РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500858 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба на „Интернешънъл Асет Банк“ – АД –гр.София –
присъединен по право взискател по изп.дело №144/2019г., против действията на
Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Ивелина Божилова с рег.№800 на КЧСИ и с район
на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), представляващи постановление от
19.03.2021г. за разпределение на суми. Жалбоподателят моли съда да отмени
действията на ЧСИ. В жалбата се излагат съображения, касаещи: разпределение с
привилегия в полза на първоначалния взискател Р. А. К. на вземането, в размер на
15353.09 лева – разноски, от които 7193.00 лева – съдебни разноски, 2500 лева –
съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция. Според жалбоподателя, в
разноските са включени и такива, които не се ползват с право на предпочитателно
удовлетворение, съгл. чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и т.6 от ТР №2/26.06.15г. по ТД №2/13г. на
ОСГТК на ВКС. Жалбата е насочена и срещу сумата 724.98 лева - – такса „битови
отпадъци“, доколкото според жалбоподателя то не се ползва с привилегиите на чл.136
ЗЗД. На последно място се оспорва сумата от 2200 лева, съставляващи адвокатско
възнаграждение, прието в полза на първоначалния взискател, т.к. по делото не са
представени доказателства за плащането му.
Взискателят Р. А. К. представя представят писмени възражения по реда на
1
чл.436, ал.3 ГПК. В тях излага съображения, че направените от него разноски са такива
по изпълнението и са погасени частично с разпределението. Адвокатското
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие, са
платени в брой. Таксата битови отпадъци като публично вземане следва да се погаси с
посочената привилегия.
Длъжникът „ГИВ ГРУП“ – АД не представя писмени възражения по реда на
чл.436, ал.3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител Ивелина Божилова излага мотиви във връзка с
обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. В тях изразява становище, че
жалбата е бланкетна, т.к. не се посочват конкретни оплаквания. В полза на
първоначалния взискател се дължат направените от него съдебно – деловодни
разноски, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Таксата битови отпадъци е разпределена с
привилегия, съобразно практиката на Апелативен съд Бургас и Окръжен съд Бургас.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално на 17.12.2018г. пред ЧСИ Делян Николов е образувано
изпълнително дело №661/18г. по молба на взискателя Р. А. К., срещу длъжника „ГИВ
ГРУП“ – АД – гр.Бургас. Представен е изпълнителен лист, издаден по т.д.№6/18г. по
описа на БОС. Ведно с молбата за образуване на делото е представен и договор за
правна защита и съдействие с адвокат Милена Гунчева, видно от който е уговорено и
заплатено в брой възнаграждение, в размер на 2200 лева. Принудителното изпълнение
е насочено върху недвижими имоти, собственост на длъжника – самостоятелен обект с
идентификатор *** – жилище – апартамент, с площ 172.86 кв.м., ведно с изби №8 и 9
и самостоятелен обект с идентификатор *** – гараж.
Изпълнителното производство е преобразувано пред ЧСИ Ивелина
Божилова на 14.02.2019г., под №144/2019г.
При извършена публична продан от 19.01. – 19.02.21г., по отношение на
имот самостоятелен обект с идентификатор *** – гараж, за купувач е обявена Веселка
Пламенова Николова, за цена 14014 лева - предмет на тук обжалваното разпределение.
Преди извършване на разпределението, ЧСИ е изискал справки от Община Бургас
относно дължими държавни вземания от длъжника.
На 19.03.21г. ЧСИ Божилова е извършила разпределение на горната сума.
По отношение на взискателя К. е посочено, че му се дължат „Разноски по
изпълнението в производството по настоящото изпълнително дело“ , в размер на
2
1535397 лева, от които 171 лева – такси ЧСИ 804; 2819.77 лева с ДДС – такси по
изпълнение т.3, 4, 5, 20, 31 ТТРЗЧСИ; 450 лева - такса вещо лице; 20.20 лева –
разноски за държавни такси – Община, Икар и др.; 7193.00 лева – съдебни разноски;
2500 лева – съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция; 2200 лева –
прието адвокатско възнаграждение. В раздела за привилегировани вземания по
изпълнителното дело са посочени:
т. 1 – авансови такси съгласно ТТРЗЧСИ – 751.60 лева;
т. 2 – дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 1273.00 лева;
т. 3 – вземания за данъци за имота – 1268.74 – данък и 724.98 лева – такса
„битови отпадъци“.
т. 4 – „вземания за такси и разноски, направени във връзка с изпълнението,
представляващи привилегировани вземания на осн. чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД“ - 15353.97
лева – частично 9995.68 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че подадената жалба е допустима, като подадена от взискател. Като взе
предвид становищата на страните и като съобрази закона, Бургаският окръжен съд
намира, че жалбата е частично основателна.
Аргументите на жалбоподателя против разпределяне на суми в полза на
Община Бургас, представляващи такса „битови отпадъци“ са неоснователни. Според
нормата на чл.136, ал.1, т.2, с втора привилегия се ползват вземанията на държавата за
данъци върху имота, а с т.6 – вземания на държавата, освен тия за глоби. Налице е
противоречие в практиката на съдилищата по въпроса дали вземанията за такса
„битови отпадъци“ са привилегировани и ако – да, по коя от нормите на чл.136 ЗЗД. По
този въпрос в практиката на Бургаски апелативен съд, обективирана в Решение
№440/28.11.13г. по ч.гр.д.№332/13г., Решение №206/27.06.14г. по ч.гр.д.№186/14г.,
Решение №206/7.06.2014 г. по ч.гр.д.№186/2014 г., Решение №253/29.07.2015 г. по
ч.гр.д. № 213/2015 г., Решение №334/25.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№291/2017 г. и Решение
№25/22.01.2018 г. по в.ч.гр.д.№408/2017 г. по описа на АС Бургас, е застъпено
становище, че доколкото таксата „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността
върху недвижим имот, с оглед публичния й характер по см.на чл.162, ал.2, т.1 и 3
ДОПК, същата съставлява вземане от категорията на ползващите се с привилегията по
т.2 на чл.136 ЗЗД. Тази практика се споделя и от настоящата инстанция.
При тези данни въззивната инстанция намира, че разпределението в тази
част е съобразено с изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърдено.
3
По отношение на сумите, разпределени в полза на взискателя К.,
съставляващи разноски, разпределението е частично незаконосъобразно. Съгласно
нормата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, с първа привилегия се ползват вземания за разноски и
принудително изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Следователно не всички вземания за разноски се са скрепени с привилегията на т.1, а
само тези, които ползват всички кредитори (или част от тях) и то, ако са направени в
хода на изпълнителното производство, по което се извършва разпределението. Така
напр. първоначалният взискател има право да се удовлетвори предпочитателно от
стойността на продадена вещ, за направените от него разноски, във връзка с образуване
на производството, описа на конкретната вещ, в т.ч. и адвокатско възнаграждение,
защото той е инициирал принудителното изпълнение и извършените по делото
изпълнителни действия ползват всички следващи присъединени взискатели.
В настоящия случай такива разноски съставляват заплатените от взискателя
К. 2200 лева – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства –
договор за правна защита и съдействие, приложен към молбата за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ Делян Николов. Същите ползват взискателите, които
са се присъединили по делото и се следват на първоначалния взискател с привилегията
на т.1.
В тази част жалбата срещу разпределението е неоснователна.
По отношение на сумите, съставляващи 7193 лева и 2500 лева, видно от
представения изпълнителен лист, същите съставляват съдебно – деловодни разноски,
направени в исковото производство, по което изпълнителният лист е издаден. Те
ползват единствено този взискател и не са скрепени с привилегията на чл.136, ал.1, т.1
ЗЗД, т.к. не са посочени там. В този смисъл е налице и задължителна тълкувателна
практика – т.6 от ТР №2/26.06.15г. по ТД №2/13г. на ОСГТК на ВКС.
В тази част жалбата срещу разпределението е основателна за сумите 7193
лева и 2500 лева – съдебно – деловодни разноски.
По отношение на сумата от 2819.77 лева – посочени като „такси по
изпълнение т.3, 4, 5, 20 и 31 ТТРЗЧСИ не е налице яснота – нито по отношение на
размерите на тези такси, нито по отношение на техния вид. Простото посочване на
правното основание не е достатъчно – в разпределението същите следва да са посочени
конкретно и ясно или в мотивите по обжалваното действие да се извърши такава
конкретизация и обосновка. В настоящия случай, въпреки пространността и обема на
мотивите, такава липсва. Изброени са само извършените действия – образуване на
делото, проучване имуществото на длъжника, налагане на обезпечения, насрочване на
4
опис и оценка, снабдяване на копия от актове, данъчна оценка, удостоверения за
тежести, справка за дължими данъци и т.н. Но това изброяване не конкретизира
размерите на заплатените за всяко действие такси, още повече, че част от тези такси,
(напр. тази за опис) на имот *** – жилище – апартамент, чиято публична продан е
обявена за нестанала, не се дължат на взискателя К. с привилегия от стойността на
имот *** – гараж, чиято продажба е реализирана.
Поради това и разпределението в тази част също е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Разноски за настоящото производство не се претендират и не следва да се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Интернешънъл Асет Банк“ – АД –гр.София –
присъединен по право взискател по изп.дело №144/2019г., действията на Частен
съдебен изпълнител Ивелина Божилова с рег.№800 на КЧСИ и с район на действие
района на Бургаски окръжен съд, представляващи постановление от 19.03.2021г. за
разпределение на суми, в частта, с което в полза на взискателя Р. А. К. са
разпределени с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, сумите 7193 лева и 2500 лева -
съдебно – деловодни разноски, направени в исковото производство, както и в частта, с
което в полза на взискателя Р. А. К. са разпределени 2819.77 лева – посочени като
„такси по изпълнение т.3, 4, 5, 20 и 31 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на „Интернешънъл Асет Банк“ – АД
–гр.София в останалата част – по отношение на сумата 2200 лева – адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя К. за процесуално представителство в
изпълнителното производство и 724.98 лева – такса „битови отпадъци“, разпределена в
полза на Община Бургас.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5