№ 8329
гр. София, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110149254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Е. Х. Т. дължи на ищеца „Т.
сумата от 1675,91 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2018г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., сумата от 23 лв.,
представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед – 14.03.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
258,93 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.03.2022г. и сумата от 3,28 лв., представляваща
обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
02.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 13250/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2016г., влезли в сила на
11.08.2016г.), но лихва за забава не се начислявала върху прогнозните стойности, а в случай
че купувачите изпаднат в забава след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че за процесните вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13250/2022г. на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за
производството, включително юрисконсултско възнаграждение.
1
Ответникът Е. Х. Т. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. Със становище от 03.02.2023г. заявява, че е заплатила изцяло на каса и в брой
претендираните от ищеца в производството суми, в това число главница, мораторна лихва,
съдебни разноски, юрисконсултско възнаграждение и законна лихва. Представя писмени
доказателства – фискални бонове за извършени плащания от 15.12.2022г.
Ищецът е взел становище по представените доказателства за плащане, като с молба
от 21.02.2023г. е заявил, че на дружеството е заплатена сума в общ размер от 4149,06 лв., с
която е погасена изцяло претенцията му към ответника.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б. не взема становище по същество на
делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
По възражението за погасителна давност ищецът следва да докаже настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
Като безспорни и неподлежащи на доказване между страните с доклада по делото,
срещу който не са постъпили възражения, са обявени обстоятелствата, че между страните
съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния
период в имота с аб. № .; че ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в количество
и по цена съобразно посоченото в исковата молба, както и че е извършвана услуга дялово
разпределение от дружеството „Б., а също и че размерът на претендираните обезщетения за
забава възлиза на сочения в исковата молба.
За процесните вземания на ищеца „Т. е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 29.03.2022г. по гр.д.№ 13250/2022г. на СРС, 145
състав, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От представени с молба на ответника от 03.02.2023г. фискални бонове от 15.12.2022г.
(след завеждане на исковата молба в съда) се установява, че на каса на ищцовото дружество
и в брой са извършени плащания в погасяване на задължения за аб. № . по конкретно
посочени фактури, както и с основание „плащане по съдебно дело“, в общ размер на 3533,69
лв., в това число главница, мораторна лихва, лихва при плащане и съдебни разноски.
Ищецът признава да е получил плащането на сумите по представените фискални
бонове, включително и сума над доказаната по делото, в общ размер от 4149,06 лв., както и
че с посочената сума се погасяват изцяло именно задълженията на ответника по делото.
2
При така установените факти съдът намира, че с извършеното на 15.12.2022г. плащане
се погасяват в пълен размер задълженията на ответника, които са предмет на установяване
по делото, включително и за законната лихва до датата на плащането и разноските по
заповедното производство и за държавна такса по исковото производство (доколкото
платената на това основание сума е по-голяма от дължимата от ответника) предвид
изричното отбелязване на плащането им в основанието на издадените фискални бонове и
недвусмисленото признание на ищеца в този смисъл. С оглед изложеното исковете за
установяване на процесните вземания следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане в хода на процеса. Не следва да се разглежда направеното от ответника възражение
за погасителна давност, тъй като с извършеното плащане, на което самият ответник се е
позовал в подадена до съда молба, същият е платил свои съществуващи задължения, които
дори погасени по давност, се явяват дължими и избор на страната по правоотношението е
дали да ги изпълни, което в случая е сторено. Без значение е и обстоятелството кой
фактически е платил сумите на каса на ищцовото дружество и какви са вътрешните
отношения между съсобствениците на процесния топлоснабден имот във връзка с дължими
консумативни разноски за имота.
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
на падежа изискуеми свои задължения, които е погасил чрез плащане впоследствие в хода
на исковото производство, същият дължи разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение, чието присъждане е поискано от ищеца и което съдът определя на
основание осъществената защита от юрисконсулт и на основание чл. 37 Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на сумата от 100 лв.
Посочената сума няма как да е заплатена с извършените плащания на 15.12.2022г., тъй като
искането за присъждането е направено в последното съдебно заседание по делото, а
определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение се извършва със съдебното
решение, които следват извършеното плащане.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т., със седалище и адрес на
управление: гр. С. срещу Е. Х. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено, че Е. Х. Т., ЕГН **********
дължи на „Т., ЕИК . на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1675,91 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2018г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., сумата от 23 лв.,
представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед – 14.03.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
258,93 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.03.2022г. и сумата от 3,28 лв., представляваща
обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
02.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 13250/2022г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА Е. Х. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., гр.
С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4