О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1029/25.04.2023 г., гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас,
ХХІV-ти състав, на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в
закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 449 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 197 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
54, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на „Бова Естейт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Проф. Якимов“ №
3, представлявано от управителя В.Б.Ч., против заповед № РД-19-65/07.02.2023 г.
на началника на ДНСК – София, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, във вр.
с чл. 35 от АПК е спряно административното производство по издаване на
Разрешение за ползване на строеж: „Смесена многофунционална сграда с домови ВиК
отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“,
гр.Бургас, област Бургас.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е нищожна като
издадена от орган без необходимата компетентност. Твърди се, че след завеждане
на 11.01.2023 г. в ДНСК на писмо с изх. № 251 000-67/11.03.2023 г. на ОД
на МВР – Бургас, относно образувано досъдебно производство № 251 зм-427 от 2022
г. за „съставяне на неистински официален документ – Акт образец 15“ за строежа,
Държавната приемателна комисия е приключила работата си с протокол обр. 16 от
24.01.2023 г., с предложение до началника на ДНСК – София за въвеждане на
строежа в експлоатация, но въпреки това в противоречие с правомощията си по
чл.17, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., Началникът на ДНСК е издал
оспорената заповед. Изложени са доводи и за незаконосъобразност на заповедта,
поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Сочи се, че със съставянето и подписването от членовете на ДПК на
протокол обр. 16 е удостоверено изясняването на всички релевантни за случая
обстоятелства, в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. Жалбоподателят
счита, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 54, ал. 1 , т.
5 от АПК, доколкото към момента на постановяване на оспорената заповед не е
налице образувано административно или съдебно производство имащо отношение към
процедурата по разрешаване ползването на строежа. Иска се прогласяване
нищожността на заповедта, а в условията на евентуалност отмяната й.
Ответникът, началника на ДНСК-София, с придружително писмо вх. № 2564/13.03.2023г.
представя административната преписка. Не изразява становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че с нотариален акт за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и
строителство № 114, том ІІІ, дело № 297 от 2018 г. (л.13) „Бова Естейт“ ООД е
учредило право на строеж в полза на „Унистрой Север“ ЕООД върху следния свой
собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07079.501.398, находящ се
в гр.Бургас по КККР, одобрен със заповед № РД-19-9/30.01.2009 г. на изп.
директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-02-1154/04.07.2011 г. на
началника на СК – Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“,
с площ от 2 108 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: поземлен имот със смесен начин на
трайно ползване, при съседи на имота: 07079.501.92, 07079.501.293,
07079.501.384, за построяване на сграда със смесено предназначение, състояща се
от два сутеренни етажа с гаражи (паркоместа), партерен етаж с магазини и осем
етажа с магазини, офиси и апартаменти, с обща разгърната застроена площ на
сградата в размер на 14 155.34 кв.м., като учредителя и приобретателя са
договорили и разпределили правото на собственост върху бъдещите самостоятелни обекти
в сградата (л.13 – 36).
От приложената административна преписка се установява, че
със заповед № РД-19-665 от 06.12.2022 г. на началника на ДНСК – София на
основание чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал .2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти (Наредба № 2/2003г.), във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, искане с вх. №
СТ-04/999-13-944/31.10.2022 г. и представени документи по чл. 4, ал. 2 от
Наредба №2/2003 г. е назначена Държавна приемателна комисия (ДПК) за строеж:
„Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ
VІ-398, кв.2, по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас (л.42 – 43).
На 11.01.2023 г. е проведено първото заседание на ДПК, за
което е съставен протокол от същата дата. В протокола е посочено, че на
комисията не е представено изменение на проекта, одобрено по реда на чл. 154,
ал. 5 от ЗУТ или изготвена и предадена по реда на чл. 175, ал. 5 от ЗУТ
екзекутивна документация, отразяваща констатираните от ДПК несъответствия с
одобрения проект, поради което е насрочено второ заседание на ДПК на 24.01.2023
г. (л.89 -92).
На 24.01.2023 г. е проведено второто заседание на ДПК за
което е съставен протокол обр.16, с който е взето решение за приемане на
строежа: „Смесена многофункционална сграда с домови отклонения“, находящ се в
УПИ VІ-398, кв.2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас. Комисията предложила на
началника на ДНСК да издаде Разрешение за ползване (л.44 – 88).
На 27.01.2023 г. един от членовете на ДПК изразява
особено мнение, че сградата не е годна да бъде приета от държавната приемателна
комисия, с изложени подробни съображения относно: липса на 4 броя паркоместа,
съгласно одобрения инвестиционен проект, обединяване на апартаменти в нарушение
на инвестиционния проект, остъкляване на външно стълбище, с което е надвишен
Кинт, неизпълнение на одобрения проект по част Паркоустройство, в противоречие
с действащия подробен устройствен план, неизпълнение на озеленяването на
покрив-терасата, както и липса на дървесна растителност - 4 бр. дървета разположени
около външните паркоместа, незавършена фасада съгласно одобрения инвестиционен
проект. Посочено е липса на заверена екзекутивна документация, която да
изпълнява задължителните условия на чл. 175, ал. 2 от ЗУТ (л.93 – 101).
На 11.01.2023 г. от началника на ДНСК – София е получено
писмо с рег. № 251 000-672/11.01.2023 г. на ОД на МВР – Бургас, с което същият
е уведомен, че в ОД на МВР – Бургас е на производство досъдебно производство №
251 зм-127/2022 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пр. вх. № 19450/22 г.,
пор.3215/22г. по описа на РП – Бургас, което е водено за това, че на
неустановена дата до 20.05.2021 г. в гр.Бургас е съставен неистински официален
документ – Акт образец 15 от ЗУТ за смесена многофункционална сграда находяща
се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ УПИ VІ-389, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“ с цел
да бъде използван пред контролни институции – престъпление по чл. 30, ал. 2,
във вр. с ал.1 от НК. Посочено е още, че ДП е образувано на основание чл. 212,
ал. 2 от НПК на 19.12.2022 г., като е разпределено на старши разследващ полицай
Барев (л.105).
На 07.02.2023 г. началника на ДНСК – София е издал
оспорената заповед № РД-19-65/07.02.2023 г., с която на основание чл. 54, ал.
1, т. 5, във връзка с чл. 35 от АПК е спрял административно производство по
издаване на Разрешение за ползване на строеж: „Смесена многофункционална сграда
с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв. 2 по плана на ж.к.
„Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас (л. 37 - 38). Като мотиви в акта е посочено,
че е налице образувано досъдебно производство за съставен неистински официален
документ – Акт обр.15 от ЗУТ, с цел да бъде използван пред контролните
институции в административната процедура по издаване на РП за гореописания
строеж.
Заповедта е връчена лично на управителя на „Бова Естейт“
ООД на 15.02.2023 г. (л.39), а жалбата срещу нея е изпратена с куриерска фирма
„Еконт“ до ДНСК - София на 01.03.2023 г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежна страна - възложител на
строежа по смисъла на чл. 161 от ЗУТ (собственик на имота, съгласно нотариален
акт № 114 от 19.07.2018 г.), засегната от разпореденото спиране, в
законоустановения срок по чл. 197 от АПК, против подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Оспорва
се акт, който съгласно разпоредба на чл. 54, ал. 5 от АПК подлежи на съдебен
контрол по реда на Глава десета, Раздел IV от АПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
пределите на неговата компетентност, като орган водещ производството по
издаване на Разрешение за ползване, съобразно определените му правомощия в чл.
17, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г. Доколкото специалната по материя уредба, в
случая Наредба № 2/2003г., не предвижда изрични разпоредби по отношение спиране
на административното производство, то на основание чл. 2 от АПК последният е
приложим в хода на производството пред административния орган. С оглед на това
неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената
заповед за спиране, като издадена от орган без необходимата за това
компетентност.
Спазени са изискванията за форма и съдържание на
административния акт съгласно чл. 59 от АПК. Не са налице пороци във формата
или реда за издаване на оспорената заповед. Изложени са фактическите основания
– фактите, поради които е счетено от административния орган, че е налице
основание за спиране на административното производство.
Заповед № РД-19-65/07.02.2023 г., обаче е издадена в нарушение на приложимия материален
закон, свързано с неправилна преценка на фактите по случая,
непълното им изясняване и неточна квалификация.
В настоящият случай спорния по делото въпрос е дали са
налице посочените от адм.орган законови предпоставки, предвидени за спиране на
адм.производство по издаване на разрешение за ползване на процесния строеж. Доколкото ЗУТ и Наредба № 2/2003г., не предвиждат
изрични разпоредби по този въпрос, то на основание чл.
2 от АПК последният е приложим в хода на производството пред
административния орган. Производството пред съда се развива по реда на Глава
Х, Раздел IV от АПК, на основание чл.
54, ал.5 от АПК.
В разпоредбата на чл.54 от АПК са уредени основанията и
процедурата по спиране на административното производство, като една от
предвидените хипотези е тази на чл. 54, ал. 1, т .5 от АПК, посочена като
фактическо основание за издаване на заповедта. Според посочената разпоредба административният
орган спира производството при наличието на образувано друго административно
или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди
неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от
органа, пред който то е образувано.
От мотивите на оспорената заповед се установява, че административният
орган е спрял производството поради наличие на образувано досъдебно
производство № 251зм-427/2022 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пр. вх. №
19450/22 г., пор. 3215/22 г. по описа на РП-Бургас. Досъдебното производство
обаче не е нито административно, нито съдебно производство по смисъла на чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК. Същото представлява способ за установяване на данни за
извършено престъпление, което в случая е документно престъпление. Съдът приема,
че при постановяване на процесната заповед административния орган неправилно е
приложил материалната норма, която определя при какви условия може да бъде
упражнено правомощието за спиране на производството. Основанието за спиране по
чл. 54, ал.1, т.5 от АПК е приложимо само при едновременна висящност на две
производства, които се намират помежду си в преюдициална зависимост.
Обуславящото производство следва да e административно или съдебно и по своя
предмет да е такова, че изходът му да предопределя този на обусловеното от него
производство по издаване на административен акт.
В случая от административният орган не се твърди, а и от
доказателствата не се установява наличието на друго висящо административно или
съдебно производство. Съгласно събраните доказателства към датата на
постановяване на оспорената заповед не е издадено удостоверение от орган на
съдебната власт или от административен орган, което да сочи, че е налице
образувано съответно съдебно или административно производство.
Налице са данни единствено
за образувано досъдебно производство, но не е представено удостоверение,
издадено от органа, пред който то е образувано. Досъдебното производство се
образува, движи и приключва по реда на НПК. Съгласно чл. 212, ал.1 от НПК
досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, като съгласно
чл. 192 от НПК, досъдебното производство включва разследване и действия на
прокурора след приключване на разследването. Органи на досъдебното производство
според чл. 193 от НПК са прокурорът и разследващите органи. Водещият
производството орган е прокурорът, като неговите указания са задължителни за
разследващите органи - чл. 197 от НПК. След окончателното приключване на
разследването разследващият орган незабавно изпраща с писмено мнение делото на
прокурора – арг. от чл. 235 от НПК. Последният на основание чл. 242, ал.1 от НПК, след като получи делото, прекратява, спира наказателното производство,
внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото,
или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.
Систематичното, логично и граматично тълкуване на
цитираните норми от НПК сочи еднозначно, че досъдебното производство се
провежда от органи, които са извън съдебната система, но под надзора на
прокурор, който като магистрат е орган на съдебната власт, съгласно Закона за
съдебната власт (ЗСВ). Нормите, които регулират цялостната уредба на
досъдебното производство, както и актът, с който същото приключва дават
основание на съда да приеме, че образуваното досъдебно производство не може да
се приеме за факт, който е равнозначен на наличие на съдебно производство по
смисъла на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК. Този извод се обосновава и с факта, че досъдебно
производство не приключва с правораздавателен акт (присъда), който да реши по
окончателен начин въпроса за това осъществено ли е деянието и то виновно от
обвиненото лице. Дори досъдебното производство евентуално да приключи с мнение
за повдигане на обвинение и предаване на съд, то актът, с който същото
приключва не разрешава по окончателен начин въпроса за истинността на изследвания
документ – Акт образец 15. Последното означава, че няма да е налице влязъл в
законна сила акт на орган на съдебната власт, който да е задължителен по
разрешения с него въпрос за административния орган по образуваната пред него
административна преписка.
В рамките на административното
производство АО следва самостоятелно и независимо от други органи да изследва всички
относими въпроси отнасящи се до производството по издаване на разрешение за
ползване. Още повече, че тези въпроси не са решени с влязъл в сила акт на съда.
Категорично адм.орган - ДНСК не разполага с правомощие да се произнесе по
въпроса налице ли е документно престъпление – съставен неистински официален документ – Акт образец 15, но
преценката за наличие на предпоставките за приемане на строежа и издаване на РП
е изцяло в неговата компетентност. В производството пред органа с оглед изясняване
на всички релевантни факти и обстоятелства е допустимо да бъдат събирани всички
доказателствени средства, вкл. и извършване на експертиза.
Предвид изложено съдът намира, че образуваното досъдебно
производство, не е предпоставка за спиране на производството в хипотезата на
чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, тъй като по делото няма данни за образувано друго административно или съдебно
производство, което да е преюдициално за настоящето. Образуваното досъдебно
производство не е нито административно, нито съдебно производство.
След като е упражнил правомощието си да спре
производството по издаване на Разрешение за ползване на строеж: „Смесена
многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398,
кв.2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас без да са налице
предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административният орган е приложил
неправилно материалния закон.
Заповедта за спиране следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, а преписката върната на началника на ДНСК за продължаване на
производството по издаване на Разрешението за ползване на процесния строеж.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-19-65/07.02.2023 г. на началника на
ДНСК – София, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 35 от АПК
е спряно административното производство по издаване на Разрешение за ползване
на строеж: „Смесена многофунционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ
се в УПИ VІ-398, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас.
ВРЪЩА преписката на Дирекция за национален строителен
контрол за продължаване на административното производство по издаване на
разрешението за ползване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от
страните, участващи в административното производство.
СЪДИЯ: