чл. 11, ал. 2 от Договор за продажба на кафе,
сключен на 18.11.2019 г. между (ФИРМА), гр. София и (ФИРМА) – заличен
търговец, считано от 28.03.2023 г., с поръчител М. М. И., съгласно уговорките
в раздел VІІ от същия договор.
1
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Адв. М.: Поддържам предявения иск. Моля да приемете приложените
към исковата молба документи като писмени доказателства. Представям и
моля да приемете описаните в исковата молба, но не представени с нея поради
пропуск – по точки 3, 4 и 5 – Договор от 08.11.2019 г., Приемо – предавателен
протокол от 08.11.2019 г. и Фактура № 447 от 03.12.2019 г., обективирана на
един лист с друга фактура, която не се претендира, в заверен при доверителите
ми препис. Представям и моля да приемете в заверени при ищеца преписи
Преводно нареждане от 06.12.2019 г. за сумата от 5155.20 лева с основание 2
фактури, от които претендираме само плащането по фактура № 447 от
03.12.2019 г., както и Приемо – предавателен протокол от 20.10.2020 г.,
установяващ, че изпълнението на договора от страна на ответника е
прекратено и същият е върнал получените машини въз основа на сключения
между страните договор от 08.11.2019 г. Няма да соча други доказателства.
Относно задължението по чл. 190 ГПК заявявам, че действително между
доверителите ми (ФИРМА) и (ФИРМА), преди заличаването му от търговския
регистър са водени преговори за доброволно уреждане на отношенията между
тях, предмет на настоящия спор. Доверителите ми са изпратили на (ФИРМА)
и на ответника физическо лице М. М. И. проект на споразумение за
извънсъдебно уреждане на отношенията, но такова не е постигнато и не е
подписано, поради което доверителят ми няма в свое държане такъв документ
– Споразумение № Р342 от 18.11.2019 г. и съответно не може да представи
такова на съда.
СЪДЪД
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 148 ГПК И ЧЛ. 157 ГПК,
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи, в заверен от страната препис, както и днес представените от ищеца
чрез адв. М. документи, в заверен от страната препис.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 1 ГПК,
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
2
Адв. М.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявения
иск изцяло. Налице е писмен договор от 18.11.2019 г., с което ответникът като
поръчител е приел да отговаря за задълженията на (ФИРМА), включително и
за уговорената неустойка, предмет на делото. От Приемо-предавателния
протокол от 08.11.2019 г., подписан лично от М. И. се установява, че са му
предадени и той е получил посочените в протокола 3 броя машини, конкретно
индивидуализирани с марка, модел, фабричен номер и стойност, на обща
стойност от 3300 лева, които съгласно чл. 10, т. 1 от договора доверителят ми
се е задължил да предостави на ответника (ФИРМА). В чл. 11 от същия
договор е уговорена неустойка, в случай на неспазване на задълженията по чл.
1 от същия договор да се дължи неустойка, равна на двукратния размер на
предоставените вещи и бонуси съгласно чл. 10 от договора. От фактура № 447
издадена от ответника (ФИРМА) с основание промоционални и маркетингови
дейност по договора за сумата от 5000 лева с ДДС и от платежното нареждане
от 06.12.2019 г. се установява, че ищецът (ФИРМА) е заплатил сумата по
издадената фактура от 5000 лева или общо предоставените бонуси за
маркетингова дейност и вещи са на стойност 8300 лева. Двукратният размер
на неустойката по чл. 11, ал. 2 от Договора от 08.11.2019 г. възлиза на 16600
лева, което е исковата претенция. Ответникът не е оспорил, че е получил
сумата от 5000 лева, ето защо този факт не е спорен по делото. Ответникът не
е оспорил и факта, че е прекратил изпълнението на договора преди изтичане
на уговорения с него срок, който е 2 години от датата на сключването му.
Същият факт се установява и от премо – предавателния протокол от
20.10.2020 г. В раздел VII от договора е уговорено поръчителство от страна на
М. М. И., ето защо същият дължи солидарно към момента на подписване на
договора заедно с главния длъжник (ФИРМА) неустойката по чл. 11, т. 2 от
договора. Моля да уважите изцяло предявения иск и да присъдите на ищеца и
сторените по делото разноски за платената дължима държавна такса за
исковото производство. Ищецът не претендира други разноски. Не претендира
разноските, направени в заповедното производство. Не претендира и разноски
за адвокатско възнаграждение. В този смисъл моля за вашето решение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 2 ГПК,
3
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и ОБЯВИ
РЕШЕНИЕТО СИ ДНЕС, в открито съдебно заседание, както следва:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II Г.О., 123 състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА МИТЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 34222 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от (ФИРМА), гр. София срещу М. М. И. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16600 лв. –
неустойка, дължима на основание чл. 11, ал. 2 от Договор за продажба на кафе,
сключен на 18.11.2019 г. между (ФИРМА), гр. София и (ФИРМА) – заличен
търговец, считано от 28.03.2023 г., с поръчител М. М. И., съгласно уговорките
в раздел VІІ от същия договор.
Претендира се присъждане и на направените по делото в исковото
производство разноски за платена дължима държавна такса.
СЪДЪТ, като взе предвид и прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от
страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира, че се
установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло, със законните последици.
Заявените с писмения отговор на исковата молба възражения срещу
иска, съдът намира за неоснователни.
При този изход на спора, предвид изричното изявление на
пълномощника на ищеца адвокат М., направено в открито съдебно заседание
на 17.06.2025 г., че ищецът претендира само направените по делото в исковото
производство разноски за платена дължима държавна такса, като не
претендира други разноски, включително тези направени в заповедното
4
производство, както и не претендира разноски за адвокатско възнаграждение,
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 332 лв. – направени в исковото производство разноски за
платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. И. с ЕГН **********, с
адрес с. (АДРЕС), община Своге ДЪЛЖИ НА (ФИРМА) с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. (АДРЕС) сумата от 16600 лв. –
неустойка, дължима на основание чл. 11, ал. 2 от Договор за продажба на кафе,
сключен на 18.11.2019 г. между (ФИРМА), гр. София и (ФИРМА) – заличен
търговец, считано от 28.03.2023 г., с поръчител М. М. И., съгласно уговорките
в раздел VІІ от същия договор – по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението, въз основа на което е
образувано частно гражданско дело № 208/2021 г. по описа на Районен съд –
Своге – дата и на подаване на исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК –
31.03.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М. М. И. с ЕГН **********, с адрес с. (АДРЕС), община
Своге ДА ЗАПЛАТИ на (ФИРМА) с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. (АДРЕС) сумата от 332 лв. – направени в исковото
производство разноски за платена по сметка на Софийски районен съд
дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, който за всяка
от страните тече от датата на връчване на препис от решението, на основание
чл. 259, ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
След изготвяне на протокола за днес проведеното открито съдебно
заседание, препис от протокола с решението да се изпрати и връчи на всяка от
двете страни по делото.
5
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
15:34 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6