№ 507
гр. Благоевград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20241200500331 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 5343/19.10.2023
г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район “Витоша“, ул.“***“ № 260, чрез
юрисконсулт К.З., против Решение № 209/03.10.2023 г. по гр.д.№ 108/2023 г.
по описа на РС - ***, в частта, в което е отхвърлен като неоснователен
установителният иск за признаване по отношение на ответника М. М. Б., ЕГН
**********, че последния дължи на банката суми по договор за
потребителски паричен кредит PLUS - 14758038 от 09.05.2017 г., сключен с
“БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., а именно: главница за частта над
уважения с решението размер от 5 934.20 лева до пълно предявения размер от
6 135.80 лева, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване
дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 4853.95 лв., начислена
върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до 05.05.2022 г., и 1363.83 лева
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.08.2017 г. до
11.10.2019 г.
Постъпила е и въззивна жалба от А. К., в качеството й на особен
1
представител на ответника М. Б., против постановеното по делото решение, с
което е признато за установено по отношение на ответника, че дължи в полза
на ищеца сума в размер на 5 934.20 лева, представляваща главница по сключен
между страните договор за потребителски кредит № 14758038, както и се иска
обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 1366 от 2019 г. по описа на РС - ***.
С решение № 279/07.06.2024 г., постановено по настоящето дело, е
отменено обжалваното Решение № 209 от 03.10.2023 г. на РС-*** по гр.д.№
108 от 2023 г. по описа на съда в частта, с която е признато за установено на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК, че в полза на
“БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., съществува дължимо вземане от
ответника М. М. Б., ЕГН **********, представляващо главница по договор за
кредит с № PLUS - 14758038 от 09.05.2017 г., за което вземане е и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
1366/2019 г. по описа на Районен съд - ***, за горницата над сумата от 5
639.35 лева, до признатите за дължими от страна на първоинстанционния съд
5 934.20 лева. Жалбата на “Юробанк България” АД с вх. № 5343/19.10.2023 г.,
срещу посоченото решение, е оставена без разглеждане и производството по
отношение на нея е прекратено.
Срещу тази част на решението, имаща характер на определение, е
подадена частна жалба от “Юробанк България” АД. С определение №
1046/01.04.2025 г., постановено по ч.т.д.№ 2806/2024 г. по описа на ВКС, II
т.о., ТК, решението на БлОС в тази част е отменено и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съобрзано дадените от ВКС указания, с молби от 14.05.2025 г. и
20.06.2025 г. въззивникът “Юробанк България” АД е посочил, че банката има
качеството на упълномощен представител на страната „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. и представя доказателства в тази насока.
В жалбата на “Юробанк България” АД се оспорват мотивите на РС за
противоречие на процесния договор за кредит с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Излагат се съображения за липсата на изискване за посочване в договора за
кредит на компонентите на ГПР. С оглед на това се оспорват изводите на РС,
че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
От въззивния съд се иска да отмени решението на РС-*** в обжалваната
2
му част и да присъди на въззивника направените от него разноски.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил от насрещната страна М. М.
Б., ЕГН **********.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат
писмено становище по съществото на спора.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално-правни норми. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният
съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира
за нужно да посочи следното:
3
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр.430 от ТЗ и чл.9 от ЗПК.
В производството е безспорно, че М. Б. и “БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., са обвързани от облигационно правоотношение по за
потребителски паричен кредит № PLUS-14758038 от 09.05.2017 г., въз основа
на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. е отпуснало в заем на Б., сума
в размер на 6 000.00 лв. Предвидено е заплащане на такса ангажимент в
размер на 210.00 лв. и застрахователна премия от 2 016.00 лв. за целия срок на
договора. Годишният лихвен процент е определен на 27.05%, а годишният
процент на разходите – 33.05%. В раздел „Параметри и условия“ от договора е
изрично посочено, че общата стойност на плащанията е 12 987.00 лв., които
следва да бъдат върнати на 60 бр. месечни вноски всяка една от по 216.45 лв.
Имайки предвид страните и целта на договора, съобразно § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП, спрямо същия намира приложение Закона за потребителския кредит в
редакцията му към момента на сключване на процесния договор от 09.05.2017
г., а именно след изм. и доп. с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г.
С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, съобразявайки
възраженията на ответника Б., данните по делото и изискванията на чл.10,
чл.10а и чл.11 от ЗПК, РС-*** правилно е установил противоречие на
договора с посочените императивни прави норми, водещо до нищожност на
сделката при приложение на чл.22 от ЗПК. Мотивите на РС се възприемат
изцяло от настоящия състав, поради което не е нужно преповтарянето им.
В допълнение, с оглед наведените от въззивника възражения, следва да
се посочи, че в § 1, т.1 ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието
„общ разход по кредита на потребителя“ – това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая, с оглед съдържанието на процесния договор за потребителски
4
кредит, следва да се приеме, че застраховането на кредитополучателя е
задължително условие за получаване на кредита. Извод в тази насока съдът
прави от липсата на възможност за избор на тази услуга. Не са представени
доказателства относно предоставената на въззиваемия преддоговорна
информация, вкл. уведомяването му дали и при какви условия може да получи
кредит от финансовата институция при наличието и при липсата на
застраховка, както и дали има възможност да избере застрахователно
дружество, с което да сключи договор /видно и от приложения стандартен
европейски формуляр – л.75 от делото на РС-***/. Освен това
застрахователната премия е изначално и безусловно включена в кредита, тя се
заплаща на кредитора, а не на застрахователя и е част от месечната вноска.
Така в чл.2 от условията по договора, е посочено, че размерът на
предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле общ
размер на кредита. Освен това е записано, че размерът на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като посочената сума в поле
„застрахователна премия“, е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
Ето защо, в случая настоящият състав приема, че сключването на
договора за застрахователна услуга е задължително условие за получаване на
кредита. Т.е. при това положение застрахователната премия следва да бъде
отчетена като разход по кредита и да бъде включена при определяне годишния
процент на разходите.
Дали кредиторът е съобразил тези изисквания на закона не е установено
по несъмнен начин, тъй като, както се сочи и в обжалваното
първоинстанционно решение, в договора не са изброени включените в ГПР
компоненти и методиката за формиране на отразения ГПР от 33.05%.
Въпреки това, според въззивния съд, дори и без специални знания, е
очевидно, че така посоченият ГПР от 33.05% не е реално прилагания по
договора. Този извод се налага при простата съпоставка на предоставената в
заем сума от 6 000.00 лв. и подлежащата на връщане от 12 987.00 лв., т.е.
налице е оскъпяване с повече от 100%.
В същото време, съдебната практика по чл.290 от ГПК и практиката на
5
СЕС е безпротиворечива по въпроса относно това, че неправилното посочване
на ГПР, което изключва значителен разход, води до недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Визираната норма е в съответствие с чл.19 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.4, б."а" от Дирекитва
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР
трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен.
Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат
с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението, като това информиране има съществено значение за правата на
потребителя. Неточното посочване на ГПР е търговска практика,
заблуждаваща потребителя относно реалната цена на кредита и се възприема
като нелоялна търговска практика. Съдът е длъжен да тълкува разпоредбите
на договора изцяло във връзка и с оглед целите на Директива 2008/48 относно
потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране,
повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на
потребителите. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз
(СЕС), напр. Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17 и Решение по дело С-
453/10. В решението си от 21 март 2024 г., СЕС постановява, че когато в ГПР
отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.“ж“ ог Директива 2008/48 разходи,
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен.
Както се посочи вече, при посочен ГПР от 33.05% и реално оскъпяване
на кредита с над 100% от предоставената в заем сума, налице е допуснато от
кредитора нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което на основание чл.22 от
ЗПК, влече като последица недействителност на целия договор за кредит и
поражда задължение за заемополучателя да върне само чистата стойност на
кредита.
Именно поради това, и при разглеждане на жалбата на М. Б. срещу
6
решението на РС-***, е посочено, че с погасените до завеждане на делото
суми от кредитополучателя /216.45 лв., съобразно отразеното в ССчЕ/, е
намалено единствено и само задължението за главница. Поради това и искът е
отхвърлен частично.
Ето защо, настоящият състав намира, че решението на РС-*** в
обжалваната част, в която са отхвърлени исковете на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият М. Б.. По
делото обаче не се установи последният да е извършил такива, поради което
съдът не се произнася с решението си в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209 от 03.10.2023 г., постановено по гр.д.
№ 108 по описа за 2023 г. по описа на Районен съд – ***, в обжалваните му
части, в които са отхвърлени исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.
А., Париж, рег. № *********, за признаване за установено по отношение на М.
М. Б., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № 26, вх.А, ет.6, ап.21, че последният
дължи на дружеството главница по договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-14758038 от 09.05.2017 г. за размера над 5 934.20 лв. до предявения
от 6135.80 лв., възнаградителна лихва в размер на 4853.95 лв., начислена
върху главницата за периода от 05.07.2017 г. до 05.05.2022 г., както и
мораторна лихва в размер на 1363.83 лв., начислена върху главницата за
периода от 05.08.2017 г. до 11.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед №
3934/11.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д №1366/2019 г. по описа на РС-***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез
ОС-Благоевград до ВКС, в 1-месечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8