Решение по гр. дело №1103/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 236
Дата: 27 октомври 2025 г. (в сила от 27 октомври 2025 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20245620101103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Свиленград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620101103 по описа за 2024 година
Предявени са искове на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.9 от ЗПК, вр. чл.6 от ЗПФУР, във чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени в условие на
евентуалност с иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Макроадванс“ АД, с ЕИК *********, иска от съда да признае за установено,
че ответникът Д. Х. Х., с ЕГН **********, му дължи сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 803/2024 г. по
описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 1000,00 лева - главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № 77752 от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 475,33 лева – обезщетение за забава за
периода от 16.05.2019 г. до 18.09.2024 г.
Ищецът твърди, че на 15.04.2019 г., между „Макроадванс“ АД, в качеството на
„Кредитор“, и Д. Х. Х., в качеството на „Кредитополучател“, бил сключен Договор за
потребителски кредит № 77752/15.04.2019 г., по силата на който Кредиторът предоставил на
Кредотополучателя потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1000 лева, със
срок на издължаване 12 месеца.
Договора бил сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Кредитополучателят Д. Х. Х., кандидатствала за кредит
посредством интернет страницата на кредитора, на която създала свой потребителски
профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, чрез което, в
изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната търговия, запознал
Кредитополучателя с условията по договора и предоставил необходимата преддоговорна
информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общия условия за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс“ АД. След като
искането било одобрено от Кредитора, последният изпратил електронно съобщение до
Кредитополучателя с Договор за потребителски кредит и всички приложения към него,
съдържащи се в прикачен към съобщението файл. В съобщението му било указано да въведе
номера на договора в потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с
1
което да потвърди, че се е запознал е него и изразява съгласието си за сключване на
договора. Съгласно Общите условия, страните уговорили, че с натискане на бутона
„Подпиши“, Кредитополучателят подписва всички страници на Договора за потребителски
кредит, заедно с Общите условия и приложенията към Договора. Последният се считал за
сключен след получаването на изявлението на Кредитополучателя за сключване на договора
/въвеждайки номера на договора в потребителския си профил / и потвърждение от страна на
„Макроадванс“ АД, на основание Общите условия. В случая потвърждението на
Кредитодателя за успешно сключен договор било приложено към исковата молба, като
доказателство, под формата на имейл кореспонденция между страните.
Ищецът изпълнил задълженията си по договора, така че на 15.04.2019 г. предоставил
на ответника сумата 1000 лв., като извършил преводно нареждане на отпуснатата парична
сума, а кредитополучателят усвоил кредита на каса на „Изипей“ АД, срещу документ за
самоличност, на 15.04.2019 г. в 09:23 ч.
Ответникът не изпълнил задължението си да върне сумата, ведно с договорените
лихви, до изтичане на крайния срок на договора - 15.04.2020 г.
Ищецът депозирал пред Районен съд - Свиленград заявление по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № 803/2024 г. и издадена заповед за изпълнение. Заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в указания му срок ответникът
предявил искове за установяване на вземанията си.
По изложените съображения ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди
съдебни разноски в заповедното производство и в настоящето производство.
В условията на евентуалност, ако съдът не приемел за установено, че процесните
суми са дължими на основание неизпълнение на описания договор за потребителски кредит,
ищецът предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 1000,00 лв., като получена без правно основание, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Със становище, депозирано преди първото по делото открито съдебно заседание
ищецът уточнява, че е допуснал техническа грешка при изписване на размера на
претенцията си по евентуалния иск, така че моли същият да се счита предявен не за сумата
1000,00 лв., а за сумата 700,00 лв. Посочва, че на 11.07.2020 г. ищецът платила сумата 300,00
лв. за погасяване на задължението си по договора.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от
ГПК особен представител, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва сключването на процесния договор за кредит. Оспорва
договора и като недействителен, на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, поради
противоречието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и в
частност с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Прави и възражение за погасяване по
давност на част от търсената главница, като посочва, че за погасителните вноски с падеж до
15.09.2019 г. включително, е изтекъл давностния срок, в който кредиторът можел да ги
претендира.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното частно гр. дело № 803/202418г. по описа на Районен съд -
Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 361/ 21.09.2014 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да
му заплати следните суми: сумата 1000,00 лева - главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № 77752 от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 475,33 лева – обезщетение за забава за периода от
16.05.2019 г. до 18.09.2024 г., както и разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника
2
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение на указанията на Съда заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Безспорно, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК. Следователно, процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит
(ЗПК).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № 77752 от 15.04.2019 г.,
сключен между „Макроадванс“ АД, като кредитор, и Д. Х. Х., като кредитополучател, и
Общите условия към договора, процесният договор представлява договор за кредит от
разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени
със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 - 148 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Представените Договор за потребителски кредит № 77752 от 15.04.2019 г. и Общите
условия към него са свалени от системата на кредитодателя и не носят подписа на
кредитополучателя/потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на
електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото
на хартиен носител на основание чл.184, ал.1 от ГПК.
В договора за кредит са посочени личните данни на ответника – „кредитополучател“,
параметрите на кредита: размер на кредита – 1000,00 лв., брой погасителни вноски – 12,
срок на кредита – 12 месеца, падежна дата – 15-то число на месеца, фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) – 41,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,65 %. В
Приложение № 1 към от договора е обективиран погасителен план, видно от който падежът
на последната погасителна вноска е датата 15.04.2024г., като размерът на месечната вноска е
99,89 лв., а т.нар. „вноска при необезпечен кредит“ е в размер на 159,89 лв. От
съдържанието на договора и Приложение № 1 към него става ясно, че тази вноска е
формирана освен от главница и лихва, и от „неустойка при необезпечен кредит“ в размер на
720,00 лв. или 60,00 лв. месечно. Същата произтича от клаузата на чл.10 от договора,
съгласно която кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка с обезщетителен
характер в размер на 6,90 лв. плюс 0,23% от усвоената главница за първия ден на забава и
0,23% от нея за всеки следващ ден без обезпечение, в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 20, ал. 2 от договора - в 3-дневен срок от подписването на договора да
3
обезпечи издължаването с поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на
изискванията, заложени в Общите условия.
Следователно, в договора подробно са описаните всички посочени в исковата молба
параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. От
представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен
със заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на
потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е
предоставен Стандартен европейски формуляр, включващ параметрите на процесния
кредитен договор.
По делото е представена и разписка за извършено плащане № 2000000177395966 от
15.04.2019г., от която се установява, че на посочената дата ответникът е получил от ищеца
сумата 1000,00 лв., чрез системата за електронни плащания EasyPay, с основание на превода
– кредит 77752 (номера на договора за кредит).
С оглед горното, съдът приема за установено, че между страните е възникнало
облиционно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, с параметрите,
посочени в исковата молба, както и че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя на
датата на сключване на договора.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В тази връзка следва да се отбележи, че
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи.
В процесния случай е посочено, че ГПР е 49,65%, а ГЛП - 41,00 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при
сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 10 ще се заплаща разсрочено,
заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 720,00 лева (при отпусната
заемна сума от 1000,00 лева или повече от 50 % от кредитната сума), а видно от
погасителния план към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавя допълнително
сумата от 60,000 лева за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните
клаузи от договора за вида обезпечение (поръчителство) и срока за представянето му
(тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен,
че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е
предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на
практика се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до
неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
4
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да сключи договора. Поради това в договора трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР (чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. §1, т. 1 от ДР на
ЗПК). Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая се твърди от ищеца, че ответникът е направил
плащане в размер на 300,00 лв., на 11.07.2020 г., т.е. след изтичане срока на договора. В тази
връзка е представена разписка за извършено плащане № 2000000217271883 от 11.07.2020 г.,
от която се установява, че на посочената дата ответникът е превела на ищеца сумата 300,00
лв., чрез системата за електронни плащания EasyPay, с основание на превода – „вноска Д. Х.
Х.“.
С оглед така установеното, съдът приема, че дължимата „чиста стойност“ по кредита,
по смисъла на чл.23 от ЗПК, е разликата между усвоената сума от 1000,00 лв. и платената
сума от 300,00 лв., а именно сумата 700,00 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважена исковата претенция за
признаване за установено в отношенията на страните дължимостта от ответника на сумата
700,00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до погасяването й. В останалата им част установителните
искове следва да се отхвърлят. Предвид частичното уважаване на установителния иск за
главница в размер на 700,00 лв., съдът не дължи произнасяне по евентуалния осъдителен
иск за главница в същия размер.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски се установиха в размер на 618,02 лв., включващи
държавна такса в размер на 70,49 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв., възнаграждение за особен представител в размер на 447,53 лв. Съразмерно на уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдат разноски в исковото производство в размер
на 293,23 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство. Ето защо и предвид изхода на спора ответникът следва
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 203,79
лв., определени съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
5
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане в полза на
“Макроадванс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
”Г.С.Раковски” № 147 ет.5 ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев –
изпълнителен директор, от Д. Х. Х., с ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес: гр.
******************, за сумата 700,00 лв. – главница дължима по Договор за
потребителски кредит № 77752 от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 803/2024 г. по описа на Районен съд –
Свиленград, като за разликата над сумата 700,00 лв. - главница и за сумата 475,33 лева –
обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до 18.09.2024 г., ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове.
ОСЪЖДА Д. Х. Х., с ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес: гр.
******************, да заплати на “Макроадванс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”Г.С.Раковски” № 147 ет.5 ап.14, представлявано от
Виктор Георгиев Сергиев – изпълнителен директор, сумата 203,79 лв. – разноски в
заповедното производство /ч.гр.д. № 803/2024 г. на РС – Свиленград/, и сумата 293,23 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6