№ 8364
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110165056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против А. Л. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата се обогатява неоснователно за негова
сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: магазин,
находящ се в гр. .........., с оглед на което в полза на ищеца са налице вземания
към ответницата за:
сумата 1 486, 83 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия за периода м.11.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането;
сумата 387, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.07.2021 г. – 27.05.2024 г.;
сумата 1, 13 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 0, 66 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2021
г. – 27.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35426/2024 г. на СРС, ГО, 62
1
състав /с отстранена ОФГ с разпореждане от 05.11.2024 г./.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. Л. Т. чрез назначения особен представител адв. П., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ответницата да е
собственик на процесния имот. Оспорва реално да е ползвала топлинна
енергия за процесния имот за исковия период. Прави възражение за давност.
Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния
й характер и поради липса на установяване забава на длъжника. Оспорва до
имота да е доставена топлина енергия в количество, отговарящо на исковата
сума. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В първото по делото открито съдебно заседание е допуснато уточнение
на исковата молба в частта относно имената на ответницата, които да се
считат посочените в справка НБДН за лицето – А. Л. Т..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 11.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответницата за:
сумата 1 486, 83 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия за периода м.11.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането;
сумата 387, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.07.2021 г. – 27.05.2024 г.;
сумата 1, 13 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 0, 66 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2021
г. – 27.05.2024 г.
С разпореждане от 27.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 37, 52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
2
ред.
Представен е договор за продажба на общински нежилищен имот чрез
търг с явно наддаване от 03.11.1995 г., по силата на който А. Л. С. е закупила
следния недвижим имот: магазин (антиквариат) с разгъната застроена площ от
29, 63 кв.м., находящ се в гр. ............
Видно от посочения в договора единен граждански номер на купувача,
касае се за лице, идентично с ответницата.
Представена е молба от АСИКА-А. С. за откриване на партида за имота.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........... от 23.09.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „МХ
ЕЛВЕКО“ ООД /с актуално фирмено наименование „Далсия Елвеко“ ЕООД/,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост.
Представен е договор от 21.10.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период м.11.2020 г. – м.04.2023 г. е
начислена топлинна енергия, както следва: за отчетния период м.11.2020 г. –
м.04.2021 г. няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, а за
периода м.10.2021 г. – м.04.2022 г. е начислена топлинна енергия за отопление
на имота за 2 бр. отоплителни тела в условията на неосигурен достъп. За
отчетния период м.11.2020 г. – м.04.2021 г. няма начислена топлинна енергия
за БГВ, а за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. е начислена топлинна енергия
за БГВ служебно. За периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. няма начислена
топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. За целия исков период е
начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 1 654, 41 лв., представляваща сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 1 587, 54 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 66, 87 лв. В посочената сума не са включени
3
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период, е на
стойност 1, 13 лв.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
има плащания в размер на сумата 66, 40 лв.
Според заключението на ССЕ дължимата цена на дяловото
разпределение възлиза на сумата 1, 13 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период,
определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за продажба
на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 03.11.1995 г. се
установява, че ответницата е собственик на процесния имот. Не се спори и че
имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови
нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията
на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за
4
исковия период м.11.2020 г. – м.04.2023 г. не е бил изрично подписван и
договорно правоотношение помежду им не е съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по
реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен
договор между страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда
сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото
имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2)
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата
на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи,
неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между
обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да
произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за
обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може
да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като
съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не
обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за
имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос
на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би
могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в
пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е спестила разходи за
доставената и ползвана от нея топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че
ответницата е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство
в случая не е спорно между страните и се потвърждава от представения
договор за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно
наддаване от 03.11.1995 г. От страна на ищеца следва да се установи в
условията на пълно и главно доказване доставката на топлинна енергия в
соченото количество и че същата е потребена именно от ответницата.
5
Установи се от заключението на СТЕ, че за исковия период м.11.2020 г. –
м.04.2023 г. е начислена топлинна енергия, както следва:
за отчетния период м.11.2020 г. – м.04.2021 г. няма начислена топлинна
енергия за отопление на имота, а за периода м.10.2021 г. – м.04.2022 г. е
начислена топлинна енергия за отопление на имота за 2 бр. отоплителни тела в
условията на неосигурен достъп;
за отчетния период м.11.2020 г. – м.04.2021 г. няма начислена топлинна
енергия за БГВ, а за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. е начислена топлинна
енергия за БГВ служебно;
за отчетния период м.05.2022 г. – м.04.2023 г. няма начислена топлинна
енергия за отопление на имота и за БГВ;
за целия исков период е начислена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Не се установява в условията на пълно и главно доказване топлинната
енергия да е потребена от ответницата. Този извод не се променя от
обстоятелството, че ищецът издава фактури на ответницата, на която е открил
партида за процесния имот, тъй като релевантно за основателността на
настоящата претенция е ползването на имота и то през исковия период.
Установи се от заключението на СТЕ, че за отчетните периоди, попадащи в
исковия, за които изобщо е начислена топлинна енергия за отопление на
имота, това е станало в условията на неосигурен достъп, а за БГВ – служебно,
т.е. за тези отчетни периоди няма документи за отчет, които да са представени
по делото и за които да се преценява подписани ли са, от кого и обуславят ли
извод за ползване за исковия период. Представена е единствено справка за
показания на измервателни уреди с дата на отчет – 25.05.2023 г., който отчет,
освен че е след исковия период, съдържа данни за затапено отклонение на
топлата вода, т.е. от тази справка също не следва извод за ползване на
топлинна енергия от ответницата.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване
топлинна енергия да е била потребена от ответницата. Обстоятелството, че
ответницата е собственик на имота не променя този извод, тъй като
претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е
обстоятелството обогатила ли се е ответницата за сметка на ищеца, като е
ползвала топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.
След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от
страна на ответницата, то предявеният срещу нея иск не е доказан по своето
основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия
размер.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо
6
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, освен
гореизложените съображения следва да се има предвид и следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което
обстоятелство не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме както, че ответникът се е
обогатил със спестяване на такъв разход, така и че ищецът се е обеднил,
извършвайки разход. По изложените съображения искът за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото
разпределение, се явява неоснователен и на това основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответницата има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но
доколкото не прави искане за такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* против А. Л. Т., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че А. Л. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 486, 83 лв., с която ответницата се е обогатила без основание за
сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия за топлоснабден имот: магазин,
находящ се в гр. .........., за периода м.11.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 387, 45 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.07.2021 г. – 27.05.2024 г.;
сумата 1, 13 лв., с която ответницата се е обогатила без основание за
сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане цената на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 11.06.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 0, 66 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2021
7
г. – 27.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35426/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав /с отстранена ОФГ с разпореждане от 05.11.2024 г./ – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия Елвеко“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8