Решение по дело №736/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С. Х. Б., [ЕГН] от гр. Сърница, община Велинград, чрез адвокат Д. Т., срещу Решение № 1012-12-291#1 от 02.06.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-433-3 от 22.04.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение на жалбоподателя, считано от 23.03.2024 г. до 22.01.2025 г., в размер на 22,88 лева дневно.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и чл. 62 от Регламент № 883/2004. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката на за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт В. С., в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по Заявление вх. №ЗПОБ-602-02-0065 от 25.03.2024 г. в дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, с което С. Х. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО като в него е декларирал, че последното му трудово правоотношение при работодател във Франция е прекратено, считано от 23.03.2024 г.

С писмо изх. №122-00-433-1 от 26.03.2024 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни документи, в отговор на което той е представил: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС - Франция; документи, за упражнявана трудова дейност във Франция - 4 бр.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (ЕС) U001CB №957225, U003 №968788 и Н001 №975833 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция. В тази връзка с Разпореждане №121-00-433-1 от 02.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане па парично обезщетение за безработица до получаване па структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция. Поради неполучени удостоверителни документи със СЕД U001CB №1217147, U003 №1227986 и Н001 №1227990 е изискано удостоверяване на декларирания от лицето осигурителен период от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ - Пазарджик за С. Б. са получени структурирани електронни документи U017 №1309205 и U004 №1312294 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост от 11.03.2024 г. до 22.03.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 11.03.2024 г. до 23.03.2024 г. вкл. в размер на 815,50 евро.

В следствие на това административното производство е възобновено и с Разпореждане № 121-00-433-3 от 22.04.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004, считано от 23.03.2024 г. до 22.01.2025 г., на С. Х. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 22,88 лева дневно.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с обжалваното решение, предмет на съдебен контрол, е отхвърлил жалбата, като е изложил мотиви, че в случая приложение намира новоприетата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, в сила от 13.08.2024 г., която към момента на постановяването на административния акт е действащо право и това е съобразено с чл. 142 от АПК.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане № № 121-00-433-3 от 22.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е издадено и оспореното решение.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 25.03.2024 г., т. е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителката на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателя факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 КСО и правото на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение. С посоченото в обжалваното решение определение на Върховния административен съд, на което се позовава органът не е разрешен спор по същество, а касае спиране на производство до произнасяне с решение на Съда на Европейския съюз.

Съдът счита, че липсват такива юридически факти. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за периода от 11.03.2024 г. до 23.03.2024 г., поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

Поради изложеното, съдът приема, че Решение № 1012-12-291#1 от 02.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-433-3 от 22.04.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъдат отменени. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.

Съгласно чл. 174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски. Основателно обаче е и направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което същото следва да бъде намалено до предвидения размер в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 500 лева.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от НОИ гр. София в размер на 510 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-291#1 от 02.06.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-433-3 от 22.04.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне по направеното пред него искане от С. Х. Б. за отпускане на ПОБ, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 да заплати на С. Х. Б., [ЕГН] от село Оборище, община Панагюрище, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.