№ 12802
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100511961 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 6719/03.10.2022 г. на длъжника Т. Т. П., действащ
лично и със съгласието на баща си Т. В. П. срещу отказ, обективиран в съобщение, изх. №
7157/29.09.2022 г., на ЧСИ М. по изп. дело № 20207860400167, да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е неправилно и
необосновано. Поддържа, че от края на м. април 2022 г. непълнолетният взискателят Т. П.
живеел при баща си Т. П. (длъжник в изпълнителното производство), като последният
полагал грижите за него. Сочи, че с молба е поискал от ЧСИ изпълнителното производство
да бъде прекратено, но ЧСИ е оставил същата без уважение, без да се мотивира. Искането до
съда е да отмени незаконосъобразния отказ на ЧСИ М. за прекратяване на изпълнителното
производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от другия взискател Н. Т.
П., чрез законния представител В.Н.Д.П..
В мотивите си по чл. 436, ал. 1 ГПК ЧСИ М. изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира следното:
Изпълнително дело № 20207860400167 по описа на ЧСИ М. М. е образувано по
молба от 25.02.2020 г. на В.Н.Д.П., като законен представител на Т. Т. П. и Н. Т. П. за
събиране на суми по изпълнителен лист от 23.03.2018 г., издаден въз основа влязло в сила
съдебно решение от 21.12.2017 г., по описа на СРС, 139 състав, с което Т. В. П. е осъден: на
основание чл. 143, ал. 2 СК да заплаща на Т. Т. П. и Н. Т. П., чрез тяхната майка и законен
представител В.Н.Д. месечна издръжка, както и на основание чл. 149 СК издръжка за минал
момент.
1
На 11.08.2022 г. от непълнолетният взискател Т. Т. П. е подадена молба до ЧСИ М. с
искане изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК. В молбата се сочи, че от края на м. април 2022 г. детето Т. Т. П. живее при баща си Т.
В. П., като последният полага грижи за детето. Отправено е искане присъдената от съда
месечна издръжка да бъде получаване от бащата на детето, както и изпълнителното
производство по отношение на Т. Т. П. да бъде прекратено. Молбата е подписана от детето
Т. Т. П. и баща му Т. В. П.. Към същата е приложена и декларация с нотариална заверка на
подписите на Т. Т. П. и Т. В. П..
На 07.09.2022 г. е подадена молба от В.Н.Д.П., в качеството на майка и законен
представител на Т. Т. П., с която същата признава изложеното от детето Т. , че същият
живее при баща си. Поддържа обаче, че искането му за прекратяване на изпълнителното
производство е недопустимо, тъй е направено без нейно съгласие, в качеството й на
родител, упражняващ родителските права по отношение на детето. Предвид изложеното
моли, молбата за прекратяване на изпълнителното производство да бъде оставена без
уважение.
С постановление, обективирано в съобщение, изх. № 7157/29.09.2022 г., съобщено
надлежно на длъжника Т. В. П. на 30.09.2022 г., частният съдебен изпълнител е оставил без
уважение искането на взискателя Т. Т. П. за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Срещу постановлението на 03.10.2022 г. е подадена по жалба от непълнолетния
взискател Т. Т. П., действащ със съгласието на баща си Т. В. П., въз основа на която е
образувано настоящето производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от изложеното от молителя в депозирана
пред ЧСИ М. молба и от приложените към изпълнителното дело писмени доказателства, в
т.ч. молба, вх. № 6067/07.09.2022 г., подадена от В.Н.Д.П., може да се обоснове извод, че е
налице противоречие по смисъла на чл. 129, ал. 2 СК между интереса на майката на
молителя - В.Н.Д.П., в качеството й на упражняващ родителски права – законен
представител на Т. Т. П. и молителя. От друга страна доколкото бащата Т. В. П. е страна –
длъжник в изпълнителното производство, е процесуално недопустимо по арг. от чл. 129, ал.
2 СК, същият да даде надлежно съгласие по смисъла на чл. 129, ал. 1 СК, вр. чл. 28, ал. 2
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, респ. за обжалване на отказа на ЧСИ
да прекрати същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изложеното, така подадената частна жалба не може да бъде разгледана от
настоящия съд, тъй като ЧСИ не е извършил всички действия, предхождащи изпращането й.
Делото следва да бъде върнато на ЧСИ М., който след преценка за наличие на хипотезата на
чл. 29, ал. 4 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, следва да назначи на
непълнолетния Т. Т. П. особен представител за процесуално представителство по изп. дело
№ 20207860400167.
По изложените съображения настоящето производство следва да бъде прекратено,
като преждевременно образувано.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 11961/2022 г. по описа на СГС, II Д
въззивен състав.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М. М., за изпълнение на посочените в мотивите на
настоящото определение указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3