Решение по дело №963/2020 на Административен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………..

гр. Варна, ………… .2020 г.

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА,  23-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело №963 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 226 от АПК вр. чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по предявен иск на Е.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. П.К.Р.,***, офис 2, против Община Варна за присъждане на обезщетение в размер на 600.00лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на Наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на Заместник Кмета на Община Варна, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

   В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на Заместник Кмета на Община Варна на ищцата е наложено административно наказание за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, глоба в размер на 20 лева. По жалба на наказаното лице наказателното постановление е отменено с влязло в сила Решение №1748 от 29.10.2018 година по н.а.х.д.№3228/2018 година на Варненския районен съд.

   В резултат на отмененото наказателно постановление за ищцата са настъпили имуществени вреди в общ размер на 600 лева, представляващи платен адвокатски хонорар, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018 година и Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018 година.

С решение № 1290/26.06.2019г. по адм.д. № 1093/2019г. при АС Варна, съдът е уважил частично исковата претенция като е осъдил ответната страна да заплати на ищцата сумата от 300лв. ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска 18.04.2019г., присъдил е разноски в размер на 150лв.,  и е отхвърлил предявения иск в останалата част от 300лв.  

С решение № 5205/30.04.2020г.  по адм.д. № 10751/2019г. на ВАС съдът е отменил горепосоченото решение, с което е отхвърлен предявения иск за сумата от 300лв., част от общата претенция от 600лв. и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени задължителни указания.

При новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК ищецът поддържа предявения иск в отменената част от 300лв.

Ответникът- Община Варна  не изразява становище по делото.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищцата е обжалвала пред ВРС наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на Зам. Кмета на Община Варна, с което й е наложена глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С Решение № 1748/29.10.2018г. по АНД №3228/2018год. на ВРС, НП е отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018г., в който като платено възнаграждение на адв. Р. за процесуално представителство по делото е вписана сумата от 300,00лв.

При първото разглеждане на делото с предмет чл.1 от ЗОДОВ като доказателство е представен договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018г., за процесуално представителство пред ВРС като платено възнаграждение на адв. Р. за процесуално представителство по делото е вписана сумата от 300,00лв.

В изпълнение указанията на ВАС съдът е указал на ответната страна, че в случай, че оспорва истиността на представения оригинал на договор на правна защита и съдействие от 06.07.2018г. с посочена сума от 300лв. следва да изрази изрично становище. Такова оспорване не е направено в срока по чл.193 от ГПК вр. чл.144 АПК, поради което и не е открито производство по реда на чл.193 ГПК.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С „приравняването „ на правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното постановление  , с административния акт и даденото задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт тълкуване, настоящият иск се приема за допустим.

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.

Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед събраните писмени доказателства по делото  се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“ последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт.  

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, в производството във връзка с издаденото наказателно постановление,  ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600лева . Посоченото НП е отменено с решението на ВРС, потвърдено от АС Варна. Доколкото с извършените разходи, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба предпоставка.  

За реализирането на пълния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и "непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени.  

Извършеният от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.  

За да се осъществи фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода, че  е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата.  

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията му следва да бъде уважена.

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,*** 21А, офис 2, на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 06.07.2018г. за осъществена защита във въззивното производство при съдебно оспорване на Наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на Заместник Кмета на Община Варна, заедно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска - 18.04.2019 година, до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

  

СЪДИЯ: